№ 3175
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20231100509059 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 9472 от 05.06.2023 г. по гр.д. № 58721/2022 г. Софийски
районен съд, 55 състав осъдил на основание чл. 411 КЗ „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД,
ЕИК *******, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, сумата 483.23 лева –
оставаща част от суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането
на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане
„Каско-Автогрижа“ на л.а. „Шкода Суперб“, с рег. № *******, за вреди,
настъпили в резултат на ПТП на 25.05.2021 г. в гр. Перник по вина на водача
на л.а. „Опел Корса“, с рег. № *******, застрахован по договор за
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, ведно
със законната лихва от 28.10.2022 г. до окончателното плащане на вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата 550 лева – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
Б.В.И.Г.“ ЕАД, който го обжалва в частта, с която искът е уважен за
разликата над 378.71 лв. до 483.23 лв. (равняваща се на 104.52 лв.), с
1
оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон
и необоснованост. Съгласно неоспореното заключение на САТЕ, стойността
за възстановяване на увредения автомобил, определена по средни пазарни
цени, възлизала на 1 070.98 лв. с ДДС, а с направените ликвидационни
разноски от 15 лв. вземането възлизало общо на 1 085.98 лв. Районният съд
неправилно възприел посочената в заключението стойност на
застрахователно обезщетение в размер на 1 175.50 лв., въз основа на цени на
фирмен сервиз за марката, която сума с ликвидационни разноски в размер на
15 лв. възлизала на 1 090.50 лв. Тази цена не съответствала на понятието
средна пазарна стойност. По делото било безспорно, че ответникът е заплатил
извънсъдебно по регреса сумата 707.24 лв. От наличните по делото
доказателства било видно, че към датата на ПТП увреденото МПС е било на 3
години, 6 месеца и 10 дни, т.е. над три години. Не били представени
гаранционни условия за процесния автомобил, от които да е видно какъв е
срокът на заводската гаранция и кои са оторизираните сервизи или други
доказателства, че е имало основание процесното МПС да бъде ремонтирано в
т.нар. оторизиран/официален сервиз и по цени, по-високи от пазарните. Като
се позовава на чл. 386, ал. 2 и чл. 400, ал. 1 КЗ счита, че размерът на
дължимото в случая обезщетение възлиза на 1 085.98 лв., и след приспадане
на извънсъдебно платеното дължими от ответника оставали 378.71 лв., а за
разликата над тази сума искът следвало да бъде отхвърлен. Уговорката между
застраховател и застрахован за извършване на ремонт в оторизиран сервиз
била ирелевантна за трети лица, каквито се явявали делинквентът и/или
застрахователят на гражданската му отговорност. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и вместо това постанови друго, с което да
отхвърли предявения иск за посочената разлика. Претендира разноски за
двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна „Д.З.“ АД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК
оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението в обжалваната част като
правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство съгласно списък по чл. 80 ГПК, съдържащ се в молба от
08.05.2024 г. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
2
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски
съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от
страните доводи, при което намира за установено следното:
След допуснато увеличение по реда на чл. 214 ГПК,
първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 411 КЗ за сумата от 483.23 лв., представляваща неплатен остатък от
регресно вземане на ищеца за платено обезщетение по имуществена
застраховка „Автогрижа“ за вреди, причинени по застрахования при ищеца
автомобил „Шкода Суперб“, с рег. № *******, при ПТП, настъпило на
25.05.2021 г. в гр. Перник по вина на водача на л.а. „Опел Корса“, с рег. №
*******, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата
молба в съда на 28.10.2022 г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е заявил, че не оспорва наличието на валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между него и водача на л.а. „Опел“
към датата на събитието, изплатеното от ищеца по договора „Автогрижа“
обезщетение, както и че е изплатил извънсъдебно по регреса сумата от 707.27
лв. Оспорил е размера на претенцията при твърдение, че заплатеното от
ищеца обезщетение надвишава действително претърпените вреди.
Ирелевантно за спора било дали застрахованият при ищеца автомобил е в
гаранционен срок и/или че следвало да се отремонтира в
оторизиран/официален сервиз. Искал е от съда да отхвърли иска.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваната част.
Настоящият състав намира, че при постановяването му не е допуснато
3
нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните
в жалбата доводи е правилно по следните съображения:
Ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на причинителя на вредата
при иск с правно основание чл. 411 КЗ е свързано с установяване на следните
кумулативно дадени предпоставки: 1. Валидно застрахователно
правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество-
ищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на
договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец;
3. Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата –
противоправно деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между
деянието и причинените вреди; 4. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” към
датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с което са причинени
вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с изключение на
субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която чл.
45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция).
В случая наличието на тези предпоставки не е било спорно между
страните, а и с влизане в сила на първоинстанционното решение в
необжалваната част същите са установени със сила на пресъдено нещо между
страните.
Спорен и пред настоящата инстанция е само въпросът относно размера
на дължимото обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя
по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ.
срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в чл. 411 КЗ, според който застрахователят по
имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице
до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи
за определянето му. Размерът на застрахователното обезщетение по
имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на
договора и то трябва да бъде равно на размера на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието (чл. 386, ал. 2 от КЗ) и се дължи
от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна
4
сума. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество
- чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.
Делинквентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да
заплати обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди
реализирания деликт (настъпилото застрахователна събитие). Поради това и
ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да
се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в
оторизиран/официален сервиз, щом това е условие за запазване на правата по
гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация,
считано от годината на производство на автомобила (3, 5 или 7 години в
зависимост от конкретно определения от продавача или производителя
гаранционен срок), този автомобил обективно има характеристиките на нов,
както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно в
тази хипотеза при настъпване на застрахователно събитие увреденото лице
ще бъде изцяло удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените
авточасти с нови оригинални такива. Ако автомобилът е бил в гаранция и е
отремонтиран в официален сервиз на марката, следващото се застрахователно
обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът
в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от
фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури.
В случая, противно на поддържаното от въззивника, по делото се
установява по безспорен начин от приетото и неоспорено писмо от „Еуратек“
ООД – официален вносител на „Шкода“ за Българя, че процесният л.а.
„Шкода Суперб“, с рег. № *******, към датата на ПТП - 25.05.2021 г., е бил в
гаранция.
Съгласно неоспореното заключение на САТЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно се установява, че действителната стойност на
вредите, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 1
070.98 лв., а по цени за възстановяване във фирмен сервиз за марката
5
„Шкода“ - на 1 175.50 лв. Вещото лице е посочило, че ако автомобилът е в
гаранционни условия, следва да бъде възстановен във фирмен сервиз, в
противен случай губи гаранционното си обслужване. Процесният автомобил е
възстановен в официален сервиз за марката.
Следователно, с включени обичайни ликвидационни разходи в размер
на 15 лв., общо дължимото от ответника възлиза на 1 190.50 лв. След
приспадане на заплатените извънсъдебно 707.27 лв., дължима остава сумата
483.23 лв.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ е основателен. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете
инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемия, който е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки извършената
от юрисконсулт на въззиваемия дейност в настоящата инстанция, съдът
определя възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9472 от 05.06.2023 г., постановено по
гр.д. № 58721/2022 г. на Софийски районен съд, 55 състав в обжалваната
част, с която на основание чл. 411 КЗ „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *******, е
осъдено да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, разликата над 378.71 лв. до
483.23 лв. (равняваща се на 104.52 лв.), ведно със законната лихва върху тази
разлика от 28.10.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, пл. „*******, да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******, на
основание чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
В необжалваната част решението по гр.д. № 58721/2022 г. на Софийски
6
районен съд, 55 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7