№ 93
гр. ***, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело №
20212130100522 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 548 / 28.
04. 2021 год., от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, кв. Победа, ул. Ген.
Владимир Вазов № 3, представлявано от инж. Г.Т., чрез представител Гл.
юрисконсулт Д. Б. ЗЛ., с която са предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК,
във връзка с чл.79 и чл. 86 ЗЗД срещу Ж. Ч. Ч., ЕГН-**********, с адрес гр.
***, обл. ***, ул. *** № 4, с които моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД ЕИК *********, сумата от 96,10 лв.,
за което задължение са издадени фактури за периода от 25. 04. 2018 г. до 25.
11. 2019 г., които произтичат от потребени В и К услуги - доставена, отведена
и пречистена вода през отчетния период по фактури от 02. 12. 2017 г. до 31.
10. 2019 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забавено
плащане върху главниците в размер на 22,01 лева, дължимо за периода от 26.
05. 2018 г. до 28. 01. 2021 г..
Ищцовото дружество моли да му се присъди сумата представляващи
направените от него съдебни разноски по заповедното производство, както и
разноските в исковото производство.
В исковата молба се твърди, предпоставка за подаване на иска е
наличието на образувано преди това заповедно производство по ч. гр. д. №
207 / 2021 г. по описа на КбРС и съответно надлежно издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу наследниците на
1
Т.Н. Ч.а, а именно: Ж. Ч. Ч. и Н. Ч. Ч.. Заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е била връчена надлежно на длъжника Н. Ч. Ч.,
предвид което съдът е приел, че по отношение на същия заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила и се е разпоредил да бъде издаден
изпълнителен лист. По отношение на другия длъжник Ж. Ч. Ч., на когото
заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е приел,
че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1 от ГПК, и е дал указания на
ищцовото дружество да предяви иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение. От посоченото обстоятелство и
произтичало правния интерес на дружеството да предяви иск за установяване
на вземането по издадената заповед за изпълнение, който намирал своето
правно основание в разпоредбата на чл. 415 във връзка е чл. 422 и чл. 124 от
ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ответника Ж. Ч. Ч. е собственик на ½ от
водоснабдения имот и като такъв е придобил качеството на „потребители на
ВиК услуги“ в резултат на наследяване по закон, като по силата на
универсално правоприемство, той и брат му са станали собственици на по ½
ид. ч. от водоснабден имот находящ се в гр. ***, ул. *** № 4, като наследници
на Т.Н. Ч.а. Като собственик на ½ ид. ч. от водоснабдения имот, ответника Ч.
е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по валидно възникнало
облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по
отношение водоснабдяван обект с административен адрес: гр. ***, ул. *** №
4 и заведена партида в базата данни с абонатен № 835804. Правното му
качество потребител на ВиК услуги произлизало от чл. 3, ал. 1 на Наредба №
4 от 14. 09. 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, съгласно която
„потебители на услугите на ВиК са собствениците“. Твърди се, че съгласно
чл. 8 от същата наредба се извършва по силата на публично известни Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от КЕВР,
които са публично известни и са публикувани в интернет страницата на
водния оператор, поради което и не се представят същите като доказателства
по делото. Твърди се също така, че в съответствие чл. 23, ал. 4, изр. трето от
ОУ и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, пр. второ от Наредба № 4 от 2004 г. за
процесния период, отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по
електронен път, посредством използване на мобилно електронно устройство,
което е причината да не съществува техническа възможност, абоната да
положи подпис, каквото задължение е налице при използване на хартиен
карнет. В исковата молба подробно се излага по какъв начин се извършва
електронното отчитане, като се твърди че към исковата молба е представено
заверено копие от справка извлечение, в която са отразени състоянията на
измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния
режим на работа на електронното устройство.
Също така в исковата молба се посочва, че съгласно чл. 25 от ОУ, на
потребителя се фактурирала и вода от разпределение, когато към
2
водопроводното отклонение имало присъединени повече от един потребител,
като в този случай количеството вода се разпределяла въз основа на отчета на
централния водомер и отчетите на индивидуалните водомери- никъде в
исковата молба не става ясно по какви причини се цитира въпросната
клауза и отнася ли се същата за конкретния случай и за ответника, като
потребител.
Твърди се, че след всяко отчитане по електронен път, в
законоустановения срок са били издавани за процесния период данъчни
фактури, в реквизитите на които фигурират отчетените водни количества,
отчетния период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени
на всяка една от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и
пречистване, които са били одобрени от КЕВР с Решение № БП-Ц-20 / 30. 11.
2017г., Решение № Ц- 34 / 15. 12. 2017 г., Решение № Ц- 20 / 28. 12. 2018
г.,заверено копие от извадката е представено с исковата молба.
Посочено е, че данъчните фактури отразяват компонентите на
процесното задължение и заедно формират задължението предмет на иска.
Посочени са номера на фактури, дати, сума и салдо.
Ищецът твърди, че ответника Ж. Ч. Ч. е следвало да заплаща, но не
заплатил своевременно задълженията по издадените фактури в 30 дневен срок
от датата на издаването на всяка от тях съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2
от ОУ, като бездействието на потребителя по отношение на плащането
пораждало правото на водоснабдителното дружество да предяви вземанията
си съгласно описаните в ИМ фактури, без да изпраща покана до изпадналия в
забава длъжник.
Твърди се, че неизпълН.то задължение по всяка фактура поставя
автоматично ответника в забава след изтичането на тридесет календарни дни,
считано от датата на тяхното издаване и съобразно клаузата на чл. 44 от ОУ
потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната
лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден на настъпване на
падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК
оператора. Върху сумите по всяка фактура ответникът дължал и обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на
издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на
исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до
окончателното й изплащане. Твърди се, че общия размер на обезщетението за
забавено плащане на претендираните с иска главници, в размер на законната
лихва е равно на сумата от 22,01 лв. за ответника Ж.Ч. дължимо за периода от
26. 05. 2018г. до 28. 01. 2021 г. както и лихвата от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил
3
отговор на исковата молба, от назначения от съда особен представител на
ответника. В отговора е посочено, че се счита исковата претенция за
неоснователна и недоказана, като се излагат аргументи в тази насока.
Преди първото заседание по делото е постъпила молба от
процесуалният представител на ищцовото дружество, с която се твърди, че
направените с отговора на ИМ възражения са неоснователни.Излагат се
аргументи в тази насока, както и са направени доказателствени искания,
които съдът е приел и е издал на ищцовото дружество поисканите съдебни
удостоверения и е призовал допуснатия до разпит свидетел по искане на
ищцовото дружество.
По хода на делото е посочено, че се желае даване на ход на делото и
разглеждането му в отсъствието на представител на ищеца, поддържа се
исковата молба, не са посочени възражения по представения проекто доклад.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищецът е
представил доказателства- а именно удостоверения за декларирани данни на
Т. Н.ва Ч.а, Ж. Ч. Ч. и Н. Ч. Ч., както и заверено копие от декларация по чл.
14 от ЗМДТ с вх. № 3570 / 17. 03. 1998 г. за имот в гр. ***, ул. *** № 4.
В открито съдебно заседание бил разпитан свидетелят М. К. Н.-
отчетник водомери при ВиК ***, който отчита водомерите на ул. *** в гр.
***, от разпита на който се установява, че ответника Ж.Ч. няма открита
партида при ищцовото дружество, а откритата партида се води на
наследниците на Т. Н.ва Ч.а. Същия посочва как се извършва отчитането на
процесния водомер посредством електронно устройство. Съдът кредитира
показанията на свидетелят Н., като обективни и непротиворечиви с
останалите доказателства по делото.
В представената молба преди първото по делото заседание,
процесуалният представител на ищеца е поискал допускане на съдебно
техническа експертиза, която да се извърши след разпита на свидетелят и
след снабдяване с поисканите писмени доказателства, с оглед спестяване на
евентуални разходи и с оглед отделяне на спорното от безспорното. В
откритото съдебно заседание процесуален представител на ищцовото
дружество, след проведения разпит на свидетеля и приобщаване на
представените писмени доказателства е посочил, че няма други искания, няма
да сочи други доказателства и е поискал да приключи събирането на
доказателства, като не е подържал искането за назначаването на техническа
експертиза.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 03. 02. 2021 г. с вх. № 260687 в КбРС е постъпило заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, сграда
4
„Метални панели и конструкции”, представлявано от инж. Г.Й.Т. чрез
пълномощника гл. юрисконсулт Д. Б. ЗЛ., с което се желае да се издаде
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Ж. Ч. Ч., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. *** № 4 и Н. Ч. Ч., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ***, ж. к. *** № 81, вх. 5, ет. 2, ап. 4, за следното
парично вземане – 192, 20 лева главница, лихва от 44, 03 лева за периода от
26. 05. 2018 г. до 28. 01. 2021 г. с изключение на периода от 13. 03. 3020 г. до
13. 05. 2020 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
По постъпилото заявление е образувано ч. гр. д. 207 / 2021 г. на КбРС, и
е издадена заповед № 260122 / 04. 02. 2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Ж.
Ч. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. *** № 4 и настоящ
адрес: ***, ул. *** № 24, да заплати на кредитора “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, Код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, сграда
„Метални панели и конструкции”, представлявано от Г.Й.Т. чрез
пълномощника гл. юрисконсулт Д. Б. ЗЛ., сумата от 96. 10 лева /деветдесет и
шест лева и десет стотинки/ - главница, за неизплатени фактури за ползвани
ВиК услуги; сумата от 22. 01 лева /двадесет и два лева и една стотинка/ -
лихва за периода от 26. 05. 2018 г. до 28. 01. 2021г.; ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от 03. 02. 2021 г. до изплащане на
вземането, както и направените по делото разноски: сумата от 37. 50 лева
/тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ - заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. След издаване на заповедта за изпълнение
на парично задължение, длъжника Ж. Ч. Ч. не е бил открит на постоянния и
настоящият му адреси, установено е че няма действащи трудови договори и
договори за мобилни услуги. Осъществена е процедурата по чл. 47, ал. 5 от
ГПК и длъжника не се е явил да получи книжата, поради което на основание
чл. 415, ал. 4 от ГПК, съдът е указал на заявителят “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
месечен срок. В преклузивния срок е бил предявен и иска, по който е
образувано настоящото производство.
В исковото производство са представени фактури с посочен като
клиент 835804, наследници на Т.Н. Ч.а, адрес: ***, ул. *** № 4 с номера и
периоди както следва: фактура № ********** от 25. 04. 2018 г., в която са
включени два отчетни периода: от 02. 12. 2017 г. до 31. 12. 2017 г. с посочен 1
куб. м. на цена 1, 57 лева, в която са включени вода и канал, и от 01. 01. 2018
г. до 03. 04. 2018 г. с разлика от 3 куб. м. на цена 8, 58 лева, като общата сума
за плащане по фактурата за двата отчетни периода е в размер на 12, 18 лева с
ДДС и краен срок за плащане 25. 05. 2018 г.; фактура № ********** от 25.
09. 2018 г. за периода от 04. 04. 2018 г. до 03. 09. 2018 г. с посочена разлика в
показанията на водомера от 33 куб. м. и задължение за плащане от 67, 92 лева
с ДДС, краен срок за плащане 25. 10. 2018 г.; фактура № ********** от дата
5
26. 11. 2018 г. за периода от 04. 09. 2018 г. до 01. 11. 2018 г., с отчетена
разлика от 10 куб. м. и задължение за плащане от 20, 58 лева с ДДС, краен
срок за плащане 26. 12. 2018 г. ; фактура № ********** от 27. 05. 2019 г.
отново с включени два отчетни периода – от 02.11. 2018 г. до 31. 12. 2018 г. с
разлика 4 куб. м. и от 01. 01. 2019 г. до 03. 05. 2019 г. с отчетена разлика 7
куб. метра, като общата сума за плащане е в размер на 23. 99. лева с ДДС и
краен срок за плащане 26. 06. 2019 г. ; фактура № ********** от 26. 08. 2019
г. за периода от 04. 05. 2019 г. до 01. 08. 2019 г. с разлика 14 куб. метра, с
обща сума за плащане 31, 51 лева с ДДС, краен срок за плащане 25. 09. 2019
г.; фактура № ********** от 25. 11. 2019 г. за периода 02. 08. 2019 г. до 31.
10. 2019 г. с разлика 16 куб. м., обща сума за плащане 36, 02 лева с ДДС и
краен срок за плащане 25. 12. 2019 г..
Никоя от гореизброените фактури не носи подпис на клиент и няма
данни дали същите са известни на ответника. В никоя от посочените фактури
не е отразено, че е начислено служебно съответно количество потребена вода
и използвана канализация, а навсякъде е отразено, че водомера е видян и
съответното количество вода е преминало през същия. Във въпросните
фактури не се съдържат данни за начислена вода от разпределение.
По делото са представени и три решения на КЕВР, касаещи посочените
отчетни периоди.
От ищеца по делото са представени получените от Община ***, на база
издадените съдебни удостоверения документи, а именно: три броя
удостоверения за декларирани данни на Т. Н.ва Ч.а, Ж. Ч. Ч. и Н. Ч. Ч.; 1 бр.
заверено копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 3570 / 17. 03. 1998 г.
за имота в гр. ***, ул. *** № 4, като е посочено, че за същия няма приложен
документ за собственост; 1 бр. разпечатка по чл. 14 от ЗМДТ- служебно
прехвърлена на наследници, поради изтичане на срока за подаване на
декларация от наследниците. От така представените доказателства се
установява, че с данъчна декларация № 3570 / 17. 03. 1998 г. процесния имот
е деклариран като собствен на Ч.Ж.Ч. ЕГН ********** и Т. Н.ва Ч.а ЕГН
**********, като начин на придобиване е записано покупка и е посочен НА
49 том ІІ д. 426 от 24. 11.1971 г. , като копие от НА липсва.
От представените удостоверения за декларирани данни е видно, че
същите са съставени служебно от служител в Община ***, в съответствие с
разпоредбата на чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ, когато не е подадена данъчна
декларация от наследниците.
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от В
и К оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД- гр. *** са
публично известни и се намират на страницата в интернет на водния
оператор.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Настоящото исково производство е за установяване наличието на
6
изискуемо вземане по издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява от
приложеното ч. гр. дело № 207 / 2021 г. на КбРС, че издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260122 / 04. 02.
2021г., е връчена на ответника Ж. Ч. Ч. при условията на чл. 47, ал. 5 от
ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, е предявена и
настоящата искова молба, поради което същите са процесуално допустими,
като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198о, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите
срещу заплащане.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4 / 14. 09. 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между
субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба, потребители на В и К услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на
ползване на водоснабдени имоти, собствениците и лицата на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилищни и нежилищни
имоти в сгради етажна собственост, собствениците и лицата на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдените
обекти разположени на територията на един поземлен имот и и присъединени
към едно водопроводно отклонение.
От представените от ищцовото дружество доказателства по никакъв
начин не се доказа придобиването на качеството на потребител както на Т.
Н.ва Ч.а, така и на нейните наследници. По делото липсват каквито и да било
данни в какво качество ищцовото дружество твърди, че Ч.а е придобила
качеството потребител на ВиК услуги- същата е собственик, ползвател или
носител на ограничено вещно право- това не става ясно и съответно не е
подкрепено с доказателства.
На следващо място съдът счита, че представените данъчни декларации –
както попълнените лично от Ч.Ж.Ч., така и въведените служебно не
представляват титул за собственост, а още по малко да обосноват
твърденията на ищцовото дружество, че ответника е собственик на ½ ид. част
от недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул. *** № 4, след като такива данни
за наследодателят му /според твърденията на ищцовото дружество, които
отново не са подкрепени с каквито и да било доказателства/ липсват.
7
Опита,чрез разпита на св. Н. да се установяват такива данни, освен, че е
неуспешен, но и недопустим- защото въпросния свидетел не разполага с
данни на какво основание е била в имота Ч.а, а и поради забраната въведена с
текста на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК- не са допустими свидетелски показания
за установяване на обстоятелства за доказването на които закон изисква
писмен акт- каквито обстоятелства според настоящия съд са собственост на
недвижим имот, смърт и съответно наследниците на едно лице. Въпреки
издаденото съдебно удостоверение, ищцовото дружество не представи
доказателства в тази посока.
На следващо място съдът счита, че ищцовото дружество не доказа по
какъвто и да било начин, че се е намирало в облигационни отношения с Т.
Н.ва Ч.а и съответно с нейните наследници- не е доказало до коя дата е
извършено отчитането на водомера и как точно е ставало това. Видно от
показанията на свидетелят Н., който е извършвал отчитането на водомера,
същия е посещавал адреса и му е известно, че там е живеела Т. Н. Ч.а, същия
твърди, че не е виждал синовете и. Никъде и по никакъв начин ищцовото
дружество не представи доказателства на коя дата е починала Ч.а, дали датата
на смъртта и е след последното отчитане на водомерите и твърдените
неплатени задължения за доставена вода и канал от кого са натрупани- от Ч.а
или нейните наследници и същите ги дължат като такива. Елементарната
логика сочи, че след като водомерът е отчитан електронно, отчетника следва
да е получил достъп до него, но същия не познава синовете на Ч.а, би
следвало същата да е предоставила достъп, но след като е бил предоставен
достъп на какво се дължат прекалено дългите периоди през които водомерът
не е отчитан и съответно не е начислявано служебно количество потребена
вода и използвана канализация. В случай, че достъпа е бил предоставен
единствено от Ч.а и отчетените количества се отнасят за времето
предшестващо твърдяната и смърт, по какви причини фактурите са издадени
на наследници на Т.Н. Ч.а- все въпроси, за които ищецът бил следвало да
ангажира доказателства.
В тази връзка съдът се занима и с представените като доказателство по
делото от ищцовото дружество фактури, описани по горе. Процесните
фактури в качеството на частен документ се ползват с формалната
доказателствена сила на чл.180 от ГПК, която се простира единствено по
отношение на факта, че издателят е направил отразените в нея изявления.
Фактурата обаче не притежава материална доказателствена сила относно
верността на удостоверените в нея факти. Доказателствената сила на
фактурата, която представлява частен документ, който не носи подписа на
насрещната страна по правоотношението, се преценя в съвкупност с всички
събрани по делото доказателства, а други доказателства не са ангажирани.
В тази връзка съдът намира за основателни и направените възражения
на особения представител на ответника, за неспазване от ищцовото
дружество на разпоредби от собствените му Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, а именно чл. 23, ал. 1, т. 2 и
8
ал. 3- видно от фактура № **********- същата е издадена за два периода , по
които е налице разлика в цените на предоставената услуга, освен това
периодите са с обща продължителност от пет месеца, като от същите не става
ясно как с едно измерване е определено потреблението за двата различни
периода и съответно изчислени цените на ползваната услуга. Период от пет
месеца е засечен и според фактура № **********, но в този случай цената се
отнася и за петте месеца обхванати с фактурата. С фактура № ********** е
обхванат период от четири месеца, с два периода, съответно с разлика в
цените и посочени едни и същи стари и нови показания на водомера, които
механично са разделени- съответно един месец в периода с по ниска цена и
четири месеца с по високата, като отново не е ясно как е било установено
потреблението за съответния месец, при съответната цена и съответно
следващо потребление при по висока цена с едно измерване. Доказателства
отново не са представени в тази насока. Съдът счита, че представените
доказателства от ищеца и по конкретно обсъдените по горе фактури не само
не доказват исковата му претенция, а напротив водят на извод за некоректно
отчитане на евентуално използваните услуги в разрез с разпоредбите на
Наредба № 4 / 14. 09. 2004 г. и Общите условия на самия воден оператор.
Предвид изложените аргументи съдът намира предявеният от
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, за недоказан и както
такъв същия следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлената претенция по главния иск, следва да бъде
отхвърлена и акцесорната за дължими лихви.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски. Предвид
отхвърлянето на исковете на ищеца на същия не се дължат разноски и такива
не следва да бъдат присъдени.
С оглед разясненията, дадени по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18. 06. 2014г. по тълк. д. № 4 / 2013г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. При този изход на спора обаче, ищцовата претенция за
присъждане на направените разноски в хода на настоящото, а в и заповедното
производство е лишена от основание.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за признаване за установено, че Ж. Ч.
Ч. ЕГН **********, с адрес гр. ***, обл. ***, ул. *** № 4, дължи на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. ***, кв. Победа, ул. Ген. Владимир Вазов № 3,
представлявано от Г.Й.Т. чрез пълномощника гл. юрисконсулт Д. Б. ЗЛ.
сумата от 96,10 /деветдесет и шест лева и десет стотинки/ лв., за което
9
задължение са издадени фактури за периода от 25. 04. 2018 г. до 25. 11. 2019
г., които произтичат от потребени В и К услуги - доставена, отведена и
пречистена вода през отчетния период по фактури от 02. 12. 2017 г. до 31. 10.
2019 г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забавено
плащане върху главниците в размер на 22,01 /двадесет и два лева и една
стотинка/ лева, дължимо за периода от 26. 05. 2018 г. до 28. 01. 2021 г. за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 260122 / 04. 02. 2021г. по ч. гр. д. № 207 / 2021 г. по описа на КбРС,
като неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ***, кв. Победа, ул.
Ген. Владимир Вазов № 3, представлявано от Г.Й.Т. чрез пълномощника гл.
юрисконсулт Д.Б. З. за заплащане на разноските в настоящото исково
производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 207 / 2021 г. по
описа на КбРС, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд ***.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10