Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № ..../... г., постановено по гр. дело № ..../... г. по описа на Районен съд – С. е отхвърлен предявения от А. Д. В., ЕГН *, с адрес с. В., Община С. срещу „Б. и К. С.” Е. - С., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „3. С. П.” № .... искова претенция с правно основание чл. 215 от КТ, за заплащане обезщетение при командировка - за месец юни 2009 г., 17 работни дни и 3 съботи, или 20 дни по 10.00 лева или общо 260 лева; за месец юли 2009 г., 23 работни дни и 4 съботи, или 27 дни по 10.00 лева или общо 270 лева; за месец август 2009 г., 21 работни дни и 5 съботи, или 26 дни по 10.00 лева или общо 260 лева; за месец септември 2009 г., 22 работни дни и 4 съботи, или 26 дни по 10.00 лева или общо 260 лева; за месец октомври 2009 г., 22 работни дни и 5 съботи, или 27 дни по 10.00 лева или общо 270 лева; за месец ноември 2009 г., 21 работни дни и 4 съботи, или 25 дни по 10.00 лева или общо 250 лева; за месец декември 2009 г., 7 работни дни и 1 събота, или 8 дни по 10.00 лева или общо 80 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъден А. Д. В., ЕГН *, с адрес с. В., Община С. да заплати на „Б. и К. С.” Е. - С., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „3. С. П.” № ....., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 250.00 лева (двеста и петдесет лева и 00 ст.), представляваща разноски по делото за възнаграждение на един адвокат. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. С. П. от АК – В. Т., като пълномощник на А. Д. В. от с. В., Община С. срещу Решение № ..../... г., постановено по гр. дело № .../... г. по описа на Районен съд – С.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Излага се, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че с трудовия договор между ищеца и ответното дружество било уговорено място на работа, посочените в исковата молба обекти, поради което не се дължали суми за командироване. Излага се, че от анализа на съдържанието на трудовия договор било видно, че същият е бланков, като в графата „място на работа” било посочено „Отдел Строителство” в „БКС” Е. – С., а графа „срок на действие на договора” било посочено – до завършване на обектите подробно описани в исковата молба. Излага се още, че от събраните гласни доказателства било видно, че трудовите договори с всички работници в този период били сключени с място на работа - „БКС” Е. – С. и че уговорката за отделните обекти била за срок на действие на договора. Ставало ясно, че ищецът през целия период е бил командирован на посочените обекти и че всеки месец изпълнителния директор на ответното дружество бил подписвал заповеди за командировки, в които бил включен и ищеца. От анализа на доказателствата се налагал извода, че със сключения трудов договор било уговорено място на работа - „БКС” Е. – С., а не обектите посочени като срок на действие на същия. Направено е искане да се отмени съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде уважен иска с правно основание чл. 215 от КТ. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. В отговора на въззивната жалба се излага, че същата е неоснователна, а първоинстанционното решение правилно и законосъобразно Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № .../... година по описа на Районен съд – С. е образувано въз основа на предявен от А. Д. В. от с. В., Община С. против „Б. и К. С.” Е. – гр. С. иск за сумата от 1 590 лв. В исковата молба се излага следното: Ищецът бил в трудови правоотношение с ответното дружество, които към момента на подаване на исковата молба били прекратени. Излага, че през 2009 г. ищецът е бил многократно командирован за изпълнение на трудовите си задължения извън територията на гр. С., както следва: през месец юни е бил командировка в с. О. Могила, през периода месец юли 2009 г. до месец септември 2009 г., включително е бил командировка в гр. Б., през месец октомври и ноември е бил командировка в с. Ц., а през месец декември - до 09.12.2009 г. е бил командирован в гр. Л.. Твърди, че работодателят не е изпълнил задълженията си да му заплати дължимите за командировките суми, както следва: за месец юни 2009 г., 17 работни дни и 3 съботи, или 20 дни по 10.00 лева или общо 260 лева; за месец юли 2009 г., 23 работни дни и 4 съботи, или 27 дни по 10.00 лева или общо 270 лева; за месец август 2009 г., 21 работни дни и 5 съботи, или 26 дни по 10.00 лева или общо 260 лева; за месец септември 2009 г., 22 работни дни и 4 съботи, или 26 дни по 10.00 лева или общо 260 лева; за месец октомври 2009 г., 22 работни дни и 5 съботи, или 27 дни по 10.00 лева или общо 270 лева; за месец ноември 2009 г., 21 работни дни и 4 съботи, или 25 дни по 10.00 лева или общо 250 лева; за месец декември 2009 г., 7 работни дни и 1 събота, или 8 дни по 10.00 лева или общо 80 лева. Излага още, че всички тези суми били начислени като разход на дружеството и отразени като разход на същото в годишните счетоводни отчети. Направено е искане съдът да осъди „Б. и К. С.” Е. – гр. С. да заплати на А. Д. В. от с. В., Община С. горепосочените суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на претенцията, както и направените по делото разноски. Ответникът е оспорил предявения иск, като заема становище, че населените места, където същият е изпълнявал трудовите си задължения е било именно „мястото на работа", уговорено между страните, както и неизпълнение на задълженията на работника да представи отчет за извършената от него работа, за която твърди, че е бил командирован. При условията на евентуалност заявява, че е извършил плащане на работника като е изплатил на същия допълнително материално стимулиране. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Не е спорно по делото и от представените писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение, видно от Трудов договор № .../..... г. като ищецът работел на длъжността „работник строителство” при ответното дружество „Б. и К. С.” Е. – гр. С., считано от 09.06.2009 г. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на 09.12.2009 г. Не е спорно между страните, че през време на действие на договора, ищецът е полагал труд в гр. Л., с. О. М., с. Ц., гр. Б., Община С. и гр. Б., където ответното дружество е имало обекти. По делото се спори какво е уговореното като място на работа с подписания трудов договор, респективно - възникнало ли е задължение за ответника по делото, сега въззиваем, да заплати на А. В. претендираните от него суми, респективно - следва ли да му бъдат изплатени. От Трудов договор № ..../..... г., подписан от страните по делото на 08.06.2009 г., се установява, че последните са уговорили, че мястото на работа ще бъде в „БКС” Е. – град С.. Ищецът бил назначен на длъжност „работник строителство”. Уговорено е, че договорът е сключен „до завършване на определена работа – Ремонт на сгради в гр. Л., с. О. М., с. Ц., гр. Б. и Ремонт пътна и улична мрежа в Община С. и гр. Б.. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № ..../..... г., постановено по гр. дело № .../... г. по описа на Районен съд – С. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че е предявен иск с правно основание чл. 215 от Кодекса на труда. Съгласно чл. 215 от КТ при командироване работникът или служителят има право на дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерския съвет. За да възникне задължение за работодателя да заплати на работника или служителя обезщетение по чл. 215 от КТ за командировка е необходимо последният да е бил командирован за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. В разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от КТ е предвидено, че за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Видно от посочения по-горе трудов договор сключен между „Б. и К. С.” Е. – гр. С. и А. В., характерът на работата на ищеца по делото, сега въззивник, е като строителен работник до завършване на определени обекти в изрично посочените населени места, т.е. след като В. е трябвало да изпълнява служебните си задължения на тези обекти, в тези населени места, следва да се приеме, че страните са уговорили място на работа различно от седалището на предприятието, в какъвто смисъл са и изводите на първоинстанционния съд. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първата инстанция и препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 от ГПК. Предвид на гореизложеното исковете с правно основание чл. 215 от КТ се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № ..../... г., постановено по гр. дело № ...../.... г. по описа на Районен съд – С., с което са отхвърлени предявените искове е правилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд А. Д. В., ЕГН *, с адрес с. В., Община С. следва да бъде осъден да заплати на „Б. и К. С.” Е. - С., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „3. С. П.” № .. сумата от 100 лева - направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №..../... г., постановено по гр. дело № .../... г. по описа на Районен съд – С.. ОСЪЖДА А. Д. В., ЕГН *, с адрес с. В., Община С. да заплати на „Б. и К. С.” Е. - С., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „3. С. П.” № ... сумата от 100 (сто) лева - направени по делото разноски пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |