№ 23343
гр. София, 25.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110165940 по описа за 2021 година
Производството е образувано по осъдителни искове на
„Т****************я” ЕАД, които съгласно депозираната уточнителна молба
(л. 50 от делото) са предявени против ответника А. **************** Г. в
качеството му на наследник на длъжника /съсобственик/ за процесните
задължения и период - А. А. Г., и са за следните твърдени задължения: 3 752
лв. – претендирани като стойност на топлинна енергия, доставена в периода
01.05.2018 г. –30.04.2020 г.; ведно със законна лихва от 19.11.2021 г. до
изплащане на вземането, законна лихва за забава в размер на 46,62 лв. за
периода 15.09.2019 г. – 19.10.2022 г., 46,62 лв. – за услуга „дялово
разпределение” за периода 01.10.2018 г.-30.04.2020 г.; ведно със законната
лихва за забава, считано от 19.11.2021 г. до окончателното изплащане; 9,69
лв. – законна лихва за забава за периода 31.10.2018-19.10.2021 г.
От името на ответника, уведомен за исковата молба по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначения особен
представител. Исковете се оспорват с възражения, сред които и че ответникът
не е клиент на ищеца, както и възражение за погасяване по давност.
От страна на третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД,
конституиран на страната на ищеца, се представят документи за отчет.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Облигационната връзка с ищеца по повод доставката на топлинна
енергия за битови нужди възниква по силата на закона – въз основа на
1
предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да
има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-
декларация за откриване на партида. Няма основание за друг извод въз основа
на нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ (която предвижда, че когато става въпрос за
отношения между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда -
етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и
потребителя), защото ищецът „Т****************я” ЕАД няма качеството на
доставчик по смисъла на закона, а е топлопреносно предприятие.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.
Отбелязва се от съда, че в случая отговорност на ответника се
претендира не за лични задължения, а за непогасени задължения на неговия
син А. А. Г.. Последният е имал качеството на клиент на топлинна енергия за
обекта, за който се твърди топлоснабдяване, като собственик на имота по
наследство от Боряна Орачева – майка. Правото на собственост се установява
от представения заедно с исковата молба Списък на етажните собственици,
който документ съдържа положен за Боряна подпис като собственик на
посочения апартамент.
Според т.нар. Главни отчети и изготвеното въз основа на тях
заключение на съдебно-техническата експертиза, които не са оспорени от
ответника се установява, че начислените задължения включват топлинна
енергия за отопление за дистанционно отчитани 4 броя радиатори с
индивидуални разпределители, такса „сградна инсталация“ и отчитан на
място 1 водомер.
По изложените съображения и тъй като от страна на ответника не се
твърди да е била заявена рекламация срещу отчета на показанията на уредите
и разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право
абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, съдът кредитира направения със заключението на СТЕ
извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на
задълженията, като действителния размер на задълженията е този, следващ
след намаляване със сумата на прогнозно начислените в повече от реалното
потребление задължения като общият размер на главницата за
действителното потребление възлиза на сумата 3749,23 лв. - само за
процесния период и без цена за услугата дялово разпределение.
2
Основателно е възражението на ответника за погасяване по
давност на задълженията, изискуеми към 19.11.2021 г. – три години преди
подаване на исковата молба. Съгласно действащите за периода Общи условия
на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за
всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като това правило важи и за прогнозните сметки. Следователно
след изтичане на посочения срок настъпва изискуемостта на съответното
вземане, като това е и началният момент на погасителната давност за него.
Тъй като задълженията за заплащане на потребената топлинна енергия
представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима
тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Така в случая въз основа на
Таблица 2 към заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът
намира, че са погасени по давност задължения (за които са издадени фактури
като прогнозни задължения) за периода 01.05.2018 г. -30.09.2018 г. – общо в
размер на 17,10 лв.
Не са погасени по давност задължения за периода 01.10.2018 г.-
30.04.2020 г., а именно – в размер на 3732,13 лв. (главница = 3749,23 лв. –
17,10 лв.), за колкото искът за главница за топлинна енергия се явява частично
основателен.
Същата давност следва да се приложи и към задълженията за
заплащане на лихви върху дължимите суми, като се съобрази и че с
погасяването по давност на съответната главница се погасява и дължимата
върху нея лихва за забава (чл. 119 ЗЗД). По тези съображения и при
извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления съдът намира, че
непогасеният по давност остатък е в размер на 46,37 лв. – лихви за
забава.
За задължението за услугата дялово разпределение, доказателства не се
представят, но тъй като според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на
„Т****************я” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към
„Т****************я” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата
„дялово разпределение“ е обективно извършена, като липсват доказателства
само за калкулирането, по реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че за услугата
дялово разпределение и общо за двата отчетни периода претендираната сума
46,62 лв. представлява дължимият размер, като законната лихва е в
размер на 9,69 лв. (колкото се претендира от ищеца и е в по-нисък размер от
установеното от ССЕ –9,90 ЛВ.)
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията
на ищеца за присъждане на сторените разноски е частично основателна - за
сумата 1291,80 лв. (от общо в размер на 1501,94 лв.)
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. **************** Г., гражданин на Руската федерация,
роден на 19.08.1959 г., в качеството му на наследник на длъжника за
процесните задължения и период - А. А. Г. с ЕГН **********, да заплати на
„Т****************Я” ЕАД с ЕИК ********* във връзка с топлоснабдяване
на имот с аб.№ 205626 сумите: 3 732,13 лв. – претендирани като стойност на
топлинна енергия, доставена в периода 01.10.2018 г. –30.04.2020 г.; ведно със
законна лихва от 19.11.2021 г. до изплащане на вземането, законна лихва за
забава в размер на 46,37 лв. за периода 15.09.2019 г. – 19.10.2022 г., 46,62 лв.
– за услуга „дялово разпределение” за периода 01.10.2018 г.-30.04.2020 г.;
ведно със законната лихва за забава, считано от 19.11.2021 г. до
окончателното изплащане; 9,69 лв. – законна лихва за забава за периода
31.10.2018-19.10.2021 г., както и сумата 1291,80 лв. – съдебни разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявените „Т****************Я” ЕАД искове за
заплащане на: стойност на топлинна енергия – за разликата над 3 732,13 лв.
до 3 752 лв. и за периода 01.05.2018 г. - 30.09.2018 г., както и за лихви
относно главница за топлинна енергия – за разликата над 46,37 лв. до 46,62
лв.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ”
ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца „Т****************я”
ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4