№ 435
гр. Русе, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20214500100231 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявена е претенция по чл.59 от ЗЗД от П. М. Ц. срещу В. Ч..
Ищцата твърди, че е баба на Е. К. М., роден на **.**.****г. - дете на сина
й К.Й. М. и ответницата В. Ч.. Бракът между последните двама бил прекратен
с развод, съгласно влязло в сила Решение по гр.д.№ 233/2020г. на РРС. Сочи,
че считано от м.март 2006г. тя полагала грижи и издържала изцяло детето, и
за процесния период 01.01.2016г. – 31.12.2020г. ответницата, като майка на
детето Е., й дължи паричната сума, която е платила за издръжката и
отглеждането му – 27 225 лева. Счита, че имуществото й обедняло до размера
на посочената сума, съответно ответницата се е обогатила до този размер,
като твърди, че има причинна връзка между обедняването и обогатяването.
С горното обосновава претенцията си като ФЛ, изплатило парична сума,
без правно основание, за което не съществува друг път за защита на правата
му, като предяви иск за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД.
Иска съдът да осъди В. Ч. да й заплати сумата от 27 225 лева, до размера
на която е обедняла, а ответницата се е обогатила, ведно със законната лихва,
начиная от завеждането на иска до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата,
същата и не се явява по делото, и не изпраща представител.
От ангажираните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното :
Е. К. М. е роден на **.**.****г. по време на брака на К.Й. М. и
ответницата В. Ч.. Бракът между последните двама бил прекратен с развод,
съгласно влязло в сила Решение по гр.д.№ 233/2020г. на РРС. От 2007г.,
докато родителите му живеели в И., детето живее в България, при баба си –
1
ищцата, която се грижела и го издържала. През 2020г. бащата окончателно се
върнал в България и поел грижата и издръжката на детето си.
При така установените процесуални факти съдът намира от правна
страна следното :
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.
Със задължителното за съдилищата тълкуване, обективирано в
Постановление на ПВС № 1/28.05.1979г., е изяснено,че искът по чл.59 ал.1 от
ЗЗД е субсидиарен – той е на разположение на неоснователно обеднелия само
в тези случаи , когато той не може и не е могъл да се защити с друг иск /чл.59
ал.2 от ЗЗД/.
Фактическият състав на иска по чл. 59 от ЗЗД предполага разменена
между страните имуществена престация, вследствие на която е настъпило
обедняване на едната и обогатяване на другата страна. Формите на
обедняване и обогатяване, съгласно чл. 59 ал. 1 от ЗЗД могат да са свързани с
увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване на реални
имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване, чрез
намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е
следвало да бъдат направени, но са направени от обеднялото се лице.
По иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да докаже
своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка
между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето
обогатяване, ако твърди, че е налице такова основание.
Ищцата твърди, че нейното обедняване се е изразило в ефективно
намаляване на имуществото й, чрез поемане на цялата издръжка, нужна на
детето Е.. По този начин ответницата се е обогатила, чрез спестяване на
имуществени разходи, които е следвало да направи, но не е направила, и те са
направени от обеднялото лице-ищцата.
Видно от свидетелските показания на Е. М., до преди 2 години той е
живеел с баба си – ищцата, в дома й гр.Р., като от ок. 10 години не се е
срещал с майка си- ответницата, а от ок.2 години не са и разговаряли по
телефона. В процесния период майка му не е изпращала пари за издръжката
му, а баба му се е грижела за него, като изцяло поела издръжката му – за
дрехи, обувки, дневни, заплащала е уроците му по математика и по англ.език
– в продължение на 5-6 години, вкл. и посещението му във Великобритания.
За последните ищцата представя и писмено доказателство – квитанция за
платено обучение по англ.език за 2014г. в „ Ексидо „ООД-Русе.
Съгласно заключението на приетата съдебно –счетоводна експертиза,
при определена в чл. 142 ал.2 от СК минимална издръжка на месец за дете в
размер на ¼ от минималната работна заплата за страната, определена с ПМС,
за процесния период / 01.01.2016г. – 31.12.2020г. / минималната издръжка за
дете, съобразно данните от НСИ е в общ размер на 22 802 лева.
Доколкото ищцата претендира сумата от 27 225 лева само от ответницата
като майка на детето Е., а задължение за издръжка на детето има и бащата,
претенцията се явява основателна до половината от посочената в
2
експертизата сума – 11 401 лева. В този размер е налице имуществено
разместване на блага, ответницата се явява неправомерно обогатило се лице
до посочения размер, и е материалноправно легитимираната страна да
отговаря по така предявения иск. Над посочената сума като неоснователен и
недоказан искът следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора в тежест на ответницата са направените
деловодни разноски – от бюджета на съда в размер на 250 лева за вещо
лице, както и д.т. върху присъдената сума -456,04 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Ч., родена на **.**.****г. в гр.Ф., Р Р., с адрес: И., гр.С. Б.
д. М. - п.к. *****, провинция А., ул.“Д.“** да заплати на П. М. Ц., ЕГН
********** от гр.Р., ул. „Б.“ № *-*, ет.*, на основание чл. 59 от ЗЗД, сумата
от 11 401 лева – явяваща се половината от разходи за издръжката на детето
Е. К. М. за периода 01.01.2016г. – 31.12.2020г., ведно със законната лихва,
начиная от завеждането на иска до окончателното изплащане, като отхвърля
иска над сумата от 11 401 лева до претендирания размер от 27 225 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА В. Ч., родена на **.**.****г. в гр.Ф., Р Р., с горепосочения
адрес, да заплати на по сметка на Русенския окръжен съд направените по
делото разноски – 250 лева за в.л., и държавна такса 456,04 лева .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Апелативен съд - Велико
Търново в 2 -седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
3