Р
Е Ш Е Н И Е
№ 46/10.2.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ-ти административен състав, в открито съдебно заседание на
десети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и
с участието |
|
на прокурора |
Георги Кацаров |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1027 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ)
Образувано е по искова молба на Д.Г.А. с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Началника на Затвора гр. Пазарджик,
с искане ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 3000 (три хиляди) лева, за периода от 09.06.2022 г. – 08.11.2022 г.,
породени от действия и бездействия на началника на затвора, да изпълни влязло в
сила съдебно решение и да предостави на ищеца вещ – радиоприемник, на която последният
има право. С исковата молба и допълнително уточняващата молба с вх. №
9867/06.12.2022 г. по описа на АС – Пазарджик е направено искане да бъде заплатена
и законната лихва върху тази сума.
В исковата
молба е посочено, че с Решение № 380/17.05.2022 г., постановено по адм. д. №
1402/2022 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, е постановено да бъдат
отменени действията на длъжностно лице при Затвора Пазарджик по задържане и непредоставяне
на достъп до радиоприемник, заявен от Д.Г.А., който е заявен за получаване с писмена
молба от 22.11.2021 г. Решението е влязло в законна сила на 09.06.2022 г.
Ищецът,
редовно призован, явява се лично в съдебното заседание.
Ответникът
– Началника на Затвора гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява,
представлява се от юрк. Р.. В законоустановения срок е депозирал писмен отговор
с вх. № 10404/23.12.2022 г., с който оспорва така предявеното искане като
неоснователно и недоказано. Претендира разноски.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение,
че исковата молба е неоснователна. Счита, че твърденията в исковата молба не се
доказват.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Първоначално
съдът е сезиран с искова молба с вх. № 8907/08.11.2022 г. от Д.Г.А. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик с искане за осъждане
на ответника да заплати обезщетение в размер на 3000 лв. за претърпени от ищеца
неимуществени вреди за периода от
09.06.2022 г. – 08.11.2022 г., породени от действия и бездействия на началника на
затвора, да изпълни влязло в сила съдебно решение и да предостави на ищеца вещ
– радиоприемник, на която последният има право.
С Разпореждане № 2534/25.11.2022 г. по описа
на АС – Пазарджик е дадено указание на ищеца да отстрани нередовностите в исковата
молба като:
-
Конкретизира предявения
иск, както посочи точно и ясно за кои период се претендират вреди, с начален и краен
момент, както и дали се претендира законна лихва;
-
Да се посочи исковата
молба към кого е насочена - срещу действия или бездействия на конкретно длъжностно
лице, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Началника на Затвора или
друго длъжностно лице;
-
Да посочи оплакването
от какво е породено – действие или бездействие на длъжностно лице, в какво конкретно
се изразяват то, както и от страна на кой орган или длъжностно лице е действието
или бездействието;
-
Да посочи в какво
се състои незаконосъобразността на конкретно твърдените действия и бездействия;
-
Да посочи конкретни
фактически обстоятелства, на които основава твърденията си - време, място на осъществяване, вид и интензитет
на увреждането;
-
Да посочи доказателства
и конкретни обстоятелства, които ще установява с тях;
-
Да конкретизира дали
инициираното от него производство по настоящото дело не е такова по чл. 304 и сл.
от АПК, а именно за налагане на наказание за неизпълнение на актове на съда.
В мотивите
на посоченото разпореждане съдът изрично е посочил на ищеца, че искът му следва
да е насочен към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ каквото е
изискването на чл. 205, ал. 2 от АПК.
В изпълнение
указанията на съда е постъпила допълваща молба с вх. № 9867/06.12.2022 г. по
описа на съда за 2022 г., в която ищецът е направил уточнение, че исковата
молба е насочена към Началника на Затвора – Пазарджик, тъй като той отказва да
изпълни съдебния акт. Посочено е, че производството не е такова по чл. 304 от АПК, а е исково производство за обезщетение за вреди и пропуснати ползи.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявената искова претенция
e процесуално допустима, подадена е от активно легитимирана страна, която
твърди, че е претърпяла неимуществени вреди в размер на 3000 лева, породени от действия
и бездействия на началника на затвора, да изпълни влязло в сила съдебно решение
и да предостави на ищеца вещ – радиоприемник, на която последният има право.
Разгледана
по същество исковата молба е неоснователна.
В
съответствие с нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност. На основание чл. 4 ЗОДОВ обезщетението обхваща всички имуществени и неимуществени вреди
причинени на гражданите, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна,
безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността.
Искът се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите (чл. 205, ал. 1 АПК).
В разпоредбата
на чл. 205 от АПК законодателят изрично е посочил, че ответник по иска, предявен
по реда на чл. 203 и сл. АПК, е юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
В процесния
случай вредите се претендират действия и бездействия на началника на затвора, да
изпълни влязло в сила съдебно решение.
Ищецът
определя страните чрез първоначалния иск като посочва от чие име и срещу кого предявява
иска. Именно лицето, посочено в исковата молба като ответник става страна в процеса.
В случая съдът е дал необходимите указания както и възможност на ищеца да
конкретизира иска си. Това е направено с допълнително подадената уточняваща
молба, където ищецът ясно и недвусмислено е изразил волята си относно
конституирането на ответника по делото.
Съгласно
чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата
за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. В ал. 2 от е посочено, че Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София
и е на бюджетна издръжка. Като в ал. 3 от същата разпоредба е посочено, че Затворите
и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“.
Процесуалните
действия, извършени от лице, което не е надлежна страна в спора не обвързват страната,
срещу която в действителност е следвало да бъде заведен иска (за причинени
неимуществени вреди, в случая). Това е така, тъй като исковият процес цели да разреши
спора като въздейства, чрез силата на пресъдено нещо, върху поведението на страните.
За да станат обаче адресати на силата на пресъдено нещо те трябва да са страни в
исковия процес. Ако не е бил конституиран надлежния ответник, то силата на пресъдено
нещо не може да му противопостави, още повече когато става въпрос за осъдителен
иск, какъвто е настоящия. От друга страна, неконституирането на надлежния ответник
нарушава правата му в исковия процес, тъй като той не е могъл да се защити, да представи
доказателства, да оспорва твърденията на ищеца. Затова процесуалната легитимация
е процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Насочването на иска за
обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник е въпрос на основателност,
а не на допустимост на иска, поради което, когато се претендират вреди от ненадлежен
ответник, претенцията се явява неоснователна.
Ето
защо настоящата инстанция намира исковата претенция за обезщетение за понесени неимуществени
вреди за неоснователна и недоказана, поради което ще следва да бъде отхвърлена.
По
делото не са представени доказателства ответникът да е направил разноски по производството,
каквито разноски се дължат по относимата в случая разпоредба на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС. Специалният закон не предвижда заплащане на възнаграждение при осъществена
защита от юрисконсулт, поради което направеното искане за присъждане на такова следва
да се отхвърли.
Воден
от горното, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба на Д.Г.А. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик,
против Началника на Затвора гр. Пазарджик, с искане ответникът да бъде осъден да
му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 (три хиляди) лева,
за периода от 09.06.2022 г. – 08.11.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Началника на Затвора гр. Пазарджик, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен
съд гр. Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
(П)