Определение по дело №27/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…260302…/05.02.2021г.,гр.П.

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа  година,в състав:

                   Председател:Красимир Ненчев      

                                                членове:Албена Палова

Мариана Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.ч.гр.дело №27 по описа на Съда за 2021 година,и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 278 от ГПК,във връзка с чл. 274 ,ал.1 от ГПК.

С протоколно определение постановено на 18.11.2020г. по гр.дело № 1497 по описа на Пещерския районен съд за 2019г., на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК съдът е спрял производството  по делото до приключване с окончателен съдебен акт на гр.дело № 262/2019г. по описа на ПРС.

В частната жалба ищците в първоинстанционното производство Л.В. и Т.С. правят оплакване за неправилно приложение на процесуалния закон при преценката на конкретните обстоятелства по делото ,обуславящи спиране на производството по  гр.дело №1497/2019г. по описа на ПРС. Твърдят,че първоинстанционният съд не се е съобразил с указанията на въззивната инстанция за обединяване на делата,и в противоречие с тях е спрял производството по делото. Искането е обжалваното определение за спиране на производството като неправилно да бъде отменено.

В законовия срок не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна.

Пазарджишкият окръжен съд като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията по чл.275 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.

По нейната основателност :

Гр.дело № 1497/2019г. по описа на ПРС е образувано по искова молба на Л.В. и Т. С.,*** против А.Т. и А.Т., двете от гр.П. с предмет на спорното право- установяване правото на собственост по отношение на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 56277.503.342; поземлен имот с идентификатор 56277.503.344 и по отношение на ¼ от поземлен имот с идентификатор 56277.503.343 по кадастралната карта на гр.П., евентуално по отношение на ответницата А.Т.-че не се легитимира като собственик на 3/8 ид.части от поземлен имот с идентификатор 56277.503.342 и от поземлен имот с идентификатор 56277.503.344.

С протоколно определение от 17.07.2020г. ,производството по гр.дело №1497/2019г. е частично прекратено по отношение на предявения от Л.В.-С. и Т.С. против А.Т. иск за установяване,че ответинцата Темелкова не е собственик на ¼ ид.част от поземлен имот с идентификатор 56277.503.343 и по отношение на акцесорната претенция по чл.537,ал.2 от ГПК. За да постанови прекратяване на производството в тази му част ,първоинстанционният съд е приел,че в РС П. е образувано гр.дело № 262/2019г. по което е предявен положителен установителен иск от А.Т. против Л.В.-С. и Т.С. за установяване правото на собственост на ищцата върху 4/8 ид.части от поземлен имот с идентификатор 56277.503.343.

При въззивната проверка на определението за прекратяване ,Пазарджишкия окръжен съд е приел,че определението е неправилно,тъй като не е налице идентет по отношение установяване размера на собствеността на поземлен имот с идентификатор 56277.503.343,а така също и по отношение на предмета на правото на собственост- доколкото по гр.дело № 262/2019г. се иска установяване на собственост с положителен установителен иск на собственост и по отношение на етаж от жилищна сграда и припадащите му се таван и общи части, застроена в посочения поземлен имот.  Въззивната инстанция е дала указания на първоинстанционния съд при наличието на процесуална възможност да обедини две дела за разглеждане и решаване в едно общо производство.

С обжалвания съдебен акт,след извършената справка първоинстанционнит  съд е приел,че е невъзможно да се изпълнят указанията на въззивната инстанция за обединяване на делата, тъй като гр.дело 262/2019г. е приключило с постановяване на съдебен акт-решение,което към момента на проверката не е влязло в законна сила.  От друга страна е установил,че и по двете дела се установяват идентични факти, оспорват се идентични документи, поради което е налице връзка между делата с предмет – иск за установяване право на собственост ,и на това основание е приел,че е налице преюдициалност на спора по гр.дело № 262/2019г. по отношение на спора по настоящото дело.

Определението е правилно, при следните съображения:

        Съгласно чл.229, ал.1 т.4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В мотивите на ТР 1/2017г. ВКС приема следното: „В хипотезата на чл.229,ал.,т.4 от ГПК законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело.ВКС препраща и към мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК ,в които е посочено, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение“. ВКС приема,че връзката между делата, която има предвид чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.

Няма спор, че в конкретния казус ,в две различни производства се решава въпроса за установяване правото на собственост по реда на чл. 124 от ГПК  по отношение на поземлен имот идентификатор 56277.503.343 ,между едни и същи страни. Няма спор,че по гр.дело 262/2019г.  е постановено решение по съществото на спора, което към момента не е влязло в законна сила. При това положение,настоящият съдебен състав приема,че е налице преюдициален по отношение на настоящото производство, спор , по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати права, релевантни за субективното право по настоящото производство. Настоящото производство следва да бъде спряно и да изчака , влизането в сила на решението по прюдициалния спор, и едва след това да разреши спора по гр.дело № 1497/2019г.  Признаване правото на собственост на А.Т. върху 4/8 ид.части от поземлен имот с идентификатор идентификатор 56277.503.343 по отношение на ищците в настоящото производство  със сила на присъдено нещо рефлектира върху изводите на съда относно отричането на това право от ищците по отношение на ¼ ид.част от същия имот. Доколкото обаче предмет на настоящия спор е отричане правото на собственост и по отношение на друг имот , за процесуална целесъобразност не се налага производството да се раздели, а цялото производство да бъде спряно до приключване с влязъл в законна сила акт на производството по гр.дело № 262/2019г.

Несъстоятелен е довода на жалбоподателя, че първоинстанционния съд не е изпълнил указанията на въззивната инстанция за съединяване на двете дела, тъй като несъмнено се установява,че двете дела са на различен съдопроизводствен етап- по гр.дело 262/2019г.е постановено съдебно решение, поради което е процесуално недопустимо да се извършват каквито и да било процесуални действия след постановяване на решението.

По изложените съображения, определението за спиране като правилно следва да бъде потвърдено. 

Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд

 

О    П     Р   Е    Д   Е   Л   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено на 18.11.2020г. по гр.дело № 1497 по описа на Пещерския районен съд за 2019г., с което на основание чл. 229,ал.1,т.4 от ГПК производството  по делото е спряно до приключване с окончателен съдебен акт на гр.дело № 262/2019г. по описа на ПРС.

Определението  подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна касационна жалба.

 

 

 

 

Председател:                                                             членове: 1.

 

        2.