О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/ 21.07. Година
2016 гр.
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 21.07. 2016
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
ч.т.д. № 22
по описа за 2016 година,
за да се произнесе, съобрази:
С определение №
212/20.04.2016г., постановено по ч.т.д. № 243/2016г. по описа на Пловдивския
апелативен съд е отменено определение № 322/14.03.2016г., постановено по
настоящото дело, в частта му, с която възражението на “***” АД, Г. с вх. №
1538/03.02.2016г. срещу Сметката за разпределение на суми в полза на
кредиторите на “***” ЕООД /н/, ЕИК **, обявена в ТР на 25.01.2016г., е оставено
без разглеждане, като обезсилил определението в останалата му част и е върнал
делото на Старозагорския окръжен съд за съответно произнасяне по постъпилите
възражения срещу обявената на 25.01.2016г. в ТР
от синдика на “***” ЕООД /н/, ЕИК **, сметка
за разпределение, едновременно с възражението на “***” АД, Г., с вх. №
1538/03.02.2016г.
С оглед на постановеното
определение на въззивния съд, настоящият състав
следва задължително да разгледа по същество постъпилото възражение от “***”
срещу изготвената сметка за разпределение, ведно с останалите постъпили
възражения.
Производството
е по чл. 729 от ТЗ за одобряване на сметка за разпределение на суми в полза на
кредиторите на “***” ЕООД град Стара Загора /в н./, ЕИК **, обявена по
партидата му в ТР на 25.01.2016г. На съда е служебно известно, че по т.д. №
210/2013г. по описа на СтОС /производството по
несъстоятелност на ***” ЕООД град Стара Загора /в н./ сметката за разпределение
е поставена на определеното за целта видно и общодостъпно място в съда в
продължение на 14 дни, считано от 26.01.2016г. до 09.02.2016г. включително.
В
срока по чл. 728 от ТЗ е постъпило възражение вх. № 1572/03.02.2016г. от
“***” ЕООД град ****, ЕИК ** против посочената сметка за разпределение, в
частта, в която получената сума след осребряване на активите в размер на 386 324
лева е разпределена на “***” град С..
Счита,
че извършеното разпределение е незаконосъобразно, т.к. вземането на банката и
самата банка, не е включена като кредитор по воденото производство по
несъстоятелност на длъжника. Посочва, че наличието на ипотека и основание за
вземане свързано с договор за ипотека не прави банката кредитор в
производството по несъстоятелност. Счита, че синдикът
е следвало да изготви сметка за разпределение на наличните суми между
кредиторите по несъстоятелността, съобразно чл. 721 ТЗ. Посочва, че при това
разпределение ще бъдат ощетени кредиторите с приети вземания, от които пък
единствено и само кредиторът “***” ЕООД град Карлово е внасял своевременно
всички необходими разноски по несъстоятелността.
Моли съда да не одобрява изготвената
сметка в частта, в която сумата от 386 324 лева е разпределена на “***”
град С.. Моли вземането на банката да бъде изключено от окончателната сметка,
като съда извърши промяна в сметката и удовлетвори вземанията
на кредиторите “***” ЕООД, “***” ЕООД и
“***” ЕООД, съобразно приетите по размер и привилегии, и в съответствие с чл.
722 ТЗ.
В
срока по чл. 728 от ТЗ е постъпило възражение вх. № 1538/03.02.2016г. /пощ. клеймо от 01.02.2016г./ от “***” АД – ***, действащо
чрез своя клон с фирмено наименование “***”, ЕИК ***, град ***. Посочва, че
съгласно обявената сметка за разпределение на банката – ипотекарен
кредитор е разпределена сумата от 386 324 лева. Счита, че банката има
право да получи пълния размер на цената на продадените имоти, а именно
421 124 лева. Излага съображения, че в полза на банката е издаден
изпълнителен лист за вземане към трето лице “С.” ЕООД, ЕИК ***, което вземане е
обезпечено с договорна ипотека върху имоти, включени в масата на
несъстоятелността на “***” ЕООД, тъй като са придобити от длъжника преди
откриване на производството по несъстоятелност /ведно с учредена в полза на
банката договорна ипотека – арг. от чл. 173 ал. 1 от ТЗ/. Счита, че тези юридически факти обуславят качеството на банката на ипотекарен кредитор на длъжника, който има право да получи
сумата от осребряване на ипотекираните имоти на длъжника в рамките на
производството по несъстоятелност.
Посочва, че за банката в
качеството на ипотекарен кредитор по чл. 717н от ТЗ е
налице правен интерес да възрази срещу сметката за разпределение, съответно да
обжалва определението на съда по чл. 729 ал. 1 от ТЗ. Счита, че в резултат на
извършената продажба, на основание чл. 717н от ТЗ, цялата сума от 421 124
лева следвало да се предаде на банката в качеството на ипотекарен
кредитор, а съгласно сметката разпределената на банката сума от 386 324
лева е с 34 800 лева по – малко от реално дължимата сума на банката,
възлизаща на 421 124 лева.
Посочва, че разликата от
34 800 лева е използвана от синдика за възстановяване
на предплатени суми по чл. 629б от ТЗ и чл. 632 ТЗ на кредиторите по
несъстоятелността. Счита, че за извършването на това действие липсва законово
основание. Възстановяването е извършено от синдика
въз основа на разрешение от съда по несъстоятелността и определение от
07.12.2015г./08.12.2015г., като на ипотекарния
кредитор не е било изпращано съобщение за това определение, а вписването на
определението в книгата по чл. 634в ТЗ не замества съобщението.
Посочва, че съгласно
разпоредбата на чл. 717н ТЗ, ипотекираното за чужд дълг имущество като част от
масата на несъстоятелността се осребрява от синдика в
рамките на производството по несъстоятелност, но получената от реализацията на
обезпечението сума до размера на тези вземания не се включва в масата на
несъстоятелността – по арг. от чл. 638 ал. 3 изр. 2 от ТЗ. Счита, че поради това припадащата се на ипотекарния кредитор сума не се включва в масата на
несъстоятелност и не може да служи за възстановяване на предплатените суми по
чл. 629б ТЗ и чл. 632 ТЗ, каквото е условието на чл. 632а ТЗ.
Възразява срещу
съставената сметка за разпределение и моли при произнасянето с определение по
чл. 729 ал. 1 от ТЗ съда да измени сметката за разпределение, като по нея се
разпредели в полза на банката получената сума от осребряването на ипотекираните
в полза на банката имоти в настоящото производство, а именно 421 124 лева,
както и съгласно чл. 253 от ГПК да отмени определението, с което е разрешено на
синдика да извърши възстановяване на предплатени суми
– 34 800 лева.
В
срока по чл. 728 от ТЗ е постъпило възражение вх. № 1857/09.02.2016г.
/куриерска пратка от 08.02.2016г./ от *** град *** против изготвената сметка за
разпределени, съгласно която наличната в масата на несъстоятелността сума в
размер на 386 324 лева е разпределена в полза на “***” град С. за
удовлетворяване на вземанията на кредитора с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ. Излага съображения,
че разпоредбата на чл. 721 ал. 1 от ТЗ вменява задължение на синдика да извърши разпределение на налични суми между
кредиторите съобразно реда, привилегиите и обезпеченията,
определени по правилата на чл. 722 ал. 1 от ТЗ.
Излага
подробно изложение на одобрените от съда по несъстоятелността списъци на приетите
вземания на кредиторите на длъжника “***” ЕООД.
Счита,
че в производството по несъстоятелност на “***” ЕООД няма обезпечени кредитори
с приети вземания по смисъла на чл. 693 от ТЗ. Посочва, че съгласно одобрените
списъци кредитори в производството по несъстоятелност са “***” ЕООД град К., “Е.”
АД, *** град С., “***” ЕООД град Б. и “***” ЕООД град К.. Посочва, че
кредиторът, в чиято полза се разпределя постъпилата от осребряване на
имуществото на длъжника сума, не е кредитор на несъстоятелността предвид
липсата на предявени вземания, които да са включени в одобрен от съда по
несъстоятелността списък на приети вземания, поради което постъпилата сума
следва да бъде разпределена в полза на кредиторите, които са предявили вземанията си и същите са приети по смисъла на чл. 693 от ТЗ, съгласно поредността по чл. 722 ал. 1 т. 3 и
следващите от ТЗ.
Излага,
че описаното в сметката основание за разпределение на посочената сума в полза
на “***” АД – Г., А., чрез “***” град С., е вземане на банката към “С.” ЕООД,
обезпечена с учредени от същото дружество договорни ипотеки, цитирани в
сметката. Счита, че ако банката – кредитор има вземане, което да е обезпечено с
имущество от масата на несъстоятелността, то вземането й би подлежало на
удовлетворяване само при условията на чл. 717н от ТЗ. Посочва, че по делото
обаче няма представен изпълнителен лист за вземането на банката от “***” ЕООД.
Освен това по партидата на несъстоятелното дружество няма вписана договорна
ипотека, т. е. длъжникът не е учредил ипотека за обезпечаване на чужд дълг,
поради което “***” град С. няма качеството на кредитор в производството по
несъстоятелност на “***” ЕООД по смисъла на разпоредбата на чл. 717н от ТЗ, с
оглед на което счита, че получената от осребряването сума следва да бъде
разпределена съобразно правилата на чл. 722 и следващите от ТЗ в полза на кредиторите
с приети по смисъла на чл. 693 от ТЗ вземания.
Моли
съда да постанови определение, с което да откаже одобряване на изготвената от синдика сметка и да укаже на синдика
да изготви нова сметка за разпределение, с която сумата от 386 324 лева да
бъде разпределена съобразно правилата на чл. 722 ал. 1 от ТЗ за удовлетворяване
на кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност срещу
длъжника, включително приетите публични вземания.
Съдът
като взе предвид изготвената от синдика сметка за
разпределение на суми в полза на кредиторите на “***” ЕООД град Стара Загора /в
н./, ЕИК **, обявена по партидата му в ТР на 25.01.2016г. и постъпилите
възражения намира за установено следното:
По партидата на длъжника
“***” ЕООД град Стара Загора /в н./, ЕИК ** са обявени следните списъци:
І. На 14.11.2013г. е
обявен списък на приетите вземания, изготвен на основание чл. 686 ал. 1 от ТЗ,
в който са включени следните кредитори:
1. “***” ЕООД град
Карлово, с размер на приетото вземане 126 441.35 лева и предвидена поредност на удовлетворяне по чл.
722 ал. 1 т. 8 от ТЗ;
2. “Е.” АД град Пловдив
с размер на приетото вземане 1975.68 лева и предвидена поредност
на удовлетворяне по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ТЗ;
3. *** град С. с размер
на приетото вземане 4 903.04 лева и предвидена поредност
на удовлетворяне по чл. 722 ал. 1 т. 6 от ТЗ;
4. “***” АД – Г., А.,
чрез “***” град С., с размер на приетото вземане 563 178.06 лева и
предвидена поредност на удовлетворяне
по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ.
С
определение № 325/10.03.2014г., постановено по т.д. № 210/2013г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, обявено в ТР на 10.03.2014г. съдът по несъстоятелността,
след разглеждане на постъпилото възражение от кредитора “***” ЕООД е одобрил
списъка, като е уважил възражението и е изключил от списъка вземането на “***”
АД – Г., А., чрез “***” град С., с размер на 563 178.06 лева.
ІІ. На 02.04.2015г. е
обявен списък на приетите допълнителни вземания, изготвен на основание чл. 688
ал. 1 от ТЗ, в който са включени следните кредитори:
1. “***” ЕООД град Б. с
размер на приетото вземане 580 832 лева и предвидена поредност
на удовлетворяне по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ТЗ;
2. “***” ЕООД град Карлово с размер на
приетото вземане 120 000 лева и предвидена поредност
на удовлетворяне по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ТЗ.
Списъкът е одобрен от съда по несъстоятелността
с определение № 753/02.06.2015г., постановено по ч. т. д. № 125/2015г. по описа
на Старозагорския окръжен съд, обявено в ТР на 02.06.2015г.
Възраженията срещу сметката за разпределение от
кредиторите “***” ЕООД и *** са подадени в срок и от кредитори с приети
вземания в производството по несъстоятелност, поради което са допустими, а
разгледани по същество са основателни, по следните съображения:
Съгласно
чл. 621 от ТЗ в производството по несъстоятелност се прилагат правилата на ГПК,
доколкото в ТЗ не са налице особени разпоредби. В този смисъл нормите на
индивидуалното изпълнение и в частност правилата за автоматичното присъединяване
на ипотекарния кредитор в индивидуалното изпълнително
производство по чл. 459 ал. 2 от ГПК следва да се преценят именно на тази
плоскост. Те биха били приложими, само ако не е налице изрична уредба в ТЗ, дерогираща прилагането им.
Нормите
на ЗЗД относно същността на ипотеката като вид обезпечение не намират
автоматично отражение в уредбата на привилегиите в производството по
несъстоятелност. Настоящият състав счита, че в настоящото производство не
намира директно приложение разпоредбата на чл. 173 ал. 1 от ЗЗД. В материята за
несъстоятелността са налице изрични норми, които ограничават или установяват
редица условия за реализация на ипотекарните права на
кредиторите. Така ***ример, съгласно чл. 685 ал. 2 от ТЗ всеки кредитор трябва да предяви в определени срокове вземането си, като
посочи привилегиите и обезпеченията на това вземане,
включително обезпеченията под формата на ипотека. В
случай, че вземанията не бъдат предявени в
определените преклузивни срокове, същите се погасяват
съгласно изричната норма на чл. 739 ал. 1 от ТЗ, като законовият текст не прави
разлика между обезпечени и необезпечени вземания. Следователно в производството
по несъстоятелност ипотекарният кредитор не е
присъединен по право, а следва да заяви и докаже правата си. В производството
по несъстоятелност е уредена специална законова процедура по оспорване на вземанията и привилегиите, в това число и на обезпеченията под формата на ипотека. От изложеното следва,
че по отношение на имуществата от масата на несъстоятелността правата на ипотекарните кредитори са модифицирани и коренно различни от
правата, които те имат в индивидуалното изпълнително производство. Ипотекарните кредитори могат да реализират правата си в
несъстоятелността само и доколкото са налице специалните условия, които ТЗ
предпоставя. Този извод е валиден, както по отношение на ипотекарните
кредитори с вземане към самия длъжник, така и спрямо третите лица – ипотекарни кредитори, които нямат вземане към длъжника, но
черпят права от разпоредбата на чл. 717н от ТЗ.
Принципът в уредбата за
несъстоятелността прокламира, че имуществото от масата на несъстоятелността
служи за обезпечение на кредиторите на длъжника. Единственото изключение в тази
връзка е разпоредбата на чл. 717н от ТЗ.
В чл. 616 ал. 1 от ТЗ е
посочено, че масата на несъстоятелността служи за удовлетворяването на всички
кредитори на длъжника по търговски и нетърговски сделки. В конкретния случай, продаденото
имущество безспорно е част от масата на несъстоятелността на длъжника “***”
ЕООД /н./. Също така е безспорно, че “***” град С. не е кредитор на длъжника в
настоящото производство, тъй като вземането й е изключено от одобрения от съда
по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредиторите на “***” ЕООД
/н./ по чл. 686 ал. 1 т. 1 от ТЗ. Освен това на съда е служебно известно, че в
законоустановения срок банката не е предявила иск по чл. 694 от ТЗ за
установяване съществуване на вземането си.
Съгласно
чл. 721 ал. 1 от ТЗ синдикът изготвя сметка за
разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722 ал. 1
от ТЗ, т. е. на кредиторите на длъжника с приети вземания в производството по
несъстоятелност.
От
изложеното следва, че е налице изрична уредба в ТЗ, която предвижда, че
осребреното имущество подлежи на разпределение между кредиторите на несъстоятелния
длъжник. Банката, която има качеството на ипотекарен
кредитор по отношение на продаденото имущество, не е кредитор на длъжника “***”
ЕООД /н./
С
оглед на горното и по аргумент на чл. 621 от ТЗ следва да се приеме, че нормите
на чл. 459 ал. 2 от ГПК и чл. 173 ал. 1 от ЗЗД са неприложими в универсалното
принудително изпълнение, каквото е производството по несъстоятелност, доколкото
са налице изрични текстове в ТЗ, дерогиращи
прилагането на посочените текстове.
В
случая съдът намира, че не е налице и хипотезата на чл. 717н от ТЗ, като самостоятелно
основание за заделяне, респ. изплащане без сметка за разпределение, на суми в
полза на ипотекарния кредитор. В чл. 717н от ТЗ е
предвидено, че сумите от продажба на ипотекиран имот се заделят и изплащат /без
сметка за разпределение/ в полза на ипотекарния
кредитор, срещу представяне от негова страна на изпълнителен лист за вземането
му. Законът поставя и допълнително условие – да се касае за имот, ипотекиран от
длъжника за обезпечаване на чужд дълг. В настоящия случай това допълнително
изискване не е налице. Безспорно е и се поддържа и от самата банка, че
ипотеката върху продадените имоти е учредена не от длъжника “***” ЕООД /н./, а
от трето лице – предходен собственик. Тъй като нормата на чл. 717н от ТЗ е
изрично уредено законово изключение от правилата за разпределение в
производството по несъстоятелност, същата е недопустимо да се прилага
разширително, тъй като това би увредило кредиторите в несъстоятелността.
Доколкото не е налице един от елементите на фактическия състав на посочената
разпоредба, а именно – длъжникът да е учредил ипотеката за обезпечение на чужд
дълг, следва да се приеме, че “***” няма правото да претендира и съответно
получи разпределените суми и на основание чл. 717н от ТЗ.
В
тази връзка следва да се отбележи, че горните изводи, свързани с тълкуването и
прилагането на чл. 717н от ТЗ се споделят и от Пловдивския апелативен съд, а
именно определение № 1375/09.07.2014г. на ПАС по ч.т.д. № 793/2014г. и определение
№ 1663/06.08.2013г. на ПАС по ч.т.д. № 585/2013г.
Тук
следва да се отбележи, че сметката за разпределение е била изготвена от синдика по изрично искане на “***”. По делото са налични
две молби от банката:
- молба вх. № 1151/29.01.2015г.,
с която банката е поискала от синдика да й предаде
сумите от реализация на ипотекираното имущество срещу представен изпълнителен
лист /т.е. без изготвяне на сметка за разпределение/ на основание чл. 717н от ТЗ. Към момента на подаване на тази молба ипотекираните имоти все още не са
били продадени;
- молба вх. №
16373/21.12.2015г., с която банката е поискала “синдикът
да изготви сметка за разпределение на наличните суми по производството,
съгласно чл. 721 ал. 1 от ТЗ, като бъдат зачетени правата на ипотекарен кредитор, който не е кредитор на длъжника по
несъстоятелността, съгласно чл. 717н от ТЗ”. Към момента на подаване на тази
втора молба, имотите вече са били продадени.
Втората
молба на банката по естеството си изключва първоначалното й искане, що се
отнася до реда за изплащане на сумите, реализирани от продажбата на
ипотекираните имоти. Синдикът съобразно второто
искане на банката е изготвил сметка за разпределение, с която е разпределил
наличните суми в нейна полза.
Подаденото
от банката възражение срещу изготвената сметка за разпределение не е свързано с
реда, по който й се разпределят сумите /чрез сметка за разпределение/.
Основният пункт от възражението на “***” срещу изготвената от синдика сметка е свързан с обстоятелството, че не й е
разпределена цялата реализирана сума от продажбата на ипотекираното имущество,
тъй като част от сумите са изплатени на основание чл. 632а от ТЗ на кредитор,
предплатил необходимите разноски за хода на производството по несъстоятелност.
В
тази връзка съдът намира възражението на банката за неоснователно поради
следните съображения:
Съгласно
чл. 632а от ТЗ, предплатените суми за разноски от кредитор след откриване на
производството по несъстоятелност подлежат на възстановяване. От анализа на
текста и систематичното му място в закона се налага извод, че тези суми не се
разпределят със сметка за разпределение и съответно за тях не се спазва поредността за изплащане по чл. 722 ал. 1 от ТЗ.
Съдът
намира, че дори и при наличие на ипотекарен кредитор,
черпещ права от чл. 717н от ТЗ /какъвто не е настоящия случай/, отново следва
да се има предвид, че систематичното място на чл. 632а от ТЗ в материята за
несъстоятелността налага тълкуването, че предплатените суми за разноски
подлежат на възстановяване и в хипотезата, когато е продаден имот на
несъстоятелния длъжник, обезпечаващ чужд дълг. Този извод следва от
предположението, че ако не са били предплатени разноски за хода на
производството по несъстоятелност, съответният имот не би бил продаден и респ.
кредиторът с права по чл. 717н от ТЗ не би получил никакви суми.
Така,
в индивидуалното принудително изпълнение по ГПК, в което би реализирал правата
си след продажба, този кредитор би получил суми от ипотекираното имущество едва
след осребряване на разноските в изпълнението, с оглед на установените в чл.
136 от ЗЗД привилегии.
Нормата
на чл. 632а от ТЗ е съответен реципрочен текст в несъстоятелността, който
съответства на установената в чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД безусловна привилегия
за разноските, обезпечаващи хода на индивидуалното принудително изпълнение,
включително и по отношение на кредитори с ипотекарни
права върху продаваното имущество.
В
този смисъл е налице и съдебна практика, а именно определение №
2248/06.06.2014г. на ОС Варна по т.д. № 2429/2011г.; определение №
3094/16.12.2014г. на САС по т.д.н./в./ № 3267/2014г.; определение №
742/16.03.2015г. на САС по т.д.н. /в./ № 4911/2014г.; определение №
53/03.02.2012г. на ОС Добрич по т.д. № 4/2012г.
След
като нормата на чл. 632а от ТЗ установява безусловната привилегия на
разноските, обезпечаващи хода на производството по несъстоятелност, по
отношение на ипотекарните кредитори с вземания срещу
длъжника с привилегия по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ, по аргумент за по – силното
основание тази безусловна привилегия важи и за ипотекарните
кредитори по чл. 717н от ТЗ, които нямат пряко вземане към длъжника.
Настоящият
състав приема, че няма правен аргумент, който да обоснове обратно тълкуване.
Всъщност обратното тълкуване би довело до ситуация, при която едно производство
по несъстоятелност би се развивало в продължение на години, с акумулиране на
огромна по обем и време процесуална работа и натрупване на разноски, при което
би била осъществена абсолютно безплатна за ипотекарния
кредитор продажба на имот, ипотекиран за дълг на трето лице. Както бе посочено
по – горе такава “безплатна” продажба въпросният кредитор не би получил и в
рамките на провеждано от него индивидуално изпълнение, с оглед на установените
в ЗЗД привилегии.
Независимо
от горните съображения, следва да се има предвид, че всички изложени аргументи
във възражението на “***” почиват изцяло на твърдението й, че черпи права като
кредитор по силата на чл. 717н от ТЗ. Както бе подробно изложено по – горе, в случая
не е налице хипотезата на чл. 717н от ТЗ, поради липсата на един от елементите
на фактическия състав. По тази причина банката няма качеството на кредитор,
който да черпи права от посочената законова разпоредба. Следователно банката
няма право да получи сумите от продажба на имотите от масата на
несъстоятелността, а същите подлежат на разпределение между останалите
кредитори с приети вземания.
С
оглед на горното съдът приема, че възражението на “***” и ***равените с него искания, включително на основание чл. 253
от ГПК съдът да отмени определението, с което е разрешено на синдика да извърши възстановяване на предплатени суми –
34 800 лева по реда на чл. 632а от ТЗ, е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Съгласно
правомощията по чл. 729 ал. 1 от ТЗ съдът по несъстоятелността следва да
извърши съответната промяна в обявената сметка за разпределение на събраната
сума от 386 324 лева. Тъй като не са налице основания за разпределение на
събраната сума в полза на “***” град С., същата следва да бъде разпределена на
кредиторите с приети вземания в производството.
С
оглед подаденото възражение на кредитора *** град С., съдът счита, че приетите
вземания на същия в размер на 4 903.04 лева следва да бъдат включени
изцяло на 100 % в сметката за разпределение с поредност
по чл. 722 ал. 1 т. 6 от ТЗ.
Остатъкът
от сумата /381 420.96 лева/ следва да бъде разпределен между останалите
кредитори с приети вземания с поредност по чл. 722
ал. 1 т. 8 от ТЗ, съобразно процентното съотношение на вземанията
им, както следва: “***” ЕООД град Карлово – 15.248 % - сума в размер на
58 159.07 лева; “Е.” АД град Пловдив – 0.238 % - сума в размер на 907.78
лева; “***” ЕООД град Б. – 70.043 % - сума в размер на 267 158.68 лева и “***”
ЕООД град Карлово – 14.471 % - сума в размер на 55 195.43 лева.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 729 ал. 1 от ТЗ, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение вх. № 1538/03.02.2016г. /пощ. клеймо от 01.02.2016г./ от “***” АД – ***, действащо
чрез своя клон с фирмено наименование “***”, ЕИК ***, град *** срещу сметка за
разпределение на суми в полза на кредиторите на “***” ЕООД град Стара Загора /в
н./, ЕИК **, обявена по партидата му в ТР на 25.01.2016г. и ***равените с него искания, включително на основание чл. 253
от ГПК съдът да отмени определението, с което е разрешено на синдика да извърши възстановяване на предплатени суми –
34 800 лева по реда на чл. 632а от ТЗ
ОДОБРЯВА
сметка за разпределение на суми в полза на кредиторите на “***” ЕООД град Стара
Загора /в н./, ЕИК **, обявена по партидата му в ТР на 25.01.2016г., като
извършва следните промени:
ИЗКЛЮЧВА
от сметката за разпределение “***” АД – ***, действащо чрез своя клон с фирмено
наименование “***”, ЕИК ***, град *** с размер на вземането 386 324 лева и
поредност по чл. 722 ал. 1 т. 1 от ТЗ.
ВКЛЮЧВА
в сметката за разпределение кредиторите:
*** град С. с размер на вземането
4 903.04 лева, с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 6
от ТЗ;
“***”
ЕООД град К. с размер на вземането 58 159.07 лева, с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ТЗ;
“Е.”
АД град П.с размер на вземането 907.78 лева, с поредност
по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ТЗ;
“***”
ЕООД град Б. с размер на вземането 267 158.68 лева, с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ТЗ;
“***”
ЕООД град К. с размер на вземането 55 195.43 лева, с поредност по чл. 722 ал. 1 т. 8 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
да се обяви в Търговския регистър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от
длъжника и от подалите възражение по чл. 728 ТЗ кредитори с частна жалба в
едноседмичен срок от обявяването му в ТР пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: