Р Е Ш Е
Н И Е
94/3.2.2020г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на осемнадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№258 по описа за 2019 г. на ШРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с
чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника П. Г.Б. – юрисконсулт, излага,
че по ч.гр.д.№2811/2018 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника А.А.Х.,
ЕГН **********,***, за следните суми: 700,00
лв., представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем №
3102026, сключен на 13.12.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника,
като вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 109,04 лв., представляващи договорна
лихва за периода от 15.01.2018 г. до 13.08.2018 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 18,00 лв.,
представляващи такса разходи; 635,92
лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 15.01.2018 г. до 13.08.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 28,39 лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 16.01.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, като е присъдена и законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът
излага, че на 13.12.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на
заемодател и ответника, в качеството му на заемател, е сключен Договор за
паричен заем № 3102026, по силата на който ответникът е получил сума, в размер
на 700.00 лв., със задължението на последния да върне така получената сума по
начин и в срок, описани в договора. Страните били уговорили и възнаградителна
лихва, в размер на 109, 04 лева, като общо дължимата от ответника сума се
равнявала на 809, 04 лева. Било предвидено погасяване на задълженията за
главница и лихва да става чрез 8 равни месечни погасителни вноски, всяка по
101, 13 лв. Падежът на първата погасителна вноска бил на 15.01.2018 г., а на
последната- 13.08.2018 г. Длъжникът не е извършвал плащания по договора, поради
което изпаднал в забава, за което дължал и мораторно обезщетение за периода на
забавата, в общ размер от 28, 39 лв. В тарифа към договора, било предвидено, че
при забава с повече от 30 календарни дни, заемополучателят следва да дължи
заплащане на такса разходи /за изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, лични посещения и др./ за събиране на просрочените задължения в
размер на 9.00 лева. Тази такса се начислявала при забава на всяка една
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, като не можело да надвишава
45.00 лева. На ответника била начислена такса разходи в размер на 18.00 лева. Същият
не бил изпълнил и задължението си по договора да осигури уговорено между
страните обезпечение на заема, поради което дължал и неустойка, в размер на 635,
92 лева. Неустойката била начислена еднократно и се дължала като допълнителна
сума към всяка от погасителните вноски, като размерът на месечната вноска е
определен на сума от 180, 62 лева. Междувременно, на 01.04.2018 г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД и ищцовото дружество,
по силата на който вземането на първото дружество срещу ответника, ведно с
всички привилегии и обезпечения, било прехвърлено на ищеца. „Изи Асет
Мениджмънт“ ЕАД било упълномощило ищцовото дружество, от свое име и за своя
сметка да уведоми длъжниците за така извършената цесия. На ответника били
изпращани уведомления на посочения от него в договора за заем адрес, но пратката
не била получена, тъй като длъжникът не бил намерен на адреса. Ищецът моли
ответникът да се счита уведомен за настъпилата цесия с получаване на настоящата
искова молба, към която е приложено уведомлението към длъжника за настъпилата
цесия. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да
се признае за установено, че ответникът му дължи сумите както следва: 700,00 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен заем № 3102026, сключен на 13.12.2017 г. между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, като вземането по договора в последствие
е прехвърлено на ищцовото дружество; 109,04
лв., представляващи договорна лихва за периода от 15.01.2018 г. до 13.08.2018
г. (падеж на последна погасителна вноска); 18,00
лв., представляващи такса разходи; 635,92
лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 15.01.2018 г. до 13.08.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 28,39 лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 16.01.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед № 1382 от 03.10.2018 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 2811/2018 г. по описа на Районен
съд- Шумен. Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК,
ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на
исковете, излагайки правни и фактически доводи и възражения. Прави възражения
за нищожност на договора за цесия, както и на отделни клаузи от договора за
цесия от 16.11.2010 г.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от
фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№2811/2018 г. по описа на ШРС,
по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на ищеца срещу ответника, за следните суми: 700,00 лв., представляваща неизплатена
главница по Договор за паричен заем № 3102026, сключен на 13.12.2017 г. между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника, като вземането по договора в последствие
е прехвърлено на ищцовото дружество; 109,04
лв., представляващи договорна лихва за периода от 15.01.2018 г. до 13.08.2018
г. (падеж на последна погасителна вноска); 18,00
лв., представляващи такса разходи; 635,92
лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 15.01.2018 г. до 13.08.2018 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 28,39 лв., представляващи
обезщетение за забава за периода от 16.01.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, като са
присъдени и извършените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Не се спори между страните, а се потвърждава и
от събраните писмени доказателства /частно заверен препис от Договор за паричен
заем № 2709037/, че между търговско дружество „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД и
ответникът са възникнали облигационни отношения, основаващи на сключен на 13.12.2017
г. договор за паричен заем, с размер на заемната сума 700.00 лева. В договора е
посочено, че с част от сумата, предмет на сделката /152, 02 лева/, ответникът
погасява друго изискуемо към заемодателя задължение, като остатъкът от заемната
сума е предоставен на ответника. В договора е отразено, че същият има
значението на разписка. От същия документ става ясно, че ответникът е поел задължението
да върне заемната сума чрез 8 месечни вноски, всяка от по 101, 13 лева, като
датата на първото плащане е 15.01.2018 г., а датата на последното- 13.08.2018
г. В договора е уговорена и възнаградителна лихва, при фиксиран лихвен процент
/40%/ и ГПР- 47, 70%, като е отразено, че общата дължима сума от ответника е 809.04
лева. Ответникът не оспори изрично подписа, стоящ до името му, в графата
„Заемател“, поради което и съобразно предвиденото в договора, съдът приема, че
същият е получил сумата по договора, като се вземе предвид и приспаднатото,
като изплатено на заемодателя задължение, като е поел задължението да я върне,
ведно с уговорената възнаградителна лихва. В договора ясно и изрично са
посочени размерите на всяко едно от вземанията /главно и акцесорни/, падежът на
всяка една погасителна вноска и размерът на вноската. Ответникът не оспори
твърденията, че не е извършвал плащания по договора, респ. е изпаднал в забава,
като съобразно уговореното следва да се ангажира и отговорността му за забавено
изпълнение. Няма и представени доказателства за извършване на някакви плащания
по договора, нито наведени твърдения в посочения смисъл. От изготвеното по
делото заключение, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в
правилността и обективността му, се установи, че по сключения между страните
договор, не са налице данни за някакви плащания от длъжника. ВЛ дава заключение
за размерите на отделните претенции, като посочва, че размерът на главницата е
700.00 лева, размерът на възнаградителната лихва е 109, 04 лева, а размерът на
обезщетението за забавено изпълнение, считано за процесния период е 28, 39
лева. Ето защо заключава, че за ответника е възникнало задължението да върне
предоставената в заем парична сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. От
представеното по делото копие от „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД, се установи, че при
соченото дружество е предвидена тарифа, според която в случай на забава на
плащането на вноска повече от 30 дни, заемателят дължи такса разходи /за
изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, лични посещения и др./ в
размер на 9.00 лева, като общият размер на тази такса не може да надвишава сума
от 45.00 лева. Няма ангажирани доказателства, че ответникът, в качеството му на
заемополучател, е надлежно запознат с текста на представената, под формата на
копие, по делото тарифа и предвидените в нея такси и разходи. Съгласно чл.10,
ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и
да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит. Ето защо, съдът приема, че в случая длъжникът не е
надлежно запознат с предвидените в представената по настоящото дело тарифа,
като счита, че от краткото изречение, включено в текста на договора, че
заемополучателят е запознат с Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД не
може да се направи извод, че ответникът е надлежно запознат с текста на
действащата по време на сключване на договора и заявена в настоящото
производство тарифа. На следващо място, съдът счита, че в случая е приложима и
разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, според която видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит. Поради изложеното стига до извода, че искът за заплащане на сума от 18.00 лева е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
По отношение на
претенцията за заплащане на сума от 635, 92 лв. - представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 15.01.2018 г. до 13.08.2018
г., за да се произнесе съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От
текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена
ценност, най- често парична сума, която длъжникът се задължава да престира на
своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с
договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична
неустоична клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо.
Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са
настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на
неизпълнение на задължението. Неустойката е винаги проявление на принципа на
автономия на волята в частното право /чл.9 от ЗЗД/. Автономията на волята
означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да
определят съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се
съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави
са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със
закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в
обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си
убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за
спазването им, при риск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно
/Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на
ОСТК/. В цитираното тълкувателно решение се приема, че нищожна, поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност
следва да се прави за всеки конкретен случай при сключване на договора. В
мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно някои от критериите, въз
основа на които следва да се извършва тази преценка, а именно: естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли
изпълнението на задължението с други правни способи, вид на уговорената
неустойка, вид на неизпълненото задължение- съществено или незначителна част,
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението на задължението вреди. В разглеждания казус, не е спорно, че в договора
/чл.4/ е предвидено задължение на заемополучателя, в срок до три дни от
усвояване на сумата по договора да предостави на кредитора, в условията на
алтернативност, описани обезпечения на задълженията му по договора за заем, при
неизпълнение на което е уговорена компесаторна неустойка в размер на 635, 92
лева. Предвидено е неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части
към всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка вноска се добавя и
сума от 79, 49 лева. Но така уговорената неустойка, на основание чл.26, ал.1,
предл. трето, нарушаване на добрите нрави, съдът приема за нищожна, поради
необосновано висок размер. Соченото води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитополучателя и кредитора. В случая неустойката е
извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение, не
обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до
неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с
размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така
договорената компесаторна неустойка позволява на кредитора да реализира
значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било
усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения. Ето защо стига до извода,
че в случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора,
обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а да го обогати
неоснователно. На следващо място, видът на задължението, за което е предвидена
неустойката, не предпоставя обезпечение изпълнението на основно и съществено
задължение на заемателя по договора за кредит. Безспорно, както е посочено по-
горе, една от основните функции на неустоичната клауза е да обезпечава изпълнението
на главното задължение. Главното задължение на длъжника по договор за заем е
връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителната лихва, ако е
уговорена такава. Поради изложеното заключава, че и този иск е изцяло
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Предвид
установеността на възникване и съществуване на главното задължение,
изискуемостта на същото, забавата на длъжника и периодът на забавата, съдът
стига до извода, че се дължи и съответното мораторно обезщетение, в размер на
законната лихва, считано за периода на забавата. Ето защо, с оглед разпоредбата
на чл.162 от ГПК и приетото по делото заключение по извършената ССЕ, по
отношение на което съдът няма основания да се съмнява в обективността и
правилността му, съдът определя размерът на обезщетението за забавено
изпълнение на сума от 28, 39 лева, считано за периода от 16.01.2018 г. до
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от съда. Доколкото се установи
възникване на главното задължение на ответника, неговият размер, като липсват
представени доказателства за погасяване на установените задължения, съдът стига
до извода, че за ответника съществуват задължения по процесния договор, както
следва: 700.00 лева- главница, 109, 04 лева- договорна лихва и 28, 39 лева-
обезщетение за забава.
По отношение
твърдението на ищеца, че е носител на вземанията по процесния договор за заем,
за да се произнесе, съобрази следното:
От представения по делото частно
заверен препис от частно заверен препис от Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, ведно с Приложение I
към договора, се установи, че на 01.04.2018 г. „Изи Асет Мениджмънт“ ЕАД е
прехвърлило на ищеца всички, дължими на цедента и станали ликвидни и изискуеми парични
суми, като вземанията са индивидуализирани в Приложение №1 към договора. От
официално заверен препис от Приложение №1 към този договор става ясно, че в
кръга на цедираните вземания са включени и задълженията на ответника по
процесния договор. В това приложение ясно и конкретно са индивидуализирани
ответникът, като длъжник по договора, размера на заемната сума и общото
задължение по договора, към датата на приложението. На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането. По делото са
представени уведомления за настъпилата цесия, адресирани до ответника, които не
са получени от адресата. Като причина за неполучаването им на обратните
разписки е отразено, че писмата не са потърсени от адресата и последният не е
намерен. Съобразно задължителната съдебна практика, цесията следва да се счете
за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на
делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера, надлежно
упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените му вземания, и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,
ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II
т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В
разглеждания казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно
връчени на ответника, като в приложенията са както уведомителното писмо от
бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена
упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от
цедента. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедирания длъжник не
участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се
отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на
вземането го позволява/. В случая
предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в
качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че е настъпил пълният
прехвърлителен ефект на цесията, като в този смисъл носител на вземанията по
процесния договор за заем е ищеца.
Предвид
изложеното съдът заключава, че следва да се уважат главният иск, иска за
заплащане на възнаградителна лихва и акцесорният иск за заплащане на мораторно
обезщетение за сумите, както следва: 700.00 лева- главница, 109, 04 лева-
договорна лихва и 28, 39 лева- обезщетение за забава.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, включително
и разноските, извършени в заповедното производство, съразмерно с уважената част
от исковете, в общ размер на 858, 46 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.Х.,
ЕГН **********,***, дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, чрез пълномощника П.Г.Б. – юрисконсулт, сумите, както следва: 700,00 лв. /седемстотин лева/, представляваща неизплатена главница по Договор
за паричен заем № 3102026, сключен на 13.12.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД и ответника, като вземането по договора в последствие е прехвърлено на
ищцовото дружество; 109,04 лв. /сто и девет лева и четири стотинки/,
представляващи договорна лихва за периода от 15.01.2018 г. до 13.08.2018 г.
(падеж на последна погасителна вноска) и 28,39
лв. /двадесет и осем лева и тридесет и
девет стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от
16.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда-01.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата, присъдени по ч.гр.д. №2811/2018 г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ****, чрез пълномощника П.Г. – юрисконсулт, срещу А.А.Х., ЕГН **********,***,
положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99
и сл. от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД, за заплащане на следните суми: 18,00 лв. /осемнадесет лева/, представляващи такса разходи; 635,92 лв. /шестстотин тридесет и пет лева и деветдесет и две стотинки/,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
15.01.2018 г. до 13.08.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска), претендирани
по Договор за паричен заем № 3102026, сключен на 13.12.2017 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника, като вземането по договора в последствие е
прехвърлено на ищцовото дружество, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.А.Х.,
ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез
пълномощника П. Г. Б. – юрисконсулт, сумата от 858, 46 лв. /осемстотин петдесет и осем лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: