Р Е Ш Е Н И Е

			Дупница

 

Номер                                                  Година  13.02.2020г.                  Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Іс.НО

 

Районен съд – Дупница                                                                                                     състав

	27.01.		2020

 

на                                                            Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател       Ели Скоклева

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Юлия Вукова

         2.

Секретар:     

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н.а.х.д		1309
					2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Р    Е    Ш   И

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ   № 465862-F507010/01.10.2019г, издадено от и.д. директор    на ТД на НАП София,с което са  наложени шест  имуществени санкции в размер на по 5000лв./ общ размер от 30 000лв./ за нарушения по чл.5,ал.1 във вр. с чл.3,ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой/ ЗОПБ/ на „Киара Транс“ ЕООД с ЕИК ********* и адрес на управление гр.Бобошево, ул.“Христо Ботев “№ 13,представлявано от управителя К.Г.К...

         Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: „Киара Транс“ ЕООД ,представлявано от управителя си К.К.,   обжалва наказателно постановление  № 465862-F507010/01.10.2019г, издадено от и.д. директор    на ТД на НАП София,с което са  наложени шест  имуществени санкции в размер на по 5000лв./ общ размер от 30 000лв./ за нарушения по чл.5,ал.1 във вр. с чл.3,ал.1 от ЗОПБ.Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи ,че административно-наказателното производство е образувано след изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок,че дружеството не е субект на нарушението, тъй като се касае за договор за заем, а не за извършено плащане по см. на чл.1 от ЗОБП, както и  явна несправедливост на наложите  санкции и противоречие на същата с принципа на пропорционалност.

                   Представителят на административно наказващия орган  оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

                   Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства-показанията на актосъставителя, свидетеля по акта и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                   Във връзка с извършвана данъчна ревизия на „Констант-ДК“ ЕООД, с искане от 15.08.2019г., проверяващите  изискали документи от жалбоподателя , за предоставен заем на проверяваното дружество в размер на 62 000лв.В отговор на това искане, управителя на дружеството жалбоподател представил 7бр. договори за заем, сключени в периода 01.10.-09.10.2018г.между „Киара Турс“ ЕООд и „Констант ДК“ ЕООД, с което първото дружество предоставя в заем на второто шест пъти сумите от по 10 000лв. и една сума от 2000лв.Приложени са и удостоверителни бележки  от управителя на дружеството - заемател, че е получил съответните суми в брой. Сумите  били осчетоводени текущо на датите, на които са предадени, по , Кт с/ка 501.

С декларация от 15.08.2019г.,управителя на дружеството жалбоподател е декларирал,че е предоставил междуфирмен заем на „Констант ДК“ЕООД в размер на 62 000лв.,която е предоставена в брой с приходно-касови ордери.

На 04.09.2019г. ,в присъствие на пълномощник на управителя, на дружеството жалбоподател бил съставен АУАН за шест нарушение по чл.3,ал.1,т.1 ЗОБП, за това,че на съответните дати  от 01-08.10.2018г. са извършени шест плащания в брой  на по 10 000лв. по посочените по-горе договори за заем. В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН дружеството е направило писмени  възражения до АНО, които са приети за неоснователни и въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление, с което са наложени шест имуществени санкции, при усл. на чл.18 ЗАНН.

         Горната фактическа обстановка се установява от гласните и писмени доказателства, които са безпротиворечиви.В тази връзка съдът остави без уважение искането за защитата за счетоводна експертиза на счетоводната документация на дружеството жалбоподател,тъй като се явява неотносима, ,доколкото начина на осчетоводяване на сумите не променя безспорно установеното обстоятелство,че са изплатени в брой, още повече,че по преписката са представени писмени доказателства,че дадените   суми са отразени в сметка 501,като изплатени въз основа на РКО- обстоятелство, изрично декларирано и от управителя на дружеството с писмена декларация от 15.08.2019г.

         С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е неоснователна и съдът  потвърди атакуваното наказателно постановление , по следните съображения:

         Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, въз основа на АУАН, съставен от компетентно длъжностно лице, видно от заповед ЗЦУ-ОПР-17/ 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП. АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл.4 ЗАНН, а НП е съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН.

Събраните по делото доказателства  установиха,че между дружеството –жалбоподател, в качеството на заемодател и „Констант ДК“ЕООД като заемател, са сключени   договори за парични  заеми от  01.10-09.10.2018г., което  безспорно  установява наличието на заемни правоотношения, с посочените страни и предмет на договора. Съгласно представените по делото удостоверителни разписки,  сумите по шест от договорите  в размер на  по 10 000 лв. са били получени от заемателя. По този начин съдът намира, че уговореният заем е бил и фактически предоставен, като плащането е извършено в брой. Това обстоятелство се установява по категоричен начин и от представената разпечатка от дневника на сметка 501 /каса в лева/ на дружеството жалбоподател, където изрично са отразени извършени шест плащания от 01.до 08.10.2018г. от по 10 000лв.. С така посочените писмени доказателства безспорно се изяснява, че е налице изпълнение на договора от страна на заемодателя на датата на сключването на договорите, като изпълнението е извършено в брой. С  фактическото изплащане на шест суми от по 10 000лв в брой.,дружеството жалбоподател е нарушило изискванията на чл.3,ал.1 ЗОБП,която предвижда,че плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.

Посочената разпоредба е точна, ясна и съдържа конкретно правило за поведение към съответните субекти и законосъобразно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя ,предвидена в чл.5,ал.1 ЗОБП.

 Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неспазване срока по за съставяне на акта за установяване на административно нарушение. От събраните по делото доказателства е видно,че актосъставителя е направил искане до дружеството-жалбоподател за представянето на относими документи за отпуснатия заем на 15.08.2019г., а АУАН е съставен на 04.09.2019г. – в тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1 ЗАНН. В тази връзка съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че още на 08.02.2019 г., органите по приходите са били запознати с цялата относима информация относно твърдяното нарушение и неговия автор. В този период е извършвана данъчна ревизия на дружеството заемател „Констант ДК“ ЕООД .За да се изяснят въпросите дали става дума за един договор за заем или за няколко, с какъв предмет, на коя дата в действителност са направени плащанията, дали се касае за едно плащане или за няколко отделни и по какъв ред е осъществено плащането, е било необходимо да се представят самите договори и разписките към тях за получаване на сумата. Именно поради това съдът намира, че след представяне на изисканите от дружеството жалбоподател документи-15.08.2019г. , е имало данни  за извършеното нарушение и неговия автор.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че в случая не е налице "плащане" по смисъла на ЗЗД, тъй като не се касае за изпълнение на парично задължение. Действително, тъй като договорът за заем е реален такъв, той се счита за сключен едва с фактическото предаване на сумата, т. е. по договора за заем за заемодателя не възниква задължение за плащане. Но от целта на ЗОПБ и посочените в него видове сделки се налага извода, че той борави с понятието "плащане" в по-широк смисъл от вложения в ЗЗД, като следва да се разбира "прехвърляне собствеността/владението върху парична сума". Този извод се базира и на посочените в изключения, повечето от които не попадат в обхвата на понятието "плащане" по ЗЗД.

Доколкото става въпрос за имуществена санкция, наложена на юридическо лице, чиято отговорност е обективна /безвиновна/, не следва да се изследва въпросът за виновност на конкретно лице, както и за субективната страна на деянието.

 Съдът счита,че в случая не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН за маловажност на случая,       като от една страна  отчете характера и вида на засегнатите обществени отношения, а от друга,че в случая са извършени  шест отделни нарушения, което обуславя висока обществена опасност на нарушението.

За извършените административни нарушения , в санкционната разпоредба на чл.5,ал.1 ЗОБП  е предвидено, че на юридически лица се налага имуществена санкция в размер на 50 на сто от общия размер на направеното плащане. В настоящия случай, доколкото размерът на извършените  плащания е по  10 000 лева, правилно и законосъобразно размерът   на всяка от наложените имуществени санкции е определена на  по 5 000 лева, което представлява 50 на сто от размера на направеното плащане. Законосъобразно АНО е наложил шест отделни санкции,съобразявайки изискванията на чл.18 ЗАНН, тъй като са извършени  шест  отделни нарушения,  в условията на реална съвкупност. В тази връзка, с оглед довода на защитата,че се касае за „продължавано нарушение“, следва да се отбележи,че съвкупностите от нарушения- идеална и реална, са регламентирани в  чл.18 ЗАНН, което изключва приложението на чл.26 НК.

Съдът намира за неоснователни и направените възражения за прекомерност и несъразмерност на наложената санкция. Действително, в практиката на Съда на Европейския съюз се разглеждат случаи, в които съдът е отменил наложени административни наказания поради прекомерност и несъразмерност на наложената санкция, но при всеки случай се изхожда от конкретните особености. В конкретния случай съдът взе предвид, че санкцията е определена съобразно размера на плащането в брой и не е обявен за противоконституционен или за противоречащ на ратифицирани международни договори, както и на източници на правото на ЕС. Завишеният размер на санкцията се свързва с изключителната значимост на регулираните обществени отношения, специфичния субект – юридически лица, както и с провеждане на мерките срещу изпиране на пари и борбата срещу укриване на приходи и избягване плащането на данъчни задължения.

С оглед изложеното, съдът потвърди наказателното постановление като законосъобразно.