№ 9439
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110135641 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “*****” ЕАД против В.
Г. Н. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 184,44 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2018 г. - 10.09.2018 г. , ведно със
законна лихва за периода от 10.09.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 1,43 лв.
- главница за дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. - 10.09.2018 г. , ведно със
законната лихва върху тази считано от 10.09.2021 г. до погасяване на вземането, както
и сумата от 0,40 лв. - лихва върху главницата от 1,43 лв. за периода 01.10.2018 г. -
30.08.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 23.09.2021 г. по гр. д. № 52
922/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. Претендира разноски.
По заповедното дело е издаден ИЛ, поради липса на оспорване, за сумите,
дължими след 10.09.2018 г., а именно: сумата от 2 181,91 лв. - главница за ТЕ за
периода 11.09.2018 г. - 30.04.2020 г. , ведно със законната лихва върху тази считано от
10.09.2021 г. до погасяване на вземането, сумата от 290,59 лв. - лихва според
посоченото в заповедта, сумата от 29,26 лв. - главница за дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тази считано от 10.09.2021 г. до погасяване на вземането,
както и сумата от 5,52 лв. - лихва върху главницата от 1,43 лв. за периода 01.10.2018 г.
- 30.08.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът не спори, че по
силата на съществуващото между страните облигационно отношение в сочения исков
1
период ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество, количество и
цена, както и не спори, че е собственик на имота. Сочи, че вземанията, станали
изискуеми преди 10.09.2018 г., са погасени по давност. Претендира разноски.
В о.с.з. от 27.02.2023 г. ответникът сочи, че не оспорва процесните вземания по
размер, а твърди единствено, че са погасени по давност; оспорва да ги е заплащал.
Сочи, че плащанията са по ИД № 1478/2022 г. по описа на С.Х., но не се отнасят до
процесните задължения – молба от 14.03.2023 г.
В о.с.з. от 27.02.2023 г. ищецът представя доказателства за извършени от
ответника плащания, като твърди, че процесното задължение е изплатено с
изключение на сума в размер на 50,28 лв., представляваща главница. Ответникът
възразява да са плащани процесните задължения, които счита за погасени по давност.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира следното.
Страните не спорят, че до топлоснабдения имот с адрес: ***, аб. № ***, по силата
на съществуващото между страните облигационно отношение в периода 01.05.2018 г.
до 30.04.2020 г. ищецът е доставял топлинна енергия с уговореното качество,
количество и цена, както и че ответникът има качеството на потребител на ТЕ;
ответникът не оспорва размера на исковете.
В тежест на ищеца е да докаже, че в тригодишния срок, с който законът свързва
изтичането на погасителната давност, са настъпили основания за спирането или
прекъсването й.
В тежест на ответника е да докажат възраженията си относно погасяване по
давност на сумите.
Докладът е допълнен в първото с.з., като е възложено в тежест на ищеца да
докаже, че с плащанията се погасяват именно процесните задължения, погасени по
давност, а в тежест на ответника – че се погасяват други задължения, вкл. че е посочил
основание в платежните нареждания.
Не е спорно, че ответникът е собственик на процесния имот: ап. 75, находящ се в
****, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том
II, рег. № ***, дело № 227 от 2006 г. от 26.05.2006 г.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди. В процесния период ответникът е собственик на имота.
2
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По
делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3
ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца и ответника за процесния период е действал
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
ОУ. Служебно известно е на съда, че ОУ са надлежно публикувани.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, за дялово разпределение и
мораторната лихва върху последното.
Не е спорно, че имотът е топлоснабден и в исковия период ищецът е доставял
топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; размера на иска.
Ответникът се позовава единствено на давност. Не оспорва размера на задълженията.
Съдът следва да разгледа възражението на ответника за изтекла погасителна
давност и след това да разглежда въпроса с плащането в хода на процеса кои суми са
били погасени, в случай че възражението за давност е неоснователно.
Ответникът се е позовал на давност. В процесния период са действали новите ОУ,
одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е депозирано на 10.09.2021 г. и са погасени по давност всички задължения,
станали изискуеми преди 10.09.2018 г. Към тази дата са действали новите ОУ на
ищеца от 27.06.2016 г.
За процесния период са начислени дължими суми по фактури както следва:
Фактура № **** за м. май 2018 г. в размер на 53,81 лв.; Фактура № **** за м. юни 2018
г. в размер на 53,81 лв.; Фактура № ********** за м. юли 2018 г. в размер на 39,04 лв.;
Фактура № *** за м. август 2018 г. в размер на 37,78 лв. Или суми в общ размер 184,44
лв.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
„*****” ЕАД за доставка на топлинна енергия съставляват периодични плащания по
см. на чл. 111, б. „В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три години. Според
чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на плащане по чл. 31, ал.
1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен срок след изтичане за периода, за
който се отнасят. Следователно изискуемостта на сумите за потребената през даден
3
месец ТЕ настъпва 45 дни след края на този месец. В случая заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е депозирано на 10.09.2021 г. и са погасени по давност всички
задължения, станали изискуеми преди 10.09.2018 г. Сумата за ТЕ за м. 06.2018 г. е
станала изискуема на 14.08.2018 г. и е последната погасена по давност. Погасени по
давност са вземанията за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г.
Ответникът дължи суми за доставена ТЕ за периода от 01.07.2018 г. до 31.08.2018
г. /или 10.09.2018 г./. За този период видно от фактурите са дължими общо 76,82 лв. За
тази сума искът следва да бъде уважен, като за горницата до претендираните 184,44 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът претендира за периода 01.08.2018 г. до 10.09.2018 г. такса за дялово
разпределение за имота в размер на 1,43 лв. Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение. Как продавачът и
ФДР уреждат отношенията си не е предмет на изследване по настоящото дело. Според
посочената разпоредба от ОУ цената за тази услуга се заплаща на ищцовото дружество.
Предвид дължимостта на главницата за топлинна енергия за месеците юли и август
2018 г. съдът приема, че главницата за дялово разпределение за месец август 2018 г.
също не се е погасила по давност и се дължи. Искът следва да се уважи изцяло.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца не
е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 0,40 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
спрямо ответника.
По въпроса с плащането на суми от страна на ответника в хода на процеса съдът
стига до следните изводи:
Ответникът не оспорва, че не е изплатил процесните суми – както тези, които
съдът установи, че не са се погасили по давност, така и тези, които са погасени по
давност. По делото е представено Удостоверение с изх. № 12801 от 09.03.2023 г. по ИД
№ **** по ИЛ от 19.04.2022 г. – издаденият изпълнителен лист за сумите, които
ответникът признава в рамките на заповедното производство по ч.гр.д. № 52922/2021 г.
по описа на СРС, 66 състав. Това са суми, дължими след 10.09.2018 г., а не процесните.
За процесните суми не е издаван ИЛ. Видно от това удостоверение е погасена главница
в размер на 2181,91 лв. – за ТЕ за периода от 11.09.2018 г. до 30.04.2020 г., както и
главница за ДР в размер на 29,26 лв., които са суми, за които е издаден изпълнителният
лист по ч.гр.д. № 52922/2021 г. Следователно ответникът не е погасил суми, предмет
на настоящото исково производство.
По разноските. При този изход от делото се дължат разноски и на двете страни.
Ищецът е сторил разноски в размер на 150 лв. – 53,87 лв. ДТ в заповедното
4
производство, 46,13 лв. ДТ в исковото производство и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съобразявайки уважената част от исковете, на ищеца следва да се възстановят разноски
в размер на 63,01 лв.
Ответникът е сторил разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение –
претендира ги със списък на л. 74, съгласно договор от 24.02.2023 г. на л. 59, заплатени
в брой. Предвид отхвърлената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
същия следва да се възстановят разноски в размер на 231,96 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „*****” ЕАД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, против В. Г. Н. ЕГН **********, с адрес *****,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 76,82 лв.
– главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 01.07.2018 г.
– 10.09.2018 г. относно топлоснабден имот с адрес: ГР.СОФИЯ, ЖК ИЛИНДЕН, БЛ.
****, аб. № *** и ИД номер ***, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/10.09.2021 г./ до окончателното погасяване, сумата от 1,43 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. - 10.09.2018 г.,
ведно със законна лихва от 10.09.2021 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска с пр. осн. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за главница за
топлинна енергия като неоснователен за периода 01.05.2018 г. – 30.06.2018 г. , както и
за горницата над 76,82 лв. до пълния предявен размер от 184,44 лв., а иска за сумата от
0,40 лв. - мораторна лихва, начислена върху вземането за извършена услуга за дялово
разпределение - изцяло.
ОСЪЖДА В. Г. Н. ЕГН **********, с адрес *****, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на „*****” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
сумата от 63,01 лв. – разноски в заповедното и исковото производства.
ОСЪЖДА „*****” ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В. Г. Н. ЕГН **********, с адрес *****,
сумата от 231,96 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6