№ 249
гр. Разград , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200350 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. В. Н. от гр. Разград против наказателно постановление № 21-
1075-000306/28.05.2021г. на Началник сектор към ОДМВР Разград, С-р Пътна Полиция, с
което за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП на основание същия текст му е наложено
наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са му отнети 12
контролни точки. Моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебното заседание на РРС жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
За наказващия орган не се явява представител.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Като подадена против акт подлежащ на съдебен контрол, жалбата е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление 21-1075-000306/28.05.2021г. на Началник
сектор към ОДМВР Разград, С-р Пътна Полиция на жалбоподателя за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП на основание същия текст му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв
1
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. На основание Наредба №Iз-
2539 на МВР на жалбоподателя са му отнети 12 контролни точки. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №GА342461/25.02.2021г. издаден от мл. автоконтрольор към ОД на МВР
Разград. В акта и НП се сочи, че на 25.02.2021г. около 23.49 часа в гр. ***** до автогара и
движейки се към магазин Лидъл жалбоподателят управлявал лек автомобил «Рено Туинго»
с рег. №*****, собственост на Я.М. Н.а, като при извършената проверка водачът е отказал
да бъде изпробван с техническо средство Drugtest 5000 с №ARNJ-0010 за установяване
употреба на наркотични вещества и техни аналози. На жалбоподателя бил издаден талон за
медицинско изследване. Прието е, че така жалбоподателят нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителят И. Т. /полицейски служител/, който
си спомня добре случая и потвърждава отразеното в акта. Именно жалбоподателят
управлявал автомобила, когато го спрели за проверка. Водачът изглеждал неадекватно и
полицейските служители решили да го изпробват за употреба на наркотични вещества и
техни аналози и го накарали да ги последва до полицейското управление, където бил уреда
за това изслезване. Водачът още на място отказал да бъде тестван и в полицейското
управление отново отказал да бъде тестван и така осуетил тази проверка. На
жалбоподателят бил издаден талон за медицинско изледване /копие на л.13 от делото/, в
който талон жалбоподателят изписал, че отказва да бъде изпробван за наркотици и не е
спорно, че не се явил за изследване. Съдът кредитира показанията на полицейския служител
и като има предвид и доказателствената сила на съставения акт, приема за доказани
отразените в НП обстоятелства и в този смисъл приема, че вмененото на жалбоподателя
нарушение се доказва.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното: Съдът намира, че АУАН и НП покриват нормативните изисквания
и не страдат от пороци, които да са от естество, че да се приемат за съществени и да налагат
отмяна на НП. Не са налице противоречия, нито недостоверност в датата на акта, както сочи
жалбоподателя. Това, че нарушението е констатирано малко преди 00.00ч. не означава, че не
е възможно на тази дата да е започнало изготвянето на акта и очевидно е така. Вмененото на
жалбоподателя нарушение се доказва. Жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС
и в това си качество е отказал да бъде тестван за употреба на наркотици и техни аналози с
техническо средство и сам по себе си този отказ е съставомерен. Водачът на МПС не може
да откаже да бъде тестван с техническо средство. В този смисъл разпоредбата на чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП наказва алтернативно отказите за тестване с техническо средство или за
медицинско изследване. Това означава, че сам по себе си отказът за изпробване с уред е
съставомерен. При това жалбоподателят е извършил това нарушение умишлено.
Наложените му наказания за това нарушение са в рамките на абсолютно определения
законов размер от 2000 лв глоба и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС, поради
което не могат да се намаляват. С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
2
Воден от изложеното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1075-000306/28.05.2021г. на
Началник сектор към ОДМВР Разград, С-р Пътна Полиция, с което за нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП на основание същия текст на жалбоподателя М. В. Н. от гр. Разград му е
наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са му отнети
12 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Разградски Административен съд в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3