РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 14.07.2020 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ:  ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

при  секретаря    ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА     като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 104 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

   ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 625/27.12.2019 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 1334/2019 година по описа на същия съд, с което са отхвърлени, предявените искове от В.Б.М.,***, ЕГН **********, чрез: адв. В.В. *** със съдебен адрес,*** оф.7, срещу: ОД МВР - Ловеч с адрес за призоваване: гр. Ловеч ул."Стефан Караджа" № 2,  да се осъди ответника ОД МВР - Ловеч да му заплати на основание чл.178 ал.1 т.З, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1 427,95  лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 15.07.2016г. - 15.07.2019г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска, до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски като неоснователни и недоказани. Със същото решение на основание чл.78 от ГПК М. е осъден да заплати на ОД МВР - Ловеч с адрес за призоваване: гр. Ловеч, ул."Стефан Караджа" № 2, сумата 100,00 лева, представляваща разноски по делото за юриск. възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 599/ 17.01.2020 година от адв. В.В. ***, съдебен адрес ***, офис 7 - пълномощник на В.Б.М., ЕГН **********,***, против решение № 625/ 27.12.2019 г., постановено по гр.д. № 1343/ 2019 г. на РС – Ловеч, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено и постановено друго, с което бъдат уважени предявените от тях искове, като им бъдат присъдени разноските за двете инстанции. Не оспорват, че страните са в служебни правоотношения, както и че е полагал нощен труд. Посочва, че на основание чл. 179 от ЗМВР се изплащат допълнителни възнаграждения, като условията и редът за това са регламентирани в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г., в която липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такава бил предвиден в предходната Наредба №8121 3-407 от 11.08.2014г.

Равива съображения, че предвид липсата на норма в специалните нормативни актове, която изрично да изключва приложението на методика за преобразуване на нощните часове в дневни при отчитане на отработеното време, счита че чл. 9, ал. 2 НСОРЗ намира приложение по отношение на държавните служители в МВР. Сочи, че такава забрана за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 по отношение на полицейските служители липсва, а и би била противоконституционна тъй като би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители - по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения. Позовава се на Хартата за основните права на ЕС.

Не споделя изводът на първоинстанционния съд, че не се касае за положен извънреден труд и не се следва да се изчислява с 50% увеличение, както го е направило вещото лице по приетата и неоспорена експертиза. Развива съображения за празнота на законодателството, позовава се на разпоредбата на чл.187 от ЗМВР за сумарно изчисляване на работното време при определяне на извънредния труд. Излагат се подробни съображения за нарушение на материалния закон, позовава се на съдебна практика.

При изложените съображения моли да бъде постановено решение, с което бъде отменено изцяло решението на районния съд, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и да бъде уважен предявения иск, като им бъдат присъдени разноските по делото за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор, от ОД на МВР – Ловеч, с която се оспорва въззивната жалба и молят да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Излагат подробни съображения в този смисъл. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява, представя писмени бележки, поддържа изложеното във въззивната  жалба, като счита, че решението на първоинстанционния съд е  неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено, като бъде уважена исковата претенция. Претендира разноски.

Въззиваемият се представлява от процесуалния си представител гл.юрисконсулт Р.,поддържа изложеното в отговора на въззивната жалба.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 1343/2019 година по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК  поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Не се спори между страните по делото, че въззивникът - ищец В.Б.М. за процесния период е работил на длъжност „младши автоконтрольор” в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Ловеч с основно възнаграждение 673 лева, считано от датата на встъпване в длъжност, видно от Заповед №295з-2374/04.12.2017 год. на Директора на ОДМВР Ловеч, като  въз основа на тази заповед е издаден акт за встъпване в длъжност с дата 11.12.2017 година.

В хода на първоинстанционното производство е назначена съдебно-икономическата експертиза, от чието заключение се установява, че положения нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа от М., за процесния период 15.07.2016г. – 15.07.2019г. са 1 480 часа. Няма преобразуване от работодателя на нощен към дневен труд при отчитане на сумарното работно време. При преобразуване на отработените часове от нощен към дневен труд с коефициент 1.143  общо за процесния период са 1 692  часа. Посочено е, че часовете извънреден труд, получени след преобразуването с горепосочения коефициент, за процесния период са 212 часа, като паричната им равностойност за целия период е в размер общо на 1 427.95 лева. За нощен труд за спорния период във ведомостите за заплати на ищеца са начислени и изплатени от работодателя за нощен труд 370 лв. /по 0.25 лв. за всеки отработен час./

При така установените данни, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, във връзка с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 232 часа за периода от 15 юли 2016 година до 15 юли 2019 година, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата по него.

Безспорно установено по делото е, че за процесният период В.Б.М. е бил в служебно правоотношение с Областна дирекция на МВР - Ловеч.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза е видно, че положения нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа от М., за процесния период 15.07.2016г. – 15.07.2019г. са 1480 часа, като е заплащано допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лева.

Спорно между страните е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими разпоредбите разпоредбите на специалния Закон за МВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове или са приложими общите граждански норми на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

Работното време на държавните служители в МВР е уредено раздел VІІ от Закона за МВР чл. 187, като нормалната продължително на работно време е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. При работа на 8-,12- и 24-часови смени, работното време се отчита на сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд през нощта от 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Редът за организацията, разпределението, отчитането на работното време и пр. се определят на наредба на министъра на вътрешните работи. В чл. 179от ЗМВР е предвидено допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта, като условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения се определят от наредба на министъра на МВР, а размерът – с негова заповед.

На основание чл. 187, ал.9 от ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г. и отм. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 на Наредбата, положеният нощен труд се умножава по 0.143 и полученото число се се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Наредбата е отменена, считано от 01.04.2015 година с  Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г. на ВАС, V- чл. с-в. В наредбата от 2015 година не съдържа норма аналогична на чл. 31, ал.2 от отменената. В сила от 02.08.2016 година е издадена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г., постановено по адм. д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва колегия), в която също не е предвидена такава норма.

С оглед разпоредбите на ал.2, изр. 2 от чл. 179 от ЗМВР в редакцията преди изменението в бр. 34 от 2019 г.)  е издадена Заповед № 8121з-791/ 28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, в която – т.1 е предвидено за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 и 06.00 ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0.25 лева. Заповедта е отменена със Заповед № 8121з-1429/ 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, като размерът на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд между 22.00 и 06.00 часа е запазен. Заповедта от 2017 година е отменена със Заповед № 8121з-156/ 05.02.2020 година, като допълнителното възнаграждение е размер на 1 лева за всеки отработен час пред нощта.

По делото е представена и приета Заповед № 295з – 355 / 23.02.2018 г. на  Директора на ОДМВР – Ловеч, с която е регламентиран реда за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР в ОДМВР – Ловеч.

За да отхвърли предявения иск първоинстнационния съд е приел, че в конкретния случай при заплащането на положения нощен труд е приложим специалния закон, а не общите граждански норми, уреждащи полагането на нощен труд по КТ и НСОРЗ, в частност чл. 9, ал.2.

Настоящият състав счита, че в конкретния казус не са приложими общите норми, тъй като е налице специален закон – чл. 179, ал.1 от ЗМВР, в който е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд, като реда и условията са били определени в наредба на министъра на МВР, а техният размер с цитираните заповеди. В този смисъл не може да бъде споделен и доводът за празнота на нормативната уредба, която следва да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове. В този смисъл и решение № 55 от 07.04.2015 г., по гр.д. № 5169/2014 г., ІІІ г.о. и решение № 197 от 07.10.2019 г., по гр.д. № 786/2019 г., IV г.о.

Заплащане за извънреден труд е предвидено в разпоредбата на чл. 187, ал.5, т. 2 от ЗМВР. В конкретния казус такъв извънреден труд не е установен, тъй като положения от ищеца нощен труд за процесния период 15.07.2016 година – 15.07.2019 година не такъв по смисъла на чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл. 187 и 187а от ЗМВР.

Предвид гореизложеното предявените искови претенции се явяват неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени. В този смисъл първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход от процеса на основание чл. 78 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в минимален размер от 100 лева, предвид материалния интерес и конкретната фактическа и правна сложност на случая.

Водим от горното и на основание   чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 625/27.12.2019 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 1334/2019 година по описа на същия съд.

ОСЪЖДА В. ***, ЕГН **********д***, с адрес за призоваване гр. Ловеч, ул. «Стефан Караджа» № 2 сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

         

                                                                                     2.