Р
Е Ш Е Н И Е
№
127
гр. Разград, 10.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Ралица
Вълчева като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 233 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
88, ал. 1, пр. 2 от Изборния кодекс.
Постъпила е жалба от К.
Р. М. в
качеството си на представител на местна коалиция ВМРО-БНД /АБВ, МИР, ПБС,
ВМРО-БНД/ и от А. А. Д.
против Решение № 66-МИ от 01.10.2019 г. на ОИК – Разград, потвърдено с Решение
на ЦИК № 1294-МИ от 04.10.2019 г., с
което е заличена регистрацията на кандидата за общински съветник А.
А. Д.,
регистриран под № 10 в кандидатската листа за общински съветници на местна
коалиция „ВМРО-БНД“ /АБВ, МИР, ПБС, ВМРО-БНД/ в изборите за общински съветници
и кметове, насрочени за 27 октомври 2019 г., поради това, че А.
Д. няма регистрация по настоящ адрес. В
жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено в
нарушение на материалния закон, поради което се иска да бъде отменено.
Ответникът Общинска избирателна
комисия – Разград счита жалбата за неоснователна.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е
от лица с правен интерес от оспорването, в срока по чл. 58, ал. 1 във вр. с чл.
88, ал. 2 ИК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, е
неоснователна.
Оспореното решение е постановено
от компетентен орган по чл. 87, ал. 1, т. 15 ИК, при спазване на изискванията
на чл. 85, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ИК и в съответствие с целта на закона и при
правилно приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 397, ал. 1, пр. 4 ИК
право да бъдат избирани за общински съветници имат българските граждани, които
са живели най-малко през последните 6 месеца в съответното населено място. В §
1, т. 5 от ДР на ИК е определено, че "Живял най-малко през последните 6
месеца в съответното населено място" по смисъла на чл. 397 е:
а) български гражданин, който има
адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на съответната
община или кметство;
б) български гражданин, който има
постоянен и настоящ адрес в различни общини или кметства на територията на
Република България;
в) гражданин на друга държава –
членка на Европейския съюз, който има адрес на пребиваване на територията на
съответната община или кметство, към дата 6 месеца преди датата на произвеждане
на изборите.
Безспорно е, че жалбоподателката
има адресна регистрация по постоянен адрес ***, но няма такава по настоящ адрес
***.
По делото е представено писмо от
Община - Разград, изх. № 11-05-28-1/09.10.2019 г., от което се установява, че Д.
е била регистрирана по настоящ адрес в общежитие на ВХТИ – Бургас
от 21.09.1999 г. до 15.08.2016 г. Същата е била дерегистрирана от настоящия си
адрес на 15.08.2016 г. на основание чл. 99б, ал. 4 ЗГрР.
Съгласно чл. 99б, ал. 4 ЗГрР в
началото на всяка учебна година ректорите на висшите училища предоставят на
съответните органи по чл. 92, ал. 1 актуален списък на лицата, настанени в
студентски общежития, като броят на лицата, настанени в една стая, не може да
надвишава броя на леглата в нея. Адресните регистрации на лица, които не са
включени в списъците по изречение първо, се заличават със заповед на органа по
чл. 92, ал. 1.
Настоящият адрес по чл. 94, ал. 1
от същия закон е адресът, на който лицето живее. Той може да се установи само чрез
удостоверение въз основа на регистъра на населението, издадено от общинската
администрация - чл. 24, ал. 2 ЗГрР. Такова удостоверение жалбоподателката не
представя. Касае се за положителен факт, за доказването на който тя носи
доказателствената тежест. Представените от нея документи – лична карта, трудови
договори и удостоверение за гласуване не са годни да установят настоящия й
адрес. Позоваването на § 1, т. 3 от ДР на ЗГрР е неоснователно. Заличаването на
адресна регистрация е автоматизирано възстановяване на предходния постоянен
и/или настоящ адрес на лицето, но по делото не е доказано къде е бил предходния
настоящ адрес на жалбоподателката преди регистрацията й по настоящ адрес в гр.
Бургас.
По изложените
съображения Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.
Р. М. в
качеството си на представител на местна коалиция ВМРО-БНД /АБВ, МИР, ПБС,
ВМРО-БНД/ и на А. А. Д.
против Решение № 66-МИ от 01.10.2019 г. на ОИК – Разград, потвърдено с Решение
на ЦИК № 1294-МИ от 04.10.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/