Р Е Ш Е Н И Е
№ 198 17.02.2022г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти януари две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 2698 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 211 от Закона за министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от А.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат Д.Е., БАК,
против Заповед № 1983к - 1760/12.11.2021 г., издадена от
Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
/ГДПБЗН/ – МВР, гл. комисар Н.Н., с която наложено дисциплинарно наказание
„УВОЛНЕНИЕ“ и е ПРЕКРАТЕНО служебното правоотношение в МВР на А.С.С. – водач на
специален автомобил І степен, той и пожарникар в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Средец към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР Л № 284037, ЕГН **********, считано от датата на връчване на заповедта.
Моли за отмяна на оспорената
заповед като неправилна и незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на
материалния закон, на административно-процесуалните правила и е противоречива в
мотивационната си част.
В съдебно заседание
жалбоподателят А.С.С., не се явява лично, а чрез процесуален представител
адвокат Е., която поддържа изцяло депозираната жалба, съобразно изложените в
нея основания и аргументи. Не претендира за присъждане на разноски в полза на
своя доверител. Представя от името на жалбоподателя писмени бележки, в които
излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед.
Ответникът - Директор на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/ – МВР, се представлява
от старши юрисконсулт С., която оспорва жалбата като неоснователна, като излага
съображения за законосъобразността на издадената от нея заповед. Претендира
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени
събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
Жалбоподателят А.С.С. е заемал длъжността – водач на специален автомобил І
степен, той и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Средец към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Бургас при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР Л № 284037, ЕГН **********.
Във
връзка с предложение рег.№ 793р-1731/13.05.2021 г. по описа на РДПБЗН – Бургас, със заповед peг. № 1983к-811/21.05.2021
г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР /л. 33-34 от делото/ е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор А.С.С. – водач на специален автомобил
І степен, той и пожарникар в Районна служба „ПБЗН“ – Средец към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при Главна
дирекция „ПБЗН“ – МВР. Дисциплинарното производство било образувано по чл. 207,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР, като за Дисциплинарно разследващ орган /ДРО/ била определена
комисия в състав: председател – главен инспектор Борислав Ганчов Мицов,
началник сектор “Пожароспасителна и гасителна дейност“ при РДПБЗН – Бургас и членове: главен инспектор Николай
Георгиев Костадинов, началник на РСПБЗН – Средец и Маргарита Минчева Бонева,
старши експерт в сектор „Административен“ при РДПБЗН – Бургас, която да извърши
проверка за изясняване на обстоятелствата относно извършено
дисциплинарно нарушение от младши инспектор А.С.С., във
връзка с изложеното в предложение рег.№ 793р-1731/13.05.2021 г. по описа на
РДПБЗН – Бургас. Заповедта била връчена на жалбоподателя срещу подпис на 31.05.2021 г.
В процеса на проверката били
взети писмени сведения от младши инспектор Станимир Димитров Русев – младши
автоконтрольор ІІ степен в МЗБР „Сигма“ към сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Бургас, с рег. № 793000-964/16.06.2021 г. /л. 69-70 от делото/ и от младши
инспектор Станимир Томов Мидюров – младши автоконтрольор І степен в МЗБР
„Сигма“ към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, с рег. №
793000-919/08.06.2021 г. /л. 65-66 от делото/. Двамата служители са посетили
мястото на настъпване на ПТП, станало на 07.05.2021 г., с участието на
жалбоподателя А.С..
На младши инспектор С. била
връчена покана за даване на писмени обяснения рег. № 793р-2217/29.06.2021 г.
/л. 58-60 от делото/, лично срещу подпис на същата дата, във връзка с която
същият изготвил писмено обяснение рег. № 793р-2234/30.06.2021 г. /л. 61-62 от
делото/.
Проверката е завършила с обобщена
справка с peг. № 793р-3089/10.09.2021 г. /л. 40-55 от делото/, изготвена от
проверяващата комисия, с предложение за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, която е предявена на служителя – младши инспектор
А.С.С. на 15.09.2021 г. лично срещу подпис. След предявяването на справката
С. е представил допълнителни писмени обяснения с рег.№ 793р-3126/16.09.2021 г.
/л. 39 от делото/, в които посочва, че не възразява срещу установените от
комисията факти и обстоятелства и съжалява за извършеното от него, но не е
съгласен с предложеното от нея наказание „уволнение“ и моли за налагане на по-леко
такова.
Със становище рег. №
793р-3131/17.09.2021 г. /л. 35-38 от делото/, ДРО – комисията назначена със
заповед peг. № 1983к-811/21.05.2021 г. на директора на ГДПБЗН – МВР, отново
направила предложение на младши инспектор А.С.С. да бъде наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение” на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за
извършеното от него нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на
правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“.
На 19.10.2021 г. на младши
инспектор А.С. била връчена покана за даване на писмени обяснения, от името на
ДНО – главен комисар Н.Н., с рег. № 1983р-15311/14.10.2021 г. /л. 183 от
делото/, който не депозирал такива в определения му за това срок. Това
обстоятелство било обективирано с протокол рег. № 793р-3592/20.10.2021 г. /л.
184 от делото/
След като се запознал с материалите от проведеното
дисциплинарно производство и установените по него факти и обстоятелства и на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194,
ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, директорът на ГДПБЗН – МВР издал
оспорената заповед № 1983к - 1760/12.11.2021 г. /л. 185-191 от делото/, с която
е наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е ПРЕКРАТЕНО служебното
правоотношение в МВР на А.С.С. – водач на специален автомобил І степен, той и
пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Средец
към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас
при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР Л №
284037, ЕГН **********, считано от датата на връчване на заповедта.
В
заповедта подробно е описана
фактическата обстановка, доказателствата, които са събрани от комисията.
нарушените разпоредби, правното основание за издаване на акта. Изложени са
мотиви защо не приема възраженията на служителя. Наказващият орган е изследвал
формата на вината и се е мотивирал защо приема, че деянието е умишлено,
коментира настъпилите от деянието вредни последици, като наказанието е
преценено с оглед цялостното поведение на служителя по време на службата му.
Заповедта била връчена на С. срещу подпис на 16.11.2021г.,
който я оспорил пред Административен съд – Бургас, с жалба вх.№ 12191/29.11.2021г.,
по повод на която е образувано настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 146
от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща установяване
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона
форма, спазени ли са материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е в съответствие с
целта на закона.
Дисциплинарната отговорност на
служителите в МВР, които са нарушили служебната дисциплина е уредена с
разпоредбите на Глава осма на ЗМВР и Инструкция
№ 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията и дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието и дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр.34 от 12.05.2015 г. /действала към момента на
издаване на оспорената заповед/.
По делото не е спорно, че към
момента на издаване на процесната заповед жалбоподателят младши инспектор А.С.С.
е заемал длъжността – водач на специален автомобил І степен, той и пожарникар в
Районна служба „ПБЗН“ – Средец към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Бургас при Главна дирекция „ПБЗН“ – МВР.
Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по
чл. 197 за служителите на младши
изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски
длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности
– наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3. Издателят на заповедта главен комисар Н.Н. е заемал длъжността директор на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представляваща
основна структура на МВР, съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
С оглед
изложеното, следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в кръга на установените му по закон правомощия.
Дисциплинарното производство е
образувано на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР със заповед peг. №
1983к-811/21.05.2021 г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – МВР за извършване на проверка за
изясняване на обстоятелствата относно извършено дисциплинарно нарушение от младши инспектор А.С.С. –
водач на специален автомобил І степен, той и пожарникар в Районна служба „ПБЗН“
– Средец към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
– Бургас при Главна дирекция „ПБЗН“ – МВР, за изясняване на
обстоятелствата, във връзка с изложеното в предложение рег.№
793р-1731/13.05.2021 г. по описа на РДПБЗН – Бургас. Със заповедта е определен и
състава на дисциплинарно разследващия орган. При проведеното дисциплинарно
производство не са допуснати съществени нарушение, които да са довели
накърняване правото на защита на жалбоподателя и евентуално водещи до
незаконосъобразност на оспорената в настоящото производство заповед. На младши
инспектор С. е предоставена възможност
да упражни в пълен обем правото си на защита по чл. 205, ал. 3, чл. 207, ал. 8,
т. 6 от ЗМВР.
Обжалваната заповед е издадена и
в съответствие с материалните разпоредби на закона, поради следните
съображения:
В нея е посочено за установено
следното: „На 07.05.2021 г., в
извънработно време, младши инспектор А.С., управлявайки собствения си лек
автомобил марка „Фолксваген Голф”, с peг. № А 6120 НН, около 11.18 часа, на първокласен път І-6 в района на пътен
възел до кв. Ветрен, в посока магазин „Джъмбо”, в гр. Бургас, на км 359+465,
поради предприета несъобразена маневра за изпреварване, е застигнал и блъснал в
задната част движещия се пред него лек автомобил „Опел Астра”, с рег.№ А 2058
КН, управляван от водача Георги Вълков, с една пътничка в автомобила, при което
е настъпило пътно-транспортно произшествие, вследствие на което управлявания от
младши инспектор А.С. автомобил се е завъртял и ударил в предпазната ограда
(мантинела) вдясно на пътя. От допуснатото ПТП няма пострадали лица; причинени
са материални щети по двата автомобила и по пътната инфраструктура. Двамата
водачи са се обадили на телефон 112 за настъпилото ПТП, като младши инспектор А.С.
е заявил на оператора, че вината за ПТП е негова. На мястото на инцидента са
изпратени екипи на „Спешна помощ” от МБАЛ гр. Бургас и екип от сектор „Пътна
полиция” при ОДМВР - Бургас. Екип от служители на сектор „Пътна полиция” -
младши инспектор Станимир Димитров Русев - младши автоконтрольор II степен и
младши инспектор Станимир Томов Мидщров - младши автоконтрольор I степен в МЗБР
„Сигма“ към група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ при сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Бургас,
са предприели съответните действия за извършване на необходимите проверки за
установяване причините за инцидента и неговото документиране. Категорично са
установили, че вина за инцидента има водача на лек автомобил „Фолксваген Голф”
с peг. № А 6120 НН - младши инспектор А.С.С.. Снета е
самоличността на двамата водачи, като младши инспектор Мидюров е видял
служебната карта на младши инспектор С., издадена от МВР и установил, че той е
служител в МВР. На мястото на инцидента младши инспектор Станимир Русев е
извършил тестване за алкохол на двамата водачи с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510”, фабричен номер ARNA0186, който
в 11.43 часа, при изпробване на водача младши инспектор А.С. е отчел
положителна проба - 1,07 %0 (едно цяло и
нула седем промила) алкохол в издишания въздух. Пред служителите от сектор
„Пътна полиция” младши инспектор А.С. е заявил, че е употребил алкохол
предходния ден. Установеният положителен резултат за употреба на алкохол от
страна на водача А.С. е отразен в Дневника за отразяване на резултатите от
използване на техническо средство ARNA0186, започнат
на 15.05.2020 г„ проба № 1573, извършена на 07.05.2021 г. от 11.43 часа, на път
1-6, автомобил с рег. № А 6120 НН с резултат - 1,07 %о, и отметка, че е свързана е ПТП и в съставения
Протокол за ПТП № 1741496 от 07.05.2021г., като установена употреба на алкохол
от страна на Участник 1 - водача А.С., в границите от 0,5 до 1,2 %о. На младши
инспектор А.С. е съставен АУАН, серия АА бл.№ 933271 от 07.05.2021 г. за
виновно нарушение съответно на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, с който от младши
инспектор А.С. са иззети като доказателства СУМПС № *********, СРМПС II част №
********* и 2 бр. регистрационни табели с № A 6120 НН и АУАН серия АА, бл.№ 933705 от 07.05.2021 г. за
виновно нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, връчени му срещу подпис и без
възражения. На младши инспектор С. бил издаден Талон за изследване № 0069795 от
07.05.2021 г., за явяване в УМБАЛ - Спешен център - гр. Бургас до 45 минути от
връчването на талона (връчен лично срещу подпис на 07.05.2021 г. в 12.25 часа),
за вземане на кръвна проба за медицинско изследване, като същият не се явил да
му бъде взета такава. Впоследствие на младши инспектор С. са били издадени са 2
броя заповеди за прилагане на принудителна административна мярка за виновно
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП - 1. Заповед № 21-0769-
000876/10,05.2021 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП и 2. Заповед № 21 -0769-000877/10.05.2021
г. по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.“
Така установената от ДРО и възприета от ДНО фактическа обстановка не се
оспорва от жалбоподателя. В жалбата си същият изразява несъгласие с вида на
наложеното му наказание, като твърди, че същото е прекомерно и не съответства
на тежестта на извършеното от него нарушение, тъй като с поведението си след
настъпилото ПТП е направил всичко зависещо от него, за да не афишира факта, че
е служител на МВР, като по този начин, според него, е предотвратил уронването
на престижа на държавната институция, в която работи.
Оспорената заповед е издадена на основание на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл.
194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, като съобразно установената фактическа
обстановка, съдът намира, че ДНО правилно е приел, че в случая
жалбоподателят младши инспектор А.С. е осъществил нарушение на изискванията на
Етичния кодекс по посочените норми, което съставлява дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Правилно същото е
квалифицирано като тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като са
доказани елементите от фактическия състав на нормата по отношение
квалифициращия признак "уронване на престижа на службата". В конкретния случай макар деянието
да не е станало известно на широк кръг от лица /представители на различни обществени групи/, то не може да се приеме, че
същото не следва да се квалифицира като такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като законовият текст предвижда, че по своя характер то би могло да
урони престижа на службата – т. е. за съставомерността му не се изисква
непременно да са настъпили такива като резултат от извършеното нарушение, напр.
за разлика от деянието по чл. 203, ал. 1, т. 9 от ЗМВР, където за
съставомерността му се изисква настъпването на „значителни вредни последици“,
за държавата, МВР, юридически лица или граждани. Освен това в конкретния случай
следва да се има предвид, че противоправното поведение на жалбоподателя е
станало известно на много служители на ведомството, където служи – полицаите,
посетили ПТП, съставителите на АУАН, лицата издали ЗПАМ, евентуално издателите
на НП въз основа на съставените АУАН, деловодителите, които обработват
посочените документи и т.н. В този смисъл не може да се приеме, че извършеното
от младши инспектор С. не е станало достояние на широк кръг лица, които макар и
да са предимно служители на МВР, са и граждани и имат свой кръг от познати, на
които евентуално биха споделили този факт. ДНО е
обсъдил и обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, преди да наложи
наказанието, независимо че за извършеното от жалбоподателя дисциплинарно
нарушение се предвижда само едно дисциплинарно наказание -
"уволнение". Същото е съразмерно, с оглед грубото незачитане на
установения ред и закон, настъпилите вредни последици, формата на вината (пряк
умисъл), специфичното качество на нарушителя – служител на МВР, призван да
следи за спазването на закона, както и предходните наказания и поощрения на
служителя.
В тази връзка, настоящият съдебен
състав намира, че спорният въпрос относно съответствието на издадената заповед
с материалния закон и целта на закона е правилно разрешен от ДНО. По несъмнен
начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в
оспорената заповед тежко нарушение на служебната дисциплина. Същият с
действията си е нарушил изискванията на чл. 28, б. "б" и "в" от Етичния кодекс. Съгласно чл. 28 от Етичния кодекс, държавният служител
независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение
се подчинява: б. "а" на нормативно определените правила за движение
по пътищата в Република България; б. "б" на забраната да управлява
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
0.5 на хиляди или под въздействие на друго упойващо вещество по време на
изпълнение на служебните си задължения, както и извън установеното работно
време или по времето на ползване на отпуск; б. "в" на разпорежданията
на контролните органи относно установяването на управление на МПС след употреба
на алкохол или на друго упойващо вещество.
В случая, жалбоподателят младши
инспектор А.С. е управлявал МПС след употреба на алкохол
с концентрация над 0.5%, като по този начин е нарушил сочените текстове от
Етичния кодекс. ДНО правилно е субсумирал установеното от фактическа страна под
цитираните норми от Етичния кодекс, съответно правилно е прието извършване на
нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Правилен е изводът
на ДНО, че с деянието е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина,
уронващо престижа на службата. В оспорената заповед като нарушени са посочени и
разпоредбите на Етичния кодекс по т. 15 - държавният служител съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме, т. 19 - държавният
служител пази доброто име на институцията, която представлява и т. 20 -
държавният служител насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с
поведението си. Цитираните норми от Етичния кодекс имат бланкетен характер, но
в случая ДНО е спазил задължението си да изпълни предметния им обхват с
конкретно съдържание. С действията си държавният служител е нарушил
задължението си да съобразява законността на действията си, тъй като е допуснал
нарушение на забраните от ЗДвП да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 %, както и след
употреба на друго упойващо вещество, както и е нарушил задължението си чрез
личен пример да насърчава спазването на закона от гражданите (т. 20), като
грубо е нарушил ЗДвП, създавайки впечатление, че полицейските служители могат
безнаказано да нарушават закона. Посочените нарушения на Етичния кодекс
изпълват състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Обстоятелството, че
жалбоподателят е съдействал на органите на полицията за изясняване фактите във
връзка с причиненото от него ПТП и е заплатил наложените му глоби, не може да
промени характера на извършеното от него деяние.
Настоящият съдебен състав намира,
че оспорената заповед съответства и на целта на закона. В жалбата се сочи, че наказанието е прекомерно
тежко, като вместо него е следвало да бъде наложено по-леко такова.
Възражението е неоснователно. Преди всичко,
извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което
императивно е разписано налагане на наказание "уволнение", при което
органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да преценя
дали да го наложи или не, респ. да наложи друго наказание, различно по вид и
размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само
едно дисциплинарно наказание - уволнение, което е наложено от дисциплинарно
наказващия орган. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната
дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно
свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността
на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение
на служебните си задължения и извън службата държавният служител от системата
на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която
представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната
обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично
поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както
при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Оспорената
заповед е в съответствие с целта на закона и поради това, че с нея се осъществяват
целите на превенцията и се налага стандарт службата в МВР да се упражнява от
служители, които стриктно и винаги спазват изискванията на закона, а не го
нарушават.
Предвид изложеното съдът намира,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване
на административно-производствените правила, при напълно изяснена фактическа
обстановка и доказаност на извършеното от жалбоподателя нарушение. Поради това
заповедта се явява мотивирана и постановена в съответствие с
материално-правните разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против
него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото искането на
представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно, съгласно разпоредбата на
чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и следва да
бъде уважено. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и
правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 100.00
лева.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат Д.Е., БАК,
против Заповед № 1983к - 1760/12.11.2021 г., издадена от Директора на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/ – МВР, гл.
комисар Н.Н., с която наложено дисциплинарно наказание „УВОЛНЕНИЕ“ и е
ПРЕКРАТЕНО служебното правоотношение в МВР на А.С.С. – водач на специален
автомобил І степен, той и пожарникар в Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Средец към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – Бургас при Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – МВР Л № 284037, ЕГН **********, считано от датата на
връчване на заповедта.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на МВР
направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на
100.00 лева /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: