Р Е Ш Е Н И Е
№ 235
гр.Стара Загора,
19.01.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет
и четвърта година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Стефка Христова, като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 731 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.215 от Закона
за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от В.И.Ж. *** против Заповед №
10-00-2155/ 25.10.2023г на Кмета на Община Стара Загора, с която е наредено
премахване на преместваем обект „покрито паркомясто“ по реда на чл.57а от ЗУТ. В
жалбата са изложени оплаквания, че заповедта е незаконосъобразна като постановена
без надлежни мотиви и в нарушение на закона. Според жалбоподателката не е
обсъдено съдържанието на констативния акт, въз основа на който е образувано
административното производство, без правни съображения е наредено премахване на
обекта и неясно защо точно тя е адресат на заповедта след като не е собственик
на недвижимия имот, в който е разположено паркомястото. По тези съображения
моли съда да отмени заповедта. Претендира за разноски. В съдебно заседание поддържа
жалбата с твърдението, че няма доказателства да е собственик, нито да е
изградила лично или чрез трето лице преместваемия обект.
Ответникът - Кмет на община Стара Загора, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва жалбата като неоснователна.
Поддържа, че заповедта е издадена при спазване на всички правила, мотивирана е
и жалбоподателката е правилно е посочена като извършител. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и да бъдат присъдени разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт,
съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбоподателката В. Желева е собственик на УПИ XII ОДО,
кв.27 по плана с. Дълбоки, общ. Стара Загора,
с площ 340 кв.м. видно от договор за продажба на недвижим имот № 107/
15.01.2014г /л.49-50/. По силата на
нотариален акт № 162, т.II, дело № 252/ 2015г на нотариус рег.№ 435 дворното
място без сградата в него, съставляващо УПИ XII ОДО, кв.27 по плана
с. Дълбоки, общ. Стара Загора, с площ 340 кв.м, е собственост на Я.Ю.А./л.76-77/.
На 01.12.2016г е продала намиращите се в УПИ XII ОДО,
кв.27 по плана с. Дълбоки, общ. Стара Загора обществено-обслужваща сграда с
етапно завършен към момента първи етаж, състоящ се от следните обекти: 1. Обект
за стопанска дейност-кафене, 2. Северен гараж, 3. Южен гараж, 4.обект за
стопанска дейност-магазин за пакетирани хранителни стоки, заедно с припадащите
се идеални части от общите части на сградата и съответното право на строеж
върху дворното място, за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба №
61, т.III, дело № 262/ 2016г на нотариус рег.№ 435 /л.8-9/.
Административното производство, приключило с издаване
на оспорената Заповед № 10-00-2155/ 25.10.2023г на Кмета на Община Стара Загора,
е образувано по сигнал до кмета на община Стара Загора за незаконно
строителство в УПИ XII и XIII-44 в кв. 119 по плана на с.
Дълбоки общ. Стара Загора /л.45/.
С констативен
акт № 131/ 14.09.2023 г, съставен от длъжностни лица при Община Стара Загора инж.
Радостина Андонова – главен експерт в Дирекция „Общински проекти и контрол по
строителството, Р.П. – младши експерт в отдел „Кадастър и регулация” и И.И.-
старши специалист отдел „Кадастър и регулация” , е установено, че в УПИ XII ОДО, кв.27 по плана с.
Дълбоки, собственост на жалбоподателката В.Ж.,
от нея е изпълнено покрито паркомясто, за което няма данни за одобрена
схема за поставяне е разрешение за поставяне от Община Стара Загора. Покритото
паркомясто е разположено от северната страна на масивна сграда за обслужваща
дейност. Покривът е изпълнен от метална
конструкция, покрита с ламарина, с наклон на север и приблизителни размери
3.80м/9.00м.
Констативният акт е съобщен на жалбоподателката Ж. на
06.10.2023г, видно от представеното с преписката известие за доставяне /л.17/.
Въз основа на акта
е издадена процесната Заповед № 10-00-2155/ 25.10.2023г от Кмета на Община
Стара Загора, с която на В.Ж. на основание чл.57а, ал.1, т.1 т.2 и т.3 от ЗУТ е
разпоредено премахване на преместваем обект „покрито паркомясто“, находящ се в УПИ XII ОДО,
кв.27 по плана с. Дълбоки. Заповедта е
съобщена на жалбоподателката като нейн адресат на 14.11.2023г, което се установява от представеното с преписката известие за
доставяне /л.14/.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата против процесната заповед е допустима, като
подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването й от лице с правен
интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по
същество, се явява основателна.
Заповед № 10-00-2155/ 25.10.2023г, предмет на съдебен
контрол, е постановена от материално и териториално компетентен орган по
смисъла на чл.57а, ал.3 от ЗУТ - Кмета на Община Стара Загора при условията на
заместване съгласно Заповед № 10-00-1909/ 25.09.2023г /л.75/, в предписаната от
закона писмена форма като са изложени мотиви от фактическо и правно естество.
Съгласно чл. 57а, ал.3 от ЗУТ
кметът на общината е компетентен да издаде заповед за премахване на обекти по
чл. 56 и 57 ЗУТ в изчерпателно изброените хипотези в чл.57а, ал.1 от ЗУТ. В
конкретния случай няма спор между страните, а и се установява от описанието в
констативен акт № 131/ 14.09.2023 г и приложените снимки, че обектът „покрито паркомясто“ може да бъде преместван в пространството без да губи възможността
да бъде ползван на друго място със същото предназначение, т.е. поставянето
и/или премахването му не изменя трайно субстанцията и начина на ползване на
терена, върху който е поставен. Следователно и с оглед предназначението му този
обект попада в регламентацията на чл.56,
ал.1 от ЗУТ - преместваем обект за обслужващи дейности.
От констативен акт № 131/ 14.09.2023
г е видно също, че за обекта липсва разрешението, изискуемо от чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. По този факт не се спори, нито доказателства в обратния смисъл са
представени по делото. Спорът е относно посочването на жалбоподателката като
задължено за премахване на обекта лице.
Според чл.57а от ЗУТ адресат
на заповедта, с която се нарежда бъде премахнат преместваем обект за търговски
и други обслужващи дейности, е само собственикът на този обект. Съгласно ал.4,
когато собственик на такъв обект, поставен в чужд имот, е неизвестен,
констативният акт се връчва на собственика на имота и със заповедта си по ал.3
кметът на общината задължава него да премахне обекта за своя сметка. По принцип съдебната практика приема, че при
издаване на заповедта по чл.57а, ал.3 от ЗУТ органът действа служебно и негова
е преценката относно адресата - дали това
да бъде извършителят на преместваемия обект или собственикът на имота /Определение
№ 5803 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4888/2017 г., II отд/.
С оглед тази нормативна
уредба съдът констатира, че при издаване на оспорената заповед на Кмета на
Община Стара Загора са допуснати
съществени нарушения на законово установените административно-производствени
правила и неправилно е приложен материалният закон, посочен като правно
основание за постановяване на оспорения акт.
От доказателствата по делото категорично се установява, че собственик на имота, в
който е разположен преместваемият обект, от 2015г не е жалбоподателката В.Ж..
Действително тя не е подала възражение срещу констативния акт, в който е
посочена като собственик на имота и извършител на поставянето на обекта, но
предвид настоящото оспорване в тежест на административния орган е възложено да
докаже тази предпоставка за издаване на процесната заповед, каквито указания са
му дадени от съда с разпореждане от 30.11.2023г. Доказателства, че именно В.Ж.
е извършител на поставянето на обекта „покрито паркомясто“, не са ангажирани, а
от заповедта и констативния акт не става ясно откъде произтича тази
констатация. Не на последно място следва да се има предвид писмо от общинската
администрация изх.№ 10-11-7165/ 02.06.2023г за предстояща проверка в имота на
30.06.2023г, изпратено едновременно до действителния собственик на поземления
имот Янка Андреева и до В.Ж. /л.40/. Това представлява индиция за известен на
административния орган, различен от посочения в заповедта собственик на имота,
която обаче не е обсъдена в оспорения акт. Данни за състояла се проверка на
30.06.2023г няма по делото, а такава е извършена на 01.09.2023г в отсъствие и
без уведомяване на заинтересовани лица.
Следователно в производството по издаване на
обжалваната заповед са нарушени не само специалните правила по чл.57а от ЗУТ,
но и регламентираните в чл.7 и чл.9, ал.2 и ал.4 от АПК общи принципи за
истинност и служебно начало, и установените във връзка с тях задължения. Макар
уведомяване на лицата по чл.57а, ал.2 изр.2 и ал.4 да не е задължителен елемент
от процедурата по премахване на преместваем обект, в случая не е спазено законоустановеното
изискване преди издаването на заповедта да бъдат събрани всички необходими
данни за релевантните по случая факти, включително и обстоятелства, свързани
със собствеността и поставянето на процесния обект, с оглед преценяване на
лицата, в чиято тежест следва да бъде вменено разпореденото задължение за премахването
му. В контекста на изложеното съдът приема, че посочените нарушения са повлияли
върху съдържанието на крайния акт, т.е. при недопускането им би се установила
фактическа обстановка и съответно обосновани правни изводи и резултат, различни
от възприетите в оспорената заповед. Ето защо допуснатите нарушения на
административно-производствените правила се явяват от категорията на
съществените такива и са абсолютно и достатъчно основание за отмяна на
обжалвания административен акт. А вменяването на задължение на ненадлежен
адресат сочи освен на допуснати съществени нарушения в хода на
административната процедура, но и на материална незаконосъобразност на
издадената заповед.
По тези съображения жалбата се явява основателна, а
оспорената Заповед № 10-00-2155/ 25.10.2023г на Кмета на Община Стара Загора
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, за
които има доказателства за реално извършване, а именно внесена държавна такса в
размер на 10лв и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв по
договор за правна защита и съдействие от 20.11.2023г /л.4/.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК във връзка с чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба от В.И.Ж. ЕГН ********** *** Заповед № 10-00-2155/
25.10.2023г на Кмета на Община Стара Загора, с която е наредено премахване на
преместваем обект „покрито паркомясто“, находящ се в УПИ XII ОДО,
кв.27 по плана с. Дълбоки, общ. Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора
да заплати на В.И.Ж. ЕГН ********** *** сумата 1010 /хиляда и десет/лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ
: