РЕШЕНИЕ
Гр. София, 04.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Маврова
ЧЛЕНОВЕ: Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа
докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 2166 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
на М.Н.П. – длъжник по изпълнително дело № 20187880400390 по описа на ЧСИ М.К.срещу
постановление от 07.11.2018 г., с което са приети разноски в изпълнителното
дело.
Жалбоподателят поддържа,
че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил разноските. На
първо място, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от взискателя, като поддържа, че задължението е изпълнено с първото
изпълнително действие, поискано с молбата за образуване на делото. На следващо
място, поддържа, че постановлението е неправилно в частта, с която са
определени обикновени такси по т. 3 и т. 9 от ТТЗЧСИ.
Взискателят в
производството Ю.П.Ф.чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като поддържа,
че не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
На основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител М.К.е представил подробни мотиви, в
които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и
мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството
по изпълнително изпълнително дело № 20187880400390 по описа на ЧСИ М.К.е
образувано по молба, подадена от Ю.П.Ф., въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 05.11.2018 г. по гр.д. № 6933/2018 г. по описа на СРС, 139 състав, с
който М.Н.П. е осъдена да заплати на взискателя сумата от 400 лева,
представляваща направени по делото разноски. Към молбата е представен Договор за правна
защита и съдействие от 06.11.2018 г., с който взискателят и упълномощения от
него адвокат са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева, както
е отразено, че сумата е платена.
С
Постановление от 07.11.2018 г. съдебният изпълнител е определил разноските в
изпълнителното производство. Обикновените такси са определени в размер на 120
лева, от които 24 лева за образуване на изпълнително дело, 24 лева за връчване
на покана за доброволно изпъление, 18 лева – за три справки, 54 лева – за
налагане на три запора без опис.
Съдът намира
от правна страна следното:
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника.
Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на
надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за
разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния
съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на
основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Предмет на обжалване
в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление
от 07.11.2018 г., (така както е заявено изрично от жалбоподателя с молба от
11.06.2019г.) по изпълнително дело № 20187880400390 по описа на ЧСИ М.К..
Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Направените от
взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение
са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са
представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за
образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и
съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е
внесено изцяло и в брой.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и
правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по
искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за
адвокатурата размер. В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл.
10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания възнаграждението е в размер на 1/10 от съответното възнаграждение,
посочен в чл. 7, ал. 2 от Наредбата за вземане до 500 лева. Следователно
уговореното и платено адвокатско се явява прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото и с оглед размерите, определени в чл. 10, т. 2 във
връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАдвС, то следва да бъде
намалено до минималния размер от 240 лева.
Жалбата се явява
основателна в частта, с която е обжалван акта на частния съдебен изпълнител при
определяне на дължимите обикновени такси от Тарифа за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни
изпълнители. В изпълнение на законовата делегация е приета Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), като в Раздел
І от нея са определени размерите на дължимите от длъжника обикновени такси.
Съгласно т. 3 от
ТТРЗЧСИ за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество се
събира такса 5 лева. В т. 9 е предвидено, че за налагане на запор без
извършване на опис се събира такса 15 лева. В молбата, по която е образувано изпълнително
дело № 20187880400390 по описа на ЧСИ М.К.взискателят е посочил като изпълнителен способ – налагане
на запор върху трудово възнаграждение на длъжника. Други действия не са
поискани и не е направено изрично изявление, с което на основание чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител да е възложено проучване на имущественото
състояние, изготвянето на справки и извършване на изпълнителни действия. Следователно
извършените справки за банкови сметки на длъжника и налагане на запори върху
тях са извършени без изрично това да е поискано от длъжника и без да има
възлагане за това. Следователно дължими са само една такса за справка до НАП и
една такса за запор върху трудово възнаграждение или общо дължимите обикновени
такси са 72 лева.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба, М.Н.П., ЕГН-**********
- длъжник по изпълнително дело № 20187880400390
по описа на ЧСИ М.К.Постановление от 07.11.2018 г., в частта, с която е определено
адвокатско възнаграждение в частта над сумата от 240 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено
по Договор за правна защита и съдействие, сключен на 06.11.2018 г. между
взискателя Ю.П.Ф.и адвокат Б.до размер от 240 (двеста
и четиридесет) лева.
ОТМЕНЯ по
жалба, подадена от М.Н.П., ЕГН-**********
- длъжник по изпълнително дело №
20187880400390 по описа на ЧСИ М.К.Постановление от 07.11.2018 г., в частта, с
която е определен размер на дължими обикновени такси по Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в размер на 120 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ размер
на дължими от М.Н.П. обикновени такси по Закона за частните съдебни изпълнители
по изпълнително дело № 20187880400390 по описа на ЧСИ М.К.в размер на 72 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част като
неоснователна.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.