Р Е Ш Е Н
И Е
№169
гр.
Велико Търново, 24.9.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от
съдия Костова касационно АХД № 536/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс,/АПК/ вр. с чл. 72, ал. 4, от Закона за Министерство на вътрешните
работи / ЗМВР/
Образувано е по касационна жалба на П.М., младши инспектор ООР при РУ Елена ,ОД МВР –В.Търново против Решение № 27-260002/20.7.2020г. постановено по НАХД №48/2020г. по описа на Районен съд Елена, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № УРИ№260зз-5/11.3.2020г. издадена от касатора , с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на С.М.Ш. и е осъдена ОД на МВР В. Търново да заплати направените по делото разноски в размер на 10 лева.
Касаторът счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, а изложените в него мотиви са бланкетни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Видно от приложеното по делото административна преписка е, че издадената Заповед за задържане е законосъобразна, издадена при спазване на процесуалните и материално правните изисквания от компетентен орган и съдържа законоустановените реквизити.
Основният мотив за отмяна на горепосочената заповед е, че в преписката не се съдържат безспорни доказателства, че задържаното лице е извършило престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, което от своя страна води до незаконосъобразност на ИАА. Основният мотив на касатора в тази насока е , че съгласно нормата на чл. 72 от ЗМВР се изисква наличието на данни за извършване на престъпление в конкретния случай по чл. 270, ал.1 от НК, което е различно от понятието „достатъчно данни“ по смисъла на НПК, което е основание за образуване на наказателно производство, в хода на което следва да се съберат необходимите доказателства, установява, че конкретното лице е извършителя, и деянието е извършено виновно. В този случай тези факти се установяват в хода на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателния процес. ПАМ по чл. 72 от ЗМВР не изисква такова доказване, за целите на задържането по този тест не е необходимо наличието на такива категорични данни,.С оглед целите на ПАМ по чл. 22 от ЗАНН и правомощията на полицейските органи по чл. 67 от ЗМВР задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а за обезпечаване на тяхното изясняване, както и предотвратяване на престъпления. Правомощието по чл. 72, ал.1 от ЗМВР е такова в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, при извършена преценка за наличието на връзка между задържаното лице и престъплението, което в настоящия казус се явява доказано. Видно е от всички събрани по делото доказателства е, че ответник касационна жалба е възпрепятствала извършването на проверка от органи на КЗП като не е представила документ за самоличност, необходим за съставяне на констативен протокол. След намесата на полицейските органи, същата е продължила да буйства и да не изпълнява полицейското разпореждане да се легитимира. За посоченото деяние е съставена докладна записка и са дадени писмени обяснения от страна на задържаната, и по случая е било образувано досъдебно производство № ЗМ -41/20202г. за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК.
На следващо място касаторът намира, че съдът е допуснал пряко нарушение на процесуалните изисквания , като не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на ответника по кои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Същият не е изпълнил служебното си задължение да изясни фактическата обстановка по спора, като разпита присъствалите на задържането служители на КЗП, не е приобщил доказателства за образувано досъдебно производство. Освен това съдът е допуснал и неправилно ценене на събраните в хода на производството доказателства, като е приел в противоречие на константната съдебна практика на ВАС, че докладната записка и обясненията на задържаното лице не са годни да установят правно релевантните факти по спора. Освен това касаторът намира, че са изпълнени и задълженията по чл. 59, ал.2 от АПК, доколкото мотивите за издаване на ИАА могат да се съдържат в друг документ, в конкретния случай в докладната записка, съгласно ТР № 16/1975г. на ВС и ТР №1/2006г. на ОС на ВАС. По тези конкретно изложени съображения от съда се иска да отмени решението на ЕРС и постанови друго по съществото на спора, ако намери, че делото е изяснено от фактическа страна, в противен случай – делото следва да бъде върнато на ЕРС за събиране на относими и допустими доказателства.
В съдебно заседание се явява и поддържа така подадената жалба.
Ответник касационна жалба С.Ш. депозира по делото писмен отговор на подадената касационна жалба, като оспорва твърдяната в нея фактическа обстановка, намира, че не е извършила никакви действия, които да сочат на извършване на престъпление по чл. 270, ал.1 от НК. Напротив същата е била обект на престъпление от страна на М.издател на ИАА, за което е сезирала Военна прокуратура, като не сочи доказателства в подкрепа на тези твърдения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на касационната жалба. Противно на изложеното в мотивите на съда намира, че в случая са били налице фактически обстоятелства , съответстващи на приложимия материален закон, а именно наличие на данни за извършено от задържаното лице престъпление. Това безспорно се доказва и от обстоятелството, че по случая има образувано досъдебно производство, което сочи в показанията си издателя на заповедта. Наличието на основанията за задържане , представляват мотиви на заповедта и се подкрепят и от съдържанието на двете докладни записки, които изобилстват от факти в тази насока. Компетентен да прецени доколко сочените фактически обстоятелства осъществяват престъпния състав по чл. 270 от НК при наличието на образувано досъдебно производство са решаващите органи по същото, а не съдът, разглеждащ ПАМ. За това счита, че като се е произнесъл по този въпрос и на това основание е отменил обжалваната заповед , съдът е постановил порочен акт. Предлага същият да бъде отменен и да се постанови нов, с който се потвърди Заповедта за прилагане на ПАМ.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на настоящото производство е Решение № 27-260002/20.7.2020г. постановено по НАХД №48/2020г. по описа на Районен съд Елена, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице № УРИ№260зз-5/11.3.2020г. издадена от касатора , с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на С.М.Ш. и е осъдена ОД на МВР В. Търново да заплати направените по делото разноски в размер на 10 лева.
За да постанови този съдебен акт ЕРС е приел, за установена следната фактическа обстановка: На 11.3.2020г. по утвърден от началника график за дежурствата в РУ гр. Елена издателят на заповедта заедно с младши авт. Х.Й.са изпълнявали задължението си със служебен автомобил „КИА“ рег. № СВ 1655КК, когато около 12,15 минути са били извикани да окажат съдействие на служители на КЗП в търговски обект на пл.“Иларион Макариополски“ в гр. Елена. При посещението на посочения адрес същите са установили, че в търговския обект се намират лицата Т.Н.главен инспектор при КЗП и извънщатен служител З.В., които са се легитимирали със служебни карти, които са обяснили , че са констатирали нередност в обекта и са поискали да съставят констативен протокол, но собственичката му е отказала да предостави документ за самоличност. Такъв е бил изискан от полицейския орган няколкократно, но не е бил представен, след което М.– издател на заповедта е предупредил, че ще използва физическа сили и помощни средства и такива са били използвани, тъй като ответник касационна жалба е продължила да буйства, да не изпълнява полицейското разпореждане. ЕРС е приел, че след като издателят на ИАА е познавал Ш., то неговото полицейско разпореждане за предоставяне на документ за самоличност е незаконосъобразно, доколкото самоличността на лицето може да бъде установена не само с такъв документ. След съставянето на две докладни записки по случая за използване на физическа сила и помощни средства по чл. 86, ал.1 от ЗМВР, са снети писмени обяснения от Ш., която твърди, че в нейния частен имот неправомерно са влезли полицейски служители, които са приложили неправомерно и физическа сила и помощни средства. От лицето е попълнена Декларация – Приложение № 1 към чл.15, ал.2 и е поискана правна помощ по ЗПП. Съставен е и протокол за личен обиск, след което е издадена процесната Заповед, като лицето реално е било задържано от 12,20 до 19,50 на същата дата. В административната преписка се съдържа и разписка за върнати вещи и пари на задържаното лице. В хода на съдебното следствие ЕРС е приел протокол за освидетелстване на лице с писмено негово съгласие, стр. 76 и сл. От делото, от което е видно, че Ш. има телесни повреди, които според нейни твърдения са й нанесени умишлено при злоупотреба със служебно положение.
В срок е подадена жалба пред ЕРС, който я е приел за разглеждане като допустима, а по същество – за основателна. Мотивите на съда са следните: На първо място, съдът е приел, че Заповедта е незаконосъобразна, тъй като същата не съдържа фактически установявания, и като такава само на основание чл. 59, ал. 2 от АПК следва да бъде отменена. На следващо място съдът е намерил, че не е доказано извършването на престъпление по чл. 270, ал.1 от НК, тъй като непредставянето на документ за самоличност макар да е административно нарушение по ЗБЛД, не е основание за задържането му, тъй като неговата самоличност може да се установи по друг начин, посочен в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. Доказателства за предприемане на такива други действия в административната преписка не се съдържат. Съдът е формирал извод, че задържаната не е осъществила състав на престъпление по чл. 270, ал.1 от НК противозаконно пречене на орган на властта да изпълни задълженията си, тъй като не може да става дума за осуетяване на проверка за самоличност чрез непредставяне на документ за самоличност, доколкото издателят на ИАА я е познавал.
Решението е неправилно.
Правната рамка, защитаваща
правото на свобода е установена в чл. 5
от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
при което винаги следва да се преценява
необходимост от задържането на лицето в името на обществения интерес,
който е следвало да бъде предпочетен над правото на зачитане на личната му
свобода и при спазване на принципа за пропорционалност , визиран в чл. 6 от АПК. Съгласно чл.
5, параграф 1 от КЗПЧОС, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в
изброените случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона. В чл.
5, параграф 1, б. "b" от КЗПЧОС е посочено, че това са случаите
на законен арест или лишаване от свобода на лице за неизпълнение на законно
съдебно решение или с цел осигуряване на изпълнение на задължение, предписано
от закона. Националната рамка е предвидена в ЗМВР чл. 72, ал.1 от ЗМВР т.нар.
полицейско задържане и в Закон за изпълнение на наказанията и задържането под
стража- ЗИНЗС т.нар. мярка за неотклонение по НПК. .
Оспорената заповедта е издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, при което Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. След служебно извършената проверка съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган, в пределите на материалната му компетентност, което се установява от коментирания по-горе график на дежурни по ръководство и служители и служебно известна на съда - Заповед № 366з-1996/ 06.07.2018 г. и писмо с рег. № 350-6898/ 17.08.2018 г., които оправомощават инспектори в РУ при ОД на МВР , представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, към него момент изпълняващ служебните си задължения и по силата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, имащ право да постановява задържане на лице за срок от 24 часа.
Неправилен е извода на ЕРС, че е налице нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на ИАА. Изводът на настоящата инстанция е, че оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа законово определените в чл. 74, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗМВР реквизити, вкл. посочване на правно основание за издаването й – чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, както и фактическо описание на основанието за задържане, формулирано като "има данни за извършено престъпление по чл. 270, ал.1 от НК от НК". Според трайната съдебна практика е допустимо мотивите, т. е. фактическите основания за издаване на акта, да се съдържат в друг документ, част от административната преписка, предхождащ и/или съпътстващ издаването на акта -. ТР № 16/31.03.1975 г. на ВС и ТР №1/2006г. на ОС на ВАС, а именно два броя докладни записки, издадени от автора на ИАА. В заповедта е описан подробно фактическия състав на извършеното престъпление- неподчинение на полицейско разпореждане, а не само - законовия текст. Или с други думи заповедта за задържане отговаря и на останалите изисквания за форма, установени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като от приложените подписани от него декларации се установява, че задържаното лице е уведомено за правата си по чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Съдът намира, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, при отчитане спецификата на този вид индивидуални административни актове с оглед тяхната цел и обусловеното от това съответно приложение на разпоредбите на АПК.
По приложението на материалния закон съдът намира следното. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление, като такива са били налице,в резултат на което е било образувано досъдебно производство № ЗМ -41/20202г. за престъпление по чл. 270, ал.1 от НК. Както се посочва и в трайната съдебна практика за прилагане на процесната принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, сочено, че е извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът, дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват лицето със соченото нарушение не са задължителни, като то се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. В случая данни, обосноваващи предположение, че адресатът на ИАА е извършител на престъпление по чл. 270, ал.1 от НК безспорно се съдържат както в постановлението за образуване на досъдебно производство, така и в посочените две докладни записки. В този смисъл е и практиката на ВАС напр. Решение № 8372 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12237/2018 Решение № 11010 от 15.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6562/2018 г., Решение № 8136 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1313/2019 г и други.Или може да бъде направен извод, че са налице материално- правните предпоставки за издаване на процесната заповед като в този смисъл е актуалната практика на ВАС. В същия смисъл – решение № 16776 от 10.12.2019 г. по адм. дело № 3391/2018 г. на ВАС, V о., решение № 15949 от 25.11.2019 г. по адм. дело № 5378/2019 г. на ВАС, VIII о., решение № 14059 от 22.10.2019 г. по адм. дело № 5533/2019 г. на ВАС, VIII о.
В този контекст ЕРС неправилно се е произнасял по въпроса относно наличието
на достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 270, ал.1 от НК,който не е
от неговата компетентност в рамките на това производство по оспорване на ИАА за
задържане на физическо лице. Съдът е излязъл от предмета на делото, като е
направил изводи досежно незаконосъобразността на полицейското разпореждане, тъй
като самоличността на задържаното лице му е известна. Такава преценка в това
производство не следва да се прави, освен това, в конкретната хипотеза изводите
на съда са неверни, доколкото необходимостта от представяне на документ за
самоличност , в каквато насока е направено полицейското разпореждане не е за
нуждите на полицейското разследване, а за установяване на административно
нарушение от компетентните за това административни органи по ЗЗП.
Прилагането на принудителната административна мярка е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият извършено престъпление. Законодателят е предвидил възможност за ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което има наличие на данни за извършено престъпление. Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ в случая е оправдано, с оглед наличните данни за възможност лицето да е извършило престъпление. В този смисъл представения от задържаната протокол за освидетелстване не може да промени изводите на съда. Доколкото същата следва да защити правата си в рамките на друго производство по твърдяна нейна жалба пред Военна прокуратура, която да се произнесе по въпроса за наличието на данни за извършено превишаване на правомощията за използване на физическа сила и помощни средства от страна на полицейския орган. Както се посочи по- горе, този въпрос е досежно изпълнението на заповедта за задържане, а не досежно законосъобразността на заповедта за задържане.
Към момента на ограничаване правото на свободно придвижване на лицето са съществували обективни данни за извършено правонарушение и предприетите процесуални действия са били необходими за изясняване на фактическите и правни аспекти на случая. Поради това настоящата инстанция намира, че не е налице непропорционалност на приложената принудителна административна мярка. Не е допуснато нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), защото задържането е "законосъобразно", спазен е редът, предписан от националния закон. Не е нарушен принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. В случая "задържането за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като полицейският орган е имал конкретни данни, че задържането ще е в защита на обществения интерес, който надделява над правилото за зачитане на личната свобода.
Оплакванията от страна на касатора за съществено нарушение на процесуалните норми по събиране на доказателства, включително неизпълнение на задължението за разпределяне на доказателствената тежест не се споделят от настоящата инстанция. ЕРС е приобщил всички допустими и относими доказателства за изясняване на спора, при спазване на административно- процесуалните разпоредби в АПК. Наистина е следвало да разпита и другите свидетели на задържането – служебните лица от КЗП, както и да приобщи доказателства от образуваното досъдебно производство, но тези нарушения съдът не намира за съществени , доколкото вярно е установена фактическата обстановка. На пръв поглед има противоречие в становищата на АО и адресата на ИАА, но при тяхната по- дълбока съпоставка се установява пълна идентичност. Не е спорно, че двама служители на КЗП са били на проверка в търговския обект на задържаната, като защитната теза на последната е, че към този момент обектът не е работел. Последната не оспорва факта, че в нито един момент от проверката не е представила документ за самоличност, което и е било разпоредено от полицейския орган. Не е спорен и факта, че същата се е противопоставила да искането да придружи полицейските служители в РУ, както и че спрямо нея е използвана физическа сила и помощни средства / белезници/.
Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно,тъй като са налице касационни основания по чл. 209 АПК за отмяната му, поради което следва да се отмени и да се постанови друго, с което жалбата да се отхвърли. С оглед на така изложеното следва да се отмени решението и в частта, с която на ответник жалба са присъдени направените по делото разноски, като неследващи се.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 27-260002/20.7.2020г. постановено по НАХД №48/2020г. по описа на Районен съд Елена, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.М.Ш. *** против Заповед за задържане на лице рег.№ УРИ№260зз-5/11.3.2020г. издадена от П.М., младши инспектор ООР при РУ Елена,ОД МВР –В.Търново, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на посоченото лице.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.