№ 19223
гр. С, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110124282 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „БНП ППФ“ С.А П, рег.
№ **** чрез „БНП ППФ“ С.А., клон Б КЧТ с ЕИК: **** и адрес: гр. С, ЖК М 4, БП С С 14,
заместен в хода на процеса от „Ю Б“ АД с ЕИК **** положителен установителен иск с
правна квалификация чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, против А. А. Б. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ул. „13-ти М“ 19, ет.3, ап.7 за установяване дължимост на сумата
от 894,01 лв., представляваща главница по договор за револвиращ потребителски кредит №
CARD16173376/26.07.2018 г., сключен между длъжницата и „БНП ППФ“ С.А., клон Б, ЕИК
**** /съгласно уточнителна молба с вх. № от 06.10.2022 г./ , ведно със законната лихва от
02.12.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2022 г. по ч. гр. д. № 69315/2021
г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор за револвиращ потребителски кредит №
CARD-16173376/26.07.2018 г., „БНП ППФ“ С.А., клон Б е предоставило на ответницата
кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв., като на посочената дата
ответницата усвоила част от предоставената сума, подлежаща на връщане на месечни
погасителни вноски, изискуеми до първо число на месеца, следващ издаването на
извлечението, с минимален размер на вноската, посочен в приложимата към договора
тарифа. Сочи, че според уговореното в договора при забава в плащането на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода на забавата. Твърди, че на 01.08.2020 г.
ответницата преустановила обслужването на кредита, в резултат от което кредиторът
1
блокирал предоставената кредитна карта. Посочва, че изпратил до кредитополучателя
покана за доброволно изпълнение на натрупаните задължения по договора на 14.05.2021 г.,
но плащане не последвало. Признава, че след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение в полза на кредитора са постъпили плащания от
ответницата в общ размер от 510 лв., поради което претендира единствено незаплатения
остатък от дължимата сума в размер на 894,01 лв., представляващи задължение за
непогасена главница по договора.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното:
Производството е по предявени по реда на чл. 422 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
искове за признаване за установено дължимостта на вземания, за които по заявление,
депозирано на 28.11.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 11111111117.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 69315/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.
Не се спори по делото, че между ответницата като кредитополучател и „БНП ППФ“
С.А. чрез „БНП ППФ“ С.А клон Б е сключен договор за револвиращ потребителски кредит
№ CARD-16173376/26.07.2018 г., по силата на който на ответницата е предоставена
кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв. Не се спори между страните и че
ответницата е получила по договора в заем суми, като не изпълнила в уговорения срок
задълженията си заплащане на общо 894,01 лв – главница.
С молба от 20.09.2023 г. и молба от 09.10.2023 г. правоприемникът на ищеца изрично
е посочил, че ответницата е извършила плащания, с които е погасила изцяло претенцията по
делото ведно с разноските.
С оглед изричното признатото от ищеца настъпило в хода на процеса плащане на
вземането, за което е предявен искът, съдът намира, че това обстоятелство, доколкото е
неизгодно за ищеца, следва да се приеме за безспорно установено. Настъпилите в хода на
производството обстоятелства подлежат на съобразяване на основание чл. 235, ал. 2 ГПК.
Предвид посоченото предявеният иск следва да се отхвърли поради настъпило
изпълнение на вземането в хода на процеса.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноските в производството,
но съгласно депозираната молба на 09.10.2023 г. не претендира такива с оглед плащането
им от ответницата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 422 ГПК от БНП ППФ С.А. П рег. № ****
чрез БНП ППФ С.А. клон Б,с ЕИК ****, заместен в хода на процеса от „Ю Б“ АД с ЕИК
****, установителен иск с правна квалификация чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
против А. А. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „13-ти М“ 19, ет.3, ап.7 за
установяване дължимост на сумата от 894,01 лв., представляваща главница по договор за
револвиращ потребителски кредит № CARD16173376/26.07.2018 г. ведно със законната
лихва от 02.12.2021 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2022 г. по ч. гр. д. № 69315/2021
г. по описа на СРС, 118 състав, поради настъпило в хода на процеса изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
2
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3