№ 11
гр. Шумен, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20213630101868 по описа за 2021 година
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени искове, с
правно основание чл.124 от ГПК и чл.109 от ЗС.
В исковата си молба ищецът М. С. К., ЕГН ********** и М. Д. ЗЛ., ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 20, със
съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ №17, чрез адв. АР. ШК. от ШАК,
излагат, че с ответника Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Шумен, ул. „***“ № 9 и лицето Н. Г. Д. са съсобственици на Поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Шумен, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.***5 г., последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от
20.01.2021 г., с адрес на поземления имот: гр. Шумен, ул. „***“ № 9, с площ
от 526 кв.метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи на целия имот: ***. Сочи
се в молбата, че по силата на прехвърлителна сделка /покупко-продажба/,
обективирана в НА за покупко-продажба №***, том ***, рег. №***, дело
№*** г., ищците са придобили собствеността върху следния недвижим имот:
158/526 ид.ч. от гореописания поземлен имот, заедно със сграда с
идентификатор ***.3, със застроена площ от 24.00 кв.м., с предназначение-
хангар, депо, гараж; заедно с жилищна сграда на един етаж и гараж,
разположени на калкан между съществуваща двуетажна жилищна сграда и
съществуващ гараж с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, с площ
от 104.00 кв.м., състояща се от следните самостоятелни обекти:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.4.1 и самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ***.4.2. Твърди се, че по силата на покупко-
1
продажба, оформена с НА за покупка на недвижим имот №***, том ***, рег.
№***, дело №***2021 г. на нотариус Светлозар Стоилов, ищците са
придобили правото на собственост върху 80/256 ид.ч. от незастроеното
дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***. Така
същите смятат, че общо, в режим на обикновена съсобственост, са станали
собственици на 110/526 ид.ч. от незастроения поземлен имот с идентификатор
***. Ответникът притежавал ¼ ид.ч. от дворното място, цялото от 520.00
кв.м. в гореописания поземлен имот, която част се равнявала на 131, 50 кв.м.
застроено и незастроено дворно място, като незастроената част се възлизала
на 79.00 кв.м. Ответникът оспорвал правото на собственост на ищците върху
незастроената част от дворното място, като сочел, че право на собственост
върху тази част имали само ответника и лицето Н. Г. Д. /друг съсобственик на
мястото/, поради което за ищците се пораждал правен интерес от
установяване на правото им на собственост върху оспорената незастроена
част от поземления имот. На следващо място, ищците твърдят, че ответникът
ползва изцяло незастроеното дворно място, като държи в близост до
жилищната сграда и външния гараж на ищците барака- дървена, граничеща от
изток с поземлен имот с идентификатор *** Тази постройка била незаконна и
застрашена от самосрутване, като загрозявала имота. Също така в
незастроеното дворно място ответницата държала непотребни вещи-
електрически уреди /пералня и хладилник/, кафези за отглеждане на животни,
варели, бидони, пластмасови туби, непотребни гуми и джанти, авточасти и
др., които отказвала да премахне, като твърдяла, че мястото е нейно. Тези
вещи загрозявали имота и пречели на ищците пълноценно да използват
същия. Тъй като вещите са стари и непотребни, държането им нарушавало и
санитарно-хигиенните изисквания. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, по силата на което да се признае за установено спрямо
ответника Н. Д. Г., ЕГН **********, че ищците са собственици, на следния
недвижим имот: 110/526 кв.метра идеални части от незастроената част от
Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Шумен, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.***5 г.,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 20.01.2021 г., с адрес на поземления имот: гр.
Шумен, ул. „***“ № 9, с площ от 526 кв.метра, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване,
при съседи на целия имот: ***, както и да бъде осъден ответникът да
преустанови неоснователното си действие /бездействие/, като премахне
построената в имот с идентификатор *** незаконна барака-дървена,
построена в югоизточната част на имота на границата на имот с
идентификатор ***и имот с идентификатор *** и движимите вещи,
безразборно захвърлени в същия имот: кафези за отглеждане на зайци и други
животни, ел. уреди – пералня, хладилник, части за автомобили, автомобилни
гуми, автомобилни части, варели, бидони, пластмасови туби за вода и други
вещи в съсобствения имот. Претендират и разноски.
2
В хода на делото поддържат претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът депозира отговор, в който сочи, че счита исковете за
допустими. Заявява, че признава правото на собственост на ищците върху
238/256 ид.ч. от съсобствения имот /застроена и незастроена част/, като в този
смисъл счита иска по чл.124, ал.1 от ГПК за основателен, без искането за
разноските. Излага аргументи за неоснователност на иска по чл.109 от ЗС.
Претендира и разноски.
В хода на делото поддържа изложените в отговора доводи и
възражения. Заявява, че част от описаните от ищците в исковата молба вещи,
предмет на негаторния иск не са нейна собственост.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът установи от фактическа и правна страна следното:
Касателно иска по чл.124, ал.1 от ГПК, за да се произнесе, съобрази
следното:
Няма спор, а се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, че по силата на прехвърлителна сделка /покупко-продажба/,
обективирана в НА за покупко-продажба №***, том ***, рег. №***, дело
№*** г. по описа на нотариус Миглена Атанасова, с рег. №709 на НК, ищците
са придобили собствеността върху следния недвижим имот: 158/526 ид.ч. от
Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Шумен, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.***5 г.,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот от 20.01.2021 г., с адрес на поземления имот: гр.
Шумен, ул. „***“ № 9, с площ от 526 кв.метра, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване,
при съседи на целия имот: ***, заедно със сграда с идентификатор ***.3, със
застроена площ от 24.00 кв.м., с предназначение- хангар, депо, гараж. От
същия нотариален акт става ясно, че ищците са придобили и жилищна сграда
на един етаж и гараж, разположени на калкан между съществуваща
двуетажна жилищна сграда и съществуващ гараж, разположени в поземлен
имот с идентификатор ***, със застроена площ от 99, 04 кв.м. и РЗП 198.00
кв.м. съгласно одобрен проект. По силата на разрешение за строеж
№62/01.03.***7 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№138/14.12.2020 г. тази сграда съставлява сграда с идентификатор ***.4, с
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, с площ от 104.00 кв.м.,
състояща се от следните самостоятелни обекти: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор ***.4.1, с предназначение жилище, апартамент, брой нива -
1, със застроена площ от 123.00 кв.м. и самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.4.2., находящ се на етаж 0 в сграда с идентификатор ***.4,
с предназначение- гараж в сграда, със застроена площ от 12, 88 кв.м. Няма
спор, а се установява от приетия по делото официално заверен препис от НА
3
за покупка на недвижим имот №***, том ***, рег. №***, дело №***2021 г. на
нотариус Светлозар Стоилов, че ищците, на 24.06.2021 г. са придобили
собствеността и върху 80/256 ид.ч. от празното дворно място,
представляващо поземлен имот с идентификатор ***. Тези заявени от ищците
права са признати и от ответника в писмения му отговор.
От така изнесената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Право на собственост според разпоредбата на чл.77 от ЗС, се придобива
чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Както е посочено по-горе ищците заявяват и ответника признава, че
първите, въз основа на валидни прехвърлителни сделки са станали
собственици общо на 238/526 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, одобрени със
Заповед РД-18-52/25.11.***5 г., последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 20.01.2021 г., с адрес
на поземления имот: гр. Шумен, ул. „***“ № 9, с площ от 526 кв.метра,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, при съседи на целия имот: *** /застроена и
незастроена част/. В случая с настоящата искова претенция се търси защита
единствено на оспорената от ответника незастроена част от процесния
поземлен имот, равняваща се според ищците на 110/526 ид.ч. Както е
посочено по-горе, по силата на първата прехвърлителна сделка, извършена с
НА за покупко-продажба №***, том ***, рег. №***, дело №*** г. по описа на
нотариус Миглена Атанасова, с рег. №709 на НК, ищците са придобили
собствеността общо върху 158/256 ид. ч. от спорния имот, застроен с
описаните в акта сгради с обща застроена площ от 128.00 кв.м. /24.00 кв.м. за
гараж с идентификатор ***.3 и 104.00 кв.м. за сграда с идентификатор ***.4/,
т.е. придобили са и незастроена част от дворното място, равняваща се на
30.00 кв.м. По силата на другата прехвърлителна сделка, обективирана в НА
за покупка на недвижим имот №***, том ***, рег. №***, дело №***2021 г. на
нотариус Светлозар Стоилов, безспорно се установи, че ищците, на
24.06.2021 г. са придобили собствеността и върху 80/256 ид.ч. от празното
дворно място, представляващо поземлен имот *** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Шумен. Доколкото се твърди от ищците, че
ответникът оспорва единствено правото им на собственост върху
незастроената част от поземления имот, съответно правния им интерес
4
произтича от съдебна защита на така оспореното право, съдът следва да
изследва въпроса относно собствеността на притежаваното от ищците право
на собственост върху незастроената част от поземления имот. Предвид
установените факти по делото, отнасящи се до придобиването на правото на
собственост върху спорния имот от ищците, както и до обема на правата на
ищците, съдът стига до извода, че ищците притежават 110/526 ид.ч. от
незастроената част от процесния поземлен имот, като в този смисъл
установителният иск за собственост е основателен и доказан и следва да се
уважи.
По отношение на исковете по чл.109 от ЗС, за да се произнесе, съобрази
следното:
Искът по смисъла на цитираната разпоредба, т. нар. негаторен иск,
предоставя защита на правото на собственост и ограничените вещни права
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, което, без да
отнема владението, ограничава, смущава и пречи на пълноценното
използване на вещта или имота според предназначението. Такава защита
може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по отношение
на лице, което разполага с права по отношение на имота /съсобственик или
титуляр на ограниченото вещно право/, но ги упражнява по начин,
препятстващ или ограничаващ упражняването на субективното право на друг
правоимащ /съсобственик или собственик/. За уважаване на негаторния иск за
собственост следва да се установи от носителя на вещно право на собственост
или на ограничено вещно право и, че друго лице реално пречи на собственика
или носителя на ограничено вещно право, да упражнява правата си. Ищецът
следва да установи, че действията и/или бездействията, с които му се
смущават собственическите права са неправомерни, като желае да се
постанови със сила на пресъдено нещо правото му, и да бъде осъден
ответникът да преустанови нарушението.
Касателно претенцията за осъждане на ответника да преустанови
неоснователното си действие /бездействие/, като премахне построената в
имот с идентификатор *** незаконна барака-дървена, построена в
югоизточната част на имота на границата на имот с идентификатор ***и имот
с идентификатор ***, съобрази следното:
Няма спор, че в незастроената част от съсобственото дворно място има
позиционирана барака /навес/, поставена и ползваща се от ответника. От
заключението на ВЛ по извършената по делото СТЕ, се установи, че
„бараката“ е с размери 5, 70 м. на 4, 35 м., разположена в югоизточния ъгъл на
имота. Същата е направена от подръчни материали-метални тръби и дървени
колони, и дъски, ламарина и етернитови плоскости за покрив. Разстоянието
от нея до жилищната сграда на ищеца е 2, 00 м. ВЛ посочва, че достъпът до
нея е затруднен, като до нея има струпани бяла техника- хладилник, пералня,
5
метални клетки и др. вещи. ВЛ прави извод, че е възможно ламариненият
покрив да падне или да бъде отнесен от вятър при буря. В съдебно заседание,
при отговор на поставени от страните и съда въпроси, ВЛ поясни, че
процесният навес е опасен както за съсобствениците на имота, така и за трети
лица, тъй като ламарините, които са отпред на навеса, при вятър могат да
хвръкнат и да причинят вреди дори и на трети лица /съседи/ или имущество
на собствениците на съседни имоти. На следващо място, ВЛ заявява, че
тръбите, с които е изграден навесът не са здрави, което от своя страна би
могло да доведе до срутването му. Съдът няма основания да се съмнява в
обективността и правилността на заключението по извършената СТЕ. ВЛ,
след извършен оглед на имота и навеса представя своето заключение, което
кореспондира и с останалите, събрани по делото доказателства
/доказателства, събрани по реда на чл.204 от ГПК и по чл.163 и сл. от ГПК/.
Предвид изложеното, стига до извода, че навесът, предмет на разглежданата
претенция, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване на
имота от ищците, в качеството им на съсобственици на имота. От друга
страна, по делото съдът приема за доказано, че същият представлява опасност
за здравето и имуществото както за съсобствениците, така и на трети лица.
Ето защо заключава, че в тази си част негаторният иск е основателен и
доказан, и следва да се уважи.
По отношение на претенцията да бъде осъден ответникът да премахне и
движимите вещи, безразборно захвърлени в съсобствения имот: кафези за
отглеждане на зайци и други животни, ел. уреди – пералня, хладилник, части
за автомобили, автомобилни гуми, автомобилни части, варели, бидони,
пластмасови туби за вода и други вещи, за да се произнесе, съобрази
следното:
От събраните по делото доказателства /заключението по извършената
СТЕ и показанията на разпитаните свидетели/, се установи, че в дворното
място се държат определени движими вещи- хладилник, пералня, метални
клетки, гуми, джанти, авточасти и др. вещи. Ответната страна призна, че
държи в дворното място хладилник, гуми и джанти, авточасти, които е обявил
за продажба в социалната мрежа. От разпитаните по делото свидетели,
допуснати по искане и на двете страни, се установи, че в имота има поставени
и други вещи- метални клетки /“зайчарници“/, туби, бидони, пералня и др., но
не се събраха категорични доказателства относно собственика
/собствениците/ на тези вещи, т.е. относно лицето, отговорно за тяхното
съхранение, респ. премахване. В случая, съдът приема, че ищците не
проведоха главно и пълно доказване на фактите, релевантни за тази част от
претенцията им по чл.109 от ЗС. На следващо място, не се събраха и
доказателства, че тези вещи, за които съдът приема за установено, че са
собственост на ответника, респ. приема, че ответникът следва да носи
отговорност за тяхното отстраняване от имота, пречат на ищците за
пълноценното използване на съсобствения имот. По делото не е спорно, че до
датата на приключване на устните състезания липсва изрично разпределение
6
ползването на съсобствения имот, за да се извърши съответната преценка кой
от съсобствениците каква част има право да ползва. Безспорно всеки от
съсобствениците може да ползва имота съобразно притежаваното от него
право, без да смущава или ограничава ползването на имота от другите
съсобственици. Държането на посочените по горе движими вещи
/автомобилни гуми, джанти и хладилник/ от ответника не е неправомерно
действие /бездействие/, при положение, че не се ограничава ползването на
имота от страна ищците, които безспорно също имат право да ползват
дворното място. Ето защо стига до извода, че в тази част претенцията е
неоснователна и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците следва да се присъдят
извършените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете,
чийто размер се равнява на сума от 940.00 лева /държавна такса и адвокатско
възнаграждение за иска по чл.124, ал.1 от ГПК; половината от внесената от
ищците държавна такса за разглеждане на иска по чл.109 от ЗС,
възнаграждение на ВЛ по СТЕ и половината от адвокатското възнаграждение,
заплатено за защита по претенцията по чл.109 от ЗС/. Ответникът, касателно
иска за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, се позова на разпоредбата на
чл.78, ал.2 от ГПК, като въведе възражения за недължимост на разноски по
този иск, което възражение съдът намира за неоснователно. От събраните по
делото доказателства /показанията на разпитаните както по искане на ищците
свидетели, така и на водения от ответника свидетел/, се установи, че преди
завеждане на иска ответницата е оспорвала правото на собственост на ищците
върху незастроената част от имота, като е ограничавала достъпа им до имота,
отричайки правата им- „Според тази жена- Н., те нямат дворно място, че
всичко е нейно или на други съпритежатели и дори терасите им били
незаконни“- са изявления на свидетеля Иванов, трето, незаинтересовано от
изхода на делото лице; „Фактически те нямат дворно място, квадратни метри,
при условие, че Виолета си застроява цялото дворно място, къде искат те двор
да ползват“- са изявления на разпитания по искане на ответника свидетел
Георгиев. На следващо място, дори и в хода на устните състезания
процесуалният представител на ответника оспори правото на собственост на
ищците върху претендираните идеални части от дворното място. Ето защо
счита възражението за недължимост на разноски по този иск за
неоснователно.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете, в размер на 150.00
лева /половината от адвокатското възнаграждение за защита по иска по чл.109
от ЗС/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. Д. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 9, че М. С. К., ЕГН ********** и М.
Д. ЗЛ., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ №
20, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ №17, чрез адв. АР. ШК. от ШАК,
са собственици на следния недвижим имот: 110/526 кв.метра идеални части
от незастроената част от Поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Шумен, одобрени със
Заповед РД-18-52/25.11.***5 г., последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 20.01.2021 г., с адрес
на поземления имот: гр. Шумен, ул. „***“ № 9, с площ от 526 кв.метра,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, при съседи на целия имот: ***.
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
„***“ № 9, да преустанови неоснователните си действия /бездействия/, с
които пречи на ищците М. С. К., ЕГН ********** и М. Д. ЗЛ., ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 20, със
съдебен адрес: гр.Шумен, ул. „***“ №17, чрез адв. АР. ШК. от ШАК, да
ползват имота си, като премахне построената в имот с идентификатор ***
незаконна барака-дървена /навес/, построена в югоизточната част на имота на
границата на имот с идентификатор ***и имот с идентификатор ***, като
отхвърля иска по чл.109 от ЗС в останалата му част, а именно в частта за
осъждане на ответника да премахне и движимите вещи, безразборно
захвърлени в същия имот: кафези за отглеждане на зайци и други животни,
ел. уреди – пералня, хладилник, части за автомобили, автомобилни гуми,
автомобилни части, варели, бидони, пластмасови туби за вода и други вещи в
съсобствения имот.
ОСЪЖДА Н. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул.
„***“ № 9, ДА ЗАПЛАТИ на М. С. К., ЕГН ********** и М. Д. ЗЛ., ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 20, със
съдебен адрес: гр.Шумен, ул. „***“ №17, чрез адв. АР. ШК. от ШАК, сумата
от 940.00 лева /деветстотин и четиридесет лева/, представляваща направените
по делото разноски, определени съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН ********** и М. Д. ЗЛ., ЕГН **********, и
двамата с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 20, със съдебен адрес:
гр.Шумен, ул. „***“ №17, чрез адв. АР. ШК. от ШАК, да заплатят на Н. Д. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***“ № 9, сумата от
150.00 лева /сто и петдесет лева/, представляваща извършените по делото
разноски от ответната страна, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
9