РЕШЕНИЕ
№ 946
гр. Плевен, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Инес Людм. Димитрова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело №
20244430107052 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „***“ ЕООД,
ЕИК ***, представлявано от ***-***, чрез ***, против Д. Л. Л., ЕГН
**********, от ***, за признаване за установено, че ответникът дължи суми
по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/20*** г. по описа на РС
***. В исковата молбата се твърди, че ответникът е собственик по наследство
на 1/4 идеална част от правото на собственост върху самостоятелен обект в
сграда в режим на ***, а именно: апартамент №***, в сграда с
административен адрес: *** и не е заплатил натрупаните и дължими месечни
вноски за управление и поддръжка на ЕС. Твърди се, че въз основа на решение
на Общото събрание на ***, между ***, действаща чрез свой упълномощен
представител, ВЪЗЛОЖИТЕЛ, от една страна, и ответникът „***“ ЕООД /с
предишно наименование/„*** ЕООД“/, от друга страна като ИЗПЪЛНИТЕЛ е
сключен Договор за услуга №***/***г. съгласно който дружеството извършва
услугата, описана в чл.1, ал. 1 от Договора, а именно: *** на сграда в режим на
*** с кадастрален идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на ***, състояща се от 11 самостоятелни обекта. Твърди се, че в
резултат на настъпили промени в наименованието на дружеството е подписан
нов Договор за услуга №***/***г. с ищеца, което е поело предоставянето на
услугата по предишния договор. Навеждат се доводи, че съгласно текстовете
на сключения договор и във връзка с разпоредбите на Закона за етажната
собственост, ищцовото дружеството е приело да управлява и представлява
Възложителя (***) добросъвестно и с грижа на добър стопанин, в
съответствие с действащата нормативна уредба, Правилника за вътрешния ред
1
на ***, Решенията на Общото събрание и съобразно клаузите на сключения
договор. Твърди се, че в договора и на основание чл.7 от него е уговорено, че
всеки етажен собственик е задължен да заплаща определените по договора
суми. Твърди се, че ищецът, като собственик на апартамент № ***, с
кадастрален идентификатор на самостоятелния обект: ***, с адрес: ***, ап.***
не е изпълнил договорните си задължения по редовно внасяне на месечните си
разходи по управление и поддържане на общите части на сградата в режим на
*** и разходи за фонд „Ремонт и обновяване“. Твърди се още, че към датата на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
а именно: ***г. не са платени 12 /дванадесет/ бр. месечни вноски, дължими
във връзка с поетата услуга от страна на ищцовото дружество. Твърди се, че
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, представляват
припадащата се част от разходите, които ищецът е извършил във връзка с
управлението и поддържането на ***. Твърди се, че след заплащане на
разходите по управление и поддръжка на ЕС същите се разпределят между
етажните собственици съобразно решенията на Общото събрание на ЕС, като
всеки етажен собственик заплаща припадащата му се част от разходите по
сметка на ищцовото дружеството, като по този начин се въстановявали
извършените от ищцовото дружество разходи. Твърди се, че ищецът като
собственик на самостоятелен обект - апартамент №*** в *** не е изпълнил
задължението си за заплащане на припадащата се част от разходите
извършени от ищцовото дружество. Твърди се, че съгласно чл.6, ал.1, т.8 от
Закона за управление на ***, веки собственик на обект в *** е длъжен да
изпълнява решенията на Общото събрание на ***. Твърди се, че въз основа на
решения на Общото събрание на *** управлението на сградата е било
възложено на дружество с предишно наименование „***“ ЕООД, която
дейност е продължена от ищцовото дружество, определена е ежемесечна
такса/хонорар за услугата „***“, дължима за всеки апартамент. Твърди се, че
отделно е прието решение разходите за управление и поддържане на общите
части на сградата, в това число: за управление и поддържане на общите части
на сградата, вкл. почистване на входа; електричество общи части да се
разпределят на база брой живущи в самостоятелни обекти в жилищната
сграда, а за извършени ремонти съобразно притежаваните идеални части от
общите части на сградата, а вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ в твърд
размер на 3,00 лв. на апартамент, а от м. октомври 2024г. в размер на 10,00 лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен за подадената
ИМ, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове. В
отговора на исковата молба се сочи, че не е задължено лице по договора с
ответното дружество. Твърди се, че задължено лице по договора е Л. Л., ***
на ответника. Твърди се, че ответникът не живее на адреса в ***, на посочения
адрес живеят *** му и *** му, а ответникът живее в ***. Твърди се, че
ответникът е упълномощен от своя *** с нот. заверено пълномощно да го
представлява пред ответното дружество. Навежда доводи за прекратено
действие на договор № ***/***г. с ответното дружество и липса на
представени документи по чл. 113 от ЗДДС.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
2
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение ***/***г. по ч.гр.д. №***/20***г. по описа на
***, връчена лично на длъжника. В указаният от съда, по реда на чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК, едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск,
поради което, същият е допустим.
Съгласно справка от ***г. на СГКК *** се установява, че собственици на
процесния имот, находящ се в *** са Л. Д. Л. и Ж. З. Л..
От представеното удостоверение за наследници се установява, че Л. Д.
Л. има *** отв. Д. Л. Л. и *** К. Л. Л..
От удостоверение от МДТ *** от ***г., се установява, че съсобственици
в процесния имот, находящ се в ***, са Л. Л., Д. Л. и К. Л..
Установява се факта на сключване на Договор за услуга №*** от ***г,
между „***“ ЕООД, ЕИК***, като изпълнител и *** на адрес ***, като
възложител, за услугата „***“.
Установява се също факта на сключване на Договор за услуга
№***/***г, между *** на адрес ***, като „Възложител“ и ищеца „***“ ЕООД,
като „Изпълнител“, за услугата „***“. Установява се, че съобразно чл. 2, ал.1
от Договора, предоставянето на услугата започва от ***г. Установява се, че
съобразно договора, услугата „домо***“ включва: 1. Управление на ***- с
цена 22 лв./месечно за цялата ЕС; 2. Касиер и финансови услуги- вкл.
посещение от касиер,отчетност, плащане на режийни разноски и др. с цена 22
лв./месечно за цялата ЕС. Съобразно чл.7, ал.1 от Договора, възложителят се
задължава да предоставя на изпълнителя необходимите средства за
предоставяне на услугите. Съдът констатира, че в Договора не е включено
като задължение за изпълнителя плащането на задълженията по поддръжка и
ремонт на общи части със собствени средства. Установява се също, че
договорът е сключен за срок от две години. По делото е представен Протокол
от проведено Общо събрание на етажните собственици от ***г., въз основа на
което е взето решение за сключване на договор с ищеца „***“ ЕООД , за
услугата „***“.
По делото не се представиха доказателства, че дружеството „***“ ЕООД
е с предишно наименование „***“ ЕООД. Напротив – справката от ТР, който е
общодостъпен, сочи, че това са две отделни, различни дружества,
съществуващи към настоящия момент, с различни ЕИК. По делото ищецът не
доказа никакво правоприемство между „***“ ЕООД, и „***“ ЕООД – нито
както се твърди в исковата молба – предишно наименование на ищеца, нито
чрез прехвърляне на права от едното дружество на другото.
Поради горното, съдът приема, че ищецът няма активната легитимация
да предявява чужди права – тези на *** ЕООД за периода, в който това
дружество е било *** на ЕС.
От представения договор за възлагане на услуга №***/***г., се
установява, че същият е сключен между *** като „Възложител“ и ищеца „***“
ЕООД като „Изпълнител. Предмет на предявения положителен установителен
3
иск е съществуването на парично вземане, което ищецът изрично уточнява, че
произтича, съгласно клаузите на договор за услуга №***/***г. и договор за
услуга №***/***г., сключен между ищеца и ЕС, и представлява приспадащите
се части от извършените разходи в ***, разпределени, съобразно взети
решения на ОС на ***.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: съобразно процесния Договор за услуга, от ***г. г, са
уговорени следните цени на услугата „***”: цена от 22 лв. управление на
***,цена от 22 лв. касиер и финансови услуги. ВЛ е посочило, че сумата за
управление на ***, касиер и финансови услуги е разпределяна на брой
апартаменти 11 , или по 4 лв. за апартамент за периода от 01.2024 г. до 10.2024
г., а за м.11,2023 г. и 12,2023 г., по 2,80 лв. на апартамент. Начислените суми в
*** за периода 11.2023 и 12.2023 г. са по три лева. Сумата за ел.енергия е
разпределена на база общи части, като за периода 11.2023г. и 12.2023г. по 2,80
лв. на апартамент, а за периода 01.2024г. до 10.2024г. по 4 лв. на апартамент.
Сумата за професионално почистване е разпределена на брой живущи за
периода 11.2023г. до 09.2024г. (без м.05.2024г. и 6.06.2024г.) по 2,50 лв., а за
периода10.2024г. по 2,86 лв. Сумата за Фонд ремонт и обновяване е
разпределена на апартамент по 3 лв., определени от преди да се сключи
договор с ***, като за периода от м.11.2023 г. до м.10.2024 г. са начислени по 3
лв. месечно, а от м.10.2024 г. – 10 лв. на месец.
Съдът констатира, видно от съдържанието на представеният с ИМ
протокол от проведено ОС на ЕС, на процесия адрес- *** от ***г., вземането
на решение относно начина на разпределяне на дължимите суми- на брой
живущи, респ.- на брой апартаменти, което е отразено и в заключението на ВЛ
по ССЕ.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съдът приема за установено също, че ответникът Д. Л. има качеството
на собственик, респ. на живущ в процесното жилище, с оглед представеното
удостоверение от МДТ ***.
По делото, както бе посочено по- горе, от страна на ищеца не са
ангажирани никакви доказателства, установяващи правоприемство между
„***“ ЕООД, и „***“ ЕООД. Съдът приема, че в случая ищецът няма
активната легитимация да предявява чужди права – тези на „***“ ЕООД за
периода, в който това дружество е било *** на ЕС.
Съдът намира, че е сезиран с иск по реда чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1,
т.1 от ГПК, който е допустим, тъй като е подаден от заявителя (видно от
изисканото заповедно производство), в указания срок и е налице идентитет
между страните и предмета на иска с издадената заповед за изпълнение.
Предмет на предявения положителен установителен иск е
съществуването на парично вземане, което произтича от договор за услуга
№***/*** г. и договор за услуга №***/*** г., сключен между ищеца, като
изпълнител и ЕС като възложител. Съгласно чл. 7 от договор за услуга
№***/*** г., възложителят е длъжен да заплати на изпълнителя определените
4
по договора суми, а не отделния етажен собственик, срещу когото е насочен
иска. По смисъла на чл. 9 от договора, възложителят предварително се
задължава да осигури необходимите средства на изпълнителя за предоставяне
на съответните услуги по чл.3, ал.2 и 3 от договора. Тоест не е налице
многостранна сделка, а двустранен договор по който двете насрещни страни –
*** и *** са договорили дължима услуга от изпълнителя срещу заплащане на
възнаграждение от възложителя и предварително осигуряване на сумите за
разходи. Дори и да възникне упълномощаване от страна на *** в полза на
изпълнителя, по силата на което последният да събира сумите за разходи за
управление и поддръжка на сградата, от всеки отделен етажен собственик,
исковете следва да са предявени от професионалния домоуправител като
представител на ***ния съвет на ***, което в случая не е сторено. Нещо
повече, ищецът твърди, че е заплатил с фирмени средства съответните
разходи, вместо те да са предварително осигурени от насрещната страна по
договора, и същевременно ги претендира от отделните етажни собственици на
договорно основание, по което те не са страна.
Изложеното обуславя извода, че не е налице твърдяната пасивна
материално правна легитимация.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***-***, чрез ***, иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответника Д. Л. Л., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата от 91,79 лв.-главница, представляваща
дължими суми по договор за услуга, за периода от м.11.2023г. до м.10.2024г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК-10.10.2024г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5