РЕШЕНИЕ
№ 464
гр. София , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110207197 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В.Х. - управител на "Т.Б.2019" ЕООД, ЕИК
20......, против Наказателно постановление № 23-003866/30.03.2021г.,
издадено от Директор на дирекция "Инспекция по труда Софийска област", с
което на основание чл. 414 ал. 3 КТ на дружеството - жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500, 00 /хиляда и петстотин/
лева за нарушение на чл. 62 ал. 3 КТ вр. чл. 3 ал. 1 т. 2 от Наредба №
5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомления по чл. 62
ал. 5 КТ.
В жалбата се твърдят нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Излагат се подробни съображения, че дружеството -
жалбоподател не е осъществило административното нарушение, за което е
ангажирана имуществената му отговорност. Твърди се, че АУАН и НП са
издадени от некомпетентни органи; че не са били налице основания за
приложението на санкционната разпоредба на чл. 414 ал. 3 КТ; че е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразило се в пропуск на наказващия
орган да обсъди приложимостта на чл. 28 ЗАНН. По тези мотиви към съда се
1
отправя искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, редовно призовано,
не се представлява. Не се явява упълномощеният му представител - адв. А. А.
която депозира писмено становище, че поддържа доводите и исканията в
жалбата.
Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област", се представлява от юрк. Й.П., който пледира обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено, като счита за неоснователни
всички възражения на въззивника. Излага съображения, че от събраните в
съдебното следствие доказателства е доказано по несъмнен начин
извършването на нарушението. Пледира, че размерът на имуществената
санкция не следва да се намалява. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендирано от
въззивника адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
В материалите по делото е приложено известие за доставяне на
обжалваното наказателно постановление, съгласно което наказателното
постановление е връчено на 28.04.2021г. на В.Л. на адрес ж.к. "Люлин",
павилион за алкохол и цигари "Нон стоп" срещу бл. ..... Ако връчването на
28.04.2021г. се счете валидно, срокът за обжалване е изтекъл на 05.05.2021г.
/присъствен ден/ и жалбата, въз основа на която е образувано съдебното
производство, подадена на ръка в деловодството на ДИТСО на 07.05.2021г.,
следва да се счете просрочена. Съдът приема обаче, че връчването на
28.04.2021г. не е редовно. Съгласно чл. 180 ал. 5 НПК връчването на
юридическо лице става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да
приема книжата. В случая в материалите по преписката няма доказателства,
че В.Л., получила наказателното постановление, е натоварена да приема
книжата с адресат "Т.Б.20.." ЕООД. Още повече, че в случая връчването на
наказателното постановление не е извършено на адреса на управление на
дружеството, а на адреса на търговския обект, където то осъществява своята
дейност. По тези съображения съдът приема, че липсва редовно връчване на
наказателното постановление и жалбата срещу него следва да се счете за
подадена в срок и като такава - за допустима.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"Т. Б. 20..." ЕООД е юридическо лице, регистрирано на територията на
Република България, със седалище гр. София, адрес на управление ж.к.
2
"Люлин", бл. ..., вх. ., ет.., ап..., с управител В.И.Х. и с ЕИК 20......
Дружеството стопанисва търговски обект - павилион за алкохол и
цигари "Нон стоп", находящ се в гр. София, ж.к. "Люлин" срещу бл. 3....
През месец май 2020г. свидетелката М. Р. Т. започнала работа на
горепосочения търговски обект на длъжност "продавач - консултант", като
при постъпването й на работа не й бил връчен екземпляр от трудов договор с
"Т Б 20 " ЕООД. Независимо от това свидетелката Т. изпълнявала трудовите
си задължения в обекта до началото на месец януари 2021г., когато
отношенията й с управителя на дружеството - въззивник се влошили по повод
спорове за правата й като страна по трудовото правоотношение. Свидетелката
Т. изпълнявала трудовите си задължения на девети и десети януари 2021г..
Поради влошените отношения с работодателя по повод работното време и
разрешения й платен годишен отпуск свидетелката Т. попитала управителя на
"Трейдинг Брадърс 2019" ЕООД необходимо ли е да идва на работа, на което
В. Х. отговорил, че е нужно да бъде коректна и да спази едномесечно
предизвествие. На 11.01.2021г. свидетелката Т. получила съобщение по
вайбър от В. Х., че трудовото й правоотношение е прекратено и вече не е на
работа. Работодателят издал заповед № 001/11.01.2021г. за прекратяване на
трудов договор № 12/04.05.2020г., в която било посочено, че на 11.01.2021г.
на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ прекратява трудовото правоотношение с М.
Р. Т., считано от 23.01.2021г. Към 11.01.2021г. екземпляр от заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение не бил връчен на свидетелката
М.Т.. На 12.01.2021г. работодателят изпратил до ТД на НАП - София
уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение с М. Р. Т..
Свидетелката М.Т. подала сигнал в Дирекция "Инспекция по труда" и
на 18.01.2021г. служители на Дирекция "Инспекция по труда Софийска
област" извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на
място в обект на контрол – павилион за алкохол и цигари "Нон стоп",
намиращ се в гр. София, ж.к. "Люлин" срещу блок ..... Проверката
продължила по документи на 26.01.2021г. и на 05.02.2021г. в сградата на
ДИТСО. Констатирани били нарушения на ЗЗБУТ и на КТ. По време на
проверката на проверяващите била представена заповед № 001/11.01.2021г. за
прекратяване на трудов договор № 12/04.05.2020г., в която не бил положен
подпис на работника М.Т.. В писмени обяснения управителят на дружеството
- въззивник В. Х. посочил, че горецитираната заповед не е връчена на М.Т..
Чрез ИС на ИАГИТ проверяващите извършили проверка в регистъра на
трудовите договори на ТД на НАП и констатирали, че работодателят е
декларирал прекратяването на трудовото правоотношение с М.Т. на
12.01.2021г. За резултатите от проверката бил съставен протокол за
извършена проверка № 2102033/05.02.2021г.
На 05.02.2021г. свидетелката П. Д. ЕЛ., на длъжност "главен
3
инспектор" в ДИТ – Софийска област съставила АУАН № 23-
003866/05.02.2021г., с който повдигнала против дружеството - жалбоподател
административнонаказателно обвинение затова, че в качеството му на
работодател по см. на § 1 т. 1 от ДР на КТ е уведомил съответната ТД на НАП
на 12.01.2021г. за прекратяване на трудовия договор на лицето М. Р. Т. на
длъжност "продавач - консултант", като е изпратил уведомление съгласно
приложение № 1 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на
уведомленията по чл. 62 ал. 5 КТ, преди да е прекратил трудовото
правоотношение на лицето /без да е връчена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение/. Горното актосъставителят Е. квалифицирала
като нарушение на чл. 62 ал. 3 КТ вр. чл. 3 ал. 1 т. 2 от Наредба №
5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомления по чл. 62
ал. 5 КТ. Актът бил съставен в присъствието на законния представител на
жалбоподателя. При съставяне на акта и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу
него не били депозирани възражения.
В началото на месец февруари 2021г. управителят на дружеството -
жалбоподател посетил домашния адрес на свидетелката М.Т. и й връчил
заповед № 1/11.01.2021г. за прекратяване на трудов договор №
12/04.05.2020г. В заповедта било посочено, че екземпляр от нея е връчен на
работника Т. на 23.12.2020г.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение на 30.03.2021г. инж. Е. А. - директор на дирекция "Инспекция по
труда Софийска област" издала обжалваното Наказателно постановление №
23-003866/30.03.2021г., с което на основание чл. 414 ал. 3 КТ на дружеството -
жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1 500, 00
/хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 62 ал. 3 КТ вр. чл. 3 ал. 1 т. 2 от
Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите П.Е. и М.Т., както и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – заповед №
001/11.01.2021г. за прекратяване на трудов договор № 12/04.05.2020г.,
протокол за извършена проверка № 2102033/05.02.2021г., АУАН № 23-
003866/05.02.2021г., Наказателно постановление № 23-003866/30.03.2021г.,
заповед № З-0058/11.02.2014г., заповед № З - 0024/08.01.2019г. и заповед № З
- 0025/08.01.2019г. - и трите на изпълнителен директор на ИА ГИТ, известие
за доставяне, справка от регистър на уведомления за трудови договори,
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ с вх. №
22388213015971/12.01.2021г.
Съдът постави в основата на фактическите си изводи гласните
4
доказателствени средства - показанията на свидетелките П.Е. и М.Т..
Показанията на двете свидетелки са напълно еднопосочни, последователни и
безпротиворечиви, като кореспондират както помежду си, така и на
писмените доказателства. Съдът се довери изцяло на показанията на
свидетелката М.Т., които са детайлни, безпротиворечиви и последователни и
кореспондират на писмените доказателства. Свидетелката Т. добросъвестно
излага пред съдебния състав обстоятелствата по възникването и
прекратяването на трудовото й правоотношение с "Т.Б. 20.." ЕООД, както и
че за прекратяването е била уведомена чрез съобщение по вайбър от
управителя Христов. Свидетелката е категорична и последователна и в
твърденията си, че към датата, когато е била уведомена от управителя, "че
вече не е на работа", не й е била връчена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, а такава й е била връчена едва в началото на
месец февруари 2021г. след проверката на контролните органи. Свидетелката
добросъвестно заявява пред съда, че в заповедта, екземпляр от която й е бил
връчен, е била посочена дата 23.12.2020г., но на тази дата, а и след това,
свидетелката не е подавала предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които оцени като
еднопосочни, последователни и съответни на гласните доказателствени
средства. От доказателствената съвкупност съдът изключи представената с
жалбата заповед № 1/23.01.2021г., съгласно която трудовото правоотношение
с Т. се прекратява по взаимно съгласие, считано от 11.01.2021г., като датата
на прекратяване /11.01.2021г./ е изписана саморъчно, като авторът на
поправката не е посочен, нито датата на извършването й и дали тя е
извършена преди или след като работникът е положил подпис на заповедта.
Съдът, преценяйки останалите гласни и писмени доказателства, намери, че
представената с жалбата заповед е създадена единствено с цел да послужи в
административнонаказателното производство. Датите, посочени в заповедта,
представена с жалбата - както датата на издаването й, така и датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, се отличават от датите, посочени
в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, приложена в
материалите по административнонаказателната преписка, и преписа на
заповедта, представен в съдебно заседание от свидетелката Т., който й е бил
връчен. Така във връчената на свидетелката Т. заповед, която е идентична по
своето съдържание с преписа на заповедта, приложен в материалите по
административнонаказателната преписка /с изключение на графите,
изискващи подпис на работник/служител/, като дата на издаване на заповедта
5
е посочена дата 11.01.2021г., а в текста на заповедта е посочено, че трудовото
правоотношение се прекратява, считано от 23.01.2021г. Единствено в
представената с жалбата заповед със саморъчен текст е записано, че
трудовото правоотношение се прекратява, считано от 11.01.2021г. На
следващо място в представената заповед с жалбата е допуснато и смислово
противоречие, тъй като макар да е посочено, че заповедта е връчена на
работника Т. на 23.12.2020г., самата заповед носи дата на издаването й
23.01.2021г., т.е. била е връчена, преди да бъде издадена. Изводът на съда, че
приложената към жалбата заповед е създадена и поправена единствено за
целта на производството по обжалване пред съда на наказателното
постановление не се разколебава от обстоятелството, че на нея е положен
подпис на свидетелката М.Т.. Видно от показанията на свидетелката, когато е
била посетена от управителя на дружеството - въззивник на домашния си
адрес, свидетелката е разписала документ, чието съдържание не може да се
възпроизведе, но заявява, че е бил "само за подпис". На следващо място, по
графично оформление представената с жалбата заповед по нищо не се
различава от заповедта, която се съдържа в материалите по
административнонаказателната преписка, поради което съдът приема, че е
възможна и хипотеза, в която Т. да е подписала заповедта с дата на издаване
23.01.2021г., субективно действайки със съзнанието, че подписва втори
екземпляр на заповедта с дата на издаване 11.01.2021г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съдът намери, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
въззивника е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН № 23-003866/05.02.2021г., който е съставен от компетентен орган, в
рамките на материалната му и териториална компетентност. Неоснователни
са възраженията в жалбата за липса на компетентност на актосъставителя, тъй
като не са представени доказателства за оправомощаването му. Освен
оправомощените лица актове за установяване на административни нарушения
могат да съставят и длъжностните лица, посочени в съответния нормативен
6
акт /чл. 37 ал. 1 б. "а" ЗАНН/. Съгласно чл.416, ал.1 от КТ актовете за
нарушения на трудовото законодателство се съставят от държавни контролни
органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА "Главна инспекция по
труда" и нейните подразделения, включително Дирекция "Инспекция по
труда Софийска област", чийто служител е главен инспектор П. Е., съставила
акта.
Въз основа на цитирания акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и
материално компетентен орган. Съгласно заповед № 3-0058 от 11.02.2014г. на
изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда" и на основание
чл.416, ал.5 от КТ директорите на съответните териториални инспекции по
труда са оправомощени да издават наказателни постановления за
нарушенията, установени от инспектори при съответната дирекция.
Териториалната компетентност на актосъставителя и на наказващия
орган следва от представената Заповед № З - 0024/08.01.2019г. на
изпълнителния директор на ИА ГИТ, с която в териториалния обхват на
контролна дейност на служителите на ДИТСО е включен и район "Люлин" на
територията на град София.
При преценка за спазване на процедурните правила съдът съобрази и
че и АУАН, и НП са издадени при спазване на предвидените в чл. 34 ЗАНН
срокове.
Съдът намери, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила
и при съставяне и връчване на АУАН, който е съставен в присъствието на
един свидетел - инж. Д.Й., която е присъствала при извършване на
проверката, съответно - установяване на нарушението /видно от посочването
в протокола за извършената проверка/. Актът е съставен в присъствието на
законния представител на дружеството и му е връчен за запознаване.
Както АУАН, така и НП имат предвиденото в чл. 42 и съответно - чл.
57 ал. 1 ЗАНН съдържание. По надлежен начин и при пълна идентичност
както в АУАН, така и в НП, са описани нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, с посочване на дата на извършването му и на нарушената
законова разпоредба. Не съставлява процесуално нарушение, още по-малко
7
от категорията на съществените, обстоятелството, че в наказателното
постановление наказващият орган не е обсъдил дали се касае за маловажен
случай на административно нарушение. Тази преценка следва да се извърши
и от съда, като в случай, че съдът намери, че конкретното административно
нарушение разкрива признаците на маловажен случай, следва да отмени
наказателното постановление /когато прилага чл. 28 ЗАНН/ или да го измени
/когато прилага чл. 415в КТ/ като издадено в противоречие с материалния
закон.
Съдът намери и че въззивникът е осъществил нарушението, за което е
ангажирана имуществената му отговорност, макар да не могат да бъдат
изцяло споделени съображенията на наказващия орган. Неправилно
наказващият орган е приел, че наличието на основанието по чл. 325 ал. 1 т. 1
КТ - взаимно съгласие, постигнато между страните, за прекратяване на
трудовото правоотношение, се удостоверява с положения от работника
подпис на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Взаимното съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение се счита
постигнато в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за
прекратяване на трудовия договор. Последващото издаване на заповед за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т. 1 КТ има
само констативно действие, в който смисъл е решение № 400/13.5.2010 г. на
ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Подписването на
заповедта от работника или служителя като получател удостоверява
единствено получаването й, а не воля за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие. Съгласно решение № 10/01.02.2017г. по гр. дело №
2801/2016г. на III Г.О. на ВКС, постановено отново по реда на чл. 290 ГПК
"трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено. Това означава, че и двете насрещни волеизявления на страните
трябва да са в писмена форма и да съдържат ясна, категорична и безусловна
воля за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Затова не
може да се приеме, че с подписването й от служителя на заповед за
прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, т. 1 от
КТ фактическият състав на тази разпоредба е осъществен. Подписът на
работника или служителя под заповедта удостоверява единствено
получаването й, а не е израз на воля за прекратяване на трудовия договор.
8
Писменото волеизявление трябва да е изявено изрично, а не с
конклудентни действия, състоящи се в подписване на заповедта за
прекратяване на трудовия договор." Т.е. възраженията на жалбоподателя, че в
хипотезата на чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ прекратяването на трудовото
правоотношение настъпва от момента на постигане на съгласието за
прекратяване на трудовия договор, а не от датата на връчване на заповедта за
прекратяването му на работника/служителя почиват на съдебната практика.
Ето защо съдът намира, че при преценката осъществен ли е състава на
административното нарушение по чл. 62 ал. 3 КТ е ирелевантен въпросът кога
на свидетелката Т. е била връчена заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение. Обстоятелството, което подлежи на изследване, е дали
всъщност е настъпило прекратяване на трудовото правоотношение между
"Трейдинг Брадърс 2019" ЕООД и свидетелката М.Т. в резултат на взаимно
изразеното съгласие на страните. Разпоредбата на чл. 325 ал. 1 т. 1 КТ изисква
взаимното съгласие на страните за прекратяване на трудовия договор да е
изразено писмено. Това означава, че двете насрещни волеизявления на
страните, както предложението за прекратяване на трудовото
правоотношение, така и приемането на същото, е необходимо да са изразени
писмено. Писмената форма е условие за действителността им. Не е възможно
формиране на взаимно съгласие за прекратяване на трудов договор чрез устни
волеизявления на двете страни или на едната от тях. Всяка от страните трябва
да изрази волята си за прекратяването на трудовия договор ясно, категорично
и безусловно. Взаимното съгласие се счита постигнато в момента, когато
съвпаднат двете писмени волеизявления /така решение № 183 от 21.12.2011г.
по гр. дело 565/2010г. на III ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Взаимното съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният между
тях трудов договор да престане да съществува. Взаимното съгласие се отнася
и до датата, от която трудовият договор се прекратява.
В случая не се доказа, а и не се твърди, да е отправяно писмено
предложение, от която и да е от страните по трудовото правоотношение, и да
е изразено писмено съгласие за прекратяването му. Вместо това се
установява, че между страните по трудовото правоотношение са водени
хаотични разговори, включително и по вайбър, и с променлив резултат -
веднъж управителят на дружеството - жалбоподател е изискал от Т. да спази
9
едномесечно предизвестие и след два дни я е уведомил чрез съобщение по
вайбър, че трудовото й правоотношение вече е прекратено. Не може да се
приеме, че едностранното волеизявление на работодателя, направено в
приложение за комуникация, изпълва изискването за "взаимно съгласие на
страните, изразено писмено".
По изложените съображения съдът приема, че към 12.01.2021г., когато
работодателят е подал уведомление до ТД на НАП за прекратяване на
трудовото правоотношение със свидетелката М. Р. Т., трудовото
правоотношение с нея все още не е било прекратено, но не поради невръчена
заповед за прекратяването му, а поради липсата на две насрещни и в писмена
форма волеизявления, изразяващи съгласието на страните за прекратяване на
трудовия договор.
Съгласно чл. 62 ал. 3 КТ в седемдневен срок от прекратяване на
трудовия договор работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да
изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите. Задължение за изпращане на
уведомление съгласно приложение № 1 към чл. 1 ал. 1 от Наредбата е
предвидено и в чл. 3 ал. 1 т. 2 от Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ. Като е подал
уведомление за прекратяване на трудовия договор с М.Т. без договорът да е
бил прекратен, работодателят е нарушил чл. 62 ал. 3 КТ вр. чл. 3 ал. 1 т. 2
Наредба № 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомления по чл. 62 ал. 5 КТ.
Датата на извършване на нарушението е 12.01.2021г. - датата на
подаване на уведомлението до ТД на НАП - София, която дата е посочена и в
АУАН и в НП, като възраженията на въззивника досежно неправилно
посочване на датата на нарушението не са основателни.
Предвид факта, че отговорността на юридическите лица е обективна
/безвиновна/, субективната съставомерност на деянието не следва да бъде
обсъждана.
Не са налице предпоставките на чл. 415в КТ. Предвид задължителното
тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от10.05.2011 г. по тълк. д. №
7/2010 г. на ВАС специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на
"маловажно" административнонарушение по чл. 415в от КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН . При това в тези
случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
10
отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по
вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-
нисък размер. В настоящата хипотеза обаче не може да намери приложение и
разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като в ал. 2 от предметния й обхват
изрично са изключени нарушенията на чл. 62, ал. 3 от КТ.
По вида и размера на наказанието:
Съгласно разпоредбата на чл. 414 ал. 3 КТ работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 , се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
Разпоредбата предвижда ангажиране на отговорността на работодателя за
всеки случай на административно нарушение от изброените, а не единствено
в случай, че работодателят е нарушил едновременно чл. 62 ал. 1 или 3 и чл.
63 ал. 1 или 2 КТ, каквото тълкуване прави жалбоподателят. Ето защо
правилно е определена санкционната разпоредба. В случая на дружеството -
жалбоподател е наложена имуществена санкция в минималния размер от
1500, 00 лева. Съдът намира минималния размер на санкцията, определен в
случая, за неоснователно занижен и несъответен на обстоятелствата по чл. 27
ал. 2 ЗАНН предвид данните, че работодателят системно неглижира и трайно
не спазва императивни разпоредби на трудовото законодателство, но
доколкото настоящото производство е образувано по жалба на
санкционираното юридическо лице за съда не съществува възможност да
определи по-висок размер на санкцията.
Предвид всичко изложено депозираната жалба е неоснователна.
Право на разноски има въззиваемата страна, каквато претенция е
заявена в съдебно заседание. Като взе предвид фактическата и правна
сложност на делото и обстоятелството, че производството пред районния съд
е протекло в едно съдебно заседание, съдът счете, че юрисконсултското
възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна
за процесуалното представителство на последната, следва да е в минималния
размер, предвиден в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, а именно - 80, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-
003866/30.03.2021г., издадено от Директор на дирекция "Инспекция по труда
Софийска област", с което на основание чл. 414 ал. 3 КТ на "Т . Б. 20.." ЕООД,
ЕИК 20...., е наложена имуществена санкция в размер на 1 500, 00 /хиляда и
петстотин/ лева за нарушение на чл. 62 ал. 3 КТ вр. чл. 3 ал. 1 т. 2 от Наредба
№ 5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомления по чл.
62 ал. 5 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал. 3 вр. ал. 5 ЗАНН "Т.Б. 20.." ЕООД,
ЕИК 20..... ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", адрес гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, сумата от 80,
00 /осемдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12