РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. К. , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200096 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № РД-04-XI-Б-9/25.01.2021 година на
Директора на *** П. на Р. В. СТ. с ЕГН ********** от гр.К., общ. К., обл. П.,
ул. „И.Д.” № 10, на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за
нарушение на параграф IV от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020г. на
Министъра на здравеопазването, във връзка с т.11 от параграф I на същата
заповед, във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподател, С.
и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. В съдебно заседание жалбоподателя се явява лично и се представлява от
адв.Д., който поддържа жалбата, излага доводи, като моли НП да бъде
отменено поради недоказаност на авторството на деянието и допуснати
процесуални нарушения. Претендира разноски.
Ответната по жалбата страна – *** П., редовно призована, чрез
процесуалният си представител юрк.Г. моли наказателното постановление да
бъде потвърдено. Претендира разноски. Оспорва размера на разноските на
адв.Д..
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
1
поради което и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита като свидетели на актосъставителя – КР. Б. КР. и свидетеля по акта -
А.Г. М. – Х. и на свидетелите Ст. Н. К., П. Ат. П., Г. ХР. СЛ. и М. Т. Д. - по
почин на жалбоподателя и приложените и приети писмени такива – писмо от
Кмета на гр.К. - жалбоподателя С. до РУП К. входирано с № УРИ
**********/31.12.2020 година, НП издадено от РУП К., Заповед №РД-01-5 от
04.01.2021г. на Директора на ***, протоколи за извършена проверка, покана,
известие за доставяне, възражения, писмо- справка до РС К. от РУП К. с
№УРИ 281-000-5419 от 14.05.2021г., писмо- справка до РС К. от РУП К. с
№УРИ 281-000-5761 от 21.05.2021г., длъжностни характеристики,
споразумение, Заповед № 248 от 11.11.2020г. на Директора на *** П., Заповед
№ 44 от 17.10.2016г. на Директора на *** П., списък на разноски, АУАН
№001694 от 14.01.2021г., съдът намира за установено следното:
Ежегодно на 06.01. по случай църковния празник на „Богоявление“ в
гр.К. се наложило като традиционно тъй нареченото „Мъжко хоро“, което се
осъществявало във водите на река Тунджа и в което участвали жители и гости
на гр.К.. Участие в този ритуал взимал и кмета на гр.К. – жалбоподателя С..
Пак ежегодно, на 06.01. в гр. К. се провеждало и честване във връзка с
годишнина от рождението на Христо Ботев. Това мероприятие било
организирано от кметство гр.К..
През 2020г. обаче с решение на Министерския съвет е обявена
извънредна епидемична обстановка на територията на Р България.
На 25.11.2020г. със Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на основание чл.
63, ал. 4 и 11 и чл. 63в от Закона за здравето, чл. 73 от
Административнопроцесуалния кодекс във връзка с Решение № 855 на
Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. за удължаване срока на обявената
с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. извънредна
епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет
от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г.,
Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на
Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския
съвет от 28 август 2020 г. и Решение № 673 на Министерския съвет от 25
септември 2020 г. и предложение от Главния държавен здравен инспектор,
Министърът на здравеопазването е въвел няколко на брой
противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от
27.11.2020 г. до 31.01.2021 г. Мерките по т. I, 1-5 от заповедта касаят всички
работодатели/органи по назначаване и физически и юридически лица, които
са собственици или управляват обекти с обществено предназначение,
търговски или други обекти, които предоставят услуги на гражданите, както и
за организаторите на масови мероприятия, независимо от техния характер, а
2
т.7,8 и 11 касаят всички граждани. Изрично в т. IV е посочено, че министрите
и ръководителите на други ведомства, съгласно функционалната си
компетентност дават указания за прилагането на въведените с тази заповед
противоепидемични мерки в контролираните от тях обекти и дейности и
създават организация за изпълнението и контрола им, а според т.V тази
заповед се прилага за обекти, услуги и дейности, които не са временно
преустановени или забранени. Отбелязано е, че заповедта влиза в сила от
27.11.2020г. (т.VII).
За това кмета на гр.К. – жалбоподателя С. призовал многократно лично
и чрез медиите, жителите и гостите на гр. К. на 06.01.2021г., по случай
църковния празник на „Богоявление“ в гр.К. да не се провежда
традиционното „Мъжко /ледено/ хоро“.
С нарочно писмо до РУП К. входирано с № УРИ **********/31.12.2020
година С. уведомил, че на 06.01.2021г. в гр. К. ще се проведат тържества по
повод 173-та годишнина от рождението на Христо Ботев и ритуал по хващане
на богоявленският кръст и освещаване на икона. Не е уведомявал, че ще се
провежда ритуала „Мъжко хоро“ в река Тунджа.
Въпреки призива на С., на 06.01.2021г. в гр.К. в река Тунджа, жители и
гости на гр. К., по случай църковния празник на „Богоявление“ провели
традиционното „Мъжко хоро“. Там на проверка относно спазването на
противоепидемичните мерки били изпратени свидетелите КР. Б. КР. и А.Г. М.
– Х. – служители в *** П., както и много служители на ОДМВР П., между
които и свидетелите Ст. Н. К. и П. Ат. П.. Според К. и М. – Х., първоначално
зрителите на хорото, находящи се около реката спазвали дистанция по между
си и били с маски, но в момента, в който започнали да пристигат в голяма
група участници в хорото с народни носии, настъпило струпване, хората се
струпали и при влизане в реката на участниците, вече нямало никаква
дистанция между хората – били един до друг. Жалбоподателя С. бил в групата
участници в хорото с народни носии, но той бил с костюм, а не с носия и не
участвал в ритуала.
Влизането на участниците в реката било разрешено от най-старшия
служител на ОДМВР П., отговарящ за охраната на мероприятието.
К. и М. – Х. преценили, че С. е извършил нарушение и за това бил
поканен и се явил за съставяне на АУАН. На 14.01.2021г. от св.К. на С. бил
съставен АУАН с №001694 в който било посочено, че – „На 06.01.2021 г. от
06:00 ч. до 09:30 ч., в гр. К., ул. „Севлиевска” се извърши проверка по насочен
здравен контрол от инспектор КР. Б. КР. и инспектор А.Г. М. - Х., във връзка
с провеждането на ритуал по повод религиозния празник Богоявление -
хвърляне на църковен кръст във водите на р. Тунджа и традиционното
провеждане на мъжкото хоро във във водите на р. Тунджа, и се констатира
следното:
1. В интервала от 06:00 ч. до 07:45 ч. на посоченото място се беше
3
събрала публика от около 30 души, които спазваха разпоредените мерки от
Министъра на здравеопазването, като спазваха дистанция помежду си от поне
1,5 метра и носеха предпазни маски на носа и устата, но около 07:45 ч. след
като във водите на р. Тунджа влязоха мъже облечени с народни носии и
започнаха да играят традиоционното хоро, събралата се публика, която вече
беше значително повече се скупчиха, за да заснемат и гледат отблизо
събитието, при което не се спазваше нормативно определената дистанция от
1,5 метра помежду им, нито бяха поставили маска покриваща носа и устата.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация орган на изпълнителната власт в общината е кметът на
общината. От гореизложеното се установява, че кметът на гр. К., съгласно
функционалната си компетентност не е създал необходимата организация и
контрол за спазване на противоепидемичните мерки, представляващо
нарушение на параграф IV от Заповед № РД-01-675/25.11.2020г.на Министъра
на здравеопазването, във връзка с т.11 от параграф I на същата Заповед на
Министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето.“
Прието е, че с тези си действия С. е нарушил параграф IV от Заповед №
РД-01 -675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването, във връзка с т.11
от параграф I на същата заповед на Министъра на здравеопазването, във
връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето.
АУАН бил връчен на С., който го подписал без възражения.
В срок С. депозирал възражение срещу съставения АУАН.
Въпреки това, на 25.01.2021г. компетентният орган – Директора на ***
П. издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание
чл.209а, ал.1 от ЗЗ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева
за нарушение на параграф IV от Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на
Министъра на здравеопазването, във връзка с т.11 от параграф I на същата
заповед на Министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето, като обстоятелствата по извършване на нарушението са
отразени по идентичен начин с тези в АУАН.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност.
След като анализира събраните доказателства и взе в предвид
възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът намира за установено
следното:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от
лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест
4
на административно-наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във
връзка с чл.83, ал. 1 от НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и, че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител
(така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от
ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият
(в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното.
Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока,
настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между
"неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление /НП/.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били
нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите
на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни
за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно
нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се
произнася по същество относно извършването на административно
нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно
относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването
на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност.
В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени
съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП),
но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно
наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или
авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно.
Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и
компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на
нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
В случая, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява по несъмнен и безспорен начин, а и не се спори, че въпреки
обявената извънредна епидемична обстановка на територията на Р България и
издадената въз основа на това Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на
Министъра на здравеопазването, група лица в народни носии извършили
ритуала „Мъжко хоро“ на Богоявление – 06.01.2021г. във водите на река
Тунджа в гр.К., като участниците и зрителите не спазвали дистанция от 1,5м.
по между си, а тези в реката не носили и защитни маски. По делото обаче
няма каквито и да е данни, че жалбоподателя лично или в качеството си на
кмет на гр.К. е участвал и организирал традиционното „Мъжко хоро“,
чествано в града по случай църковния празник на „Богоявление“. Такива
доказателства (нито писмени, нито гласни) не са ангажирани и в хода на
5
съдебното производство. Напротив, от показанията на разпитаните по делото
свидетели Г. ХР. СЛ. – ръководител на гайдарския състав в гр.К. и М. Т. Д. -
ръководител на кукерската група в гр.К. – и двамата участници в „Мъжкото
хоро“ на 06.01.2021г. се установява, че жалбоподателя С. апелирал и
призовавал гражданите на 06.01.2021г. да не се провежда „Мъжкото хоро“ с
оглед спазването на противоепидемичните мерки и заповедите на Министъра
на здравеопазването. Въпреки това участниците се самоорганизирали и
извършили ритуала.
Тук е мястото да се обърне внимание на писмото-справка до РС К. от
РУП К. с №УРИ 281-000-5419 от 14.05.2021г. /л.37 от делото/ в което е
посочено, че с уведомително писмо до РУП К. входирано с № УРИ
**********/31.12.2020 година, С. ги уведомил, че на 05.01.2021г. и
06.01.2021г. в гр. К. ще се проведе честване на 173-та годишнина от
рождението на Христо Ботев и църковния празник Богоявление, като по този
повод се организирали множество прояви, които са описани в писмото,
включително и традиционното „Ледено хоро“. Съдът изиска от РУП К. да
представи това писмо с програмата. С писмо №УРИ 281-000-5761 от
21.05.2021г. от РУП К. е изпратено на съда и приложено единствено писмото
на г-н С. до РУП К. с което ги уведомил, че на 06.01.2021г. в гр. К. ще се
проведат тържества по повод 173-та годишнина от рождението на Христо
Ботев и ритуал по хващане на богоявленският кръст и освещаване на икона,
като описаната от РУП К. програма не е приложена и съответно не са
представени каквито и да е доказателства, че такава въобще има и, че тя е
изготвена от жалбоподателя С..
Изобщо по делото няма каквито и да е данни, които показват поведение
на жалбоподателя С., включително и в качеството му на кмет на гр.К., което
да се подведе към хипотезата на нарушение на заповедите на министъра на
здравеопазването и по-конкретно към нарушение на въведените
противоепидемични мерки. Още повече, че и в самото НП се посочва, че
въпросното събитие – „Мъжкото хоро“, като традиционно е свързано с голям
църковен и религиозен празник – Богоявление, което означава, че
провеждането му не зависи от организацията на органите на местната власт, а
е въпрос на традиция, наложена от жителите на гр.К..
В административното производство тежестта на доказване лежи върху
наказващия орган, който следва да докаже нарушението по безспорен и
категоричен начин, нещо, което не бе сторено в конкретния случай.
Според чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно
чл.7, ал.1 от същия закон, деянието, обявено за административно нарушение е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а по силата на
ал.2 непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидените
случаи. Не са представени никакви доказателства от страна на
6
административно-наказващия орган относно вината на жалбоподателя, с
какви негови умишлени действия, или бездействие е извършено твърдяното
нарушение и въобще дали се дължи на негово виновно поведение или на
други фактори, на други обстоятелства или на други лица. Не е ясно, а и в
съдебно заседание от свидетелите К. и М.-Х. не беше взето отношение
относно това как и защо са приели, че именно С. е нарушил параграф IV от
Заповед № РД-01 -675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването, във
връзка с т.11 от параграф I на същата заповед на Министъра на
здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето и как точно,
съгласно функционалната си компетентност, той /С./ не е създал
необходимата организация и контрол за спазване на противоепидемичните
мерки.
Приели са, че щом той е кмет на гр.К. и се намирал при групата, която в
последствие е влязла в реката за да реализира „Мъжкото хоро“, то именно той
е нарушил параграф IV от Заповед № РД-01 -675/25.11.2020г. на Министъра
на здравеопазването, във връзка с т.11 от параграф I на същата заповед на
Министъра на здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето.
Отговорността на лицето обаче не може да бъде ангажирана въз основа
на предположения, съмнения и догадки, а следва да се установи дали именно
наказаното лице е отговорно за констатираното деяние. Отговорност за едно
деяние следва да се ангажира въз основа на безспорни доказателства, че е
извършено именно визираното в АУАН нарушение, и то от лицето, сочено
като нарушител.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно
извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата
страна не ангажира достатъчно доказателства в подкрепа на установената в
наказателното постановление фактическа обстановка. Липсват доказателства
относно приетите в акта фактически констатации, възприети и в обжалваното
наказателно постановление.
Ето защо съдът счита, че в случая не е доказана вината на
жалбоподателя.
За пълнота следва да се посочи, че е допуснато и друго съществено
процесуално нарушение, което е следното:
При съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление
са допуснати нарушения и на чл.42, т. 4 , респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй
като в АУАН липсва пълно и ясно описание на нарушението и на
обстоятелствата при които е извършено. За да бъдат спазени тези изисквания,
задължително условие е да са отразени всички съставомерни признаци на
нарушението, което в конкретния случай не е спазено. В обстоятелствената
част на АУАН не е посочено в какво се изразява нарушението на параграф IV
от Заповед № РД-01 -675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването, във
7
връзка с т.11 от параграф I на същата заповед на Министъра на
здравеопазването, във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето от страна на
С. – т.е. какво точно той е извършил или не е извършил за да наруши тази
заповед, какви точно действия е следвало да предприеме или да се въздържи
да извърши, и да се посочи начина на изпълнението им и/или срока за това.
Това е така поради факта, че неизпълнението на същите влече след себе си
ангажирането на административно-наказателна отговорност на нарушилото
ги лице по реда на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ.
Този порок е налице и в НП.
Липсата на подробно фактическо описание на нарушението, както и на
обстоятелствата, при които е било извършено, съставлява съществено
процесуално нарушение с оглед разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН.
Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено,
следва да се съдържат в АУАН, за да може нарушителят да разбере какво
точно административно нарушение му се вменява, че е извършил.
Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН е безусловно императивна, тъй като
осигурява правото на защита на привлечения към административно-
наказателна отговорност субект, в чието съдържание се включва и правото му
да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършил и
при какви обстоятелства, за да може да организира защитата си в пълен обем.
В конкретния случай, това процесуално нарушение не е от категорията
нарушения в акта, които могат да се преодолеят по реда на чл.53, ал.2 от
ЗАНН, тъй като е съществено и не би могло да се санира в последващ стадий
на административно-наказателното производство. Липсва изчерпателно
фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, което представлява съществено процесуално нарушение.
Ето защо наказателното постановление е издадено и при съществени
нарушения на административно-производствените правила и за това се явява
освен неправилно, и незаконосъобразно, поради което следва да бъде
отменено.
При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателя, но
доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде
присъдено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
От приложения на лист 9 по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че адвокатът Д., упълномощен от жалбоподателя за
„обжалване на наказателно постановление № РД-04-XI-Б-9/25.01.2021 година
на Директора на *** П. до окончателното приключване на делото пред РС К.
и АС П.“ е следвало да представлява последния безплатно на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В с.з. на 17.06.2021г. адв. Д. представи списък на разноски и направи
искане за заплащане на минимум 800 лв. адвокатско възнаграждение. Срещу
8
тази сума възрази представителят на въззиваемата страна - юрк.Г., като я
счита за прекомерна.
Съдът счита, че с оглед сложността и продължителността на делото /3
с.з./ на адв. Д., следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от
600 лв., определен съгласно нормата на чл. 38, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.18, ал.4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а над
тази сума - до 800 лв. искането следва да бъде отхвърлено.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-04-XI-Б-9/25.01.2021
година на Директора на *** П., с което на Р. В. СТ. с ЕГН ********** от
гр.К., общ. К., обл. П., ул. „И.Д.” № 10, на основание чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лв. за нарушение на параграф IV от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020г.
на Министъра на здравеопазването, във връзка с т.11 от параграф I на същата
заповед, във вр. с чл.63, ал.4 от ЗЗ.
2. ОСЪЖДА *** П. да заплати на адв.И.Х. Д. от ВТАК с адрес гр.В.Т.
5000, ул. „И.“ №4, ет.2, офис 3, сумата от 600 /шестстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, като
отхвърля искането над тази сумата до 800 лв.
3.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9