Решение по дело №169/2016 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 83
Дата: 8 ноември 2016 г. (в сила от 4 май 2017 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20165520100169
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер   83                                08.11.2016 година                                град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На единадесети октомври                                                                            2016 година

В публично заседание в следния състав: 

                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдия Цветанов, гражданско дело номер 169 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е за съдебна делба във фазата по нейното извършване – ІІ фаза.

 

След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните доказателства, съдът установи следното:

С Решение № 50 от 28.06.2016 г., постановено по делото, влязло в законна сила на 26.07.2016 г., е допуснато да се извърши делба между Д.Р.Г., Т.Г.Д., Д.Г.Д. и Б.М.Г., на следните имоти:

-                           Нива с площ от 18,243 дка в землището на с. Д.А., община Раднево, четвърта категория, местност Урумови места, представляваща имот № 014070 по плана за земеразделяне на село Д.А., при граници: имот № 045002 – полски път на община Раднево, имот № 000707 – полски път на община Раднево, имот № 014010 – нива на „***” ЕООД, имот № 014062 – нива на С.Т.С., имот № 014061 – нива на Р.М.Г., за който имот има сключен договор за аренда на земеделска земя от 2013 г., вписан с рег. № 3117 от 25.11.2013 г., акт № 73, том 3, с нотариална заверка на подписите, и

-                           Нива с площ от 19,000 дка в землището на с. Д.А., община Раднево, четвърта категория, местност Василевите места, представляваща имот № 047140 по плана за земеразделяне на село Д.А., при граници: имот № 000228 – полски път на община Раднево, имот № 047150 – нива на С.Х.С., имот № 047040 – нива на Т.Т.Ж., имот № 047050 – нива на наследниците на М. Д. Н. и други, имот № 047131 – нива на „***” ЕООД, имот № 047132 – нива на „***” ЕООД, имот № 047133 – нива на Д.К. Д. и имот № 047134 – нива на Х.Т.Х., за който имот има сключен договор за аренда на земеделска земя от 2013 г., вписан с рег. № 3117 от 25.11.2013 г., акт № 73, том 3, с нотариална заверка на подписите,

при следните квоти:

-                           за Д.Р.Г. – 18/36 ид.части;

-                           за Б.М.Г. – 4/36 ид.части;

-                           за Т.Г.Д. – 7/36 ид.части и

-                           за Д.Г.Д. – 7/36 ид.части.

Ищцата заявява в първото съдебно заседание, чрез адв. Л., предпочитан способ за извършване на делбата по чл. 353 ГПК чрез разпределяне между съделителите на земеделските земи, като се постави в неин дял имотът с по-голямата площ, алтернативно другия имот с по-малка площ, при разпределение на имотите по колена и поставяне в общ дял на ответниците на един имот.

Тримата ответници, чрез адв. Д., също заявяват искане за извършване на делбата по чл. 353 ГПК чрез разпределяне в дялове на страните по колена и поставяне в общ дял на тримата ответници на единия имот или части от двата имота.

С протоколно определение от 11.10.2016 г. в първото по делото съдебно заседание, след влизане в сила на решението по допускане на делбата, са приети за разглеждане претенции по сметки, заявени от ищцата Д.Р.Г. срещу ответницата Т.Г.Д., с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, за заплащане на сумата в общ размер на 4273,54 лв., представляваща половината от получените от ответницата Т.Г.Д. арендни вноски за стопанските години от 2007-2008 г. до 2015-2016 г. включително по договор за аренда на земеделска земя от 12.09.2008 г. и договор за аренда на земеделска земя от 08.11.2013 г., както следват:

- за стопанската 2007-2008 г. – сумата от 372,43 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 744,86 лв.

- за стопанската 2008-2009 г. – сумата от 372,43 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 744,86 лв.

- за стопанската 2009-2010 г. – сумата от 409,67 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 819,35 лв.

- за стопанската 2010-2011 г. – сумата от 502,78 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1005,56 лв.

- за стопанската 2011-2012 г. – сумата от 502,78 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1005,56 лв.

- за стопанската 2012-2013 г. – сумата от 558,65 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1117,29 лв.

- за стопанската 2013-2014 г. – сумата от 502,78 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1005,56 лв.

- за стопанската 2014-2015 г. – сумата от 540,02 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1080,05 лв.

- за стопанската 2015-2016 г. – сумата от 512,00 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1024,00 лв.

Ответницата Т.Г.Д., чрез адв. Д., прави възражение за погасяване по давност на претенцията на ищцата по чл. 30, ал. 3 от ЗС за стопанските години от 2007-2008 г. до 2012 – 2013 г. включително.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната преценка, съдът направи следните фактически констатации и правни изводи:

І. По извършването на делбата:

От приетата по делото СТЕ е видно, че имотите не могат да бъдат разделени на самостоятелни обекти с оглед квотите в съсобствеността на четиримата съделители, тъй като делът на ответницата Б.М.Г. образува имоти под допустимия от закона минимум за площ на земеделски имоти от 3 дка (чл. 72 ЗН).

Въпреки това ищцата и ответниците са заявили желание за извършването на делбата по колена, т.е. в общ дял на тримата ответници да се постави един имот или части от двата евентуално разделени имота, в който случай и предвид принципната площ на всяка от двете ниви (І – 18,243 дка и ІІ – 19 дка), новообразуваните имоти от всяка нива не ще бъдат под допустимия от закона минимум по чл. 72 ЗН. Вярно е, че при съдебната делба следва да се цели спазване на принципа на чл. 69, ал. 2 ЗН всеки от съделителите да получи реален дял от имотите, но това е принципно невъзможно в настоящия случай, тъй като чрез разделянето на имотите на други самостоятелни имоти ще е необходимо съставянето на проект на разделителен протокол, окончателен такъв и последващия ги жребий, който в случая е невъзможен и неудобен.

В правната доктрина и съдебната практика е прието, че само ако броят на имотите е равен или по-голям от броя на съделителите е възможно делбата да бъде извършена чрез теглене на жребий. В случая имотите са по-малко от съделителите и е невъзможен този способ за извършване на делбата. Същевременно, когато се желае разпределение на имотите по колена, жребият също е невъзможен поради липсата процесуални правила за определяне кой от съделителите от едно коляно ще следва да изтегли жребия. Така в случая е с ответниците.

 Тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ или стойност; частите на съделителите са различни и делбата се извършва по колена (каквото желание има от всички съделители в случая). Затова и в случая тегленето на жребий е невъзможно.

От друга страна разделянето на имотите на по две равни части и възлагането им в дял на страните (един за ищцата и един за ответниците по коляно) ще създаде за тях бъдещи съседски отношения. С оглед поведението на ответницата Т.Г.Д. в съдебно заседание, бъдещите съседски отношения между съделителите ще бъдат вероятно споходени от неразбирателство и скандали във връзка със собствеността. В тази връзка следва да се посочи и казаното от вещото лице инж. Г.Р. в съдебно заседание, че е принципно възможно обособяването на два имота, но ще следва да се обособи път или евентуално да се осигури достъп за единия имот чрез преминаване през другия, което с оглед създалите се междуличностни отношения между страните не е удобен за тях вариант (в този смисъл е и становището на ищцата, изразено чрез процесуалния пълномощник). А съдебната практика е категорична, че ако разделението на имотите води до усложняване на отношенията между съделителите жребият е неудобен (ППВС 7/73 г., решение № 397 от 24.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1499/2010 г., І г.о. и решение № 832 от 06.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 219/2010 г. на І г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК). Това е допълнителен аргумент, че способът за ликвидиране на съсобствеността чрез жребий е неудобен в случая, освен и невъзможен.

За пълнота следва да се отбележи, че съдът няма как да вземе предвид към настоящия момент дали някоя от страните ще продаде или не собствения си дял, доколкото това е едно бъдещо и несигурно събитие.

Както се посочи по-горе страните заявиха, че желаят поставянето им в дял на имотите по реда на чл. 353 ГПК по колена. Предпоставките за прилагане на този способ за ликвидиране на съсобствеността са налице в случая, тъй като допуснатите до делба две ниви са с почти идентична площ и може всяка от тях да се постави в дял на страните по колена (формират се 2 равни дяла по колена). За възможността за извършване на делбата по този ред чрез разпределение по чл. 353 ГПК и групиране на съделителите чрез поставяне на имот в общ дял по тяхно общо съгласие или когато разпределението се извършва по колена, като в дял на всяко коляно се поставя един имот, е формирана и съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, а именно решение № 826/22.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 257/2009 г. на І г.о., решение № 171 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4171/2008 г. на І г.о. и решение № 634 от 04.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1378/2009 г. на І г.о.

Налице е и другата предпоставка за разделяне по реда на чл. 353 ГПК: извършването на делбата чрез теглене на жребий да е невъзможно или много неудобно, за което се изложиха вече мотиви по-горе. А когато са налице условията на закона, разпределението на имотите, допуснати до делба има приоритет пред другите способи за извършването й – в този смисъл решение по гр.д. № 285/2001 г. на ВКС, І г.о.

По отношение на обстоятелството кой от двата имота на кое от двете колена да бъде поставен следва да се вземат предвид установените по делото данни за евентуално извършени подобрения, ползване, предхождащи делбата съглашения и други обстоятелства. В случая се установява, че ответниците са стопанисващите двете ниви съделители, тъй като те са сключвали договорите за аренда от 2013 г. /л.14-л.17/ и от 2008 г. /л.18 – л.21/ и са събирали рентата, както и преди това чрез техния общ наследодател Г.Д.Г.. От друга страна се установява, че ищцата Д.Р.Г. до настоящия момент не е извършвала никакви фактически действия по отношение на двете ниви. Затова съдът намира, че при поставянето в общ дял на нивите по колена следва да зачете желанието на дългогодишните ползватели и фактически стопани на нивите, а именно желанието на ответниците, които желаят поставяне в дял на по-голямата нива с площ от 19 дка.

За пълнота ще се отбележи, че евентуално присъдени суми по иска с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС не може да аргументира поставянето в дял на някой от имотите на конкретен съделител, доколкото получаването на доход няма пряко отношение на съделителя към ползването на имота или неговото подобряване, нито пък може да се отчете като евентуално обстоятелство за прихващане на суми, тъй като съдът служебно не може да прихваща суми между страните (виж чл. 103 и чл. 104 ЗЗД).

При така посочените аргументи съдът намира, че следва да постави по реда на чл. 353 ГПК на ищцата Д.Р.Г. нивата с по-малка площ от 18,243 дка, а в общ дял на тримата ответници да се постави нивата с по-голяма площ от 19 дка, като се уравни делът на ищцата парично от ответниците.

         От заключението на СТЕ е видно, че пазарната стойност на нивата с площ от 18,243 дка е в размер на 16 473,43 лв., а пазарната стойност на нивата с площ от 19 дка е в размер на 17 157 лв., а общата пазарна стойност на двете ниви е в размер на 33630 лв.

Тъй като се формират два равни дяла – за ищцата 18/36 ид.части и за тримата ответници общ дял по коляно от 18/36 ид.части, всеки на стойност от 16815 лв. (33630 : 2), ще следва разликата от 683,57 лв. (17157-16473,43) да се уравни от тримата ответници спрямо дела на всеки от тях в съсобствеността, а именно от ответницата Т.Г.Д. – 248,33 лв. (683,57 : 18 х 7), от Д.Г.Д. – 248,33 лева (683,57 : 18 х 7) и от Б.М.Г. – 141,91 лв. (683,57 : 18 х 4).

Определената пазарна цена на нивите от 33630 лв., съобразно заключението на вещото лице, следва да се има предвид с оглед определяне на държавната такса по делото и съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК. Поради това съделителите следва да заплатят съобразно стойността на дяловете си държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела си (чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК), или Д.Р.Г. – 672,60 лв., Т.Г.Д. – 261,57 лв., от Д.Г.Д. – 261,57 лв. и от Б.М.Г. – 149,47 лв.

 

ІІ. По претенциите по сметки:

За основателността на исковата претенция ищцата следва да докаже, че с ответницата Т.Г.Д. са съсобственици на процесните земеделски земи, че ищцата притежава ½ ид.част от земеделските земи, както и че ответницата Т.Г.Д. е получила въз основа на двата арендни договора от 2008 г. и 2013 г. претендираните суми в двоен размер.

Първият елемент от фактическия състав се установява с влязлото в сила съдебно решение по първата фаза на делбата, от което е видно, че ищцата притежава ½ ид.части от двете ниви.

От представения по делото договор за аренда на земеделска земя от 12.09.2008 г. /л.18-л.21/ е видно, че същият е сключен от Т.Ж. Д., Б.М.Г., Т.Г.Д. и Д.Г.Д. като арендодатели и „***” ЕООД като арендатор, със срок от 6 стопански години, считано от 01.10.2007 г. (чл.2), т.е. за стопанските години от 2007-2008 г. до 2012-2013 г. включително. Предмет на договора (чл.1.1) са двете процесни делбени ниви. В раздел „В” на договора е уговорено арендно плащане в натура или в пари по изкупна цена за съответната земеделска култура на „Софийска стокова борса” с начислен ДДС, по споразумение между страните, като е уговорен падеж – след прибиране на реколтата, но не по-късно от 31.08. на съответната година.

От удостоверение за наследници изх. № 11 от 07.03.2011 г. /л.7/ е видно, че единият от арендодателите Т.Ж. Д. е починала на 25.12.2010 г.

От представения по делото договор за аренда на земеделска земя от 08.11.2013 г. /л.14-л.17/ е видно, че същият е сключен от Б.М.Г., Т.Г.Д. и Д.Г.Д. като арендодатели и „***” ЕООД като арендатор, със срок от 7 стопански години, считано от 01.10.2013 г. (чл.2), т.е. за стопанските години от 2013-2014 г. до 2019-2020 г. включително. Предмет на договора (чл.1.1) са двете процесни делбени ниви. В раздел „В” на договора е уговорено арендно плащане в натура или в пари по изкупна цена за съответната земеделска култура на „Софийска стокова борса” с начислен ДДС, по споразумение между страните, и конкретно 100 кг от зърнени култури пшеница и ечемик на декар земеделска земя, като е уговорен падеж – след прибиране на реколтата, но не по-късно от 31.08. на съответната година.

По делото е представена справка от 17.03.2016 г., издадена от арендаторът „***” ЕООД /л.22/, от която е видно, че получатели на рентата за стопанските години 2007-2008, 2008-2009 и 2009-2010 включително са Т.Ж. Д., Б.М.Г., Т.Г.Д. и Д.Г.Д., като същите са получили рента както следва: за 2007-2008 г. в размер на 744,86 лв., за 2008-2009 г. в размер на 744,86 лв. и за 2009-2010 г. в размер на 819,35 лв. Същата е издадена от трето неучастващо в процеса лице, не е оспорена от страните и съдът я кредитира изцяло.

По делото е представена справка от 07.03.2016 г., издадена от арендаторът „***” ЕООД /л.23/, от която е видно, че получатели на рентата за стопанските години 2010-2011, 2011-2012, 2012-2013, 2013-2014 и 2014-2015 включително са Б.М.Г., Т.Г.Д. и Д.Г.Д., като същите са получили рента както следва: за 2010-2011 г. в размер на 1005,56 лв., за 2011-2012г. в размер на 1005,56 лв., за 2012-2013г. в размер на 1117,29 лв., за 2013-2014г. в размер на 1005,56 лв. и за 2014-2015г. в размер на 1080,05 лв. Същата е издадена от трето неучастващо в процеса лице, не е оспорена от страните и съдът я кредитира изцяло.

По делото е представено удостоверение от 01.03.2016 г., подписано от управителя на арендатора „***” ЕООД /л.24/, в което е посочено, че ответницата Т.Г.Д. е получавала пълния размер на полагаемата рента по договорите за аренда от 2008 г. и 2013 г. Този документ също е издаден от трето неучастващо в процеса лице, не е оспорен от страните и съдът го кредитира изцяло.

По делото е представена справка от 11.10.2016 г., издадена от арендаторът „***” ЕООД /л.154/, от която е видно, че получатели на рентата за стопанската година 2015-2016 са Б.М.Г., Т.Г.Д. и Д.Г.Д., като същите са получили рента в размер на 1024 лв. Същата е издадена от трето неучастващо в процеса лице, не е оспорена от страните и съдът я кредитира изцяло. Съдът намира, че посочването на лицето Т.Ж. Д. е техническа грешка, тъй като същата както се посочи вече да е починала на 25.12.2010 г.

По делото е представена декларация от 20.08.2016 г., подписана от ответницата Т.Г.Д. /л.153/, в която същата е декларирала, че е получила рентата за 2015-2016 стопанска година в пълен размер и е запозната с претенцията на ищцата Д.Г. за полагаема рента.

При така събраните доказателства съдът намира, че ответницата Т.Г.Д. лично е получавала цялата рента по двата договора за рента от 2007 и 2013 г. за периода от стопанските 2007-2008 до 2015-2016 години включително, независимо че договорите са сключени от повече лица. Тоест установява се, че лично ответницата Т.Г.Д. е получила рентата за процесния период и то в пълен размер. Без значение е обстоятелството, че в издадените справки е посочено, че получатели са всички сключили договорите лица, тъй като действителният получател на рентата е именно ответницата Т.Г.Д., което се установи от писмените доказателства.

По делото не се е твърдяло от страна на ответницата Т.Г.Д. да е предавала на другите сключили договорите лица съответните припадащи им се на дяловете в съсобствеността суми от арендните плащания, нито има представени такива доказателства. Дори не се оспори, че именно ответницата Т.Г.Д. е получила цялата рента. А тъй като ищцата доказа, че именно ответницата Т.Г.Д. е реалният получател на цялата рента за процесните стопански години, то, ако ответницата е предавала на другите съсобственици съответната припадаща им се част от рентата, следваше да го установи в процеса на основание чл. 154 ГПК чрез насрещно доказване, което не беше сторено. Затова и съдът намира, че именно ответницата Т.Г.Д. е реалният получател на цялата рента по двата арендни договора за стопанските години от 2007-2008 до 2015-2016 г. включително с установените размери на рентата в парична величина.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Докато съществува правното състояние на съсобственост, всеки от съсобствениците има право на част от добитите доходи от вещта, съответствуваща на неговия дял от съсобствеността. Този от съсобствениците, който е събрал доходите, дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени. За доходите може да претендират съсобствениците, които не са ползвали въобще имота (както е в случая). Всички граждански плодове, каквито са арендните плащания, подлежат на разпределение между всички съсобственици съобразно правата им в съсобствеността, дори и да са резултат от подобряване на общата вещ от едни от съсобствениците.

За приложението на чл. 30, ал. 3 ЗС е без значение как и защо ползващият съсобственик е ползвал общата вещ (за да развива търговска дейност, като предоставя вещта на друго лице възмездно или по друг начин). От правно значение е само дали ползващият съсобственик е реализирал доходи и дали тези доходи са резултат от ползването на притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота, от ползването на която последният е бил лишен. Това е така защото всеки съсобственик има право да получи такава част от ползите от общата вещ, която съответства на неговия дял в съсобствеността (в този смисъл решение № 108 от 07.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1038/2011 г. на ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК).

Тъй като ищцата Д.Р.Г. е собственик на ½ ид.части от процесните две ниви, то на основание чл. 30, ал. 3 ЗС ответницата Т.Г.Д. й дължи съответната припадаща се част от получената от нея рента по двата договора за аренда за стопанските години от 2007-2008 до 2015-2016 включително.

         Ответницата е направила възражение за погасяване по давност на вземанията за рента за стопанските години от 2007-2008 г. до 2012 - 2013г. включително, което е своевременно заявено и следва да се разгледа по същество. Никога не е имало спор в правната доктрина и съдебната практика, че давността по този иск започва да тече от възникването на доходите, т.е. при направено възражение, се присъждат до пет години назад от предявяването на иска. В случая искът по претенция по сметките е предявен на 11.08.2016 г. (искане вх. № 3186/11.08.2016 г.), т.е. същият е погасен по давност за доходите, получени в периода преди 11.08.2011г. и ще се отхвърли на това основание.

Както се посочи по-горе падеж за плащане на арендата е уговорено прибиране на реколтата, но не по-късно от 31.08. на съответната година. Няма по делото данни кога е прибрана реколтата за стопанската 2010-2011 г. и кога точно е платено на ответницата Т.Г.Д. арендното плащане за тази стопанска година, поради което ще следва да се вземе предвид уговореният падеж - 31.08.2011 г. Затова съдът намира, че следва да се присъди и половината от получената рента за стопанската 2010-2011 година, тъй като получаването на дохода е след дата 11.08.2011 г., при уговорен падеж 31.08.2011 г. И поради това исковете за стопанските години до 2009-2010 г. включително ще се отхвърлят като погасени по давност.

Предвид изложеното ще следва да се отхвърлят исковете като погасени по давност за следните стопански години и претендирани суми:

- за стопанската 2007-2008 г. – сумата от 372,43 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 744,86 лв.

- за стопанската 2008-2009 г. – сумата от 372,43 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 744,86 лв.

- за стопанската 2009-2010 г. – сумата от 409,67 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 819,35 лв.

Същевременно ще следва да се уважат като основателни исковете за последващите стопански години и съобразно претендираните суми, както следва:

- за стопанската 2010-2011 г. – сумата от 502,78 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1005,56 лв.

- за стопанската 2011-2012 г. – сумата от 502,78 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1005,56 лв.

- за стопанската 2012-2013 г. – сумата от 558,65 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1117,29 лв.

- за стопанската 2013-2014 г. – сумата от 502,78 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1005,56 лв.

- за стопанската 2014-2015 г. – сумата от 540,02 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1080,05 лв.

- за стопанската 2015-2016 г. – сумата от 512,00 лв., представляваща половината от получени от ответницата общо 1024,00 лв.

За присъдените суми ще се уважи искането за присъждане на законната лихва от 11.08.2016 г., когато е постъпила съда молбата за претенции по сметки.

 

По разноските:

         Ищцата претендира заплащането на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, за което представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ от 09.08.2016 г. В договора е уговорено възнаграждение в размер на 529 лв., но няма данни дали същото е заплатено. Не е посочено да е заплатено в брой, нито са представени доказателства за заплащането му по банков път. Затова и предвид задължителните указания в т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът не ще присъди като разноски претендираното адвокатско възнаграждение. Поради това и съдът не ще се занимае с направеното от страна на ответниците възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

         Ответницата Т.Г.Д. също е направила искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за отхвърлената част от иска по чл. 30, ал. 3 ЗС в размер на минималното по реда на Наредба № 1/2004 г. По делото единствено е представен договор за правна защита от 21.04.2016 г., приложен към отговора по чл. 131 ГПК. Обаче претенцията по сметки е предявена на 11.08.2016 г., а след тази дата няма представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение по този иск. Затова и на ответницата не ще се присъдят разноски.

        

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОСТАВЯ в дял на основание чл. 353 ГПК на Д.Р.Г., ЕГН **********,***, следния недвижим имот: Нива с площ от 18,243 дка в землището на с. Д.А., община Раднево, четвърта категория, местност Урумови места, представляваща имот № 014070 по плана за земеразделяне на село Д.А., при граници: имот № 045002 – полски път на община Раднево, имот № 000707 – полски път на община Раднево, имот № 014010 – нива на „***” ЕООД, имот № 014062 – нива на С.Т.С., имот № 014061 – нива на Р.М.Г., за който имот има сключен договор за аренда на земеделска земя от 2013 г., вписан с рег. № 3117 от 25.11.2013 г., акт № 73, том 3, с нотариална заверка на подписите.

ПОСТАВЯ в общ дял на основание чл. 353 ГПК на Т.Г.Д., ЕГН **********,***, Д.Г.Д., ЕГН **********,***, и Б.М.Г., ЕГН **********,***, следния недвижим имот: Нива с площ от 19,000 дка в землището на с. Д.А., община Раднево, четвърта категория, местност Василевите места, представляваща имот № 047140 по плана за земеразделяне на село Д.А., при граници: имот № 000228 – полски път на община Раднево, имот № 047150 – нива на С.Х.С., имот № 047040 – нива на Т.Т.Ж., имот № 047050 – нива на наследниците на М. Д. Н. и други, имот № 047131 – нива на „***” ЕООД, имот № 047132 – нива на „***” ЕООД, имот № 047133 – нива на Д.К. Д. и имот № 047134 – нива на Х.Т.Х., за който имот има сключен договор за аренда на земеделска земя от 2013 г., вписан с рег. № 3117 от 25.11.2013 г., акт № 73, том 3, с нотариална заверка на подписите.

ОСЪЖДА Т.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Д.Р.Г., ЕГН **********,***, сумата от 248,33 лв. (двеста четиридесет и осем лева и 33 ст.) за уравнение на дяловете.

ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Д.Р.Г., ЕГН **********,***, сумата от 248,33 лв. (двеста четиридесет и осем лева и 33 ст.) за уравнение на дяловете.

ОСЪЖДА Б.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Д.Р.Г., ЕГН **********,***, сумата от 141,91 лв. (сто четиридесет и един лева и 91 ст.) за уравнение на дяловете.

ОСЪЖДА Д.Р.Г., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС-Раднево държавна такса в размер на 672,60 лв. (шестстотин седемдесет и два лева и 60 ст.).

ОСЪЖДА Т.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС-Раднево държавна такса в размер на 261,57 лв. (двеста шестдесет и един лева и 57 ст.).

ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС-Раднево държавна такса в размер на 261,57 лв. (двеста шестдесет и един лева и 57 ст.).

ОСЪЖДА Б.М.Г., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на РС-Раднево държавна такса в размер на 149,47 лв. (сто четиридесет и девет лева и 47 ст.).

ОСЪЖДА Т.Г.Д., ЕГН **********,***, да заплати на Д.Р.Г., ЕГН **********,***, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС:

-                           сумата от 502,78 лв. (петстотин и два лева и 78 ст.), представляваща половината от получената от ответницата Т.Г.Д. рента в общ размер на 1005,56 лв. за стопанската 2010-2011 г. по договор за аренда на земеделска земя от 12.09.2008 г., ведно със законната лихва от 11.08.2016 г. до окончателното й погасяване;

-                           сумата от 502,78 лв. (петстотин и два лева и 78 ст.), представляваща половината от получената от ответницата Т.Г.Д. рента в общ размер на 1005,56 лв. за стопанската 2011-2012 г. по договор за аренда на земеделска земя от 12.09.2008 г., ведно със законната лихва от 11.08.2016 г. до окончателното й погасяване;

-                           сумата от 558,65 лв. (петстотин петдесет и осем лева и 65 ст.), представляваща половината от получената от ответницата Т.Г.Д. рента в общ размер на 1117,29 лв. за стопанската 2012-2013 г. по договор за аренда на земеделска земя от 12.09.2008 г., ведно със законната лихва от 11.08.2016 г. до окончателното й погасяване;

-                           сумата от 502,78 лв. (петстотин и два лева и 78 ст.), представляваща половината от получената от ответницата Т.Г.Д. рента в общ размер на 1005,56 лв. за стопанската 2013-2014 г. по договор за аренда на земеделска земя от 08.11.2013 г., ведно със законната лихва от 11.08.2016 г. до окончателното й погасяване;

-                           сумата от 540,02 лв. (петстотин и четиридесет лева и 02 ст.), представляваща половината от получената от ответницата Т.Г.Д. рента в общ размер на 1080,05 лв. за стопанската 2014-2015 г. по договор за аренда на земеделска земя от 08.11.2013 г., ведно със законната лихва от 11.08.2016 г. до окончателното й погасяване и

-                           сумата от 512,00 лв. (петстотин и дванадесет лева), представляваща половината от получената от ответницата Т.Г.Д. рента в общ размер на 1024,00 лв. за стопанската 2015-2016 г. по договор за аренда на земеделска земя от 08.11.2013 г., ведно със законната лихва от 11.08.2016 г. до окончателното й погасяване,

като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 30, ал. 3 от ЗС за сумата от 372,43 лв. за стопанската 2007-2008 г. по договор за аренда на земеделска земя от 12.09.2008 г., за сумата от 372,43 лв. за стопанската 2008-2009 г. по договор за аренда на земеделска земя от 12.09.2008 г. и за сумата от 409,67 лв. за стопанската 2009-2010 г. по договор за аренда на земеделска земя от 12.09.2008 г., като погасени по давност.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – *** в двуседмичен срок от връчването на препис на страните. 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: