№ 522
гр. Пазарджик , 08.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200576 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул.
„******“ № 12, против Наказателно постановление № 20-1006-003643 от
23.02.2021 г. издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР-Пазарджик, с което за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в
размер на 400 (четиристотин) лева.
В жалба обобщено се излага фактология и аргументи, за това че НП е
незаконосъобразно, издадено при нарушение на процесуалния и материалния
закон, поради което се иска отмяна на санкционния акт. Не се претендират
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща процесуален представител. Не ангажира доказателства и не представя
писмено становище по същество.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или
процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище по
същество, в което са изложени доводи за законосъобразност на НП, поради което
се иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски за процесуално
представителство.
Като взе предвид изложеното в жалбата и становището на процесуалния
представител на въззиваемата страна и прецени събраните по делото писмени и
1
гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът
прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 25.06.2020
г. в 11,00 ч. в гр. Пазарджик, на ул. „Екзарх Йосиф“- паркинг, е управлявал лек
автомобил „****“ с рег. № *****, собственост на ЕЛ. ИВ. ГР., като управляваното
МПС не е имало сключен валиден договор за ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, като е
регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение.
На посочената дата и място при управлението на процесното МПС
възникнало и ПТП, при което бил ударен управляван от лицето И.Д. служебен
автомобил. Тъй като, жалбоподателят М. не останал на място да изчака
пристигането на органите на Сектор ПП и двамата водачи не постигнали съгласие
по възстановяване на причинените щети по МПС, Димитров подал жалба в
Сектор ПП на 25.06.2020 г., въз основа на който била образувана преписка в
Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик. При извършената проверка бил установен
жалбоподателя като собственик на автомобила причинил ПТП, както и това че по
врече на управлението му на процесната дата пи място този автомобил е бил без
сключена ЗЗ „ГО“, както и че не е негова собственост.
Поради тази причина жалбоподателят няколкократно бил канен по телефона
(на предоставения от него телефонен номер) да се яви за съставяне на АУАН, но
той не се явил, поради което в негово отсъствие на 22.12.2020 г. бил съставен
АУАН с бл. № 559978 за извършено нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.
Впоследствие актът бил предявен и връчен на нарушителя на 29.01.2021 г. В него
той вписал, че възразявал срещу направените констатации.
В законоустановения срок писмени възражения срещу акта не постъпили.
Въз основа на акта на 23.02.2021 г. било издадено атакуваното НП. То било
връчено лично на санкционираното лице на 10.03.2021 г., видно от разписката към
НП. Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда по пощата на
16.03.2021 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.4), поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност
на атакуваното НП пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите
писмени доказателства, показанията на актосъставителя- св. И.К. и св. Е.Б..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които
по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
На първо място, основателно е възражението направено от жалбоподателя
във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, поради
издаване на АУАН извън давностния срок по чл.34 от ЗАНН. Цитираната
2
разпоредба разписва, че не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. Хипотезите са посочени алтернативно в
закона, т. е. достатъчно е едната от тях да е налице, за да се преклудира
възможността за образуване на административнонаказателно производство.
Когато са налице предпоставките за прилагане на 3-месечния срок от откриване на
нарушителя, се изключва прилагането на 1-годишния срок от извършване на
нарушението. Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ,
показания на свидетели или лично волеизявление се съдържат данни, които не
пораждат съмнение за авторството. Откриване на нарушителя означава
установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице,
извършило противоправното деяние, осъществяващо състав на административно
нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък
фактическото му намиране или осъществяването на контакт между него и
актосъставителя или АНО. Несъмнено е при това положение, че откриването на
нарушителя е резултат от съответно предприети административнопроизводствени
действия, осъществени от снабдения с правомощията за това орган.
От представените и приети по делото писмени доказателства е видно, че
сигналът, въз основа на който е започнала проверка за възникнало ПТП е
входиран в ОДМВР- Пазарджик още в деня на инцидента- 25.06.2020 г. (л.13
гърба) и на същия ден е била възложена проверка по сигнала на св. К., който както
става ясно от показанията му и от докладната записка изготвена от него (л.16.17),
е бил в състава на екипа от Сектор ПП, изпратен при подадения сигнал на тел. 112
на мястото на произшествието. От цитираната докладна записка и показанията на
св. К. се установи, че още същия ден- на 25.06.2020 г. е бил установен водачът на
МПС причинило ПТП в лицето на жалбоподателя М. и че с него е проведен
разговор по телефона от страна на св. К., в който М. е заявил, че той е управлявал
процесното МПС, участвало в произшествието. Тоест водачът на МПС е бил ясен
още на 25.06.2020 г. На същата дата е било установено от св. К. и обстоятелството,
че управляваното МПС от М. (заснето от другия участник в ПТП Димитров) не е
собственост на водача и че същото не е имало сключен договор за ЗЗ „ГО“ (виж
показанията на св. К.- л.26-27).
При така установените факти именно от 25.06.2020 г.- датата на
нарушението и датата на установяването на същото и на неговия автор, е започнал
да тече тримесечния срок за образуване на административнонаказателно
производство, когато е установено нарушението и нарушителя, чието начало няма
спор се поставя със съставянето на АУАН и изтича на 25.09.2020 г. (съгласно
чл.183 ал.3 от НПК субсидиарно приложим по силата на чл. 84 ЗАНН за
изчисляването на сроковете), в който срок е следвало да се състави АУАН. Актът
е съставен на 22.12.2020 г., тоест извън тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН.
Датата на съставяне на АУАН е реална и актът не е антидатиран, макар да не са
ангажирани доказателства от АНО за регистрирането му, но пък от писмото, с
което този акт е изпратен на РУ- ***** (л.11) за връчване на нарушителя, става
ясно, че е съставен именно на посочената в него дата, тъй като на следващия ден е
3
изпратен и за връчване.
Допуснатото нарушение съществено, тъй като АУАН е следвало да бъде
съставен против нарушителя най-късно до 25.09.2020 г., а той е съставен извън
тримесечния срок- почти три месеца след изтичане на законоустановения срок.
Спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна
предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането
й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място
на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН в закона. Това е така и с оглед целите на тази
разпоредба, а именно да се избегне едно евентуално продължително бездействие
на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би
създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно
неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане
на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено.
Действията по ангажирането на админстративнонаказателна отговорност,
извършени след изтичането на сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН, са винаги
незаконосъобразни, опорочаващи административнонаказателното производство и
нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
Всичко това е достатъчно за отмяна на атакуваното НП.
Само за пълнота следва да се посочи, че съдът не споделя направеното в
жалбата възражение за допуснато СПН изразяващо се в съставяне на АУАН в
отсъствие на нарушителя. Да, той е бил поканен надлежно да се яви на 15.12.2020
г. за съставяне на АУАН, на която дата не се е явил, но пък на тази дата не е бил
съставен АУАН. За датата, на която актът е бил съставен, жалбоподателят не е бил
канен, макар св. К. да твърди в показанията си, че многократно е канил по
телефона жалбоподателя да се яви, и макар да е допуснато процесуално
нарушение, тъй като не са били налице основанията на чл.40 ал.2 от ЗАНН за
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя за процесната дата, то това
нарушение не е съществено, тъй като не нарушава нито правото на нарушителя да
разбере какво нарушение му се вменява, нито правото му да се защити по това
нарушение, тъй като АУАН впоследствие му е бил надлежно предявен и връчен и
му е била осигурена възможността да организира защитата си в производството. В
този смисъл е и константната практика на касационната инстанция, като за
пример биха могли да се посочат Решения по КАНД № 700/2016 г., КАНД №
743/2020 г., КАНД № 742/2020 г.- всички на АдС- Пазарджик.
Следва да се посочи и това, че ако не беше допуснат анализирания по-горе
процесуален порок, то вмененото на жалбоподателя нарушение е било извършено
от него. Това е така, тъй като от всички писмени и гласни доказателства се
установи безспорно, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал
визираното в НП МПС. Установи се от писмените доказателства (справки от АИС-
КАТ- л.28-32) и от гласните доказателства (показанията на свидетелите К. и Б.), че
управляваното МПС към датата на нарушението не е било собственост на М., а на
4
Б., както и че същото е било регистрирано в страната, не е било спряно от
движение и не е имало сключен договор за ЗЗ „ГО“. В този смисъл
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ.
Поради допуснатото обаче СПН, издаденото НП е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд-
Пазарджик, в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1006-003643 от 23.02.2021 г.
издадено от Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-
Пазарджик, с което на П. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „******“
№ 12, за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400
(четиристотин) лева, като незаконосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на АНО, като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5