РЕШЕНИЕ
№ 116
гр. Сливница, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20221890100052 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.143, ал.1 СК и чл. 149 СК от
Л. Л. АСП. от с. А., С. област, действаща като майка и законен представител
на малолетната Д. Р. П.а, с ЕГН **********, чрез адв. Б. от САК, срещу Р. В.
П. от гр. С., С. област, с които ищцата иска ответникът да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева на малолетното им
дете, както и издръжка за минало време в общ размер на 1950 лева (по 162,50
лева месечно), считано от 28.01.2021 г. до 28.01.2022 г.
В исковата молба е изложено, че ищцата и ответникът са били във
фактическо съжителство, по време на което е родена дъщеря им Д. Р. П.а.
След раздялата между страните, ищцата заедно с детето останали да живеят в
с. А., С. област. Посочено е, че след раздялата между страните, единствено
ищцата полага грижи за детето Д., и тя сама осигурява издръжката му,
осигурява му храна и дрехи, поема разходите за наем и консумативи за
обитаваното от тях жилище, а ответникът не е предоставял никакви средства.
Тъй като за ищцата се явява непосилно да осигурява сама необходимата
издръжка, а и детето Д. ще бъде ученичка в първи клас, моли ответникът да
бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лева за дъщеря
1
си, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане или до настъпване на причини за нейното
изменяне или прекратяване. Претендира и заплащането на издръжка за
минало време, считано от 28.01.2021 г. – една година преди завеждане на
исковата молба. Ищцата претендира разноски.
В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответникът, чрез
адв. Н. от САК, е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете по
размер. Заявява, че понастоящем работи като шофьор на трудов договор и
получава минималното трудово възнаграждение, поради което за него се
явява непосилно да заплаща издръжка в размер над 162,50 лева. Също така
изтъква, че изплаща потребителски кредит като погасителната му вноска е в
размер на 130 лева. Изразява готовност за постигане на споразумение с
ищцата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
От удостоверениe за раждане № ********** от 25.05.2015 г., издадено
въз основа на акт за раждане № 0980/25.05.2015 г. от Столична община, район
„Триадица” се установява, че малолетната Д. Р. П.а е родена на 21.05.2015 г.
Видно от удостоверение, издадено от „......” ЕООД е, че в периода от м.
януари 2021 г. до м. декември 2021 г. ищцата Л.А. е получавала
средномесечен доход в размер на около 1380 лева.
От представения по делото договор за наем на недвижим имот се
установява, че ищцата Л.А., считано от 18.06.2021 г. за срок от една година е
изплащала месечен наем на жилищен имот в размер на 100 лева.
Видно от служебна бележка изх. № 23/17.01.2022 г., издадена от ОУ
„Иван Вазов“ – с. А., детето Д. Р. П.а ще бъде записана като ученик в първи
клас за учебната 2021/2022 г.
От представеното по делото удостоверние изх. № 10/28.02.2022 г.,
издадено от „.............с“ ООД се установява, че ответникът Р. В. П. в периода
от м. февруари 2021 г. до м. януари 2022 г. е получавал средномесечен доход
в размер на около 586 лева.
Видно от представените по делото вносни бележки и разписки е, че
ответникът изплаща потребителски кредит към „Банка ДСК“, като месечната
му погасителна вноска по същия е в размер на 130 лева.
2
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Д. М. Н. майка на
ищцата, се установява, че страните по делото са разделени от около 5 години.
Понастоящем ищцата отглежда и се грижи сама за детето Д., която е ученичка
в първи клас, като бащата не е изявявал желание да я взима, с изключение на
няколко празника. Свидетелката н. посочва, че откакто не живеят заедно,
бащата изобщо не е заплащал издръжка на дъщеря си, като изцяло майката на
детето се грижи за осигуряване на дрехи, обувки, храна и учебни помагала за
детето. Съдът намира показанията на свидетелката н. за достоверни и
обективно депозирани, тъй като независимо от близката родствена връзка
между нея и ищцата, св. н. споделя свои непосредствени впечатления относно
релевантните към спорния предмет факти.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че са налице
основанията на чл.143, ал.1 СК и чл. 149, ал.1 СК за присъждане на издръжка,
която ответникът следва да заплаща с оглед възрастта на детето, нуждите и
потребностите му от храна и облекло, както и от осигуряването на условия на
живот, съответстващи на нормалното му развитие.
По предявения иск с правно основание чл.143, ал.1 СК съдът намира
следното:
Законът установява критериите за определяне минималния размер на
издръжката, дължима от родителите за всяко дете, който съгласно чл.142, ал.2
СК е една четвърт от размера на минималната работна заплата, определен на
710 лева, считано от 01.04.2022 г., съгласно ПМС № 37/24.03.2022 г., а преди
това – определен на 650 лева, считано от 01.01.2021 г., съгласно ПМС №
331/26.11.2020 г., а именно: нуждите на детето и възможностите на родителя.
От приложените по делото доказателства е видно, че актуалните доходи
на ответника П. са около 586 лева месечно.
Съдът, като взе предвид възрастта на детето, нуждите и потребностите
от храна, облекло, необходимостта от създаването на условия на живот,
осигуряващи нормалното развитие на малолетната Д., както и
икономическите условия в страната, размера на доходите на майката и тези на
бащата, намира, че родителите ще следва да осигуряват месечно по 300 лева
за издръжката на детето, от която сума ответникът ще следва да заплаща
месечно по 162.50 лева (за периода от 28.01.2022 г. – датата на завеждане на
исковата молба до 31.03.2022 г. – към който момент е било в сила ПМС №
3
331/26.11.2020 г. за определяне размера на МРЗ на 650 лева) и по 177.50 лева
(считано от 01.04.2022 г. – датата на влизане в сила на ПМС № 37/24.03.2022
г. за определяне размера на МРЗ на 710 лева). За да вземе това решение съдът
отчете възрастта на детето и обстоятелството, че грижите по отглеждането и
възпитанието му ще се полагат от ищцата, както е било до момента.
Останалата част от средствата, необходими за издръжка на детето Д., следва
да се престира от майката, ведно с грижите по неговото отглеждане и
възпитание. В останалата част до пълния претендиран размер на издръжката
от 300 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.149 СК съдът намира следното:
По делото се събраха доказателства за началния момент на настъпилата
между страните фактическа раздяла, а и в исковата молба е отразено, че тя е
настъпила преди около 5 години. Това означава, че искът за издръжка за
минало време е основателен, и ответникът следва да бъде осъден да заплати
издръжка за минал период от 28.01.2021 г. до 28.01.2022 г. в общ размер на
1950 лева (по 162,50 лева месечно) за детето Д. Р. П.а, съобразно чл.142, ал.2
СК лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС – гр. Сливница държавна такса, съответна на
присъдената издръжка в размер на 254,40 лева по иска с правно основание
чл.143, ал.1 СК и държавна такса в размер на 78,00 лева по иска с правно
основание чл.149 СК, а на ищцата - направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, който предвид предявените
два иска е съобразен с разпоредбата чл. 7, ал.1, т.6 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително
изпълнение на решението в частта му за издръжката.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. В. П., с ЕГН ********** с адрес: гр. С., област С.,
ул.”............., да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Д. Р. П.а с ЕГН
4
********** в размер на 162,50 лева, считано от 28.01.2022 г. до 31.03.2022 г.
и в размер на 177,50 лева, считано от 01.04.2022 г., чрез нейната майка и
законен представител Л.Л. А., с ЕГН **********, платима до пето число на
месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане или до настъпване на
причини за нейното изменяне или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.143, ал.1 СК в останалата му част до пълния предявен размер от 300 лева.
ОСЪЖДА Р. В. П., с ЕГН ********** с адрес: гр. С., област С.,
ул.”............., да заплати на дъщеря си Д. Р. П.а с ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител Л.Л. А., с ЕГН **********, издръжка
за минал период - от 28.01.2021 г. до 27.01.2022 г., общ размер на 1950 лева
(по 162,50 лева месечно), ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, Р. В. П., с ЕГН **********
с адрес: гр. С., област С., ул.”............., да заплати на държавата, по сметка на
РС – гр. Сливница, държавна такса в размер на 255,60 лева по иска с правно
основание чл.143, ал.1 СК и държавна такса в размер на 78,00 лева по иска с
правно основание чл. 149 СК.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р. В. П., с ЕГН **********
с адрес: гр. Сливница, област С., ул.”............., да заплати на Л.Л. А., с ЕГН
**********, от с. А., община С., ул. „А.“ № .., сумата в размер на 400.00 лева,
представляваща направените от нея разноски по производството за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5