№ 420
гр. Варна, 14.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20213100102613 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:02 часа се явиха:
Ищецът Г. П. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А.П. от АК
– Велико Търново, редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно
призован, представлява се от прокурор И. Б..
Ответникът ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се
явява представител.
Ответникът АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се
явява представител.
Ответникът ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, редовно призован, не се явява
представител.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило становище вх. № 1471/20.01.2022 г. от Апелативен
съд – Велико Търново, чрез Я. Я. – административен ръководител и председател на съда, с
което заявява, че не възразява да бъде даден ход на делото в отсъствие на представител от
тяхна страна. Заявява, че поддържа депозирания отговор. Оспорва предявения иск изцяло.
Няма възражения по изготвения проект за доклад, моли същия да бъде приет за окончателен.
Няма други доказателствени искания. В случай, че се даде ход на устните състезания, моли
да бъде предоставен подходящ срок за представяне на писмена защита.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило становище вх. № 5464/07.03.2022 г. от Т. Д.-Н. –
административен ръководител и председател на Окръжен съд – Велико Търново, с което
моли да се даде ход на делото в отсъствие на страната. Изразява становище по доклада на
делото и по съществото на спора.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по електронната поща на съда молба вх. №
1
5309/04.03.2022 г. от Окръжен съд – Велико Търново (идентична с молба № 5463/07.03.2022
г.), чрез експерт-юрисконсулт З. С. – пълномощник на Върховен касационен съд на
Република България, с която завява, че не може да се яви в съдебно заседание, поради
служебна ангажираност. Моли да му бъде предоставен препис от настоящия протокол.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОР Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
И ГО ДОКЛАДВА:
Делото е в първо съдебно заседание.
Съдът с Определение № 4502 от 20.12.2021 г. е приел проекто-доклада по делото, в
който е изложил фактическите твърдения на страните, определил е правната квалификация
на предявения иск, допуснал е приемането на писмени доказателства.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становище по проекто-
доклада на делото.
АДВ. П.: Нямам възражение по доклада.
ПРОКУРОР Б.: Нямам възражение по доклада.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме за окончателен изготвения и връчен на страните
проект за доклад по делото.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА за окончателен обективирания в определение № 4502/20.12.2021 г. проект
за доклад на делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че по делото е постъпило изисканото НОХД № 258/2016 г. по
описа на Окръжен съд – Велико Търново, ведно с приложените към него дела.
АДВ. П.: Да се приемат.
2
ПРОКУРОР Б.: Да се приемат.
АДВ. П.: Водим свидетели. Поддържам искането за допускане на съдебно-
психиатрична експертиза.
ПРОКУРОР Б.: В писменото си становище Прокуратурата посочи защо сме против
възлагането и извършването на такава експертиза. В допълнение мога само да посоча, че
няма никакви данни, нито се твърди, че извършената проверка по преписката, по която е
образувано наказателното производство е повлияла по някакъв начин върху здравословното
състояние на ищеца. Това, че настроението му се е повлиявало в отрицателна насока, по
никакъв начин считам, че не е резултат от извършената проверка. През 2010 г.
наказателното производство спрямо него вече е било прекратено. Няма данни
възобновяването да му е ставало известно и въобще действията, които са се извършвали по
наказателното производство не са го засягали обективно по никакъв начин. Напомням само,
че през 2008 г. в световен мащаб настъпи икономическа криза и е напълно възможно тази
криза да е повлияла по някакъв начин. Може да са му повлияли и политическата обстановка
в страната, отношенията в семейството или с близки и въобще много други фактори.
Посочили сме, че данни за здравословното му състояние би следвало да са налице в
материалите по наказателното производство. Явно по време на провеждането на това
наказателно производство, неговото здравословно състояние не е било такова, че да е
налагало някакво особено изследване или с него да се е съобразявал съда или разследващите
органи. Поради това считам, че такава експертиза не следва да бъде допускана. От това,
което е посочено тук е видно само, че има температура 36,8 градуса към датата на прегледа.
Без да съм медицинско лице считам, че това е нормална температура. Кръвното му налягане
е 120/80 и пулса му е 88 в минута. Не виждам нещо, което да сочи, че той има увредено
състояние. Още повече, че е 2021 г., когато вече е влязла в сила осъдителна присъда спрямо
него и този наказателен процес вече е бил приключен. Затова считам, че не следва да се
назначава такава експертиза, както и правилно сте приел във Вашия доклад. Но дали има
полза тази назначена терапия - също няма доказателства.
АДВ. П.: Точно вредите от продължилия процес настъпват и проявяват действието си
именно след като процесът е завършил. Затова ние изследваме към момента дали моя
доверител има разстройство на психичното здраве, което да е резултат от прекомерната
продължителност на процеса и в този смисъл данни по наказателното дело няма смисъл да
търсим. Тогава той още е бил здрав човек и се е надявал да бъде оправдан.
СЪДЪТ, с оглед направените възражения от страните намира, че следва да приеме и
3
приобщи по делото амбулаторен лист № 142/06.10.2021 г., независимо, че той е издаден
значително след периода на водене на наказателното производство, за което се претендират
вреди. Този писмен документ е съотносим към правния спор, с оглед наведеното от страна
на ищеца твърдение, че е претърпял психични болки и страдания, които са довели до
психично разстройство, вследствие на продължителния срок на воденото наказателно
производство. В този смисъл, доколкото амбулаторният лист представлява документ,
издаден от медицински орган, макар и да не установява с категоричност поставената
диагноза намира, че същият е съотносим като данни, които съдът може да цени именно с
наличието на такова разстройство. В този смисъл, съдът намира, че следва да допусне по
делото и съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на въпросите дали ищецът
страда от психично разстройство; какво е то; от кой момент датира това и може ли да даде
отговор на въпроса дали продължителното разглеждане на наказателното производство е
довело до това психично разстройство; възможно ли е това психично разстройство да е
причинено и от други фактори, освен наказателното производство.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
исковата молба доказателства: копие от констативен протокол изх. № РС-21-105/28.04.2021
г. на Инспекторатът към ВСС – 10 листа; копие от амбулаторен лист № 142/06.10.2021 г.,
издаден на името на Г. П. С..
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото представените с
отговора на исковата молба вх. № 24218/24.11.2021 г. доказателства: копие от присъда №
204/01.10.2019 г. по ВНОХД № 372/2018 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново –
6 листа, ведно с мотиви – 14 листа; копие от Решение № 46/20.10.2020 г. по НД № 157/2020
г. по описа на ВКС на РБ – 4 листа.
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като писмено доказателство по делото изисканото
НОХД № 258/2016 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново – 3 тома; ведно с ВНОХД
№ 70/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново; НОХД № 243/2012 г. по описа
на ВТОС; ВНОХД № 372/2018 г. по описа на ВТАС; НД № 157/2020 г. по описа на ВКС; ДП
№ 196/2006 г. – 25 тома.
ДОПУСКА СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА със задача: вещото лице
да отговори на следните въпросите:
1. Страда ли ищеца от психично разстройство, какво е то и от кой момент датира;
2. Вещото лице да даде отговор на въпроса дали продължителното разглеждане на
наказателното производство е довело до това психично разстройство;
3. Възможно ли е това психично разстройство да е причинено и от други фактори, освен
наказателното производство.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 лева, платими от страните, както следва: 100
4
лева от ищеца и 100 лева от бюджета на съда.
Определя едноседмичен срок за внасяне на депозита от страна ищеца.
Вещото лице ще бъде определено в закрито съдебно заседание, след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да депозира писмено заключение в срока по чл. 199 от
ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: С. В. С.А.
В залата влиза свидетелят С. В. С.А.
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
С. В. С.А – 50 г., омъжена, неосъждана, българска гражданка, с адрес – ******.
Съпруга на ищеца. Предупредена за правото на отказ от свидетелстване. Желае да
свидетелства. Предупредена за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетелката С.А: Със съпругът ми сме заедно от 1995 г. законно. Съпругът ми
беше забавен, обран, емоционален, стабилен и в момента ми е трудно, защото събирам едни
парчета, вследствие от едни 17 години процес срещу него, като в момента също
продължават други дела, вследствие на това, основното наказателно. През 2005 г. го
извикаха в полицията, за да даде показания към икономическа полиция. Той работеше като
управител на заложна къща и беше повикан по думите му за показания. Година след това
започнаха една дълга поредица от позвънявания на хората, с които той работи и има
отношения, идвали са в офиса му познати и клиенти на заложната къща. Около може би 200-
250 човека са му звънели по цял ден - и вечер, и сутрин. Хората говореха, че са викани да
дават показания срещу нещо, че той е престъпник, че се занимава с престъпна дейност. През
2007 г., мисля, датировка се получаваше, се указа, че това разследване, което е водено,
приключва благоприятно, защото не са повдигнати обвинения. В смисъл, че няма
повдигнати обвинения, че това, за което е викан не подлежи на наказание законово, но той
въобще не се успокои, а напротив – една такава тревожност витае в него. Тук ще вметна, че
абсолютно успоредно с това вървяха едни статии в местния печат, в които той беше описан
като престъпник, че обирал всички неща на хората, имал недобронамерено поведение едва
ли не, което абсолютно не е така. Винаги в самия му офис е имало хора, защото се носеше
името му в града като изключително порядъчен и точен човек, без да нагруби и обиди
5
някой. Той започна да се затваря. Стана раздразнителен. Стана по-емоционален,
притеснителен. През 2010-2011 г. отново започнаха поредица от позвънявания, постоянни, с
нападки дори от хора, с които работи и вече офисът трябваше да бъде затворен. Не беше
възможно да се извършва каквато и да е работа, свързана с предишните му занятия, но тези
хора не спираха. Това са същите хора, които бяха викани 2006 г. Абсолютно същите и като
добавка и тези, с които беше след това, продължиха да работят 2010 г., с които
осъществяваше търговски сделки - покупки и продажби. Хората се обаждаха с нападки, че
той е престъпник, че е злоупотребил едва ли не със сключването на тези договори. И защо
пак ги викат отново и защо го забъркват в дела, по които те не желаят да ходят. Така
разбрахме, че нещата не са приключили. За мен лично и за семейството ми те въобще и не са
спирали, защото децата ми израснаха в един кошмар. На мен и на него ни беше нужно едно
голямо търпение и ни е нужно все още, защото той е изключително емоционално
нестабилен. Разговорите, които се водят вкъщи са свързани само с това какво преживяваме и
не спираме да преживяваме. Разговорите са свързани само с юридически въпроси, които ние
не сме сигурни, че разбираме до край и за това колко са несправедливи нещата до нас, с едно
огромно чувство на лична неудовлетвореност, на изолация. Това е, когато съседите те
погледнат и ти кажат, че си престъпник, а децата ти се прибират от училище и те питат
„Баща ми престъпник ли е?“. Аз се опитвам да обясня, че баща им е работил законно, като е
купувал и продавал и това, за което през 2012 г. му е повдигнато обвинение е, че не е
получил ценз, разрешение, какъвто не е могъл да бъде получен по това време, когато е
трябвало да бъде изискан. Това е същото обвинение, респективно които са искани през 2006
г., това възобновяване на делото от 2006 до 2011 г. Така продължи всичко до ноември месец
2020 г. Искам да съм точна за това колко е трудно да се живее в годините с тежестта на това
престъпник ли си или не и дали това, че системата и институциите не са разгледали и
погледнали нещата от всички възможни страни са дали отражение на този човек и как се
чувства този човек в момента. Аз трудно събирам частите от него. Такива, каквито има и
разговорите отново продължават единствено и само в тази посока. През 2005 г. той каза, че
това е просто проверка. Обаче след всичките тези настоятелни обаждания от хората,
категорични, че на тях им се говори, че той ще бъде осъден, той абсолютно беше как да
кажа…. дестабилизиран. Той е нефункционален. Той не можеше да продължи напред.
„Разпилян“ е може би точната дума. С една постоянна тревожност и загуба на вяра. Всичко е
спряло след като през 2007 г. получихме нещо положително, като отказ от… търсенията на
институциите, човекът просто си беше в абсолютен потрес. Ние не сме очаквали такова
нещо. Това е едно напрежение и постоянно очакване да се случи нещо по-лошо и то се
случи - повдигането на обвинението. През цялото време имахме едно усещане, че нещата не
вървят към добре. Той има оправдателна присъда. Това беше като лъч надежда, а в момента
всичко е безнадеждно за него. „Лъч надежда“ казвам, защото той каза, че има справедливост
и „Сега ще видят всички, че не съм аз престъпника. Няма да се навеждам надолу.“, а аз няма
да обикалям и да търся къде е мъжът ми. Съжалявам, но много пъти сме имали моменти, в
които емоционалната нестабилност и тревожност излизат на яве вкъщи и е нужно огромно
търпение. Когато присъдата беше отменена, той не можеше да повярва, но той е обиден на
6
всички. Той е отегчен от абсолютно всичко. Не вярва. Той не е престъпник. Той не спира да
говори за това, че това, с което се е занимавал, това, което е правил не е престъпление, не е
престъпно деяние. Той спря да се занимава с търговска дейност след повдигане на
обвинението. То беше абсолютно невъзможно. Тези хора започнаха да звънят наново,
викани през 2006 г., разпитани веднъж, с нападки, с обвинения защо ги викат отново, защо
ги карат да се явяват като свидетели по дела, на които те не желаят да ходят. Съответно в
изказа имаше и думи, които не са от най-звучните и приятните, още повече след като си
работил с хора, които са изключително коректни. Това е един изключително изтормозен
човек от системата. Винаги сме имали някакви планове. До 2005 – 2006 г. пак Ви казвам -
пъзелът беше подреден. Аз съм искала един усмихнат, забавен и уравновесен мъж. Такъв
имах до тогова. От тогава насам все по някое парче се губеше и планове не могат да се
правят, защото агонията, която е като лична драма и прераства в агония, продължава и в
момента - като следствие от тази 17-годишна сага в момента имаме и друго дело. Делото е
на КОНПИ по закона на Петканов, по най-стария закон, вследствие на влязла в сила
присъда искът е обявен спрямо мен, съпруга ми и фирмата за стойност 2 милиона.
Запорирани са всички лични имоти, банкови сметки, абсолютно всички. След като беше
осъден, наказателният съд не установи облага, а установи, че съпругът ми е раздал 80
хиляди собствени средства, за които има произход и че не се е облагодетелствал с никакви
лихви. Не е наложена мярка от съда. Нямаме наложени от съда конфискувани имоти. В
наказателната част на обвинението, алинея 1, там има посочена такава конфискация, но
съдът, след като е разгледал дългия период на досъдебното производство, дългият период на
самия съдебен процес е преценил, че няма да бъде наложена каквато и да е конфискация.
Само да вметна, че малка надежда за моя съпруг в момент е образуваното тълкувателно дело
на ВКС и само този член подлежи на тълкование в момента - дали е престъпно деяние това,
за което е осъден мъжа ми и той е осъден от ВКС като потвърдена присъда, като исках да
кажа, че неговата присъда е произнесена ноември, а това искане за тълкувателно дело е
внесено май месец. Единствената надежда за него в момента, като лична удовлетвореност е
тълкувателното решение по чл. 252, ал 1. Само да кажа, че по времето, когато съпругът ми
се е занимавал с това не е било възможно да се сдобие с такъв лиценз. Ние само за това
говорим вкъщи. Само за това дело и за нищо. Говорим за делото за 2005 г., което
продължава и в момента. Не говоря за КОНПИ, а говоря за делото от 2005 г., приключило
2020 г. Седемнадесет години лична драма и агония. За това говоря. Мъжът ми не може да си
намери работа. Свидетелство за съдимост не може да бъде извадено. Приятели нямаме.
Близките ни, броящи се вече на пръсти, защото през годините, освен тази драма и личните
драми, като на всеки човек са неразделна част от нас, но приятели нямаме. Всички се
отдръпнаха от нас, защото аз съм жената на престъпника, а съпругът ми е престъпник.
Доверие на институциите няма, затова казвам, че тук малката надежда, която следи от две
години на сайта на ВКС, го крепи. Аз съм работила известно време със съпруга си до
затварянето на офиса, като изключим годините на майчинство - до 2007-2008 г. работих.
Тeзи 200 обаждания не са на ден. Това са 200 и повече души, извикани в следствието. Те не
звъняха вкъщи, ние нямахме домашен телефон, а на мобилния му телефон. Телефонът му не
7
е сменян от появата на мобилни телефони и в момента е със същия номер. Мъжът ми се е
явявал с адвокат още на първото явяване. Как да забраните на хората да се обаждат, като те
са ваши клиенти. Не сме обсъждали със защитника му въпроса хората да не звънят на мъжа
ми. Аз кредит не съм взимала никога. Размерът на лихвения процент за периода 1995-2007 г.
не мога да си спомня какъв е.
ПРОКУРОР Б.: Как, според Вас, се живее с кредит между 60 и 100 процента?
Свидетелката С.А: Не разбрах връзката към мен каква е.
ПРОКУРОР Б.: Тези, които са вземали пари от мъжа Ви, са му се обаждали, само че
на тези хора лихвата е била между 60 и 100 процента годишно.
Свидетелката С.А: Разбрах на къде биете, но пак да повторя - при произнасянето на
присъдата на съпруга ми е посочено, че той не се е облагодетелствал с лихви и е раздал
собствени средства.
ПРОКУРОР Б.: Въпросът ми беше съвсем друг. Как се живее? Тези хора са взели
пари при месечна лихва между 60 и 100 процента.
Свидетелката С.А: Може да погледнете делото и да видите кой на какъв процент е
вземал и какъв, защото за лихва между 60 и 100 процента, аз такова нещо не помня. Не мога
да кажа как се живее с такава лихва.
ПРОКУРОР Б.: Кой е подал информацията на журналистите за статиите, помните
ли?
Свидетелката С.А: Предполагам Прокуратурата.
ПРОКУРОР Б.: Знаете ли или предполагате?
Свидетелката С.А: Не мога да обвинявам, но през годините усещам едно
целенасочено и явно отношение. Голяма част от свидетелите, между другото заявиха, че към
тях е упражняван натиск по време на досъдебното производство. Има го документирано в
съдебни заседания.
ПРОКУРОР Б.: И всичкото от прокуратурата?
Свидетелката С.А: Не. Казах в досъдебното производство е упражнен натиск върху
свидетелите. Те са го казали по време на съдебно заседание.
ПРОКУРОР Б.: Когато тези лица се обаждаха, че ги викат пак, те говорят с мъжа Ви,
не говорят с Вас.
Свидетелката С.А: Живеем в малък апартамент. Телефонът е на високоговорител.
Съпругът ми има постоянна подкрепа, защото казвам отново – всичкото това нещо му се
отрази.
ПРОКУРОР Б.: Аз не мога да разбера защо му се обаждат на него. Вика ги
полицията.
Свидетелката С.А: Той работи с тях и му звънят, за да го питат какво се случва.
8
ПРОКУРОР Б.: На какво казвате „работи с тях“?
Свидетелката С.А: Дали са част от хората, с които е имало сделки. Тези хора са
викани долу в следствието – хората, с които е работил; хората, на които е продавал; хората,
от които е купувал.
ПРОКУРОР Б.: Защо на него се обаждат?
Свидетелката С.А: Както искате го приемете. Това е част и от тормоз, може би,
упражнен върху нас.
ПРОКУРОР Б.: Това питал ли ги е той? Казвал ли им е „Защо ми звъните на мен?“
Свидетелката С.А: Това е фактология, самоотричащо се. Той работи с тях.
Нормално е да го търсят и него за отговор. Вие го приемате за ненормално, аз също приемам
много неща за ненормални и аморални. До 1995 г. мъжът ми е имал еднолична фирма за
продажба на недвижими имоти, посредничество на недвижими имоти в агенция за
недвижими имоти.
ПРОКУРОР Б.: След 1995 г. този бизнес се прекратява и започва другия бизнес,
така ли? Или продължава бизнеса с покупко-продажба на недвижими имоти? Задавам този
въпрос, защото назначихте съдебно-психиатрична експертиза. Според мен този бизнес с
недвижимите имоти не е спокоен, особено в България.
Съдът отклонява въпросите на прокурор Б..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля С. В. С.А.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: М. М. П..
В залата влиза свидетелят М. М. П..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
М. М. П. – 52 г., женен, неосъждан, български гражданин, с адрес – ****** Без
родство и други връзки на заинтересованост. Желае да свидетелства. Предупреден за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
Свидетеля П.: Отдавна се познаваме с господин С.. Още в училище бяхме
съученици, после бяхме заедно в казармата, учили сме заедно в университета, после сме
работили заедно. С. разбра, че се води разследване срещу него, когато започнаха да му се
обаждат негови контрагенти, близки и приятели, които му казаха, че става нещо, за което те
не знаят за какво става въпрос и от тогава той научи, че действа нещо срещу него. Няколко
9
години вървяха тези действия, през които не знаеше какво става и какво се случва, но в този
период много от тези хора, които бяха викани, разпитвани, свързани с тези неговите неща
фактически започнаха да го отбягват и да стават неприятелски настроени към него,
вследствие от тези действия, които ставаха тогава. Той в началото не беше толкова
притеснен, но впоследствие притеснението се появи сериозно и започна да се отразява на
живота му и на неговите дейности. Той започна да става раздразнителен, нервен, не можеше
да се работи лесно с него, проявяваше раздразнителност постоянно. Това стана в периода
2008-2011 г. След това даже фактически все повече избягвахме да говорим с него, понеже
ставаше неприятен събеседник. В смисъл, че беше притеснен постоянно с неговите
проблеми, които са свързани с тези дейности, които са станали срещу него и хората
започнаха да го отбягват, приятели и близки около него също. Това продължава и към
момента. Все още няма нормална комуникация с хора. Няма и приятели вече почти,
вследствие на тези неща и повече хора гледат да го отбягват и да говорят с него. Фактически
той стана съвсем друг човек. От нормален човек, с който можеш да работиш и да правиш
някаква дейност, той стана човек, с който все по-трудно можеше да се общува. С него сме
имали обща търговска дейност. Имахме всякакви търговски отношения с всичко, което е
разрешено от закона – недвижими имоти, търговия, зърно. Престанахме да развиваме
отношения с него след като станаха тези работи с него. Това стана след 2008 г., за мен
лично.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля М. М. П..
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 11.05.2022 г. от 15:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:52 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
10