Определение по дело №958/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1861
Дата: 21 юни 2019 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20193100500958
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

  

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Vс-в

в закрито заседание на двадесет и първи юни 2019г

в състав:                      Председател: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                          Членове: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИК

                                                        ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

в.гр.д. № 958 по описа за 201, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по подадените от адв.М.А. като процесуален представител на малолетното дете М.А.З., род.2013г, две частни жалби:

1/ ч.ж. вх.№ 18601/13.03.2019 срещу Разпореждане № 4371/ 30.01.2019 на ВРС-VІІІс-в, постановено по гр.д.№ 17269/2018, с което е върната въззивната й жалба против решението на РС

2/ ч.ж. вх.№ 27689/16.04.2019, изпратена по електр.поща, против Определение № 2834/27.02.2019 на ВРс-VІІІс-в, с което е оставено без уважение искането на адв. М.А. за изплащане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.

 

1/ По ч.ж. вх.№ 18601/13.03.2019 срещу Разпореждането на ВРс-VІІІс-в № 4371/30.01.2019 по гр.д.№ 17269/2019, с което е върната въззивната й жалба против решението на РС.

Счита същото за недопустимо и моли за неговото обезсилване. В евентуалност, ако съдът приеме същото за незаконосъобразно, моли за неговата отмяна, като бъдат продължени съдопроизводствените действия. Моли и за присъждането на сторените за двете инстанции разноски.

В обстоятелствената част излага, че съдът не бил взел предвид възможността, предоставена от закона, за оставяне на в.ж. без движение с даване на указания в случай,че не отговаря на законовите изисквания. Не бил съобразил и това, че жалбата била изпратена по е-мейл и това, че страната не може да носи отговорност за смущения в интернет-трафика на съда.

Във връзка с изложеното по-горе отправя следното искане: ако съдът не уважи искането за допълване на решението в частта относно разноските, както и това за произнасяне за допусната ОФГ във връзка с основанието за назначаването й, моли настоящата жалба да се придвижи по законовия ред и да бъде постановен акт при условията на чл.239 ГПК.

 

Ответната страна по жалбата ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ВАРНА, редовно уведомена, не изразява становище

 

Въззивният съд, за да се произнесе, съобрази следното:

За да постанови обжалваното разпореждане, РС е приел, че въззивната жалба, подадена от адв.А. като процесуален представител на малолетното дете М.З., подадена по електронна поща на 25.01.2019 в 16.21, била просрочена, тъй като срокът за обжалване бил  изтекъл на 23.01.2019г.    

Решението на РС за настаняването на малолетното дете М.З. в Дом за медико-социални грижи за деца-Варна, на осн.чл.28 ЗЗДт, е постановено на 8.01.2019, за което адв.З. като процесуален представител на малолетното дете е била редовно уведомена на 16.01.2019 /л.37-Іинст.д./

Съгласно разпоредбата на чл.28 ал.6 ЗЗДт срокът за обжалване е седемдневен и започва тече момента на уведомяването на страната. Следователно, същият е започнал да тече от деня, следващ уведомяването, т.е. от 17.01.2019 /сряда, присъствен ден/ и е изтекъл на 23.01.2019г съгласно разпоредбата на чл.60 ал.5 ГПК.

Предвид изложеното подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а постановеното от ВРС разпореждане - да бъде потвърдено.

 

 

 

 

2/ По ч.ж. вх.№ 27689/16.04.2019 срещу Определението на ВРС-VІІІс-в № 2834/27.02.2019, постановено по гр.д.№ 17269/2018, с което е оставено без уважение искането на адв. М.А. за изплащане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото .

 

Ответната страна по жалбата ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-ВАРНА, редовно уведомена, изразява становище за нейната неоснователност.

Счита, че РС е процедирал правилно по повод предоставената правна помощ на малолетното дете чрез назначаването на особен представител по реда на чл.28 вр. чл.26 ЗЗДт, за да се обезпечи защитата на най-висшия му интерес. Същевременно се изказва недоумение от предприетите от адв.А. процесуалните действия, изразяващи се в подаването на множество жалби, развитите в тях съображения и отправени искания, доколко същите изобщо са в интерес на детето, което е с общо увредено здравословно състояние, и които показват неглижиране специфичните нужди на детето и непознаване на конкретните данни по административната преписка, а също и непознаване на основните принципи, заложени в ЗЗДт.

 

Подадената частна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК от легитимирана страна. Същата е допустима.

 

Разгледана по същество се явява неоснователна по сл.съображения:

С молба от 22.01.2019 назначеният особен представител на малолетното дете адв.М.А. е отправила искане за допълване на решението в частта за разноските, които следвало да й бъдат присъдени като особен представител.

С уточняваща молба от 18.02.2019 е заявила, че поддържа искането си, като излага и твърдения за ОФГ в основанието за назначаване на особен представител . счита у че по силата на ТР № 6/2012 на ВКС следва да й бъде изплатено възнаграждение.

Въззивният съд, на първо място, намира, че такава подадената молба няма характера на такава за допълване или за поправка на ОФГ, а обективира искане изплащане на възнаграждение от бюджета на съда за осъщественото процесуално представителство, т.е. искане за изменение на решението в частта за разноските, имаща характера на определение, на осн.чл.248 ГПК.

На следващо място, адв.А. е била назначена за особен представител на малолетното дете М.З., на което е било предоставена правна помощ по реда на чл.23 ал.1 ЗПП, с Определение № 13476/20.11.2018. Следователно, същата няма качеството на особен представител на страна по смисъла на чл.47 ал.6 ГПК. Затова и посоченото ТР не намира приложение в конкретния случай.

На трето място, заплащането на правната помощ, предоставена по реда на ЗПП, се извършва от Националното бюро за ПП по банков път, въз основа на отчет по чл.38 от Закона и решението на Председателя на НБ за ПП. Казано с други думи, заплащането на възнаграждението става не от съда, а от специализиран за това орган – НБ за ПП. Затова процесуалният представител следва да получи възнаграждението си по предвидения в ЗПП ред.

Изложеното мотивира съда да приеме ч.жалба за неоснователна и затова следва да бъде оставена без уважение, а постановеното от ВРС определение - да бъде потвърдено.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане на ВРС-VІІІс-в № 4371/ 30.01.2019, с което е върната въззивната жалба вх.№ 6247/25.01.2019 на адв.М.А. срещу решението на ВРС-VІІІс-в № 72/8.01.2019, постановено по гр.д.№ 17269/2018.

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение на ВРС-VІІІс-в № 2834/ 27.02.2019, постановено по гр.д.№ 17269/2018, с което е оставено без уважение искането на адв.М.А. за изплащане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото.

 

Определенията са окончателни и не подлежат на обжалване, на осн.чл.274 ал.4 ГПК вр.чл.28 ал.6 изр.2-ро ЗЗДт

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: