Определение по дело №117/2016 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Община Р. обжалва решението в частта, с която съдът е признал, че акт за завземане на недвижим имот за държавен № 120 е неистински, в частта относно извършеното дописване на изразите парцел XІ – 1698, кв. 121 и записването пар. XІІІ кв. 102.

Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че ищците са собственици на 218 кв.м. от поземления имот с площ 328 кв. м., като счита, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Сочи се в жалбата, че съдът неправилно е приел, че извършваните от ищците, техните наследодатели и роднини и правни действия по отношение на съседния недвижим имот №1697, по някакъв начин засяга целостта и квадратурата на процесния недвижим имот.

Счита, че тези действия са ирелевантни по отношение на спорния имот с пл.№ 1698, съобразно записванията му по съответния план.

Счита, че правопораждащият факт по отношение собствеността на процесния недвижим имот върху [община] е присъдата на Горно Джумайският народ съд от 1945 г.

Счита, че към 23.07.1968 г. към датата, която ищците твърдят, че са закупили част от процесният недвижим имот, то същият е бил държавна собственост с произтичащите от това последици.

Сочи, че видно от събраните доказателства на 29.08.1964 г. е сключен договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя между [община] и Г. Х., по силата на който на Х. е отстъпено правото на строеж върху парцел XІ, пл. № 1968 и издадено удостоверение за признато право на строеж. С оглед на това, че на Г. Х. е признато правото на строеж счита, че същият няма правен интерес от предявяване на настоящият иск до толкова, до колкото и това право на строеж в случая ще бъде компрометирано. Счита, че от фактите по делото е безспорно ясно, че от 1945 г. до днес имота е държавна, съответно частна общинска собственост. Ищците не са придобили по предвидения в закона ред нито реални, нито идеални части от него, няма основание акта за държавна собственост да бъде признат за неверен документ, като ищците са собственици само на построената в имота жилищна сграда .

Моли да се отмени решението, в обжалваната част и се постанови друго, с което да се отхвърли иска.

Решението се обжалва в отхвърлителната част от Г. и М. Х., като същите считат, че в частта, в която искът е отхвърлен решението е незаконосъобразно.

Считат, че заплащането на имота с приходна квитанция 070752 от 27.03.1968 г. на останалата част от парцел XІ, която представлява част от имот пл. № 1698 е достатъчно, за да се установи правото на собственост върху така обособената част от недвижимия имот.

Считат, че в случая е приложим чл.39 ал.1 от ЗПИНМ във връзка с придаваеми част по регулация поради, което искът е следвало да бъде уважен изцяло и моли да се отмени решението в отхвърлителната част и се уважи иска.

От страна на физическите лица е постъпил отговор, с който са заявили, че оспорват въззиваната жалба на [община] и са развили съображения за правилност на решението в обжалваната от Община Р. част.

Подадените въззивни жалби са допустими,като постъпили в срок,от страни по делото,които имат право и интерес да обжалват постановения съдебен акт.

ОС Благоевград след като прецени отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства прие следното:

Ищците са предявили установителен иск за право на собственост на ПИ с идентификатор 61813.761.224 по КК на [населено място] с площ от 328 кв.м.

С обжалваното решение РС Разлог е признал за установено на основание чл.194, ал.3 във връзка с чл.193, ал.2 от ГПК, по заявеното от ищците оспорване на истинността на представения от ответника Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 120/11.01.1950г., че документа е неистински в частта относно извършено дописване на израза „пар. ХІ – 1698 кв. 121” и записването „пар. ХІІІ кв. 102”.

По предявения установителен иск е приелза установено по отношение на Община - Р. , че Г. Л. Х. и М. Г. Х. са собственици на 218 кв. метра от ПИ с идентификатор 61813.761.224 с площ 328.00 кв.м., като е отхвърлил иска над уважената част като неоснователен.

За да уважи претенцията частично, РС Разлог е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че през 1963 година ищецът и брат му И. Х. са придобили чрез възмездна сделка от Г. Кдворно място, представляващо имот пл. № 1697, за който е бил отреден парцел X, кв.121 по плана на [населено място]. Приел е,че бившият парцел XI пл.№1698 /съответен на процесния имот с идентификатор 61813.761.224 / е съставен от два имота - едната част от имота на Г. К, притежавала имот пл. № 1697 и който имот е бил продаден на Г. Х., а останалата част е представлявала имот, който е бил одържавен по силата на присъда от Народен съд от 1945 година.В мотивите си първоинстанционният съд приема,че 218 кв.м. от бившия парцел ХI пл.№1968/съответни на част от имот пл.№ 1697 е притежание на ищците,тъй като бил закупен от тях при сделката с К.Макар по плана да е била предвидена улица,която е установено,че не е прокарана,то Община Р. не е представила доказателства или документи за собственост.По отношение на другата част от имота ,РС Разлог е приел,че е установено,че е бил държавна/съответно сега общинска собственост/ и поради спиране на придобивната давност върху такива имоти съгласно пар.1 от ЗС ищците не могат да черпят права от владение върху имота.

Макар първоинстанционният съд да е преценил всички събрани по делото доказателства,направените изводи за придобиване право на собственост от ищците върху 218 кв.м. от имота,в резултат на сделка покупко-продажба с Г. К не се споделят от въззивната инстанция.

В исковата молба ищците са се позовали на обстоятелството,че през 1963г. Г. Х. и брат му са закупили с нот.акт №190/63г. на РС Разлог дворно място имот №1697,за който се отрежда парцел Х в кв.121 по плана на [населено място] при съседи Д.Р.,Г. Д,Д. Б. и улица.След като ищеца е прехвърлил 1/2 ид.ч. от парцел Х,твърди,че е продължил да владее останалата част от имот пл.№1697,придобита чрез сделката,включена в парцел ХI.Твърди ,че другата останала част от парцел ХI е закупил ,като я е платил с квитанцията приложена към исковата молба № 070752.

В обстоятелствената част ищците претендират право на собственост върху процесния бивш парцел ХI пл.№ 1698 в кв.121 [населено място] на основание покупко-продажба,а ако съдът не приема наличието на такава,претендира придобиване на имота по давност.

Представени са нот.акт №3/63г.РС Разлог,от който е видно,че Г. Кутлина е била призната за собственичка по давност на имот пл.№1697,за който се отрежда парцел Х кв.121 по плана на [населено място]/без посочена площ/.С нот.акт № 190/63 така както е описан имота в предходния нот.акт ,същият е прехвърлен от Г. К на ищеца и брат му И. Х.,а няколко месеца по-късно с нот.акт № 156/68г. притежаваната от Г. Х. 1/2 ид.ч. от парцел Х е прехвърлена на друг брат А. Х..

По отношение на процесния парцел ХI пл.№1698 кв.121 по плана на [населено място] със съдебно-техническа експертиза е установено,че в тези си граници и форма е по плана от 1967г.Той е образуван от два имота-част от имот пл.№ 1697 и част от друг имот №1698 ,който е идентичен на имот №1698 по плана от 1961г. и на имот № 1292 по плана от 1922г.По разписен лист по плана от 1961г. имотът пл.№1698 е записан на Г. С. което е зачертано и е записано "държавно"/л. 217/.Имотите на Г. Дса били конфискувани на основание присъда на народния съд/приложена по делото/.Според вещото лице било е установено,че сделката между К и братя Х. е обемала само границите на парцел X имот пл.№1697,защото не е било посочена плевня,находяща се в частта от имот пл.№1697,попадаща в парцел XI. С квитанция 070752 от 27.03.1968г. е заплатена от Г. Х. на общината ,която сума е следвало да се предаде на наследниците на Кутлина частта от имот пл.№ 1697 попадаща в парцел XI и паянтовата сграда и макар,че в квитанцията пише по оценителен протокол за придаваемо място,вещото лице във второто си заключение т.6 е отбелязало, че в техническата служба в [населено място] няма данни за съставяни оценителни протоколи за придаваеми и отчуждаеми места.

Община Р. през 1950 г. е съставила акт за държавна собственост№120 за имотите,станали такава собственост на основание присъдата на народния съд,бивша собственост на Г. Д,но имотът е описан като къща,находяща се на определена улица,при съседи Д.Б. и Н. К. ,от две страни улица-450 кв.м.Действително в акта има дописване на ръка на номера на парцели,които дописвания са направени по-късно,съобразно заключението на експертизата,с различна химикалкова паста.По -късно през 2011г.Община Р. е издала акт за частна общинска собственост на целия спорен процесен имот с номерация по КК.

Не е спорно по делото и се установява от представените от ответника доказателства,че на 19.09.1964г. е видоизменено решение на ИК на ГОНС [населено място],като е взето решение отстъпеното преди това право на строеж върху държавна земя -парцел XI на починалия баща на ищеца ,да бъде дадено на неговия син Г. Х..На Г. Х. през 1968 г. му е издадено удостоверение за признато право на строеж върху процесния парцел,представляващ държавна земя.Не е спорно,че върху този парцел е изградена и жилищната сграда от Г. Х. на основание така отстъпеното му право на строеж.

Също така не са оспорени и писмените доказателства,представени от ответника,от които е видно,че през 2011г. Г. Х. е подал молба до Община Р.,с която като носител на правото на строеж иска да закупи дворното място на сградата.С оглед тази молба е извършена оценка на дворното място-бившия парцел 11,но до реализиране на сделка не се е стигнало.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.Налице е правен интерес от предявяване на такъв иск с оглед твърдяните обстоятелства от ищците за наличие на право на собственост и съставения акт за общинска собственост на процесния имот.

Ищците се позовават на две придобивни основания-сделка покупко-продажба,/като във въззивната жалба е развито приложение и на чл.39 ЗПИНМ,което липсва като основание в исковата молба/ и на придобивна давност.При условия на пълно и главно доказване същите следва да установят фактите,водещи до придобиване право на собственост съобразно закона на сочените от ищците придобивни основания.

ОС Благоевград намира,че искът е неоснователен и на двете сочени придобивни основания.

С оглед установеното в допълнителните заключения на съдебно-техническата експертиза , 218 кв.м. от целия процесен имот от 328 кв.м.,представляват част от бившия имот пл.№ 1697,за който ищците твърдят,че са придобити с договора за покупко-продажба,сключен с Г. Кутлина във форма на нот.акт № 190 /63 г. на РС Разлог.РС Разлог е приел,че това основание на собственост е доказано и е уважил иска за тези 218 кв.м.

Според въззивния съд ищецът Г. Х. не е придобил право на собственост.Видно от редакциите на нотариалния акт на праводателя Г. К ,както и този на сделката,за покупко-продажба ,предмет на правото на собственост на Г. К,установено по реда на обстоятелствената проверка е само урегулираната част от парцел Х,а не целия имот плсн.№ 1697г.В подкрепа на този извод е и твърдението на вещото лице,че тъй като в нот.акт № 190/63г. не е описана постройката,находяща се извън очертанията на парцел Х и земята извън очертанията,през 1968г.Г. Х. ги е заплатил с кв.№070752.

Следователно при сключване на сделката,страните не са уговорили продажба на тази част от имота,която е извън урегулирания в парцел Х имот.Дори по-късно да е заплатил тази част,както се установява по делото,Г. Х. не може да я придобие на основание сделката с нот.акт №190/63г.,тъй като за тази част липсва нотариална форма за прехвърляне,която е форма за действителност на договорите-чл.18 ЗЗД.

Освен това,частта от имот пл.№1697 се е намирала в друг урегулиран поземлен имот -парцел ХI и ако тя се е продавала наред с парцел Х е следвало да бъде упомената в нотариалния акт като част от друг урегулиран имот.Към момента на сделката е действал чл.40 ЗПИНМ /отм/,съгласно който текст не могат да бъдат извършвани отчуждителни сделки за реални части от имот,отредени в самостоятелен парцел.Т.е. дори и да се приеме,че с нот.акт №190/63 г. е продадена и другата част от имот пл№ 1697,то сделката е нищожна като противоречаща на закона.

С оглед на това ОС Благоевград намира,че съобразно разпоредбите на закона чл.18 ЗЗД и чл.40 ЗПИНМ /отм/ през 1963г. Г. Х. не е придобил валидно право на собственост върх 218 кв.м. от процесния имот.Плащането,което е направил не го прави собственик,както неправилно е приел РС Разлог.

В тази част решението ще следва да се отмени и се отхвърли претенцията.

Неоснователно и недоказано е твърдението в исковата молба,че другата част от имот пл.№ 1698,от който е образуван парцел 11 е била заплатена.Приложената квитанция към исковата молба № 070752 от 1968г. се установи,че е за друго плащане,а не за тази част.Продажбата на държавна земя,каквато ЗС към този момент не е допускала е следвало да се облече в необходимата форма.Ето защо съдът приема,че ищците не са доказали такова закупуване,както поради запретата на ЗС,така и поради липса на форма.

Развитите съображения във въззивната жалба за приложението на чл.39 ЗПИНМ за отчуждителното действие на плана,за придаваеми и отчуждаеми части не се възприемат от съда.В случая не се установи ,че ищците са придобили право на собственост от имот пл.№1698,включен в парцел 11,а парцелът е бил отреден за този имот,следователно,ако се приеме,че има придаваеми части/а такива протоколи няма данни да са съставяни/,придаваемата част ще бъде от имот 1697 и собственикът на имот пл.№ 1698 ще придобие собствеността върху цялата площ на урегулирания имот.

Неоснователно е възражението за придобиване имотите по давност от ищците.По отношение на частта от имот № 1698,който е актуван за държавен и това се установява,проследявайки регулационната история на парцел 11,в който е включена част от конфискуван имот,действа разпоредбата на пар.1 ЗС,с който се спира течение на придобивна давност върху държавни и общински имоти.По отношение частта от имот №1697 действа разрешението,дадено с Решение № 186 от 19.II.1987 г. по гр. д. № 154/86 г., ОСГК,че владението на реално разграничена част от парцел за какъвто и да е срок нито води до придобиването на собствеността по давност, ако давностният срок е завършен след влизането в сила на З., нито може да се счита за владение върху идеална част и няма за последица придобиването по давност на съответна идеална част. При действието на З. не е допустимо не само придобиването по давност на реални части, но и на идеални части от дворищнорегулационни парцели чрез владение върху реални части.

Да се признае на ищците право на собственост по давност не е допустимо от закона,не само поради изложените съображения, а при безспорно установеното по делото,че липсва субективния елемент на изработването на придобивна давност,а именно намерението за своене на имота чрез владение.На ищците е било отстъпено право на строеж върху държавна земя чрез изрични молби, а през 2011г. Г. Х. подава молба до ответника с искане за закупуване на УПИ,върху който е построил сграда на основание отстъпено право на строеж.Всички тези действия на Х. до 2011г. включително, обективират съзнанието,че друг е собственик на имота,поради което разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗС е неприложима.

В настоящия спор ищците не установяват придобиване по сочения от тях ред и основание на правото на собственост,поради което исковете следва да се отхвърлят.

По отношение жалбата,касаеща произнасянето на първоинстанционния съд по чл.194 ал.3 ГПК относно акта за държавна собственост от 1950г.,съдът намира решението за правилно.Установено е,че акта касае само частта от имот,принадлежал на лице,чието имущество е конфискувано в полза на държавата,а не по отношение на целия имот,предмет на спора,което би следвало от дописания в него ръкописен текст.

Представляващия Община Р. претендира направените във въззивната инстанция разноски,които следва да се пресъдят с оглед уважената част от жалбата в размер на 750 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 5322 от 12.12.2014г.,постановено по гр.д.№644/2013 по описа на РС [населено място],в частта,с която се ПРИЕМАза установено по отношение на Община - Р. представлявана от Кмета К. И. Г., с адрес за призоваване: [населено място], ул. С. С.” 1, Булстат[ЕИК], че Г. Л. Х., ЕГН [ЕГН] и М. Г. Х., ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], ул. „Г № 1 са собственици на 218 кв. метра от ПИ с идентификатор 61813.761.224 с площ 328.00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин а трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: ПИ с идентификатор 61813.761.378, ПИ с идентификатор 61813.761.372, ПИ с идентификатор 61813.761.225, ПИ с идентификатор 61813.761.226, ПИ с идентификатор 61813.761.223 и ПИ с идентификатор 61813.671.222, и се ОСЪЖДА Община – Р., представлявана от Кмета К. И. Г., с адрес за призоваване: [населено място], ул. С. С.” 1, Булстат[ЕИК], да заплати на Г. Л. Х., ЕГН [ЕГН] и М. Г. Х., ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], ул. „Г № 1 сумата 2 310.00 (две хиляди триста и десет) лева, за сторените по делото разноски,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. Л. Х., ЕГН [ЕГН] и М. Г. Х., ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място] предявен против Община Р.,с който искат да бъде прието за установено по отношение на Община Р.,че са собственици на основание покупко-продажба /при евентуалност и давностно владение/ на 218 кв. метра от ПИ с идентификатор 61813.761.224 с площ 328.00 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин а трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи: ПИ с идентификатор 61813.761.378, ПИ с идентификатор 61813.761.372, ПИ с идентификатор 61813.761.225, ПИ с идентификатор 61813.761.226, ПИ с идентификатор 61813.761.223 и ПИ с идентификатор 61813.671.222.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Г. Л. Х., ЕГН [ЕГН] и М. Г. Х., ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място] да заплатят на Община Р.,направените пред ОС Благоевград разноски в размер на 750лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: Членове :