О П Р Е Д Е Л Е Н И Е97
Гр.В.
22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – В. гражданско отделение
на
…………………………октомври две хиляди и двадесета
година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.
С.
ЧЛЕНОВЕ: Г. Й.
Д. В.
Секретар
като
разгледа докладваното от съдията Й.
Ч.т.д № 432
по описа за 2020 година и за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на чл.418 ал.4 от ГПК.
Съдебното производство е образувано по реда на чл.
278, вр. чл. 274 ал.1 т. 1, вр. чл. 413
ал. 2 от ГПК по частна жалба на „У.К. Б.” АД, със седалище в град С. и адрес на
управление: град С. с ЕИК №., чрез
адв. И. Ч. А. от САК, преупълномощен от А. Д.“П., А. И П.”, рег. по ф.д. № 15924/2007
по описа СГС, с ЕИК №. със съдебен адрес:***, пл… телефон: 02/: Факс: 02срещу
Разпореждане № 27 от 01.07.2020 г. по ч.гр.д. № 68 по описа на РС К. за 2020 г.
Иска се да се отмени Разпореждането в частта, с която се отхвърля
претендираната със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от
28.05.2020 г. (наричано по-долу Заявление) сума от 72.00 лева., представляваща
начислени разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение до длъжника,
като неоснователно и незаконосъобразно.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателят излага следното:
Сочи се ,че претендираната сума от 72.00 лева представлява
разход по обявен за предсрочно изискуем кредит,който се дължал по силата на т. 10.1. от Договор за кредитна
карта на физическо лице № ССIR-572-00260-2018
от 29.11.2018 г., във вр. с чл. 6.3 от Договор за предоставяне на платежни
услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни
документи, приложени по делото заедно със Заявлението и подписани от Длъжника.
Допълнително разходът бил описан и във Формуляр за предоставяне на информация
относно кредитен лимит по кредитна карта за физически лица и приложената по
него Тарифа с условия по издаване и обслужване на банкова карта за физически
лица. Същият документ бил съставен съгласно изискванията на чл. 5 от ЗПК и с
подписването му длъжникът изрично се съгласявал, че е запознат и приема начина
и метода на формиране/определяне размера на изискуемите и дължимите от него
лихви, такси, комисионни и разноски, които банката прилага при извършването на
услуги на клиентите. В тази връзка, разходът бил регламентиран с оглед
осигуряване на пълна изначална яснота и определеност за длъжника относно
максималния размер на дължимото и ограничаване на отговорността му, независимо
от реално направените разходи на кредитора за откриване на длъжника и
уведомяване при настъпване на изискуемост на кредита.
В настоящия случай посочената сума от 72.00 лева не
можела да бъде преценена като такса за управление на кредита, тъй като не била
свързана с предоставяне на допълнителна услуга на кредитополучателя и за чието
заплащане същият да е задължен (Определение № 4269 от 29.11.2019 г. по в. ч. т.
д. № 1853 / 2019 г. на I състав на Окръжен съд – В.). Поради тази причина не
била приложима разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК за забрана за начисляване
на разходи, свързани с управление на кредита.
На следващо
място, заявеното вземане не влизало в противоречие с императивното правило нито
на чл. 10 от ЗПК, нито на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, според което при забава на
потребителя законът признава на кредитора право на обезщетение за
неизпълнението в размер само и единствено на законната лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата.
Сумата в размер на 72.00 лева била изрично означена
както в документът по чл. 417 ГПК, така и в заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение като разход за изпращане и връчване на
покана/уведомление по чл. 60 ЗКИ. Това показвало, че заплащането на този разход
е предвидено само в хипотезата на неизпълнение от страна на кредитополучателя,
тъй като кредитът не бил обслужван,в резултат на което банката се възползвала
от правото си, регламентирано в чл. 10.1., във вр. с чл. 10.1.1., във вр. с чл.
8.12. от договора (неплащане на парично задължение), да обяви цялата непогасена
част от кредита за предсрочно изцяло изискуема, в т.ч. да пристъпи към
незабавно събиране на изискуемите суми. Последното обаче можело да бъде
реализирано едва след връчване на покана/уведомление до длъжника. В подкрепа на
това твърдение били и мотивите на Тълкувателно решение от 02.04.2019 г. по
Тълкувателно дело № 8 по описа на ВКС за 2017 г., ОСГТК : „Ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание.“, поради което подаването на заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение на задължение, което е обявено за предсрочно изискуемо,
обуславяло предхождащата подаване на заявлението неотменима необходимост за заявителя
да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост и да извърши
допълнителни разходи (различни от обезщетението за забава) за уведомяване. В настоящия
случай, задължението било дължимо на основание настъпила предсрочна
изискуемост, обявена на 25.10.2018 г. с връчената на 30.01.2020 г. покана за доброволно изпълнение - приложена
по делото. В тази връзка неизпълнението на договорните отношения от страна на
Длъжника обуславяло извършването от страна на Кредитора на допълнителни
действия, чието изпълнение е свързано допълнителни разноски. Следвало да се има
предвид, че този разход не оскъпявал кредита, тъй като бил дължим единствено
при настоящата посочена хипотеза - виновно неизпълнение на договорните
отношения от страна на кредитополучателя (Определение № 4269 от 29.11.2019 г.
по в. ч. т. д. № 1853 / 2019 г. на I състав на Окръжен съд – В.).
На следващо място се твърди ,че формалната удостоверителна
сила на извлечението от счетоводните книги на банката важи в производството по
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като обвързва съда до
доказване на противното, че изпълняемото право наистина съществува. Размерът на
задължението, посочен в него, се разглежда и установява в производството по чл.
422 ал.1.“ от ГПК. (Решение от 03.02.2017 г. по в.т.д. № 354/2016 г. Апелативен
съд Б., търговско отделение).
С оглед на горното се иска да се отмени Разпореждане № 27 от 01.07.2020 г. по ч.гр.д. № 68 по описа на РС К. за
2020 г„ в частта, с която се отхвърля претендираната със заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение от 28.05.2020 г. сума от 72.00 лева,
представляваща начислени разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение
до длъжника, като неоснователно и незаконосъобразно и се иска да се уважи изцяло заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение от 28.05.2020 г.
суми от 72.00 лева, представляваща начислени разходи за връчване на покана за
доброволно изпълнение до длъжника.
Окръжен съд – гр. В. в настоящия си състав,
след като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по
първоинстанционното дело, УСТАНОВИ:
Частната
жалба е подадена в едноседмичен срок , поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следното :
Пред Районен съд-К. е постъпило заявление от „У.К. Б.” АД с ЕИК., със седалище
и адрес на управление гр. С., р-н .”, пл. .” №, представлявано от Т. А. П. и Д.
В., действащи чрез пълномощник адв. И. Ч. А. - АК – С. за издаване заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу В.Ц.И. с ЕГН: ********* за
сумата от 444.21 лева, главница по Договор за кредитна карта на физическо лице
№ ССIR- 572-00260-2018г. от 29.11.2018г., за сумата 12.14
лева договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 18.06.2019 г. до
23.08.2019г., за сумата 37.75 лева обезщетение за забава върху главницата от
23.08.2019 г. до 27.05.2019 г., 72 лева - разходи за връчване на покана за доброволно
изпълнение и уведомление по чл. 60 ЗКИ до длъжника, за законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното издължаване, както и за направените разноски от 85,00 лева, от
които 25,00 лв. -държавна такса и 60 лв. адвокатско възнаграждение.
С Разпореждане от 28.05.2020г . съдът е оставил
заявлението без движение, поради констатирани нередовности на същото, като е
указал на заявителя да ги отстрани в тридневен срок, което същият не е сторил,
а именно: да посочи обстоятелства, свързани с претендираната сума от 72 лв. -
разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60
ЗКИ до длъжника/на какво основание се претендират същите - договорно или др.,
респективно, ако е договорно - да се посочи на основание кой договор/ коя
клауза от същия/.
Заявителят е уведомен на 19.06.2020 г. ,но не е
предприел нищо във връзка с дадените му указания.С оглед на гореизложеното с
атакуваното разпореждане районният съд е отхвърли заявлението в частта за главница за 72
/седемдесет и два/лева - разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение
и уведомление по чл. 60 ЗКИ до длъжника.
Въззивната инстанция намира ,че обжалваното
разпореждане е правилно и законосъобразно поради следното :
По силата на т.2”б” от ТР №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС
необходимо е заявлението да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се
основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по
основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за
издаване на заповедта за изпълнение. Прието е, че в случай, че в заявлението
липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на
отхвърляне.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение
заявителят е посочил ,че „за изпращане и връчване на Поканата/Уведомление по
чл. 60 ЗКИ до длъжника доверителят ми е направил разходи в размер на 72.00
лева, които са посочени в Извлечение от счетоводни книги към 28.05.2020 г.
(стр. 1), и следва да бъдат присъдени в тежест на длъжника“ /л.3 от делото /.
Съгласно императивната норма на чл.425 от ГПК, заповедното
производство е строго формално и образуването му предпоставя надлежно попълнен
образец на заявление (съобразно поддържаното основание - чл.410 или чл.417 от ГПК). Неговата редовност от външна страна, съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК е
абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Заявителят трябва да посочи всички фактически
обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и
изискуемостта на вземането,като изложението на обстоятелствата трябва да е в
степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу
вземането или да не го оспорва. С разпореждане от 28 май 2020 г.съдът е указал
на заявителя да посочи обстоятелствата
,свързани с претендираната сума от 72 лв.-на какво основание се
претендират-договорно и пр.,на коя клауза от договора .В указания срок
заявителят не е отстранено ,поради което атакуваното разпореждане следва да
бъде потвърдено .Напълно недопустимо е указанията на районния съд да се изпълняват за пръв път пред въззивната
инстанция ,поради което всякакви доводи в частната жалба ,имащи характер на
изпълнение на указанията на районния съд относно основанията ,на които се
претендира сумата от 72 лв.,се явяват недопустими.
За пълното на изложението съдът намира за нужно да
посочи ,че и в частната жалба не се сочи основанието за претендиране на сумата
от 72 лв.,тъй като в т. 10.1. от Договор за кредитна карта на физическо лице №
ССIR-572-00260-2018 от 29.11.2018 г. и в чл. 6.3 от Договор за предоставяне на платежни
услуги чрез използване на банкови кредитни карти като електронни платежни
документи най-общо се говори за разноски без да се конкретизира техния вид и
начин на изчисляване.При наличната по делото информация може да се направи
извод за наличието на неравноправна клауза в договора ,което е самостоятелно
основание за неиздаване на заповед на основание Чл.411 ал.2 т.3 ГПК.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. В. в
настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 27 от
01.07.2020 г. по ч.гр.д. № 68 по описа на РС К. за 2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.