М О
Т И В И
към присъда № 9/17.04.2019 г. постановена по НОХ дело № 56/2019г.
по описа на РС Б.С.
Районна
Прокуратура гр.Б.С. е повдигнала обвинение по чл.183, ал.1 от НК против И.М.М. ***,
за това, че за периода от 04.01.2017г. до 30.11.2018г. в с.Б., обл.В., след
като е осъден с Решение по гр.дело № 907/2016г. по описа на Районен съд гр.Б.С.,
влязло в законна сила на 04.01.2017г. да заплаща месечна издръжка на свои
низходящи малолетните си деца М. И. М., ЕГН ********** в размер на 200.00 лева
месечно и на Х. И. М., ЕГН ********** в размер на 200.00 лева месечно чрез
майка им и законна представителка М.Х.Г. ***, съзнателно не е изпълнил
задължението си за период от над две месечни вноски, общо в размер на 7479.64
лева и за двете деца.
Участващият в делото прокурор
поддържа обвинението срещу подсъдимия. Изразява становище в пледоарията си, че
на подсъдимия М. следва да се наложи наказание Лишаване от свобода, което да
бъде отложено с изпитателен срок.
Служебният защитник на подсъдимия
се съгласи с думите на прокурора, като поиска от съда да му наложи наказание
лишаване от свобода в минимален размер.
Подсъдимия И.М.М. на досъдебното
производство се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, изразил е
съжаление, като е заявил, че се надява да събере парите и да ги плати. В
съдебно заседание същият не се яви, като настоящото дело се разгледа в негово отсъствие
по реда и условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.4 от НПК, като на подсъдимия бе
назначен служебен защитник, който да го представлява.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, които анализирани поотделно и в своята съвкупност дават
основание на съда да приеме за установено следното:
Свидетелката М.Х.Г. е с постоянен
адрес ***, но същата пребивава в Република Италия, където живее и работи. Г. се
завръща в Република България на всеки 3-4 месеца и остава в дома на баща си в с.Б.,
където живеят и двете й деца. Свидетелката Г. и подсъдимия И.М. Христов имали
сключен граждански брак. От съвместното си съжителство двамата имат две деца - М.
И. М., роден на ***г. и Х. И. М., роден на ***г. С Решение № 243/02.12.2016г.
по гр.дело № 907/2016г. на РС-Б.С. гражданският брак между двамата е прекратен.
Със същото решение родителските права над двете деца са предоставени на майката
- свидетелката М.Г.. С това решение И.М. е осъден да заплаща ежемесечно
издръжка на децата си, чрез майката М.Х.Г., в размер на по 200.00 лева месечно
за всяко едно от децата. Съдебният акт влязъл в законна сила на 04.01.2017г.
Според обясненията, дадени в досъдебното производство от подсъдимия М., той
живеел и работел в чужбина. През 2013г. според неговите обяснения, съпругата му
изоставила децата и заминала за чужбина и тогава той се прибрал в с.Т., за да
полага грижи за двете им деца. През 2016г. двамата със съпругата си се развели,
като до този момент той полагал грижи за децата. След развода, обаче,
родителските права били дадени на бившата му съпруга, като по време на съдебния
процес децата заявили, че желаят да живеят при майка си. От тогава подсъдимия М.
много се ядосал на децата си, че искат да живеят при майка си и спрял да се
вижда с тях. Според показанията на свидетелката Г., дадени на досъдебното
производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1,
т.3 от НПК, децата останали да живеят в с.Б., където ходели на училище.Тъй като
тя ходила да работи в чужбина, за да може да ги издържа, за децата се грижил
нейният баща Х.Г.И.. Според свидетелката Г. след развода М. не плащал издръжка
за двете им деца. Тя била отворила банкова сметка ***, за да може по нея да се
превеждат парите за издръжка и по тази сметка през февруари 2018г. получила
сумата от 59.00 лева, а през март 400.00 лева. За дължимата от М. издръжка имало
заведено и изпълнително дело № 5/01.02.2017г.
на Държавен съдия изпълнител при РС-Б.С.. Според свидетелката Г. освен тази
сума от 459.00 лева, тя не е получавала никакви други средства от бившия си
съпруг за издръжка на децата. Свидетелката заявява, че М. работи, но въпреки
това не праща пари на децата си и тя е принудена да работи в чужбина, за да
може да се грижи за децата.
Подсъдимият И.М.М. не е
регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда” гр.Б.С.. Същият не е
подпомаган от Дирекция „Социално подпомагане” гр.Б.С.. Подсъдимият има действащ
трудов договор, регистриран на
20.12.2017г., а преди това е имал сключен и друг трудов договор за времето от
09.01.2017г. до 22.03.2017г. М. *** и МПС - лек автомобил, върху който има
наложена възбрана от съдия изпълнител.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че задължението на подсъдимия
за 18,5 месечни вноски за издръжка на децата му за периода от месец януари
2017г. до месец ноември 2018г.,
e в общ размер на 7479,64 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява, както от показанията на св.Х.И. – баща на майката М.Г., показанията
на свидетелката М.Г., прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 от НПК.
В подкрепа на установената по
делото фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства, приложени към досъдебно производство № 771/2017г. по описа на Районна
Прокуратура гр.Б.С..
От приетата по делото експертиза
се установи, че общата дължима сума от М. към децата му М. и Х. М.ви, като месечна
издръжка е в общ размер на 7479,64 лева.
От така изложената по-горе
фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
За
инкриминирания период подсъдимия М., след като е осъден с Решение по гр.дело
№ 907/2016г. по описа на Районен съд гр.Б.С., влязло в законна сила на
04.01.2017г. да заплаща месечна издръжка на свои низходящи малолетните си деца М.
И. М., ЕГН ********** в размер на 200.00 лева месечно и на Х. И. М., ЕГН **********
в размер на 200.00 лева месечно чрез майка им и законна представителка М.Х.Г. ***,
съзнателно не е изпълнил задължението си за период от над две месечни вноски,
общо в размер на 7479.64 лева и за двете деца.
От
субективна страна подсъдимия е действал с пряк умисъл, като е съзнавал, че
следва да плаща такава издръжка, но не го е правил, въпреки че е получавал
доходи от трудови възнаграждения.
По описания начин от обективна и
субективна страна, същия е осъществил състава на престъплението визирано в чл.183,
ал.1 от НК.
При горните съображения съдът с
присъдата си призна подсъдимия М. за виновен в извършено престъпление против
брака, семейството и младежта по чл.183, ал.1 от НК, по който текст му наложи
наказанието.
При определяне вида и размера на
наказанието, което съдът наложи на подсъдимия М., взе предвид като смекчаващи
обстоятелства – чистото му съдебно минало, изразеното съжаление на досъдебното
производство и признаване на вината, а от друга страна обществената опасност на
деянието, бездействието от негова страна за реализиране на трудова дейност,
носеща му доходи, за да издържа децата си, при което му определи наказание при баланс
на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства и му наложи наказание 6
месеца лишаване от
свобода.
С оглед обстоятелството, че към
момента на постановяване на присъдата подсъдимият не е осъждан, настоящият
състав намира, че в случая е приложим института на условното наказание по
чл.66, ал.1 от НК и постанови изтърпяването на така определеното наказание от 6
месеца лишаване от свобода да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Именно така определеното наказание
по вид и размер съдът прие, че в най-голяма степен ще изиграе своята роля по
отношение както на подсъдимия - да го поправи и превъзпита към спазване на
законите и добрите нрави, така и ще въздейства предупредително върху него и
останалите членове на обществото.
С така определеното му наказание
съдът намира, че в най-голяма степен ще бъдат постигнати целите, както на личната,
така и на генералната превенция на закона.
С оглед изхода на делото съдът
осъди подсъдимия И.М. М. да заплати в
полза на Държавата, в бюджета на ОД на МВР гр.В. направените по делото разноски
на досъдебното производство в размер на 93.84 лева, а в бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВСС направените в съдебната фаза разноски в размер на 50,00
лева.
При горните съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: