Р Е Ш Е Н И Е
Номер 167 Година
06.02.2019 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, Х състав, на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №
3360 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.42, ал.8 от
Правилника за приложение на закона за интеграция на хората с увреждания
(ППЗИХУ).
Образувано е по жалба на И.К.К. с ЕГН: **********
***, със съдебен адрес *** – адвокат М.И. против заповед №
ЗИХУ42/Д-А/2139/18.10.2018г. и заповед № ЗИХУ42/Д-А/2139/1/18.10.2018г. и двете
издадени от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас. Счита
заповедите за незаконосъобразни и прави искане да бъдат отменени и да се върне
преписката за уважаване на искането му по заявление вх.№
ЗИХУ42/Д-А/2139/10.10.2018г. В съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата на сочените в нея основания и моли да бъде
уважена, както и да му бъдат присъдени
направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Бургас, след като
прецени твърденията на страните и събраните в хода на производството
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
И.К. е подал заявление-декларация № ЗИХУ42/Д-А/2139/10.10.2018г.
(л.11 от делото) до директора на Дирекция “СП” гр.Бургас, за отпускане на целева
помощ за закупуване на програмируем цифров слухов апарат и 20 броя батерии за
същия. Към молбата са приложени документ за самоличност, протокол на
специализирана ЛКК по УНГ болести при „УМБАЛ - Бургас” АД и удостоверение за
видовете осигурителни рискове, за които се осигурява лицето.
Със заповед № ЗИХУ42/Д-А/2139/18.10.2018г.
(л.9 гръб от делото) на Директора на Дирекция “СП” гр.Бургас е отказано
отпускане на целева помощ за закупуване на програмируем цифров слухов апарат. В
мотивите на заповедта е посочено, че отказът е постановен на основание т.5 б.„е“
на Приложение № 7 от ППЗИХУ, тъй като лицето не е в трудоспособна възраст,
поради което няма право на програмируем цифров слухов апарат за осигурени лица
в трудоспособна възраст. Заповедта е обжалвана по административен ред и с
решение № 47 (л.16-17) на директора на РД “СП“ гр.Бургас, жалбата е отхвърлена.
В решението е посочено, че съгласно чл.40 от ППЗИХУ „Медицинските условия,
експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за помощните
средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата
ползват целева помощ, са посочени в приложение № 7”, като съгласно т.5 б.„е“ от
него, програмируем цифров слухов апарат се отпуска на осигурени лица в
трудоспособна възраст по медицински
индикации /намаление на слуха над 40 dВ двустранно/, след представяне на
медицински протокол от специализирана ЛЛ за УНГБ. Посочено е, че К. е на 66
години, т.е. не е в трудоспособна възраст
по смисъла на чл.68 от КСО, поради което няма право на програмируем
цифров слухов апарат за осигурени лица в
трудоспособна възраст.
Със заповед №
ЗИХУ42/Д-А/2139/1/18.10.2018г. (л.10 от делото) на директора на Дирекция “СП”
Бургас е отказано отпускане на целева помощ за закупуване на 20 броя батерии за
програмируем цифров слухов апарат. В мотивите на заповедта е посочено, че
отказът е постановен на основание т.5 б.„е“ на Приложение № 7 от ППЗИХУ, тъй
като лицето не е в трудоспособна възраст, поради което няма право на
програмируем цифров слухов апарат за осигурени лица в трудоспособна възраст,
респ. няма право на батерии за същия. Заповедта е обжалвана по административен
ред и с решение № 48 (л.14-15 от делото) на директора на РД “СП” гр.Бургас,
жалбата е отхвърлена. В решението е посочено, че съгласно чл.40 от ППЗИХУ
„Медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински
документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински
изделия, за които лицата ползват целева помощ, са посочени в приложение № 7”,
като съгласно т.5 б.„з“ от посоченото, целева помощ за батерии за слухов апарат
се отпуска в случай, че на лицето е отпусната целева помощ за слухов апарат. Посочено
е, че със заповед № ЗИХУ42/Д-А/2139/18.10.2018г. на директора на Дирекция “СП”
Бургас на К. е отказана целева помощ за програмируем цифров слухов апарат, с
оглед на което на същия не се следва и отпускане на целева помощ за батерии за
слухов апарат.
Решенията са връчени на 03.12.2018г.,
видно от приложеното известие за доставяне (л.18 от делото) и заповедите са обжалвани с жалба вх.№ 02-11-00-0563/13.12.2018г.,
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността
на административния акт.
Съгласно чл.142,
ал.1 от АПК, съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването
му, а съгласно ал.2 установяването на нови факти от значение за делото след
издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
Към момента на издаване на оспорените заповеди
действащ е Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), който е отменен
с приемането на Закон за хората с увреждания (ЗХУ), обнародван в Държавен
вестник бр.105 от 18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019г.. Ето защо и на
основание чл.142, ал.1 от АПК в случая са приложими разпоредбите на ЗИХУ и
ППЗИХУ.
Съгласно чл.44, ал.2 от ЗИХУ (отм.) хората
с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, покупка и ремонт на
помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в
списъците по чл.35а, ал.1, с изключение
на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната
здравноосигурителна каса, като съгласно ал.5 на същия текст, условията и редът
за отпускането, изплащането, изменянето и прекратяването на целевите помощи и размерите на целевите помощи по ал.1 се определят с
правилника за прилагане на закона.
Съгласно
чл.40, ал.1 от ППЗИХУ, медицинските условия, експлоатационните срокове и
необходимите медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения
и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ, са посочени в
приложение № 7.
Съгласно чл.42, ал.1 от ППЗИХУ, целева помощ
за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления,
съоръжения и медицински изделия и за допълнителна парична помощ за пътни
разходи в страната за изработване, покупка и ремонт на помощни средства,
приспособления, съоръжения и медицински изделия се отпуска въз основа на
заявление-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика,
подадено до дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия му адрес, като
съгласно ал.3 директорът на дирекция „Социално подпомагане” или упълномощено от
него длъжностно лице в срок 10 дни след подаване на заявление-декларация издава
заповед, с която отпуска или отказва помощта по ал.1.
Оспорените заповеди са издадени от
компетентен орган – директора на дирекция „Социално подпомагане” Бургас,
съобразно предоставените му правомощия с нормата на чл.42, ал.3 от ППЗИХУ.
В хода на административното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Производството е инициирано с
подадено от него заявление-декларация, съобразно изискванията на чл.42, ал.1 от
ППЗИХУ, като директора на Дирекция „СП” Бургас, се е произнесъл в срока по
чл.42, ал.3 от ППЗИХУ със заповед, с която е отказано отпускането на целева
помощ за закупуване на програмируем цифров слухов апарат, съответно със
заповед, с която е отказано отпускането на целева помощ за закупуване на 20
броя батерии за слухов апарат.
В случая не е налице спор по делото, че
жалбоподателят има намаление на слуха, налагащо слухопротезиране. Спорът е единствено
относно това, има ли жалбоподателя право на целева помощ за закупуване на програмируем
цифров слухов апарат, доколкото е над 65-годишна възраст, като според
административния орган той не е в трудоспособна възраст, поради което не е
налице едно от изискванията на т.5 б.„е“ от Приложение № 7. Съгласно посоченият
текст, програмируем цифров слухов апарат се отпуска на осигурени лица в
трудоспособна възраст по медицински индикации, след представяне на медицински
протокол от специализирана ЛЛ за УНГБ, за срок от пет години.
Безспорно жалбоподателят е бил на 66
години и е полагал труд като собственик и управител на търговско дружество, както
към датата на подаване на заявлението-декларация, така и към датата на издаване
на заповедите и е бил осигурен за всички осигурителни рискове без трудово
злополука, професионална болест и безработица. В приложимите нормативни актове
– ЗИХУ(отм.) и ППЗИХУ, не е налице легално определение на понятието
„трудоспособна възраст“, което да се приложи при преценка за наличие на
условията по т.5, б.„е“ от Приложение № 7. След като безспорно К. е осигурено
лице за всички осигурителни рискове, без
трудово злополука, професионална болест и безработица и към датата на подаване
на заявлението помощта полага труд като
собственик и управител на търговско дружество, следва да се приеме, че той отговаря
на изискването за отпускане на целева помощ за покупка на програмируем цифров
слухов апарат по т.5, б.„е“ от Приложение № 7.
Не могат да бъдат споделени доводите на
ответника, че понятието „трудоспособна възраст“ следва да се изведе от нормата
на §1, т.12 от ПЗР на ППЗСП, в която е дадено определение на понятието за „нетрудоспособна
възраст“, която е възрастта под 16
години и над определената в чл.68, ал.1-3 от Кодекса за социално осигуряване
възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Нито в
ЗИХУ(отм.), нито в правилника за прилагането му е посочено, че за целите на
същите, понятието „трудоспособна възраст“ следва да бъде използвано в смисъла
предвиден в ПЗР на ППЗСП. Същевременно двата закона уреждат различни по вид
обществени отношения и докато ЗСП урежда обществените отношения, свързани с
гарантирането на правото на гражданите в Република България на социално
подпомагане чрез социални помощи и социални услуги, то ЗИХУ(отм.) урежда
обществените отношения, свързани с интеграцията на хората с увреждания. Също
така, тези два закона имат различни цели и докато ЗСП има за цел подпомагане на
гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни
жизнени потребности; укрепване и развитие на обществената солидарност в трудни
житейски ситуации; подкрепа за социално включване на лицата, които получават
социални помощи, и на лицата, които ползват социални услуги; подпомагане на
трудовата заетост на безработните лица, които отговарят на изискванията за
получаването на месечни социални помощи и насърчаване на предприемачеството в
социалната сфера чрез предоставяне на социални услуги от физически и юридически
лица, то ЗИХУ(отм.) има за цел: равнопоставеност на хората с увреждания; социална
интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им; подкрепа на
хората с увреждания и техните семейства; интегриране на хората с увреждания в
работна среда. С оглед различния предмет и цели на двата закона е недопустимо
по аналогия да се прилагат разпоредбите на единия закон спрямо другия, особено
във вреда на хората с увреждания. Също така, това би било и в противоречие с
нормата на чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, съгласно която когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите,
които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, което
изискване в случая не е изпълнено.
След като законодателят не е приел
легална дефиниция на понятието трудоспособна възраст в приложимите нормативни
актове и след като заявителя е осигурено лице и полага труд, то следва да се
приеме, че спрямо него са налице условията за предоставяне на целева помощ за
покупка на програмируем цифров слухов апарат по т.5, б.„е“ от Приложение № 7.
Следва да се посочи, че с ограничението, предвидено за помощта по т.5, б.„е“ от
Приложение № 7, се цели от конкретния вид слухови апарати, които са по-скъпи,
да се възползват лицата, които се осигуряват и полагат труд, т.е. имат принос
към осигурителната система, каквото принос безспорно притежава и
жалбоподателят.
С оглед на изложеното, неправилно с
обжалваните заповеди е отказано на И.К. отпускането на исканите помощи за
закупуване на програмируем цифров слухов апарат и на 20 бр. батерии за него и те
следва да бъдат отменени, като незаконосъобразни, а преписката да се върне на
административния орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното
решение.
При този изход на спора, искането на
жалбоподателя за присъждане на направените от него съдебно-деловодни разноски
се явява основателно и ответника следва да бъде осъден да заплати направените
разноски в размер на 380,00 лева, от които 20,00 лева платена държавна такса и 360,00
лева платено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е
определено в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като на
основание §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. и по аргумент от решение на
СЕС от 23 ноември 2017 г., по обединени дела С-427/16 и С-428/16, към
адвокатското възнаграждение следва да се присъди и начисления данък.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас, Х-ти
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № ЗИХУ42/Д-А/2139/18.10.2018г. издадена от директора
на Дирекция “Социално подпомагане” Бургас.
ОТМЕНЯ
заповед №
ЗИХУ42/Д-А/2139/1/18.10.2018г. издадена
от директора на Дирекция “Социално подпомагане” Бургас.
ВРЪЩА
преписката на директора на Дирекция
“Социално подпомагане” Бургас за ново произнасяне по заявление-декларация №
ЗИХУ42/Д-А/2139/10.10.2018г. подадено от И.К.К. ***, съобразно мотивите на
съдебното решение.
ОСЪЖДА
Дирекция “Социално подпомагане”
Бургас да заплати в полза на И.К.К. с ЕГН: ********** *** направените разноски по делото в размер на 380,00 лева
(триста осемдесет и шест лева и осемдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14
-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: