Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тридесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. д. № 10764
по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 430 и сл. ТЗ, предявени от „Б.Д.”
ЕАД срещу В.Ц.К. с ЕГН **********, В.Б.С. с ЕГН ********** и Д.Е.Х., с ЕГН **********,
при условията на пасивна солидарност за заплащане на сумата от 50 000 лв. -
представляваща част от дължимата и неплатена главница по Договор за кредит -
овърдрафт № 697 от 28.01.2008 г. и анексите към него в общ размер на 216 763.84
лв., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане и разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че по
силата на Договор за встъпване в дълг от 09.09.2011 г., „Б.Д.” ЕАД е дала
съгласие, а ответниците са встъпили като съдлъжници по смисъла на чл. 101 ЗЗД във
всички задължения на „К. - 5“ ООД, ЕИК *******7, произтичащи от Договор за
кредит-овърдрафт № 697 от 28.01.2008 г. и Анекс № 1 от 28.01.2009 г., Анекс № 2
от 22.04.2009 г., Анекс № 3 от 20.08.2009 г., Анекс № 4 от 05.02.2010 г., Анекс
№ 5 от 21.05.2010 г. и Анекс № 6 от 02.02.2011 г. към него.
Съгласно условията и реда на
посочения договор за кредит, „Б.Д.” ЕАД е предоставила на „К. - 5“ ООД кредит в
размер на 360 000 лв, който е бил усвоен изцяло. Съгласно чл. 3 от Договора за
встъпване в дълг към датата на подписването му, задълженията по посочения
договор за кредит са били общо в размер на 382 535.64 лв., от които: 360 000.00
лв. - главница, 15 115.64 лв. – дължима лихва и 7 420.00 лв. - дължима такса
закъснение.
Съгласно уговореното в
договора, считано от датата на подписването му - 09.09.2011 г., ответниците отговарят спрямо „Б.Д.“ ЕАД като солидарни
длъжници за изпълнението на всички задължения по Договор за кредит-овърдрафт №
697 от 28.01.2008 г. и анексите към него като за свое собствено задължение. Съгласно
чл. 5 от договора за кредит сумите по кредита е следвало да бъдат издължени
изцяло и в срок до 28.07.2011 г., ведно с ежемесечно дължимата договорна лихва.
В исковата молба се излага, че
към датата на крайния падеж за погасяване на задълженията по кредита, цялостно погасяване
на дължимите суми по кредита не е последвало от „К. - 5“ ООД и солидарно
задължените по него лица и настоящи ответници като се твърди, че към момента задълженията
на солидарните длъжници по договора за кредит са в общ размер на 248 820.88
лв., от които 216 763.84 лв. - главница по Договор за кредит-овърдрафт № 697 от
28.01.2008 г. и анексите към него; 32 012.04 лв. - законна лихва върху
главницата за периода от 19.03.2015 г. до 30.08.2016 г. и 45 лв. - дължими
съдебни такси. С оглед на това, ищецът моли съда да постанови съдебно решение,
с което да осъди ответниците да му заплатят посочената сума и направените по
делото разноски.
Ответникът В.Ц.К., чрез процесуалния си представител адв. И.М. е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявения иск по
основание и размер. В тази връзка оспорва изцяло истинността на представените
Договор за кредит - овърдрафт № 697/28.01.2008 г. и анексите към него, както и
Договор за встъпване в дълг от 09.09.2011 г., поради това, че същите не са
идентични с оригиналите. На следващо място твърди, че Договорът за встъпване в
дълг 09.09.2011 г. е нищожен, поради това, че подписите, положени в него на са положени
от него, в този смисъл не е налице съгласие за сключване на договора за
встъпване в дълг и за ответника не е възникнало задължение за плащане по този
договор. Наред с това се сочи, че в Договора за кредит - овърдрафт от
28.01.2008 г. не е договорено сключването на Договор за встъпване в дълг като
обезпечение на договора за кредит, а други обезпечения - поръчителство и запис
на заповед, а освен това в договора да встъпване в дълг е уговорен срок за
доброволно плащане, който към момента на сключване на договора вече е бил
изтекъл, поради което счита, че договорът има невъзможен предмет. На следващо
място се твърди, че Договорът за встъпване в дълг е унищожаем - като сключен
при крайна нужда и явно неизгодни условия като се излагат съображения в тази
насока. Оспорва се също така, че не е налице обявена предсрочна изискуемост на кредита
по договора за кредит - овърдрафт, което е абсолютна предпоставка за
разглеждане на иска.
Прави възражение и за изтекла 3
- годишна погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ по отношение на иска
за заплащане на сумата в частичен размер на 50 000 лв. - дължима по договор за
кредит - овъдрафт № 697/28.01.2008 г. по излажени съображения в отговора.
Представя доказателства и претендира разноски по делото.
Ответникът Д.Е.Х. е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявения иск по основание и
размер. В тази връзка излага, че съгласно чл. 1 от последния Анекс № 6/02.02.2011
г. на кредитополучателя е определен срок за ползване на кредита до 28.07.2011
г., т.е. към датата на встъпването им в дълг, срокът на ползване на кредита по
Договора за кредит и анексите към него е изтекъл и следователно реално към
същата дата нито кредиторът, нито те като встъпващи съдлъжници са имали право
за доброволно изпълнение по договора за кредит, защото падежа на кредита към
09.09.2011 г. вече е бил настъпил. С оглед това счита, че договорът за встъпване
в дълг е сключен от тях както при явно неизгодни условия, така и при условията
на крайна нужда.
На следващо място се сочи, че с
договора за кредит - овърдрафт е договорен максимален размер на кредита 360 000
лв. за срок от 12 месеца /до 28.01.2009 г./, а впоследствие на 28.01.2009 г. е
сключен Анекс № 1, с който страните са уговорили, че кредитът се подновява за
сумата от 360 000 лева за нов срок от 6 месеца, а в чл. 2 са уговорили, че в
срока по ал. 1 от анекса усвояването и погасяването на овърдрафта се извършва
при намаляващи размери /лимити/, както следва: считано от 25.06.2009 г. до 252
000 лв. и следователно от тази дата до края на договорения срок на ползване на кредита,
същият се усвоява и погасява в намаления размер от 252 000 лв, поради което
счита, че съдлъжниците са отговорни за кредит в размер на 252 000 лв., а не
както се претендира в размер на 360 000 лв.
На следващо място се излага, че
не са представени доказателства от страна на Банката, че е обявила кредита за
предсрочно изискуем или че е уведомила длъжниците за настъпила такава, поради
което не може да бъде ангажирана отговорността му като съдлъжник за изпълнение
на задълженията по договора за кредит. На отделно основание прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на предявения иск.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Договор
за кредит – овърдрафт № 697 от 28.01.2008 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и „К.-
5“ ООД - кредитополучателя, по силата на който Банката е предоставила на
кредитополучателя кредит – овърдрафт в максимален договорен размер от
360 000 лева за срок от 12 месеца, с крайна падежна дата 28.01.2009 г.,
като е уговорено, че при условията, предвидени в Приложение № А.1, срокът по т.
5 може да бъде продължаван с анекси, като общият срок не може да бъде по-дълъг
от 5 години от датата на сключване на първоначалния договор.
В чл. 11.1. е уговорено, че за
предоставения кредит кредитополучателят заплаща на кредитора годишна лихва
формирана от ОЛП на БНБ + договорена надбавка в размер на 3,3%, като към датата
на сключване на договора ОЛП е в размер на 4,68%.
В чл. 13 е предвидено, че при
неиздължаване на кредита в уговорения по т. 5 срок, при наличие на просрочени
лихви или при наличие на предпоставки за превръщане на кредита в предсрочно
изискуем съгласно т.22, кредиторът прилага санкциите по т. 21 от договора.
В чл. 20.1. б. „в“ е
предвидено, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията
по договора, кредиторът по своя преценка може да превърне кредита в предсрочно
изискуем и да предприеме действия за събиране на вземането си по този договор. В
чл. 22, б. „а“ е предвидено, че кредиторът има право да превърне кредита,
заедно с лихвите, в предсрочно изискуем когато по разплащателната сметка на Кредитополучателя
не са постъпвали суми за срок от 3 месеца и погасяването на дължимата лихва за
този период е извършвано за сметка на неусвоения лимит, както и в други случаи,
изрично посочени в б. „б“ до б. „з“.
По делото е представен Анекс №
1 към Договор за кредит – овърдрафт № 697/28.01.2008 г., сключен на 28.01.2009
г. между „Б.Д.“ ЕАД и „К.- 5“ ООД, видно от който е подновен овъдрафта в размер
на 360 000 лв. за срок от 6 месеца, считано от 28.01.2009 г., като
крайният срок за погасяването му е до 28.07.2009 г. В чл. 2 е предвидено, че в
срока на кредита усвояването и погасяването на овърдрафта се извършва при
намаляващи размери /лимити/ - считано от 25.06.2009 г. до 252 000 лева.
Съгласно чл. 5 страните са
договорили, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща на кредитора
годишна лихва формирана от едномесечен SOFIBOR плюс договорена надбавка в
размер на 3 %, като към датата на сключване на анекса едномесечния SOFIBOR е в
размер на 5,882%.
Видно от представения по делото
Анекс № 2 към Договор за кредит от 22.04.2009 г., сключен между „Б.Д.” ЕАД и „К.-5”
ООД, страните са променили размера на договорената лихва.
Приложен е и Анекс № 3 към Договор за кредит - овърдрафт № 697 от
28.01.2008 г., сключен на 20.08.2009 г. между „Б.Д.” ЕАД и „К.-5” ООД, с който
страните са уговорили, че кредитът се продължава за срок от 6 /шест/ месеца до
25.01.2010 г. В чл. 4 от анекса е уговорено, че т. 17.4. от договора за кредит
става 17.5. и се създава нова т. 17.4., с която се уговаря поръчителство на 3
/три/ броя физически лица, наричани за краткост поръчители по договор за поръчителство,
неразделна част от договора за кредит и настоящия анекс, а именно: 17.4.1. В.Ц.К.;
17.4.2. В.Б.С. и 17.4.3. Д.Е.Х..
По делото е приложен Анекс № 4 към
договор за кредит - овърдрафт № 697 от 28.01.2008 г. сключен между „Б.Д.“ ЕАД и
„К.-5“ ООД на 05.02.2010 г., с който страните са уговорили, че се променя
разпоредбата на т.5 от договора за кредит и придобива следното съдържание: Кредитът
се предоставя за срок от 12 месеца, считано от 28.01.2010 г. до 28.01.2011 г.
Видно от представения Анекс № 5
към Договор за кредит – овърдрафт № 697 от 28.01.2008 г. сключен между „Б.Д.“
ЕАД и „К.-5“ ООД на 21.05.2010 г., страните са променили т. 9.1 от Договора за
кредит, а именно, че за предоставения кредит кредитополучателят заплаща на
кредитора годишна лихва, формирана от едномесечен SOFIBOR плюс договорена
надбавка в размер на 5%.”, като към датата на сключване на Анекса едномесечният
SOFIBOR е в размер на 2,42%.
Представен е Анекс № 6 към Договор
за кредит - овърдрафт № 697 от 28.01.2008 г. сключен между „Б.Д.“ ЕАД и „К.-5“
ООД на 02.02.2011 г., с който страните са уговорили,
че срокът за ползване на кредита по т. 5 от Договора за кредит се продължава с 6
месеца считано от 28.01.2011 г. до 28.07.2011 г. В чл. 2 от анекса страните се
изменили и разпоредбата на т. 11.1. от Договора като са уговорили, че за
предоставения кредит кредитополучателят заплаща годишна лихва в размер на
7.621%.
По делото е представен и
Договор за встъпване в дълг от 09.09.2011 г. към Договор за кредит № 697 от
28.01.2008 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и „К. - 5“ ООД и В.Ц.К., ЕГН **********
– като Поемател 1; В.Б.С., ЕГН ********** – като Поемател 2 и Д.Е.Х., ЕГН ********** – като Поемател 3, видно от който поемателите встъпват като Съдлъжници
по смисъла на чл. 101 от ЗЗД в задълженията на „К.-5“ ООД – като кредитополучател,
произтичащи от Договор за кредит № 697 от 28.01.2008 г. и всички анекси към
съответния договор, а кредитора дава съгласието си за встъпването по този договор.
Съгласно чл. 2 с подписване на
договора, страните приемат за установено, че Кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя кредит по силата на Договор за кредит – овърдрафт № 697 от
28.01.2008 г., допълван и изменян с анекси с договорен размер от 360 000 лв.
като общият размер на задължението към датата на подписване на Договора за
встъпване в дълг е 382 535,64 лв., от които: 360 000 лева - главница,
15 115.64 - дължима лихва и 7 420 - дължима такса закъснение.
В чл. 4 е предвидено, че с подписването
на договора, поемателите декларират, че са получили и са запознати и приемат
всички условия по Договора за кредит № 697 от 28.01.2008г. и всички анекси към него.
Съгласно чл. 5, считано от датата на подписване на договора, Кредитополучателят
и Поемателите отговарят спрямо Кредитора като солидарни длъжници за
изпълнението на всички задължения по Договор за кредит № 697 от 28.01.2008г. и
всички анекси към съответния договор. В чл. 6.1. е предвидено, че поемателите
отговарят за задължението, в което са встъпили, като за свое собствено
задължение, а съгласно чл. 7 учредените в полза на кредитора обезпечения по
договора за кредит запазват действието си.
Видно от представената по
делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена на
02.12.2011 г. по ч.гр.д. № 48895/2011 г. на СРС, ІІ ГО, 73 с-в съдът е
разпоредил длъжникът „К. - 5“ ООД да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумите от
360 000 лв. – главница, 20 111,71 лв. – договорна лихва за периода
24.02.2011 г. – 14.11.2011 г. , 224,00 лв. – такси по заема, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 15.11.2011 г. до окончателното й изплащане и направените разноски по делото –
7887,11 лв. – държавна такса и 4393.55 лв. – юрисконстултско възнаграждение за
вземане, произтичащо от Договор за кредит от 28.01.2008 г. въз основа на
счетоводните книги на Банката към 14.11.2011 г. На 05.04.2012 г. е издаден и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 48895/2011 г. на СРС, ІІ ГО, 73 с-в за
присъдените по заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК суми.
По делото са представени копие
от застрахователна полица „Пожар и други щети на имущество“ по сключена
застраховка в „Групама застраховане“ ЕАД, сключена във връзка с Договор за
кредит – овърдрафт № 697/28.01.2008 г. между „Б.Д.“ ЕАД и „К. - 5“ ООД. Видно
от представеното по делото Писмо изх. № 20-05-19 от 07.02.2019 г. от „Групама
застраховане“ ЕАД – В.Ц.К., Д.Е.Х. и В.Б.С. нямат сключена застрахователна
полица/договор със застрахователното дружество.
От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена се установява, че максимално усвоеният размер по договора
от 360 000 лева е достигнат първоначално на 27.04.2009 г., а в последствие и на
други дати. Видно от експертизата, при извършена проверка в „Б.Д.“ ЕАД се
установява, че към 28.07.2011 г. сумата по договора представляваща главница, не
е погасена като нейният размер е 360 000 лева.
На следващо място се
установява, че към 09.09.2011 г. общият размер на вземанията по договора за
кредит е 382 535,64 лева, като същият включва: 360 000,00 лв. - непогасена
главница; 15 115,64 лв. - лихви, начислени за периода от 20.12.2010 г. до 08.09.2011
г. вкл.; 7 420,00 лв. - санкционираща лихва за закъснение за периода от 05.04.2011
г. до 08.09.2011 г.
Видно от експертизата след
09.09.2011 г. – датата на която е сключен Договорът за встъпване в дълг, са
постъпили плащания по кредита на 19.03.2015 г. от ЧСИ, в резултат на
принудително изпълнение - публична продан по ИД 2757/2011 г., с които е
извършено погасяване на задължения в общ размер на 302 246,02 лева, от които
143 236,16 лв. – главница; 122 885,30 лв. – законна лихва /соъбразно
уточнение на експерта в съдебно заседание на 30.05.2019 г./, 34 131,71 лв.
– санкционираща лихва и сумата от 1992,85 лв. – застрахователни премии, подробно описани в Таблица № 1 на стр. 4 от
експертното заключение. Съгласно заключението на експерта, възнаградителната и
санкционираща лихва, начислени към 14.11.2011 г. са погасени изцяло, като след тази
дата размерът на дължимата главница по кредита е 216 763,84 лева /соъбразно
направеното експертно уточнение в съдебно заседание от 30.05.2019 г./.
Съгласно заключението на
експертизата към датата на подаване на исковата молба - 01.09.2016 г.,
задължението по Договор за кредит - овърдрафт № 697 от 28.01.2008 г. е в общ
размер на 250 941, 31 лв., от които: 216 763, 84 лв. - главница; 32 132,47лв. - законна лихва от
19.03.2015 г. до 01.09.2016 г. и 2044, 99 лв. - такси и разноски.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че между „Б.Д.“ ЕАД и „К. - 5“ ООД са
възникнали валидни облигационни отношения по Договор за кредит – овърдрафт №
697 от 28.01.2008 г., по силата на който Банката е предоставила на
кредитополучателя кредит – овърдрафт в максимален договорен размер от
360 000 лева за срок от 12 месеца, с крайна падежна дата 28.01.2009 г.,
като е уговорено, че при условията, предвидени в Приложение № А.1, срокът по т.
5 може да бъде продължаван с анекси, както и че общият срок не може да бъде
по-дълъг от 5 години от датата на сключване на първоначалния договор.
Няма спор също така, че в
периода от 28.01.2009 г. до 02.02.2011 г. между „Б.Д.“ ЕАД и кредитополучателят
„К. - 5“ ООД са били сключени 6 анекси към договора за кредит, с които страните
са постигнали уговорки за изменение на определени части от неговото съдържание,
досежно размера на годишната лихва, както и за продължаване на крайния срок на
договора като с последния Анекс № 6 от 02.02.2011 г. към Договора за кредит –
овърдрафт, страните са продължили договора с 6 месеца до 28.07.2011 г.
Безспорно е също така, че с
Договор за встъпване в дълг от 09.09.2011 г. към Договор за кредит № 697 от
28.01.2008 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и „К. - 5“ ООД и ответниците
В.Ц.К., В.Б.С. и Д.Е.Х., същите са встъпили като Съдлъжници по см. на чл. 101
от ЗЗД в задълженията на „К.-5“ ООД по Договора за кредит № 697 от 28.01.2008
г. и всички анекси към него.
В чл. 4 от договора за
встъпване в дълг, страните са декларирали, че с подписването на договора са
получили и са запознати и приемат всички условия по Договора за кредит № 697 от
28.01.2008г. и всички анекси към него и от датата на подписване на договора
отговарят спрямо Кредитора като солидарни длъжници за изпълнението на всички
задължения по Договор за кредит № 697 от 28.01.2008г. и всички анекси към него
като приемат да отговарят за задължението, в което са встъпили, като за свое
собствено задължение, съгласно чл. 6.1. Безспорно е също така, че с
разпоредбата на чл. 8.1. страните са договорили, че Кредиторът има право да
иска изпълнение на цялото задължение, както от Кредитополучателя, така и от всеки
от Поемателите, като последният не може да възразява, че задължението не е
предявено за изпълнение първо на първоначалния длъжник.
Следователно съдът намира за
установено по делото, че с подписването на Договора за встъпване в дълг от
09.09.2011 г. към Договор за кредит № 697 от 28.01.2008г., ответниците по
делото са поели солидарна отговорност по см. на чл.121-123 от ЗЗД, като същите
безспорно са се задължили да встъпят във всички задължения на кредитополучателя
по договора, респ. за заплащане на всички дължими суми по него до окончателното
му погасяване като изрично са приели и всички условия по сключените анекси по
него.
Съдът намира за неоснователно
направеното възражение от ответника В.К., че участва като страна по две
правоотношения, обезпечаващи изпълнението по Договора за кредит – овърдрафт –
като поръчител и като солидарен длъжник. В тази връзка безспорно с подписването на Анекс № 3 от 20.08.2009
г. към процесния договор за кредит е било уговорено поръчителство на
ответниците по делото като физически лица, но впоследствие изрично с
подписването на Договора за встъпване в дълг от 09.09.2011 г., страните изрично
са уговорили солидарна отговорност по см. на чл. 101 от ЗЗД като са постигнали
съгласие за встъпване заедно с главния длъжник в задълженията по договора.
Основният критерий дали са
налице квалификационните признаци на поръчителството или страните са се
договорили солидарно да извършат една престация при условията на чл. 121 и сл. ЗЗД е дали солидарният длъжник гарантира изпълнението на чуждо задължение или
изпълнява свой дълг / Решение № 24 от 03.04.2013 г. по т. д. № 998/2011 г. на ВКС/.
Безспорно с клаузата на чл. 6.1. от договора за вспъване в дълг, страните са
приели, че поемателите отговарят за задължението, в което са встъпили, като за
свое собствено задължение. Поради изложеното, съдът намира, че ответниците
притежават единствено качеството на съдлъжници по см. на чл. 101 ЗЗД по Договор
за кредит - овърдрафт № 697 от 28.01.2008 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и „К. -
5“ ООД.
На следващо място, съдът
намира, че по делото не бяха доказани направените оспорвания от ответника В.К.
на истинността на представените Договор за кредит – овърдрафт № 697/28.01.2008
г. и всички анекси към него поради неидентичност с оригиналите, както и че
Договорът за встъпване в дълг е нищожен, поради това, че подписите в този
договор не са положени от него. В тази връзка от ответната страна не бяха
ангажирани никакви доказателства и не беше проведено доказаване по отношение на
така направените оспорвания и възражения, поради което съдът намира същите за
неоснователни.
Неоснователни са и възраженията,
че в Договора за встъпване в дълг е уговорено, че встъпилите приематели дължат
360 000 лв. – главница – повече, отколкото дължи главния длъжник. Видно от
съдържанието на Договора за встъпване в дълг от 09.09.2011 г., в клаузата на
страните на чл. 2.1., страните са приели, че Кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя кредит в размер от 360 000 лв., като в чл. 3 е предвидено, че
поемателите встъпват като съдлъжници по см. на чл. 101 ЗЗД в задълженията,
поети в договора и анексите към него, описани в чл. 2.1., т.е. до размера, за
който е отпуснат процесния договор за кредит – овъдрафт. Нещо повече, дори в
клаузата на чл. 3 от договора е прието от страните за установено, че действителният
размер на зъдлжението към момента на сключване на договора за встъпване в дълг
е именно 382 535,64 лв., от които 360 000 лева - главница, 15 115.64 -
дължима лихва и 7420 - дължима такса закъснение. Никъде в клаузите на договора
не е уговорено, че поемателите приемат, че дължат 360 000 лв. – главница
повече, отколкото дължи главния длъжник.
Неоснователно е и възражението
на ответниците, че в Договора за встъпване в дълг е уговорен краен срок за
доброволно плащане, който към момента на сключване на договора вече е бил
изтекъл, поради което договорът има невъзможен предмет.
В тази връзка, на първо място
следва да се посочи, че в клаузата на чл. 10 от договора за встъпване в дълг е
уговорено, че поемателите имат право да погасяват задълженията, възникнали за
кредитополучателя предсрочно – изцяло преди настъпване на съответния падеж,
т.е. е предвидена една възможност за тях за доброволно предсрочно плащане на
дълга, но не и задължение същият да бъде изплатен предсрочно преди настъпване
на крайния падеж на задължението.
На следващо място, следва да се
посочи, че независимо, че крайният падеж на задължението е настъпил на
28.07.2011 г., съгласно уговореното в Анекс № 6 от 02.02.2011 г., а същият е
сключен на 09.09.2011 г., няма пречка да бъде уговорено встъпване в дълг на
съдлъжници по кредит, при условията и в сроковете по договора за кредит и
анексите към него.
В този смисъл след като е
налице неизпълнено задължение по договора за кредит – овъдрафт и същият е все
още действащ няма пречка за други – трети лица да встъпят по този договор като
съдлъжници за изпълнение на задълженията по него заедно с главния длъжник, при
условие, че същите изрично са се съгласили за това встъпване. Безспорно с
клаузите на чл. 3 от договора поемателите – ответници по настоящото дело са се
съгласили да встъпят във всички задължения, поети в рамките и при условията на
процесния Договор за кредит – овъдрафт № 697 от 28.01.2008 г. и всички анекси
към него, като в чл. 4 изрично са декларирили, че с подписването му са
получили, са запознати и приемат всички условия по договора и всички анекси към
него, а в чл. 6.1. са приели да отговарят за тези задължения от момента на подписването
на договора като за свое собствено задължение. Поради изложеното, съдът намира,
че с подписването на Договора за встъпване в дълг между страните е постигнато
валидно съгласие за изпълнение на всички задължения по процесния договор именно
в уговорените по него и анексите срокове, поради което не е налице невъзможен
предмет на договора.
На следващо място по делото не
се доказаха и твърденията на ответната страна, че Договорът за встъпване в дълг
е унищожаем - като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, като не
бяха представени никакви доказателства за това.
По отношение на направените
възражения от ответниците, че липсват доказателства /документи/, с които
Банката да е обявила кредита за предсрочно изискуем или че е уведомила
длъжниците за настъпила такава, поради което не следва да са ангажира
отговорността им като съдължници по делото, съдът намира същите за
неоснователни. В тази връзка следва да се посочи, че възможността на Банката –
кредитор да обяви един кредит за изцяло предсрочно изискуем е обусловена от
определени условия и най-често при неплащане в срок, т.е. при забава за
определен период от време в плащане на дължимите месечни погасителни вноски по
кредита, които са предвидени в договора и в общите условия към него. В
настоящия случай, обаче, съдът намира, че не се касае за хипотеза, в която
Банката е упражнила правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем,
тъй като безспорно сключеният договор за кредит от 28.01.2008 г. е срочен, като
в разпоредбата на чл. 5 от него е уговорено, че същият се предоставя за срок от
12 месеца, с крайна падежна дата – 28.01.2009 г., която може да бъде
продължавана. По делото се установи също така, че с последващите анекси към
договора, срокът на същия е бил продължаван като с последния Анекс № 6 от 02.02.2011
г. към Договор за кредит – овърдрафт № 697 от 28.01.2008 г. е уговорено, че
срокът на договора се продължава с 6 месеца, считано от 28.01.2011 г. до
28.07.2011 г.. По делото не се установи с последващ анекс да е продължен срока
на договора, поради което съдът намира, че крайният падеж на задължението по
договора е бил на 28.07.2011 г.
На следващо място се установи,
че задълженията по договора не са изпълнени до крайния му срок, поради което и не е налице
хипотеза на предсрочна изискуемост на кредита, която да е обявена от Банката, а
е налице настъпване на падежа на цялото задължение по кредита, а оттам и
пораждане на задължение за длъжницте за плащане на цялята сума по него. Именно
поради това, че не е налице предсрочна изискуемост на кредита не е необходимо и
Банката за изпраща уведомление до съдлъжниците за настъпила такава.
На следващо място от
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи,
че към 28.07.2011 г. сумата по договора за кредит – овъдрафт, представляваща
главница не е погасена, като нейният размер е 360 000 лв.. В тази връзка
съдът намира, че по делото се установи, че е налице неизъпленине от страна на ответниците
на задълженията им по договора, поради което следва да се ангажира
отговорността им за плащане на дължимите суми по него.
В тази връзка, съдът следва да
разгледа, обаче и направеното възражение от ответниците, че е изтекла кратката 3
- годишна погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ по отношение на иска
за заплащане на сумата в частичен размер на 50 000 лв. - дължима по договор за
кредит - овъдрафт № 697/28.01.2008 г., евентуално, че е изтекла и общата 5 –
годишна давност за предявяване на иска.
Съобразно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, т.е. от момента, когато трябва да се извърши плащането.
В настоящия случай, съгласно
клаузите на договора и неговата специфика – договор за кредит – овърдрафт е
уговорено, че кредитът се предоставя за срок от 12 месеца, с крайна падежна
дата – 28.01.2009 г., която впоследствие е била променена със склъчените анекси
към договора.
Установи се, че последният
уговорен краен падеж на задължението по договора за кредит – овърдрафт е бил на
28.07.2011 г., съгласно Анекс № 6 от 02.02.2011 г. към процесния договора за
кредит. В разпоредбата на чл. 10.1 от договора за кредит - овърдрафт е
уговорено, че погашенията по кредита да се извършват автоматично при всяко
постъпление на средства по разплащателната сметка на кредитополучателя, т.е. не
е уговорено периодично плащане на вноски при настъпването на съответния падеж. Следователно,
в случая е приложима общата 5 -годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, тъй
като приемането на изпълнение на задължението на части по чл. 66 ЗЗД не променя
характера на вземането, като такова произтичащо от договор за заем и не му
придава характер на периодично плащане по см. на чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Във връзка с изложеното, съдът
намира, че предвид обстоятелството, че крайният падеж на задължението по
Договора за кредит – овърдрафт № 697 от 28.01.2008 г. е определен на 28.07.2011
г., съгласно сключения между страните Анекс № 6 от 02.02.2011 г. към процесния
договор за кредит, то безспорно се налага извод, че към датата на подаване на
исковата молба в съда – 01.09.2016 г. са изминали повече от 5 години.
Следователно съдът приема, че претендираните от ищеца против ответниците В.Ц.К. и Д.Е.Х. вземания за главница в размер
на 50 000 лева – представляваща част от дължимата и неплатена главница по
Договор за кредит – овъдрафт № 697 от 28.01.2008 г. и анексите по него в общ размер на
216 763.84 лева са погасени с изтичането на 5 – годишната погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД.
С погасяването на главното
вземане са погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания и
следователно ако вземането за главница е изтекло по давност, то и лихвите също
са погасени по давност.
Поради изложените правни
изводи, съдът намира, че предявените по делото искове от ищеца „Б.Д.“ ЕАД
против ответниците В.Ц.К. и Д.Е.Х. за заплащане на
сумата от 50 000 лева – представляваща част от дължимата и неплатена
главница по Договор за кредит – овъдрафт № 697 от 28.01.2008 г. и анексите по него, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане следва да се отхвърлят като погасени по давност.
Давността не се прилага служебно
и това означава, че кредиторът може да предяви иск за погасено по давност
вземане и съдът няма да отхвърли иска му, ако длъжникът не направи възражение,
че дългът е погасен по давност. Това означава, че погасяването по давност настъпва
само при позоваване от страна на длъжника като съдът не е длъжен да следи и да
се произнася служебно относно погасителната давност.
В тази връзка следва да се
посочи също така, че всяко задължение се погасява по давност самостоятелно,
т.е. погасяването по давност по отношение на един от солидарните длъжници не
погасява по давност вземането към останалите.
Вида на другарството при
солидарна отговорност произтича от разпоредбите на чл. 122, ал. 2 и ал. 3 ЗЗД,
съгласно които кредиторът може да предяви иск срещу един солидарен длъжник без
това да засяга правата му спрямо останалите солидарни длъжници, като
солидарният длъжник не може да противопостави на кредитора личните възражения
на своите съдлъжници.
Кредиторът може да иска
изпълнение от солидарните длъжници, чиито задължения не са погасени, независимо
че спрямо един или няколко от тях давността е вече изтекла. Спирането и
прекъсването на давността срещу един от солидарните длъжници е без правно
значение за останалите - чл. 125, ал. 1 ЗЗД. Отказът на един от солидарните
длъжници от давност не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници - чл.
125, ал. 2 ЗЗД.
От посочените разпоредби
следва, че солидарните длъжници не са, нито необходими, нито задължителни
другари. В хода на съдебния процес солидарните длъжници имат положение на
обикновени другари. Съединяването на исковете срещу солидарно отговорните лица
е предоставено на преценката на ищеца - кредитор /чл. 122, ал. 2 ЗЗД/, и
следователно не може да се говори за съвместна процесуална легитимация на
другарите, като условие за допустимост на исковете. По аргумент от чл. 122, ал.
3 ЗЗД, решението по отношение на тях не е необходимо да бъде еднакво и
следователно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 ГПК се явява неприложима.
В този смисъл доколкото
солидарните длъжници са обикновени другари, а за обикновените другари приложима
е разпоредбата на чл. 216, ал.1 ГПК, според която всеки от обикновените другари
действа самостоятелно, липсата на направено възражение от страна на единия
солидарен длъжник нито ползва, нито вреди на останалите съдлъжници. Това означава,
че извършените от него процесуални действия могат да се отразят само в неговата
правна сфера, освен ако не се касае до т. нар. общи факти, каквито в случая не
са налице. С оглед характеристиката на обикновеното другарство, че материалноправното
им положение е различно, то същото предпоставя и относителната самостоятелност
при извършването на процесуални действия, респ. – при бездействие на страната,
като не съществува необходимост решението да бъде еднакво спрямо всички другари.
Поради изложеното и предвид
обстоятелството, че от ответника по делото В.Б.С. не е релевирано
възражение за погасяване на претенцията на ищеца по давност за заплащане на
сумата от 50 000 лв. - представляваща част от дължимата и неплатена
главница по Договор за кредит – овъдрафт № 697 от 28.01.2008 г. и анексите по
него, ведно със законна лихва върху тази сума и предвид това, че давността не
се прилага служебно от съда, то предявеният срещу него иск е основателен и като
такъв следва да се уважи.
В тази връзка от заключението
на приетата по делото експертиза се установи, че след 09.09.2011 г. – датата,
на която е сключен Договорът за встъпване в дълг са постъпили плащания по
кредита на 19.03.2015 г. от ЧСИ, в резултат на принудително изпълнение - публична
продан по ИД 2757/2011 г., с които е извършено погасяване на задължения в общ
размер на 302 246,02 лева. От заключението се установи също така, че към датата
на подаване на исковата молба - 01.09.2016 г. остатъчният размер на задължението
по Договор за кредит - овърдрафт № 697 от 28.01.2008 г. е 250 941, 31 лв., от
които: 216 763, 84 лв. - главница; 32
132,47лв. – законна лихва за периода от 19.03.2015 г. до 01.09.2016 г. и 2044,
99 лв. - такси и разноски.
Поради изложеното съдът намира,
че предявеният иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ срещу
ответника В.Б.С. е основателен, доколкото е заявен като частичен до размера от 50 000
лева, представляваща част от общо дължимата и непогасена главница по Договор за
кредит овъдрафт № 697 от 28.01.2008 г. и анексите по него, ведно със законна
лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане
и като такъв следва да се уважи.
С оглед крайния изход на делото,
ответникът В.Б.С. следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски по делото в размер на 2810 лв., съобразно приложен списък
с разноски по чл. 80 ГПК.
На основание, чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответниците направените от тях разноски по делото,
съобразно приложени списъци по чл. 80 ГПК, както следва: на ответника В.К. –
сумата от 2500 лв. – адвокатско възнаграждение, както и на ответника Д.Х. –
сумата от 2030 лв. – адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
направеното от процесуания представител на ищеца възражение за прекомерност на
така уговореното адвокатско възнаграждение на ответната страна, поради което
същото не следва да се намалява.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
В.Б.С. с ЕГН **********
да заплати на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ сумата от 50 000 лв. -
представляваща част от дължимата и неплатена главница по Договор за кредит -
овърдрафт № 697 от 28.01.2008 г. и анексите към него в общ размер на 216 763.84
лв., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба –
01.09.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
„Б.Д.” ЕАД, ЕИК ********* против В.Ц.К. с ЕГН ********** и Д.Е.Х., с ЕГН **********
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ за заплащане, при
условията на пасивна солидарност на сумата от 50 000 лв. - представляваща част
от дължимата и неплатена главница по Договор за кредит - овърдрафт № 697 от
28.01.2008 г. и анексите към него в общ размер на 216 763.84 лв., ведно със
законна лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА
В.Б.С., ЕГН **********
да заплати на „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 2810 лева /две хиляди осемстотин и десет /- разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Б.Д.” ЕАД,
ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В.Ц.К., ЕГН **********
сумата от 2500 лева /две хиляди и петстотин/, както и на Д.Е.Х., ЕГН **********
сумата от 2030 лева /две хиляди и тридесет/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: