П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

 

 

Номер 33               двадесет и седми ноември                      Година 2019                    София

 

        В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,           Наказателно отделение,             Първи състав

На двадесет и седми ноември                                                                       Година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                       СЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: М.П.

                                                                    Н.М.                                                                                             

Секретар Атанаска Динева

Прокурор Наталия Николова

Като разгледа докладваното от председателя Н.Николова

Наказателно дело от общ характер № 404 по описа за 2018 г.

И въз основа на събраните по делото доказателства

 

 

П    Р    И    С    Ъ    Д    И:

 

            ПРИЗНАВА В.П.Р., роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, със средно образование, женен с две деца, неосъждан, с ЕГН: ********** за НЕВИНЕН в това, че на 26.02.2017 Г., около 03,00 ч. в гр. Своге, обл. Софийска е направил опит умишлено да умъртви С.Й.А. ***, като му нанесъл три удара с нож, а именно: прободно-порезна рана в областта на гърдите вляво, по задната аксиларна линия на нивото на четвърто междуребрие, като нараняването е проникнало в коремната кухина и наранило напречното дебело черво; прободно-порезна рана на лявото бедро и прободно-порезна рана на лявата мишница, като трите прободни рани са причинили остра кръвозагубна анемия, развили са се възпалителни промени в лявата белодрбона основа и гнойно възпаление на оперативната рана, наложило извеждане на трансеврозстома  отляво на коремната стена, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – своевременно оказана висококвалифицирана медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и на основание чл. 304, вр. чл. 12, ал. 1 НК го оправдава по обвинението за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Й.А. *** срещу подсъдимия В.П.Р. граждански иск за сумата в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева за обезщетяване на неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от деянието, претендирани ведно със законната лихва от 26.02.2017 г., като неоснователен.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по наказателното производство разноски да останат за сметка на държавата.

Присъдата подлежи на въззивно обжалване или протестиране пред Софийския апелативен съд в петнадесетдневен срок, считано от днес.

 

 

 

 

 

           

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                                         

                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                     2.

 

                                                                                             

 

 

М   О   Т   И   В  И  към  присъда, постановена по НОХД № 404/2018 г. по описа на С. о. съд

 

В.П.Р., роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, със средно образование, женен с две деца, неосъждан, с ЕГН: **********, е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, за това че на 26.02.2017 г., около 03,00 ч. в гр. С., обл. С. е направил опит умишлено да умъртви С.Й.А. ***, като му нанесъл три удара с нож, а именно: прободно-порезна рана в областта на гърдите вляво, по задната аксиларна линия на нивото на четвърто междуребрие, като нараняването е проникнало в коремната кухина и наранило напречното дебело черво; прободно-порезна рана на лявото бедро и прободно-порезна рана на лявата мишница, като трите прободни рани са причинили остра кръвозагубна анемия, развили са се възпалителни промени в лявата белодрбона основа и гнойно възпаление на оперативната рана, наложило извеждане на трансеврозстома отляво на коремната стена, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – своевременно оказана висококвалифицирана медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. П.“.

В съдебното производство по реда на чл. 76 НПК пострадалият С.Й.А. с ЕГН: ********** е конституиран като частен обвинител.

В съдебното производство е допуснат за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от С.Й.А. с ЕГН: ********** срещу подсъдимия, за сумата в размер на 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от причинените му телесни повреди, претендирани ведно със законната лихва от деня на увредата – 26.02.2017 г. и до окончателното плащане.

Представителят на С.о.п. поддържа обвинението срещу подсъдимия от фактическа и правна страна така, както е повдигнато с обвинителния акт. Счита, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства установяват по несъмнен начин деяние, извършено виновно от подсъдимия, за което следва да се ангажира неговата наказателна отговорност за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18 НК. В подкрепа на обвинителната теза прокурорът се позовава на показанията на пострадалия – свид. С.А. - и на свидетелите Д.Р., В.П., С.К., П.Й. и П.Г.. Също така, прокурорът поддържа, че обвинителната теза не се опровергава и от показанията на свидетелите П. П., К. К. и В. М., разпитани по инициатива на защитата, а обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани, тъй като са негова защитна теза.

В хода на съдебните прения, относно възникналия вътре в заведението конфликт между пострадалия С.А. и подсъдимия В.Р., прокурорът се позовава на факти, които се различават от изложените в обвинителния акт /въпреки изявлението на прокурора, че поддържа обвинението съобразно фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт/. В хода на съдебните прения прокурорът поддържа от фактическа страна да е установено, че при това първо спречкване между двамата пострадалият нанесъл удари на подсъдимия, като в подкрепа сочи показанията на свидетелите П. П., К. К. и В. М., и показанията на свидетеля С.К., а също и приетата съдебномедицинска експертиза, която установява наранявания на подсъдимия в челнотеменната област и кръвонасядане в областта на горната устна. Същевременно в обвинителния акт такова спречкване вътре в заведението и конкретно нанасяне на удари от пострадалия на подсъдимия не е описано, описан е само словесен конфликт между свид. Г. Ц. и подс. В. Р., в който се намесил пострадалия, като направил забележка на свид. Г. Ц. да не влиза в пререкания с подсъдимия.

На следващо място прокурорът поддържа, че деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, обективиран в неговите действия - нанесъл на пострадалия три прободни рани с нож в различни части на тялото, като ударите били бързи и последователни, нанеси със значителна сила и от близко разстояние, което обективира целта на подсъдимия да умъртви пострадалия, а смъртта на пострадалия не е настъпила поради своевременно оказаната медицинска помощ.

Прокурорът предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода около средния размер на предвиденото в закона.

Прокурорът предлага предявеният граждански иск да се уважи изцяло.

По повод доводите на защитата прокурорът развива тезата, че в случая не се доказват материалноправните предпоставки за приложението на чл. 12, ал. 1 НК, т.е. деянието на подсъдимия да е извършено при неизбежна отбрана. В подкрепа на този довод се сочи, че от видеозаписа, приобщен по делото, се вижда, че подсъдимият е държал с лявата си ръка пострадалия, който е бил надвесен над него и че пострадалият е бил издърпан от другите лица, т.е. нападението е било в процес на преустановяване. В случай, че се приеме, че е налице нападение от страна на пострадалия срещу подсъдимия, прокурорът поддържа, че действията на подсъдимия са извършени при превишаване пределите на неизбежната отбрана. В тази връзка прокурорът твърди, че използваните от подсъдимия методи и средства не съответстват на нападението – защитата с нож не съответства на евентуално нападение с нанасяне на един шамар.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец - адв. М.П. поддържа обвинението срещу подсъдимия и се присъединява към становището, изразено от прокурора. Допълва тезата на прокурора с аргументи, че подсъдимият е демонстрирал агресивно поведение вътре в заведението, което е предизвикало намесата на пострадалия, който от своя страна, като служител на правоохранителните органи на ГД „ИН“ към онзи момент, се е стремял да възстанови реда, без зли намерения.

На следващо място повереникът счита, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите П. П.в, К. К. и В. М., като поставя под съмнение тяхната добросъвестност, позовавайки се на обстоятелството, че тези трима свидетели са представени като очевидци от защитата и разпитани в последното съдебно заседание, т.е. доста време след инкриминираното събитие, поради което са имали възможност да „моделират“ тезите си съобразно хода на процеса. Твърди се нелогичност и житейска недостоверност на твърденията на тази група свидетели, че подсъдимият не е бил употребил алкохол като се има предвид, че същия ден подсъдимият е посетил първо рожден ден, след това планински пикник и след това е отишъл в дискотеката.

Повереникът счита, че субективната страна на престъплението, за което е обвинен подсъдимия, се доказва и от обстоятелството, че всичките удари, които подсъдимият е нанесъл на пострадалия, са били концентрирани в лявата част на тялото му и в изключителна близост до сърдечната област при положение, че подсъдимият не е бил застрашен от пострадалия.

Повереникът предлага на подсъдимия да се наложи наказание около средния размер на предвиденото.

Повереникът поддържа изцяло предявения граждански иск, като при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди счита, че следва да се отчетат обстоятелствата: че пострадалият е загубил около четири литра кръв; загубил е около тридесет килограма от теглото си; че петдесет и четири дни е бил в болница, претърпял е три животоспасяващи операции, като възстановяването му продължава и към момента, а до 6-ти октомври 2018 г. се е придвижвал с външно поставена торбичка, в която да се отделят екскрементите от дебелото черво; до момента спазва хранителна диета; че е напуснал работата си, тъй като не се чувствал пълноценен за заеманата от него длъжност.    

Защитата на подсъдимия се осъществява от адв. А.Б. и адв. К.Г..

Защитникът адв. А.Б. поддържа становището, че в хода на досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие няма събрани доказателства в подкрепа на обвинението, че подсъдимият е извършил опит за убийство на С.А., като такова престъпление не се доказва нито от обективна, нито от субективна страна. Поддържа довода, че подсъдимият е причинил наранявания на пострадалия при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК – за да се защити от непосредствено и противоправно нападение, реализирано от пострадалия, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Тези свои правни доводи защитата обосновава най-вече от данни, съдържащи се във видеозаписа, снет от охранителните видеокамери на дискотека „Б. н.“ в гр. С., възпроизведен и в съдебно заседание. Данните от кадрите, заснети от охранителните камери, защитата интерпретира от фактическа страна в няколко насоки:

- най-напред, че подсъдимият е напуснал заведението, придружен от три лица, без да им се противопоставя, което от друга страна опровергава показанията на свидетелите, според които той е бил изведен и е буйствал; същевременно пострадалият С.А. е направил два опита да последва подсъдимия – първият път е опитал да излезе от заведението непосредствено след подсъдимия, но бил издърпан обратно в заведението от други лица и минута-две по-късно успял да излезе навън, последван от управителя на заведението /свид. В.П./;

- на следващо място - навън, пред входа на дискотеката подсъдимият е разговарял с друго лице, без да е проявявал признаци да е възбуден, не е ръкомахал и не е извършвал движения, които да индикират желание у него да се върне в дискотеката и да се разправя с някого, и в този момент от дискотеката е излязъл пострадалият, вече без връхната си дреха, директно се насочил към подсъдимия и му се нахвърлил, влязъл в схватка с него и го повалил на земята, след което следват ударите, нанесени от подсъдимия на пострадалия.

Позовавайки се на така изложените факти, защитата поддържа фактически доводи: че инициатор на сбиването пред дискотеката е бил пострадалият, който, без да е бил предизвикан от подсъдимия с действия или думи, го е нападнал с удар „от бокса“; че това нападение не е било случайно или спонтанно, а е било преднамерено и целено от пострадалия, който упорито е последвал подсъдимия, но не за да го успокоява, а за да се сбие с него. В подкрепа на последното се сочат фактите, че веднъж пострадалият е бил възпрян да излезе навън, но при втория си опит е успял да излезе, насочил се направо към подсъдимия и му нанесъл удар, с което същевременно се опровергават показанията на пострадалия, дадени в смисъл, че е излязъл навън и е ударил шамар на подсъдимия, за да го успокои /каквато е и обвинителната теза на прокурора/.

При тези факти защитата поддържа фактически доводи: че е налице нападение срещу подсъдимия, осъществено от пострадалия с активни действия, изразяващи се в нахвърляне, ритане, сграбчване и душене на подсъдимия, създаващо реална и непосредствена опасност от увреждане; че това нападение е било общественоопасно и противоправно, каквото е всяко нападение със сила над друг човек; че нападението не е било прекратено в момента, когато подсъдимият е предприел защитни действия; че след като е отблъснал нападението, подсъдимият е прекратил своите активни действия, като за последното защитата се позовава на показанията на свид. Д.Р..  

От правна страна се поддържа още, че защитните действия на подсъдимия не са надвишили рамките на необходимото, за да отблъсне нападението. В тази насока се акцентира на физическото превъзходство на пострадалия към онзи момент, като защитата се позовава и на принципното законово положение, че при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, като законът не поставя изискване защитните действия да не се насочват към уязвими места за живота и здравето на нападателя.

Защитникът адв. Б. поддържа и тезата, че при осъществяване на отбранителните действия е възможно подсъдимият да е действал при условия на уплаха и смущение. В подкрепа на този довод се сочи изненадата, бързината, силата и стремителността на нападението. Според защитата уплахата и смущението е обективирана в хаотичността на защитните действия на подсъдимия, която проличава в локализацията, вида и характера на телесните увреждания, причинени на пострадалия и механизма на причиняването им, а именно: трите наранявания са нанесени от едната страна на тялото, но са разпръснати в различни негови части – горе под мишницата, по средата в областта на гърдите и долу в бедрото, - нанесени са с различна сила и проникванията са с различна дълбочина. Защитата дефинира тази хаотичност в действията на подсъдимия като проявление на паника, респ. на страх.

Защитникът адв. К. Г. изцяло поддържа тезата, развита от другия защитник за наличието на материалноправните предпоставки за приложението на чл. 12, ал. 1 НК. В допълнение към доводите за недоказаност на обвинението за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18 НК защитникът адв. К. Г. поддържа тезата за недоказаност на причинна връзка между причиненото постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, изразяващо се в развитие на перитонит и прободно-порезното нараняване вляво на гърдите, което според обвинителната теза е проникнало в гръдната и коремната кухина, като в коремната кухина е наранено напречното дебело черво. В тази връзка защитата твърди, че е налице противоречие в доказателствения материал, което не е преодоляно, а именно: според в.л. д-р Г. /СМЕ по писмени данни, приета в с.з. от 26.06.2019 г./, веднага след порязването на органа започва излив на съответното съдържимо в коремната кухина, който предизвиква възпалителни процеси, а в оперативните протоколи от 26.02.2017 г., ползвани при изготвяне на експертизата, е описано, че няма излив в коремната кухина или други патологични промени в корема, като перитонит е установен от лекарите петнадесет дни след датата на инцидента. При това положение защитникът счита за недоказана твърдяната от обвинението причинна връзка между нараняването, проникнало в коремната кухина и проявилите се усложнения от излив в коремната кухина. Позовавайки се на тези данни, защитата твърди и липса на причинна връзка между нараняването вляво на гърдите и установеното с КСМТЕ /приета в с.з. от 27.11.2019 г./ постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, изразяващо се в масивни сраствания в коремната кухина, развили се като последица от овладяното възпаление. С посочените аргументи се поддържа довод за липса на умисъл у подсъдимия за причиняване на смърт на пострадалия.

На следващо място защитникът адв. К. Г. счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П. П., К. К. и В. М., които установяват данни в насока, че подсъдимият с нищо не е предизвикал каквото и да било агресивно поведение на пострадалия вътре в заведението. По повод доводите на повереника, защитникът адв. К. Г. сочи, че тези свидетели са били на разположение на органите на досъдебното производство, освен това са били в полицейското управление непосредствено след инцидента, но никой не ги е питал тогава дали са били очевидци на случилото се, поради което фактът, че са разпитани едва в хода на съдебното следствие, не следва да се отчита във вреда на подсъдимия.

Защитата намира за неубедителни показанията на свидетелите, представени от държавното обвинение, поради наличие на противоречия помежду им, а и поради това, че никой от тях не установява обстоятелствата, които се установяват от кадрите, заснети от видеоохранителните камери пред дискотеката.

От фактическа страна, позовавайки се на видеозаписа от охранителните камери, защитата поддържа, че първият удар, нанесен от подсъдимия, е попаднал в лявото бедро на пострадалия,  което също индикира липса на умисъл у подсъдимия за причиняване на смърт на пострадалия.

Защитата намира предявеният граждански иск за неоснователен, поради което счита, че следва да се отхвърли изцяло.

С посочените доводи се иска оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение.

 Подсъдимият поддържа фактическите и правни доводи на своите защитници.

Събраните в хода на съдебното следствие доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат от фактическа и правна страна следните фактически констатации и изводи:

От фактическа страна се установи следното:

Подсъдимият В.П.Р. е роден на *** ***, със средно образование, женен с две деца, неосъждан. Живее със семейството си в с. Ц., община С., ул. „С.“ № .. Към момента на инкриминираното деяние е работил като шофьор.

Пострадалият С.Й.А. ***. Двамата с подсъдимия се познавали, били в добри отношения, между тях не е имало пререкания.

След полунощ на 26.01.2017 г. пострадалият С.Й.А. и подсъдимият В.П.Р. били в дискотека „Б. н.“, находяща се в центъра на гр. С., в сградата на читалището. Двамата били в различни компании, не били заедно. Пострадалият бил заедно със свои приятели и колеги – свидетелите Г.Г.Ц., Д.С.Р. и Е.Й.П. - и седели на бара в дъното на заведението /т.нар. „втора колона“/. Подсъдимият бил с приятелите си – свидетелите П.И. П., К. Р. К. и В. Д. М. и седели на първия бар /т.нар. „първа колона“/. Двете компании били на разстояние една от друга и не общували помежду си.

По-рано през деня на 25.01.2017 г. подсъдимият В. Р. и свид. Г.Ц. били заедно на празненство в с. Ц. по повод рождения ден на племенника на подсъдимия /синът на сестра му/. Двамата били приятели и в добри отношения помежду си.  

Вечерта на същия ден, преди да отиде в дискотеката, подсъдимият бил с приятелите си – свидетелите П. П. и В. М. – в м. „П.“, която се намира извън гр. С. и в близост до с. Ц.. Там тримата направили барбекю – запалили огън, пекли месо. Подсъдимият носел у себе си нож, с който рязал месото. Ножът бил марка „L.“, сгъваем, с едностранно заточена режеща повърхност, с дължина в разгънато положение - 208 мм и режеща част с дължина – 83 мм, и широчина на режещата част, различна по цялата ѝ дължина, като се увеличава от началото на острието към дръжката, където достига 39 мм /СМДЕ - л.л. 20 – 27, том 3 от ДП и КСМТЕ -л.л. 30 - 37, том 3 от ДП/. Свидетелите П. П. и Вл. М. употребили алкохол. По-късно им се обадил техният общ приятел – свидетелят К. Р. К., който бил на рожден ден в гр. С., и ги помолил да отидат да го вземат. Тримата отишли с автомобил, управляван от подсъдимият, който не бил употребил алкохол, и взели приятеля си, като това се случило около 12,30 ч. – 01,00 ч. след полунощ. След това четиримата отишли в дискотека „Б. найт“ в гр. С.. Там си поръчали по една бира, вкл. и подсъдимият.

Вечерта на 25.01.2017 г., преди да отидат в дискотеката, пострадалият С.А. и свидетелите Г.Г.Ц., Д.С.Р. и Е.Й.П. били в ресторант „И.“ в гр. С., където всички употребили алкохол. В ресторанта с тях бил и свид. В.Т.К.. След полунощ свид. В. К. си тръгнал, а останалите отишли в дискотеката, където пили бира.

Същата вечер в дискотеката бил и нейният управител – свид. В.Ц.П.. В дискотеката били още и свидетелите П.И.Й., който продавал билети на входа на дискотеката и неговият приятел С.Ц.К., както и М.Б.П., П.С.Г., Ж.Б.С.. 

По някое време пострадалият С.А. и свид. Г.Ц. отишли до тоалетната /показанията на свид. Г.Ц. и свид. Д.Р./. На връщане свид. Г. Ц. и подсъдимият си разменили обичайни за техния начин на общуване реплики, без да се карат. Пострадалият С.А. помислил, че двамата се карат, но не чул съдържанието на конкретните реплики, които двамата си разменили. Свид. В. П. също възприел тази размяна на реплики за скарване помежду им, поради което отвел свид. Г. Ц. в стаичка в заведението, ползвана като офис. Там влязъл и пострадалият С.А. и казал на свид. Г. Ц., че подсъдимият има намерение да нарани свид. Г. Ц.. Последният уверил пострадалия и свид. В. П., че двамата с подсъдимия са приятели и са се шегували, казал им, че е сигурен, че В. няма да го нарани /показанията на свид. В. П., Г. Ц./.

По това време свид. К. К. видял свои приятели и отишъл при тях, заговорили се. Приятелите на свид. Кр. К. седели на маса, разположена в близост до бара в дъното /т.нар. „втора колона“/, където била компанията на пострадалия С.А.. Тъй като станало късно, подсъдимият и свидетелите П. П. и В. М. решили да си тръгват. Подсъдимият отишъл при свид. Кр. К., за да го извика да си тръгват. В този момент неочаквано пострадалият С.А. нападнал подсъдимия в гръб, като му нанесъл удар с юмрук в тилната област на главата. Подсъдимият се стреснал от удара, обърнал се и в този момент пострадалият С.А. му нанесъл още два удара с юмрук в областта на брадата /показанията на свидетелите С.К., П. П.в, В. М., К. К., П.Й.: „Те се сбутаха…“ като този свидетел не видял удари, В.П. – не видял тази ситуация, тъй като по това време бил в стаичката, но разбрал от околните, че е „…имало скарване между С. и В.…“ и косвено ги подкрепя/.

Няколко човека веднага се притекли, за да предотвратят развитието на конфликта в дискотеката, като свид. П.Й. избутал свид. С.А. в тоалетната /показанията на свид. С.К./, а подсъдимият бил съпроводен до площадката на стълбите, водещи към изхода, от свидетелите В.П. и С.К., които му обяснявали, че е по-добре да напусне дискотеката, за да не възникват проблеми и с разперени ръце го възпирали да се върне. По стълбите към изхода на заведението подсъдимият тръгнал без да се съпротивлява, като след него тръгнал и свид. Д.Р., с когото се познавали /показанията на В.П., С.К. и Д.Р./. В това време свид. П.Й. държал свид. С.А., непозволявайки му да излезе от дискотеката /показанията на свид. П.Й./.

На изхода на заведението подсъдимият В.Р. отново бил настигнат от пострадалия С.А.. Двамата налетели един срещу друг, за да се сбият, но между тях имало хора – свидетелите В.П., С.К. и Д.Р., - които ги възпрели и им попречили да си нанесат удари. Подсъдимият бил избутан навън, а пострадалият – навътре в заведението /показанията на свид. С.К. и свид. Д. Р./.

 Било около 03,00 ч. след полунощ /26.02.2017 г./, когато подсъдимият излязъл навън пред дискотеката заедно със свид. Д.Р.. Облегнал се на бетонна подпорна стена, намираща се на 4-5 метра пред входа на заведението /показанията на В.П./. Двамата разговаряли, като свид. Д.Р. му обяснявал, че се познават от много време, че няма смисъл да прави глупости, имайки предвид ситуацията на стълбите на изхода на дискотеката, успокоявал го, тъй като подсъдимият бил ядосан. Подсъдимият му казал, че ще пусне жалба срещу С.А. затова че го е ударил в дискотеката, а свид. Д. Р. му казал да не се занимава. Подсъдимият бил облечен със светла връхна дреха /яке/, а свид. Д. Р. – с тъмна /видеотехническата експертиза /л.л. 59 – 71, том 3 от ДП/.

По това време от дискотеката излязъл свид. Е.П., който си тръгвал, тъй като вече бил употребил доста алкохол. Навън, пред дискотеката той видял подсъдимия и свид. Д. Р., които си говорели. Спрял се и се зачудил дали да каже на свид. Д. Р., че си отива, след което тръгнал да слиза по стълбите, водещи към централната част на града, без да се обажда на свид. Д. Р.. 

Междувременно свид. В.П. се върнал в дискотеката и разговарял с пострадалия С.А.. Последният му казал, че двамата с подсъдимия се познават и ще се разберат, и тръгнал да излиза от заведението, а свид. В. П. го последвал. Свид. Г. Ц. също тръгнал след тях. Излизайки навън пред дискотеката, най-отпред вървял пострадалият С.А., следван от свид. Г. Ц. и след него – свид. В. П. /показанията на свид. В.П./. В този момент пострадалият С.А. бил съблякъл връхното си яке /черно на цвят/ и бил останал по пуловер на светли и тъмни хоризонтални райета. С бързи крачки той се насочил директно към подсъдимия, който в този момент продължавал да разговаря със свид. Д. Р., замахнал и го ударил с ръка по лицето (според обясненията на подсъдимия ударът е нанесен с ръка, свита в юмрук; според показанията на свид. Ст. А. – той го е ударил с шамар /удар с отворена ръка/), двамата се сдърпали, а някои от присъстващите се опитали да ги разтърват. Подсъдимият замахнал с крак, при което се събула обувката му. При сдърпването помежду им пострадалият съборил подсъдимия на земята, който, падайки, се задържал с лявата си ръка за пострадалия, от което пуловерът на последния се вдигнал към раменете му. Пострадалият се надвесил с леко присвити крака над лежащия на земята подсъдим, държейки го с двете си ръце. Свид. Д. Р. забелязал в ръката на подсъдимия нож и извикал, че подсъдимият държи нож. В този момент, както лежал на земята,  притискан с ръце от пострадалия С.А., подсъдимият В. Р. се извърнал на лявата си страна и за да отблъсне пострадалия С.А., му нанесъл с дясната си ръка три удара с ножа в лявата част на тялото. Ударите били нанесени с бърза последователност един след друг и хаотично насочени, като попаднали в различни анатомични части на лявата половина на тялото на пострадалия - в областта на предната повърхност на лявата предмишница, в средната ѝ трета, по предната повърхност на лявото бедро, в средната му към долна трета и в областта на лявата гръдна половина по задната аксиларна линия на нивото на четвърто междуребрие.

През това време свид. Г.Ц. се опитвал да издърпа назад пострадалия. Притекли се и други лица, издърпали пострадалия и успели да ги разделят, след което пострадалият се свлякъл на земята.

Свид. Д. Р. минал зад подсъдимия и го хванал, като го притиснал към земята. Подсъдимият пуснал ножа на земята. Дошлият на мястото свидетел П.Й. подритнал ножа настрани.

Пострадалият С.А. изпитвал силни болки и кървял. Свид. Г. Ц. свалил колана си и с него била пристегната горната част на бедрото на пострадалия, за да бъде спряно кръвотечението. Свид. В.П. подал сигнал на тел. 112.

Пострадалият бил натоварен в автомобила на свид. Ж.С. ***. Там на пострадалия е оказана медицинска помощ, били установени три прободни рани – в областта на гърдите вляво, в лявото бедро и лявата ръка. След това той е бил транспортиран и приет в Трета хирургична клиника на УМБАЛСМ „П.“ – гр. С., където са установени данни за нараняване, проникващо през гръдната кухина в коремната кухина, наложило оперативна интервенция, извършена на 26.02.2017 г., като в коремната кухина е установено нараняване /лезия/ на напречното дебело черво, без наличие на излив в коремната кухина или други патологични промени в корема. Направен е шев на дебелото черво. Поради развили се усложнения - серозен асцит, локален фибрино-пурулентен перитонит около предходния дебелочревен шев - е извършена втора оперативна интервенция на 10.03.2017 г., при която е направена дебарасация на коремната стена, лява хемиколектомия с извеждане на трансеврозстома отляво на коремната стена /медицински документи – л. 82, том 3 от ДП, л.л. 2-123, том 4 от ДП, СМЕ по писмени данни – л.л. 5 – 11, том 3 от ДП/. Възстановителният процес, предвид развилите се усложнения, е бил продължителен, наложил и трета оперативна интервенция за възстановяване на чревния пасаж, извършена през м. октомври 2017 г. През това време пострадалият е търпял болки и значителни неудобства в ежедневното си обслужване, загубил е повече от двадесет килограма от теглото си. След завръщането си на работа като главен надзирател в „Арести“ – гр. София изпитвал затруднения при изпълнение на служебните си задължения и през м. юни 2018 г. напуснал работата си. 

Приетата СМЕ по писмени данни, извършена от вещите лица доц. д-р М.Г. и д-р Р.Х. /л.л. 5 – 11, том 3 от ДП/, установява, че при описаните по-горе обстоятелства подсъдимият В.Р. е причинил на пострадалия С.А. следните телесните увреждания:

1. ПРОБОДНО-ПОРЕЗНА РАНА В ОБЛАСТТА НА ГЪРДИТЕ ВЛЯВО.

Това е нараняване, проникващо в гръдната кухина.

Същото нараняване е проникнало и в коремната кухина.

В коремната кухина е наранено напречното дебело черво, довело до усложнения с развитието на ЛОКАЛИЯ ФИБРИНО-ПУРУЛЕНТЕН ПЕРИТОНИТ, последвал ПАРАЛИТИЧЕН ИЛЕУС, с което е причинено постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Пряката опасност за живота на пострадалия е била предотвратена с успешно висококвалифицирано лечение.

2. ПРОБОДНО-ПОРЕЗНО НАРАНЯВАНЕ НА ЛЯВОТО БЕДРО.

3. ПРОБОДНО-ПОРЕЗНО НАРАНЯВАНЕ НА ЛЯВАТА МИШНИЦА.

4. ОСТРА КРЪВОЗАГУБНА АНЕМИЯ, причинена в съвкупност от прободно-порезната рана, проникваща в гръдната и коремната кухина, прободно-порезното нараняване на лявото бедро и прободно-порезното нараняване на лявата мишница. Острата кръвозагубна анемия е причинила на пострадалия С.А. разстройство на здравето, временно опасно за живота.

5. ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ПРОМЕНИ В ЛЯВАТА БЕЛОДРОБНА ОСНОВА, развили се в отговор на проникващото нараняване в гръдната кухина и на фона на острата кръвозагуба, които отделно и самостоятелно са причинили на пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота.

6. ИНТРААБДОМИНАЛНИЯТ ПРОЦЕС с развилото се ГНОЙНО ВЪЗПАЛЕНИЕ НА ОПЕРАТИВНАТА РАНА, наложили извеждането на ТРАНСЕВРОЗСТОМА отляво на коремната стена, е причинило обезобразяване на снагата.

Установена е кръвногруповата принадлежност на пострадалия С.А. – „0“/Rh+.

Извършената и приета в хода на съдебното следствие комплексна съдебномедицинска и видеотехническа експертиза /л.л. 188 и 189 от д./ установява още, че в резултат на причиненото ножово нараняване на коремната кухина са настъпили масивни сраствания, които ще останат доживот и причиняват на пострадалия дискомфорт, затруднение в моториката на червата и болки, като това усложнение реализира постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Експертите, извършили коментираните две СМЕ експертизи, категорично потвърждават наличието на причинноследствена връзка между прободно-порезното нараняване, проникнало през гръдната кухина в коремната кухина и развилите се впоследствие усложнения с развитието на локален фибрино-пурулентен перитонит, създал пряка опасност за живота на пострадалия. В тази насока експертите /д-р М. Г. и д-р В. Т./ поотделно потвърждават, че всеки излив на съответно съдържимо в коремната кухина предизвиква перитонит и е неминуемо фатален за живота на пострадалия без своевременни и висококвалифицирани медицински действия. Вещо лице д-р В. Т. убедително и аргументирано потвърждава заключението на СМЕ по писмени данни /л.л. 5 – 11, том 3 от ДП/ по същия въпрос, като изяснява, че всяка контузия на стената на черво /в т.ч. и на дебелото черво/, без разкъсване и при наложен шев, е възможно да доведе до късно възпаление поради отслабване на шева и пропуск /излив/ на чревното съдържимо в коремната кухина, респ. да предизвика развитието на възпалителен процес, каквото е и обяснението за по-късно проявилия се при пострадалия С.А. излив и развитие на свързания с него възпалителен процес.

В случая в медицинската документация, приложена по делото и ползвана при изготвянето на СМЕ по писмени данни /л.л. 5 – 11, том 3 от ДП/ и конкретно в цитирания от експертите оперативен протокол № 345/26.02.2017 г., не е описано нараняване с разкъсване на дебелото черво, описана е „лезия“ /нараняване/ на дебелото черво без излив в коремната кухина и наложен шев. Развилият се след около две седмици перитонит, причинен от излив и наложил оперативната интервенция на 10.03.2017 г., сочи именно на реализиран такъв риск – отслабване на шева и пропуск на чревно съдържимо в коремната кухина. Такава именно е била медицинската находка, описана в оперативния протокол № 422/10.03.2017 г. – 200 мл серозен асцит, локален фибрино-пурулентен перитонит около предходния дебелочревен шев.

В отговор на доводите на защитата следва да се отбележи още, че в случая няма никакви данни за проявена лекарска немарливост при зашиването на стената на дебелото черво, т.е. няма данни за прекъсване на причинноследствената връзка между причиненото от подсъдимия нараняване, проникващо през гръдната кухина в коремната кухина и развилия се по-късно перитонит. Ако е била проявена лекарска немарливост при зашиването на стената на дебелото черво, то този излив, причинил перитонита, е щял да се прояви веднага /отговор на вещо лице д-р В. Т. в с.з. от 27.11.2019 г./. В случая защитата неправилно интерпретира морфологията на нараняването на дебелото черво, описано в медицинската документация и конкретно в оперативен протокол № 345/26.02.2017 г. и СМЕ по писмени данни /л.л. 5 – 11, том 3 от ДП/, където не е описано нараняване на напречното дебело черво, свързано с разкъсването му.

На 26.02.2017 г., във времето от 04,40 ч. до 05,20 ч., е извършен  оглед на местопроизшествието /протокол за оглед на местопроизшествие – л.л. 8 и 9, том 1 от ДП и фотоалбум – л.л. 3 – 6, том 5 от ДП/, при който е намерен и иззет нож със следи от червеникавокафява материя по острието. Ножът е марка „L.“, сгъваем, с едностранно заточена режеща повърхност, с дължина в разгънато положение - 208 мм и режеща част с дължина – 83 мм, и широчина на режещата част, различна по цялата ѝ дължина, като се увеличава от началото на острието към дръжката, където достига 39 мм /СМДЕ - л.л. 20 – 27, том 3 от ДП и КСМТЕ -л.л. 30 - 37, том 3 от ДП/.

Иззетият от местопроизшествието нож е бил обект на изследване от съдебномедицинска и дактилоскопна експертиза на веществени доказателства /л.л. 20 – 27, том 3 от ДП/, която установява наличието на следи от червеникавокафява материя върху двете страни на металната част на ножа. Проведеното изследване на следите от червеникавокафява материя по острието на ножа установява наличие на кръв от човешки произход, с кръвногрупова  принадлежност 0 /алфа, бета/ и може да произхожда от пострадалия С.А., който е със същата кръвна група. Не са проявени дактилоскопни следи по ножа.

На 03.10.2017 г. пострадалият е предал на разследващите органи чифт дънкови панталони, сини на цвят, с надпис „B. L.“ /протокол за доброволно предаване – л. 80, том 3 от ДП/, с които е бил облечен в деня на описания по-горе инцидент.

Извършена е комплексна съдебномедицинска и трасологична експертиза /л.л. 30 - 37, том 3 от ДП/ с обект на изследване веществени доказателства – 1 бр. нож, иззет при огледа на местопроизшествието и дънковите панталони, предадени от пострадалия. Посочената експертиза потвърждава, че и трите наранявания на пострадалия са причинени от три отделни мушкащи удара, нанесени с прободнопорезно оръжие /предмет с остър връх и режещ ръб/, какъвто е и ножът. Отчитайки размерите на изследваното веществено доказателство – нож, иззет при огледа на местопроизшествието /сгъваем нож марка „L.“, с едностранно заточена режеща повърхност, с дължина в разгънато положение - 208 мм и режеща част с дължина – 83 мм, и широчина на режещата част, различна по цялата ѝ дължина, като се увеличава от началото на острието към дръжката, където достига 39 мм/ – и вида на нараняванията, експертите считат, че уврежданията добре отговарят да са причинени с този нож.

По този начин двете експертизи - съдебномедицинска и дактилоскопна експертиза на веществени доказателства /л.л. 20 – 27, том 3 от ДП/ и комплексна съдебномедицинска и трасологична експертиза /л.л. 30 - 37, том 3 от ДП/ достатъчно убедително потвърждават извода, че иззетият от местопроизшествието нож, е средството, с което подсъдимият е нанесъл удари на пострадалия, а от обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите П. П. и Вл. М. се установява, че това е същият нож, който подсъдимият е ползвал по-рано вечерта за рязане на месо за барбекюто и след това останал у него и в дискотеката.

 Двете съдебномедицински експертизи на веществени доказателства - съдебномедицинска и дактилоскопна експертиза на веществени доказателства /л.л. 20 – 27, том 3 от ДП/ и комплексна съдебномедицинска и трасологична експертиза /л.л. 30 - 37, том 3 от ДП/ - са изследвали марлен тампон със засъхнала червеникавокафява течност, като и в двете експертизи е описано, че следата от червеникавокафява течност е иззета при оглед на местопроизшествие от 26.02.2017 г. Същевременно от протокола за оглед на местопроизшествие, извършен на 26.02.2017 г. /л.л. 8 и 9, том 1 от ДП/, не е отразено изземването на следи от червеникавокафява течност, поради което остава неясен произхода на изследваните от двете експертизи следи и затова съдът не ги обсъжда в тези части.

Свид. В.П. предал на разследващите органи /протокол за доброволно предаване от 27.02.2017 г. – л. 36, том 1 от ДП/ 1 бр. CD-R /оптичен носител/, съдържащ записи от камери за видеонаблюдение на дискотека „Б. Н.“ – гр. С. за времето от 02,40 ч. до 03,20 ч. на 26.02.2017 г. Свид. В.П. уточнява, че съдържанието на приложения CD-R e презапис на съдържанието на записващото устройство на видеоохранителните камери на дискотеката, извършен от разследващите органи, т.е. приложения по делото оптичен диск в действителност съдържа видеофайлове, презаписани от записващото устройство на видеоохранителните камери на дискотеката, като презаписът е направен от разследващите органи.

Извършена е видеотехническа експертиза /л.л. 59 – 71, том 3 от ДП/ с обект на изследване представения оптичен носител 1 бр. CD-R, от която се установява, че на диска има записани четири видеофайла, заснети от охранителни видеокамери в mp4 формат, които отразяват сбиване и инцидент между две лица на 26.02.2017 г. в интервала от време 02:57:59 ч. и 02:59:19 ч., заснет от камера 16. Часовото време, отчетено и отразено на видеозаписите, изпреварва реалното астрономическо време с 1 час и 35 мин., като вещото лице е извършило съответните корекции. От видеозаписите са свалени кадри във вид на снимки, подредени в хронологична последователност във фотоалбум. При анализа на видеозаписите не са открити признаци за манипулация и монтаж, което позволява да бъдат ползвани като годен доказателствен източник. Видеозаписите са възпроизведени и в съдебно заседание и са били обект и на комплексна съдебномедицинска и видеотехническа експертиза /л.л. 188 – 189 от д./, допусната и извършена в хода на съдебното следствие. Съвкупният анализ на събраните посредством двете видеотехнически експертизи /втората е част от комплексна експертиза/ и при възпроизвеждане на видеозаписите в съдебно заседание изясняват времето и мястото на инцидента, при който подсъдимият е нанесъл три удара с нож на пострадалия, проследяват неговото възникване и развитие навън пред сградата на дискотеката, като обстоятелствата, установени в тази насока, са изложени по-горе в мотивите и не се налага тук да бъдат преповтаряни. 

Данните, събрани посредством комплексната съдебномедицинска и видеотехническа експертиза /л.л. 188 – 189 от д./, видеотехническа експертиза /л.л. 59 – 71, том 3 от ДП/, комплексна съдебномедицинска и трасологична експертиза /л.л. 30 - 37, том 3 от ДП/ и от видеозаписите на охранителните камери на заведението по несъмнен начин установяват, че в момента на нанасяне на ударите с нож на пострадалия подсъдимият е бил в положение легнал по гръб на земята, притиснат с ръце от пострадалия, а последният надвесен над него. Това взаимно положение на телата се вижда ясно на видеозаписите от охранителните камери, възпроизведени в съдебно заседание. Именно при такова взаимно положение на телата на пострадалия и подсъдимия последният е нанесъл три удара с нож на пострадалия, които попаднали в лявата анатомична половина на тялото му, в различни части – в областта на предната повърхност на лявата предмишница, в средната ѝ трета, по предната повърхност на лявото бедро, в средната му към долна трета и в областта на лявата гръдна половина по задната аксиларна линия на нивото на четвърто междуребрие.

Относно механизма на причиняване на тези наранявания на пострадалия се установява, че в позицията, в която се е намирал подсъдимият, той обективно е могъл да ги нанесе, тъй като ръката е свободно подвижна и може да осъществи замах с достатъчно сила, за да се нанесат нараняванията. Трите удара с нож са нанесени с бърза последователност, за което говори локализацията им изцяло в една анатомична половина на тялото на пострадалия – вляво, а това сочи още, че не е имало промяна на взаимното положение на телата на пострадалия и подсъдимия при нанасянето им. Не може да се определи последователността на нанасяне на нараняванията. Действително на видеозаписа достатъчно ясно се вижда удара с нож, нанесен в областта на лявото бедро на пострадалия, без съдът да се ангажира с твърдението, че именно това е първият нанесен удар на пострадалия.

Според вещо лице Т. /л.л. 208 – 210 от д./ не се изисква сила, за да се преодолеят меките тъкани при нанасяне на удар с прободно-порезно оръжие каквото е ножът. Изхождайки от морфологията на нараняваната – засегнати са меките тъкани - и използваното оръжие – нож /прободно-порезно оръжие/ се налага извод, че за нанасянето на констатираните наранявания на пострадалия не е приложена голяма сила от страна на подсъдимия.

На следващо място - разхвърляността на нараняванията сочи хаотично размахване на оръжието, а не целенасочено движение с цел нараняване на жизнено важни органи /вещо лице Т. - л.л. 208 – 210 от д./. Тази хаотичност на действията на подсъдимия от своя страна обективира данни, че той е нанесъл ударите с нож на пострадалия с цел да го отблъсне, да го възпре.

След описания инцидент, на 27.02.2017 г., подсъдимият В.Р. е прегледан в Клиниката по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „А.“ ЕАД – гр. С.. При прегледа му са установени следните наранявания: кръвонасядане и охлузвания челнотеменно вдясно, кръвонасядане и охлузване по лигавичната повърхност на горната устна вляво, охлузвания по гръбната повърхност на четвърти и пети пръсти на дясната ръка и на нивото на ставите между основните и средните фаланги на пръстите /СМУ – л. 31, том 1 от ДП/.

По делото е приета съдебномедицинска експертиза, извършена от вещо лице д-р В. Т. /СМЕ – л. 42, том 3 ДП/. Експертизата е извършена по писмени данни от представеното СМУ за освидетелстване на подсъдимия В.Р. /л. 31, том 1 от ДП/ и установява вида и характера на уврежданията, причинени на подсъдимия В.Р. и механизма на причиняването им:

На първо място се установява, че на подсъдимия са били причинени следните телесни увреждания: кръвонасядане, съчетано с охлузване в дясната челнотеменна област на главата; кръвонасядане с охлузване по лигавичната повърхност на горната устна вляво; охлузване по гръбната повърхност на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка в областта на първите интерфалангеални стави. Констатираните кръвонасядания и охлузвания са причинили на подсъдимия болка и страдание.

На следващо място от коментираната СМЕ /л. 42, том 3 ДП/ се установява, че констатираните кръвонасядания, съчетани с охлузвания в дясната челнотеменна област на главата и по лигавичната повърхност на горната устна вляво са причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети с неравна контактна повърхност за това на меките черепни обвивки и от подлежащите зъби – за това по устната. Според посочената експертиза, локализацията и морфологията на тези наранявания добре отговарят да са получени при нанасяне на удар/и/ със свита в юмрук ръка. При разпита в съдебно заседание вещото лице допълва, че тези наранявания могат да бъдат причинени с два отделни удара и не могат да се получат при падане и контакт с терен, както и че могат да бъдат получени, ако подсъдимият е бил с гръб към нападателя в момента на нанасянето им, ако в този момент си е извил главата встрани. Така установеното от коментираната експертиза относно механизма на причиняване на тези увреждания и данните от показанията на свидетелите С.К., П. П., К. К. и В. М. и от обясненията на подсъдимия даде основание на съда да приеме, че тези наранявания на подсъдимия В.Р. са му били причинени от пострадалия С.А. с удари с юмрук при конфликта, възникнал в заведението, което не изключва и възможността някои от тези наранявания да е било причинено от удара, нанесен от пострадалия на подсъдимия навън пред заведението. Същевременно не се установява при описаните по-горе обстоятелства друго лице да е нанасяло удари в областта на главата на подсъдимия и конкретно в областта на лицето и в челнотеменнта област, което също потвърждава фактическия извод, че констатираните наранявания на подсъдимия са му били причинени от пострадалия С.А. при описаното нападение вътре в заведението и навън пред заведението.

 По-нататък се установява, че охлузванията по гръбната повърхност на 4-ти и 5-ти пръсти на дясната ръка на подсъдимия са получени от косото по допирателната действие на твърд ръбест предмет с ограничена контактна повърхност, като в случая са получени при размахване на ръката и контакт с терена. Този фактически извод се обосновава от данни, събрани от няколко различни доказателствени източници, които напълно кореспондират помежду си, а именно от данните, установени посредством обсъжданата по-горе експертиза /СМЕ - л. 42, том 3 ДП/, от комплексната съдебномедицинска и трасологична експертиза /л.л. 30 – 37, том 3 от ДП/, от разпита на вещо лице д-р В. Т., от видеотехническата експертиза /л.л. 59 – 71, том 3 от ДП/, от комплексната съдебномедицинска и видеотехническа експертиза /л.л. 188 – 189 от д./. Данните от посочените съдебномедицински експертизи сочат два възможни механизми за получаването на установените при подсъдимия охлузвания по гръбната повърхност на дясната ръка: първият - при нанасяне на удар със свита в юмрук ръка и се засегнат зъбите, а вторият – при размахване на ръката и контакт с терен или предмет от околната среда. По делото не се установява при описаните по-горе обстоятелства подсъдимият да е нанасял на пострадалия или на друго лице удар със свита в юмрук дясна ръка, при който удар да са били засегнати зъбите на ударения, не се установява въобще да е удрял някого с ръка, поради което този механизъм за получаване на охлузванията на дясната ръка на подсъдимия следва да бъде изключен. При това положение остава възможен вторият механизъм, а именно, че подсъдимият е получил охлузванията по гръбната повърхност на дясната си ръка, докато е бил повален на земята и е размахвал дясната си ръка, с която е държал ножа и контакт на ръката с терена. Този механизъм се потвърждава и от приетите видеотехническа експертиза /л.л. 59 – 71, том 3 от ДП/ и комплексна съдебномедицинска и видеотехническа експертиза /л.л. 188 – 189 от д./ и от данните от видеозаписите на охранителните камери на заведението, от които се вижда повалянето на подсъдимия на земята и размахването на дясната му ръка, в която държи /„проблясва“ - видеотехническа експертиза - л.л. 59 – 71, том 3 от ДП и комплексна съдебномедицинска и видеотехническа експертиза - л.л. 188 – 189 от д./ нож.

От приетата КСППЕ /л.л. 47 – 56, том 3 от ДП/ се установява, че към момента на извършване на деянието подсъдимият В. Р. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, не се е намирал в състояние на физиологичен афект /силно раздразнение/, както и на страхов физиологичен афект /уплаха и смущение/.

От представената справка за съдимост /л. 197 от д./ се установява, че подсъдимият не е осъждан.

Представена е характеристична справка за подсъдимия, изготвена от кмета на с. Ц., община С. /л. 28, том 5 от ДП/, от която се установява, че подсъдимият се ползва с много добро име в обществото; че същият проявява висока отговорност и грижи за семейството си, осигурява добър стандарт за живот на семейството си, работейки като шофьор и в строителството; обществено активна личност е, с лидерски качества; отзивчив и отговорен; няма противообществени прояви и други отрицателни прояви на територията на селото, не са му съставяни актове за административни нарушения; в различни ситуации съумява да контролира действията и постъпките си.

 Възприетата фактическа обстановка се установява от доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в хода на съдебното следствие: гласни доказателства – частично от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие; от показанията на свидетелите Г.Г.Ц., В.Ц.П., С.Ц.К., П.И.Й., Ж.Б.С., М.Б.П., В.Т.К., Е.Й.П., П.И. П., К. Р. К., В. Д. М. и частично от показанията на свидетелите: пострадалия С.Й.А., П.С.Г., Д.С.Р.; приетите експертизи /анализирани по-горе в изложението/; веществените доказателства, събрани по делото, съгласно описа, приложен към обвинителния акт, посочени по-горе в изложението; писмени доказателствени средства: протоколите за извършени действия по разследването, свързани с оглед, претърсване и изземване, доброволно предаване и писмените документи от значение за изясняване на обстоятелствата по делото, приобщени по реда на чл. 283 НПК в с.з. от 27.11.2019 г. и изчерпателно посочени в протокола от същото с.з.

Събраните свидетелски показания безпротиворечиво установяват обстоятелствата относно времето, мястото и обстановка, при които са възникнали и протекли описаните по-горе събития.

Съдът дава вяра изцяло на показанията на свидетелите В.Ц.П., Г.Г.Ц., С.Ц.К., П.И.Й., Ж.Б.С., М.Б.П., В.Т.К., Е.Й.П., П.И. П., К. Р. К., В. Д. М., които поотделно са вътрешно последователни, кореспондират помежду си без съществени противоречия, взаимно се допълват и създават достоверна картина на събитията по време и в тяхната последователност. Съвкупният им анализ налага извод за достоверността им, тъй като кореспондират помежду си и се подкрепят от останалите данни, установени с други доказателствени източници и доказателствени способи /оглед на местопроизшествие и експертизи/. Динамиката на събитията и различната позиция в пространството и времето на всеки от свидетелите през време на събитията, протекли вътре в заведението и навън пред заведението, обяснява пресъздадените от тях различни детайли и етапи от развитието на събитията така, както са били възприети от всеки един от тях, без съществени противоречия помежду им.

Съдът не кредитира показанията на пострадалия свидетел С.Й.А. в отделни части, в които показанията му остават изолирани и неподкрепени или опровергани от други доказателства.

Конкретно съдът не дава вяра на показанията на пострадалия свидетел в частта им, че подс. В.Р. е предизвикал конфликт със свид. Г.Ц. вътре в заведението: „… В един момент към нас се приближи В.П. и започнаха да си разменят реплики с Г. … Намеси се охраната на дискотеката и избута В. навън … Хванаха се един за друг…“. В тази част показанията на свидетеля С.А. не се подкрепят най-напред от показанията на свид. Г.Ц., а след това и от показанията на останалите свидетели. Според показанията на свид. Г. Ц., той и свид. С.А. заедно се връщали от тоалетната, когато свид. Г. Ц. и подсъдимият разменили реплики помежду си, но уточнява, че не са се карали и въобще не споменава да са се хващали един за друг и да са били разтървавани от други лица в дискотеката. Затова че тази размяна на реплики се е случила, когато свид. Г. Ц. и свид. С.А. отишли до тоалетната, се съдържат данни и в показанията на свид. Д.Р. /от показанията на свид. Д. Р.: „Докато бяхме вътре в бара видях, че С. и Г. отидоха към тоалетната и тогава нещо е станало, но аз не знам какво“./. Размяната на реплики между подсъдимия и свид. Г. Ц. била възприета и от свид. В.П., който извикал свид. Г. Ц. в стаичка, ползвана като офис, за да не възникне конфликт, но свид. Г. Ц. го уверил, че с подсъдимия са приятели и че са се шегували. Нито един от свидетелите от компанията на пострадалия не споменава подсъдимият да е отишъл при свид. Г. Ц. и между тях да е имало физическо сдърпване: свид. Е.П. видял с периферното си зрение, че нещо се случва зад гърба му и в следващия момент видял, че свид. В. П. вкарва свид. Г. Ц. в стаичката. Въобще данни в насока, че подсъдимият се е заканвал с думи или с действия е застрашавал личността на свид. Г. Ц. не се установяват по делото.

Цитираните показания на свид. Ст. А. са недостоверни и в частта, че след тази размяна на реплики между подсъдимия и свид. Г. Ц., подсъдимият е бил „избутан“ от охраната на дискотеката навън. В тази връзка се установи, че след тази размяна на реплики между подсъдимия и свид. Г. Ц., подсъдимият не е бил „избутан“ от охранителите навън, това се е случило в по-късен момент, а именно след като свид. Ст. А. го нападнал в гръб с удари в областта на главата.

Съдът не кредитира показанията на пострадалия и в частта им, че десетина минути, след като подсъдимият бил излязъл извън заведението, при него дошъл свид. В. П. и му казал: „… че не могат да се оправят с В., не могат да го удържат, иска да влиза вътре.“. В частта относно съдържанието този разговор показанията на свид. С.А. не се подкрепят от свид. В. П., който потвърждава, че се е върнал в заведението и е говорил със свид. С.А., но не му е казвал, че подсъдимият иска да се върне в заведението. Тези показания на свид. Ст. А. не се потвърждават и от показанията на свид. Д. Р. и Е. П. и установеното от тях и от видеозаписа от охранителните камери, че в действителност навън пред заведението подсъдимият не е проявявал агресия, не е искал да влиза обратно в заведението, не е буйствал, не е ръкомахал, не се е заканвал на никого, т.е. не е демонстрирал поведение, което да е изисквало да бъде укротяван и успокояван. Освен това не се потвърждават показанията на пострадалия и в частта им, че след като излязъл от заведението, подсъдимият му казал: „… Ела тук, аз ще те оправя!“ и тогава пострадалият му казал да престане с глупостите и тръгнал към него. Тези показания на пострадалия се опровергават от показанията на свидетелите Д. Р. и В. П., които твърдят, че двамата не са разменяли реплики помежду си. С оглед изложеното съдът не дава вяра на показанията на свид. Ст. А. и в частта им, че е излязъл навън да успокои подсъдимия и го е ударил, за да го успокои.

В останалите им части показанията на свид. С.А. се подкрепят от останалите данни, събрани по делото и поради това съдът ги кредитира.

           Съдът не дава вяра на показанията на свид. Д.С.Р. в частта, че навън пред дискотеката пострадалият С.А. ударил подсъдимия, за да го успокои, тъй като в тази част свидетелят изказва свое предположение относно мотивите за действията на пострадалия, което, както се отбеляза и по-горе, е било обективно необосновано. По-нататък в своите показания свидетелят изрично заявява, че всъщност не знае причината, поради която С.А. е излязъл навън.

Съдът не кредитира показанията на свид. Д. Р. и в частта, че подсъдимият В.Р. е бил агресивен през цялото време, че вътре в дискотеката свид. С.К. го е дърпал през „половината дискотека“, тъй като в тази част неговите показания се опровергават от показанията на свидетелите В.П., П.Й. и С.К., както и от показанията на свидетелите П. П., К. К. и В. М.. В останалата част показанията на свид. Д. Р. кореспондират на останалите, кредитирани от съда свидетелски показания, поради което съдът ги ползва при постановяване на присъдата.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля П.С.Г., дадени пред разследващия орган на досъдебното производство /л. 22, том 1 от ДП/ и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, в частта им, че вътре в дискотеката подсъдимият, разхождайки се из дискотеката, явно пиян, бутал всички и бутнал лекичко и пострадалия, който седял на бара, смеели се, сръчкали се, но охраната ги разделила. В тази част неговите показания остават изолирани, тъй като не се подкрепят от останалите свидетелски показания. В останалата част показанията на свид. П. Г. кореспондират на останалите кредитирани от съда свидетелски показания, поради което съдът ги ползва при постановяване на присъдата.

Съдът дава вяра и на обясненията на подсъдимия, които са последователни, логични и поради това житейски достоверни, а освен това се подкрепят и от кредитираните свидетелски показания и данните, установени посредством видеотехническите експертизи и възпроизведените в съдебно заседание записи от охранителните камери на дискотеката. Предвид установените телесни увреждания на подсъдимия, причинени при описаните по-горе обстоятелства от пострадалия С.А., изглежда напълно достоверно и твърдението на подсъдимия, че навън пред дискотеката пострадалият му е нанесъл удар с юмрук по лицето, а не „шамар“ /удар с отворена ръка/. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия единствено в частта им, че не си спомня какво се е случило след като бил повален на земята от пострадалия, т.е. че не си спомня ударите с нож, които той е нанесъл на пострадалия, тъй като му причерняло. В тази част неговите обяснения се опровергават от приетата по КСППЕ, според която действията на подсъдимия, свързани с нанасянето на ударите с нож на пострадалия, са били съзнателни и волеви – разбирал е свойството и значението им и е могъл да ги ръководи, не се е намирал в състояние на физиологичен афект /силно раздразнение/ и на страхов физиологичен афект /уплаха и смущение/.

Съвкупният анализ на събраните свидетелски показания и конкретно показанията на свидетелите С.Й.А., Д.Р. и П.Г. установяват по достатъчно убедителен и несъмнен начин, че именно подсъдимият е нанесъл удари с нож на пострадалия С.А.. Косвени данни в подкрепа на авторството на подсъдимия на това деяние се съдържат и в показанията на свидетелите В.П., П.Й., Г.Ц., С.К., М.П. и Ж.С.. Показанията на посочените свидетели относно този факт са безпротиворечиви.

Изложената фактическа обстановка се установява и посредством извършените и приети експертизи, коментирани подробно по-горе, които съдът възприема, тъй като дават компетентни, пълни и обосновани от доказателствата по делото отговори на поставените задачи. Тук съдът намира за необходимо изрично да отбележи, че по въпроса относно механизма на причиняване на нараняванията на пострадалия С.А., възприема изцяло заключението на комплексната съдебномедицинска и видеотехническа експертиза /л.л. 188 – 189 от д./, тъй като същата дава отговор на този въпрос след допълнително запознаване и изследване на записите от охранителните камери на дискотеката, възпроизведен в съдебно заседание, каквато възможност не са имали експертите към момента на изготвяне на СМЕТЕ в хода на досъдебното производство /л.л. 30 - 37, том 3 от ДП/. Допуснатата и извършена в хода на съдебното следствие експертиза /л.л. 188 – 189 от д./ дава компетентен и обоснован, вкл. от допълнително събрани в хода на съдебното следствие данни, отговор на въпроса относно взаимното разположение на телата на подсъдимия и пострадалия в момента на причиняване на нараняванията на пострадалия от подсъдимия, който подкрепя фактическите констатации на съда, изложени по-горе в мотивите, по същия въпрос. На следващо място, изхождайки именно от установеното в хода на съдебното следствие взаимно разположение на телата на подсъдимия и пострадалия в момента на нанасянето на нараняванията на пострадалия и обективните находки относно локализацията и морфологията на нараняванията на пострадалия, вещото лице д-р Т. изрично заявява, че ударите не са нанесени с голяма сила, разхвърляността на нараняванията в различни анатомични области в лявата половина на тялото на пострадалия обективира хаотично, а не целенасочено, нанасяне на удари, което даде основание на съда да приеме, че тези удари са били защитни, целящи да отблъснат нападението на пострадалия, което към момента на нанасянето им не е било преустановено.

Тук следва да се отбележи, че не намират фактическа подкрепа доводите на повереника, че ударите са били концентрирани в изключителна близост до сърдечната област на пострадалия, като обективно установените три прободно-порезни наранявания, причинени на пострадалия, са локализирани съответно - в областта на предната повърхност на лявата предмишница, в средната ѝ трета; по предната повърхност на лявото бедро, в средната му към долна трета; и в областта на лявата гръдна половина по задната аксиларна линия на нивото на четвърто междуребрие.

Съвкупният анализ на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателствени източници, обосновал възприетите и изложени по-горе фактически констатации и изводи на съда, налага извод за недоказаност от фактическа страна на обвинението, изложено в обвинителния акт, в няколко съществени от гледна точка на повдигнатото обвинение части:

- че подсъдимият В. Р. е бил видимо пиян и е проявил агресивно поведение вътре в дискотеката (от обв. акт: „Пострадалият А. веднага се намесил и ги разделил /подсъдимият и свид. Г. Ц./, като направил забележка на свидетеля Ц. да не влиза в пререкания с обвиняемия Р., тъй като видимо е употребил алкохол и е агресивен… Свид. Ц. и на него /на свид. В.П./ обяснил, че се познават с В. и той няма да прояви агресия срещу него, въпреки, че е видимо пиян и агресивен.“):

По делото не се събират доказателства, които да установяват достатъчно убедително и несъмнено такива факти. Напротив, от кредитираните свидетелски показания се установи, че вътре в дискотеката подсъдимият се е държал нормално, не е провокирал възникване на конфликти, дори не се е противопоставил на свид. В. П. и на свид. С.К., когато в по-късен момент бил поканен от тях да напусне дискотеката /показанията на В.П., С.К., П.Й./.

Именно показанията на посочените свидетели - В.П., С.К., П.Й. - дадоха основание на съда да дискредитира показанията на свид. Д. Р. в частта им, че подсъдимият В.Р. е бил агресивен през цялото време, че вътре в дискотеката свид. С.К. го е дърпал през „половината дискотека“, тъй като в тази част неговите показания са не само изолирани, а и опровергани от показанията на посочените свидетели.

На следващо място от показанията на свидетелите П. П., Кр. К. и Вл. М., и от обясненията на подсъдимия се установи, че той по начало не употребява алкохол, а същата вечер си е поръчал една бира в дискотеката, която не е успял да изпие.

Показанията на свид. Д.Р., дадени при разпита му в хода на съдебното следствие, също не съдържат данни в насока, че подсъдимият е бил видимо пиян /от показанията на Д. Р.: „Не мога да кажа дали В. беше употребил алкохол.“/.

Пострадалият С.А. в разпита си на съдебното следствие също не потвърждава цитираните по-горе обстоятелства, изложени в обвинителния акт и в нито един момент не заявява, че подсъдимият е бил видимо пиян.

В показанията на свид. Г. Ц. също не се съдържат данни в насока, че подсъдимият е бил в нетрезво състояние и е проявявал агресивно поведение. Свид. Г. Ц. признава, че след размяната на реплики между него и подсъдимия, той е бил отведен от свид. В. П. в стаичката, за да не възникне конфликт, което обстоятелство навежда на извода, че по-скоро неговото поведение, а не това на подсъдимия, е създало впечатление у свид. В. П., че двамата се карат, което в действителност не било така.

Освен това цитираните по-горе обстоятелства, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, в смисъл, че пострадалият се е намесил и е разделил подсъдимия и свид. Г. Ц., не се установиха по делото. Не се установи двамата да са влизали в схватка и в тази насока съдът изложи съображенията си по-горе, което не налага преповтарянето им;

- че, приближавайки масата, на която била компанията на пострадалия „… обв. Р., видимо афектиран от свидетеля Г.Ц., говорил на висок тон, но от силната музика не се разбирало какво. Пострадалият се опитал да го успокои с думи …“:

По делото не се установява вътре в дискотеката подсъдимият да е отишъл нарочно при масата, където седяла компанията на пострадалия, афектиран и говорейки на висок тон, а пострадалият да го е успокоявал с думи. В тази насока в хода на съдебното следствие се установи, че подсъдимият отишъл при маса, намираща се в близост до бара /т.нар. „втора колона“/, където били познатите на свид. Кр. К., а около този бар била ситуирана компанията на пострадалия. Установи се, че подсъдимият отишъл натам, за да извика свид. Кр. К., тъй като той и другите двама свидетели от неговата компания – П. П. и Вл. М. - били решили да си тръгват. Следват събития, които не са описани в обвинителния акт. Както стана ясно от показанията на свидетелите С.К., П. П., Кр. К. и Вл. М., в този момент пострадалият, без да е бил провокиран по никакъв начин от подсъдимия, го нападнал в гръб, като му нанесъл удар с юмрук в тилната област на главата; подсъдимият, стреснат от неочакваното нападение, се обърнал и в този момент пострадалият С.А. му нанесъл още два удара с юмрук в областта на брадата. Тези обстоятелства се установяват освен от показанията на свидетелите П. П., В. М. и К. К., които са приятели на подсъдимия, но и от показанията на свид. С.К., който съдът определя като безпристрастен свидетел - познава и подсъдимия и пострадалия, без да има явно изразени по-близки отношения с някой от двамата. Свид. П.Й. в показанията си също описва конфликтна ситуация между подсъдимия и пострадалия вътре в дискотеката, без да е видял нанасяне на удари, като сочи, че в този момент хората от компанията на пострадалия са били около него. Показанията на свид. В.П. също съдържат данни, които косвено подкрепят показанията на свидетелите С.К., П. П., Кр. К. и Вл. М.. Свид. В.П. не е видял тази ситуация, тъй като през това време бил в стаичката, но разбрал от околните, че е „…имало скарване между С. и В.…“.

Свид. П.Г. също видял в дискотеката „някакво сдърпване между С. и В.“, но не знае причината за това.

Нанасянето на удари от пострадалия на подсъдимия, за каквито говорят свидетелите С.К., П. П., Кр. К. и Вл. М., се потвърждава и от приетата СМЕ /л. 42, том 3 ДП/, коментирани по-горе.

Тук следва да се подчертае и факта, че пострадалият и лицата от неговата компания – свидетелите Д. Р. и Е.П., които били около него /според показанията на свид. П.Й./ и би следвало да са възприели този инцидент, очевидно го премълчават, като свид. Г. Ц. заяви, че за тези моменти има „пропуски“, тъй като бил изпил голямо количество алкохол.

По делото се установи, че именно така създалата се конфликтна ситуация, възникнала от действията на пострадалия С.А., принудила свид. В.П. да предприеме мерки за предотвратяване разрастването на конфликта, като казал на подсъдимия да напусне заведението, а пострадалият С.А. бил задържан в заведението от свид. П.Й.. От показанията на свидетелите В. П. и С.К., които съдът оценява като безпристрастни, се установява, че подсъдимият не се е съпротивлявал при излизането му от дискотеката, първоначално не е искал, но все пак тръгнал сам и до площадката на стълбите те го съпровождали с разтворени ръце, за да не се върне, а от площадката нататък по стълбите си тръгнал сам. От показанията на свидетелите В.П., С.К., Д.Р. и П.Г. се установи, че вторият сблъсък между подсъдимия и пострадалия се е случил на изхода/входа на дискотеката, когато дошъл пострадалия и двамата налетели един срещу друг, но не успели да си нанесат удари, след което подсъдимият бил избутан навън, а пострадалият – навътре.

Така установеното налага фактическият извод, че подсъдимият е напуснал заведението, не поради проявено от него самия вътре в дискотеката агресивно поведение, което да е налагало пострадалият да го успокоява с думи, както е описано в обвинителния акт /от обвинителния акт: „…Пострадалият се опитал да го успокои с думи, намесили се и свидетеля С.К. – охрана в дискотеката и свидетеля Д.Р. от компанията на пострадалия. Обвиняемият В.Р. бил изведен от охраната до стъклена врата пред стълбите.“/, а за да се предотврати ескалиране на конфликт, предизвикан от пострадалия Ст. А. и въобще не се установява пострадалият да е успокоявал с думи подсъдимия вътре в заведението;

- че свид. В.П. казал на пострадалия А., че подсъдимият е много пиян и трудно са го извели извън дискотеката. Твърденията относно съдържанието на този разговор, изнесени в обвинителния акт, не се доказват. Събраните в хода на съдебното следствие доказателства относно съдържанието на този разговор и това какво конкретно свид. В. П. е казал на пострадалия Ст. А., са анализирани по-горе и тук не се налага преповтарянето им;

- че пострадалият решил да се намеси, като се опита да успокои подсъдимия и с тази цел излязъл извън заведението; че „„… пострадалият … се насочил към обвиняемия с думите: „Спри да правиш проблеми“. Обвиняемият Р. извикал, че ще го оправи…“, че пострадалият ударил шамар на подсъдимия, за да го успокои. По същество в тази част обвинителната теза е изградена единствено върху показанията на пострадалия С.А., които в тези им части не се подкрепят от останалите доказателствени източници, събрани по делото и остават напълно изолирани и голословни.

По делото се събраха достатъчно убедителни доказателства, които установяват, че с поведението си навън пред дискотеката и непосредствено при излизането на пострадалия подсъдимият по никакъв начин не е провокирал и предизвикал последвалите действия на пострадалия. В такъв смисъл са показанията на свид. Д. Р., който твърди, че навън пред заведението до идването на пострадалия, двамата с подсъдимия разговаряли, той не е проявявал агресия, не е искал да влиза обратно в заведението. В този момент агресивно поведение на подсъдимия не е възприел и свид. Е. Първански, който си тръгвал и видял подсъдимият и свид. Д. Р. да разговарят. От видеозаписа, заснет от охранителните камери на дискотеката, също не се установява агресивно поведение на подсъдимия навън пред дискотеката до идването на пострадалия – не се вижда той да ръкомаха, да буйства, да прави опити да влиза обратно в заведението. Вижда се добре, че двамата разговарят, като подсъдимият се е облегнал на подпорната стеничка. Същевременно изложените обстоятелства, установени чрез възпроизвеждане на видеозаписа от охранителните камери и от показанията на свидетелите В. П., Д. Р. и Е. П., опровергават и то убедително версията на пострадалия А., респ. и обвинителната теза, че пострадалият е излязъл навън, за да успокои подсъдимия и поради това го ударил с шамар по лицето. По делото се установи и то достатъчно убедително, че навън пред дискотеката подсъдимият не е демонстрирал агресивно поведение, респ. намерение да влиза в саморазправа с друго лице, в т.ч. и с пострадалия. Освен това, както бе изложено и по-горе при анализа на показанията на пострадалия С.А., не се установява при излизането му навън той и подсъдимия да са разменили реплики помежду си. При анализ на така събраните доказателства може да се обобщи, че с поведението си в този момент подсъдимият не е създавал заплаха за живота или здравето на околните, нито е нарушавал обществения ред, нито се е заканвал на другиго с престъпление, т.е. не е демонстрирал поведение, което да е изисквало неговото озаптяване или „успокояване“, а версията на пострадалия, че му е ударил шамар, за да го успокои, безрезервно възприета от прокурора, очевидно цели да оправдае собствените му действия в тази ситуация – насочил се директно към подсъдимия и без да казва нищо, му нанесъл удар по лицето;  

- не се установява и твърдението, изложено в обвинителния акт, че подсъдимият продължил да ръкомаха с ножа след като бил хванат от свид. Д. Р.. В тази насока от показанията на свид. Д. Р. се установи, че той хванал подсъдимият през врата и го притиснал към земята, като подсъдимият продължавал да държи ножа, но без да го размахва, и след това го оставил на земята.

 Съдът не възприема данните от представената характеристична справка за подсъдимия, приложена на л. 26, том 5 от ДП, изготвена на полицейски служител при РУ - Своге. Изложените в нея данни за това, че подсъдимият употребява алкохол и наркотични вещества, вследствие на което е агресивен, склонен към извършване на престъпления и нарушаване на обществения ред; че не се ползва с добро име по местоживеене; има буен и сприхав характер, влизат в противоречие с данните за личността на подсъдимия, съдържащи се в представената характеристика от кмета на населеното място, където живее подсъдимия /л. 28, том 5 от ДП/. Най-напред се установява, че подсъдимият е неосъждан, при което твърдението, че е склонен към извършване на престъпления е напълно произволно. Вменената употреба на алкохол и наркотични вещества също не се потвърждава от други достоверни доказателствени източници. Останалите данни – че е склонен да нарушава обществения ред, че не се ползва с добро име по местоживеене, че е агресивен и има буен и сприхав характер, се опровергават от характеристичните данни, съдържащи се в представената характеристика за подсъдимия от кмета на с. Ц., община С.. Съдът се доверява на характеристичните данни за подсъдимия, предоставени именно от кмета на населеното място, където живее подсъдимия и семейството му, вкл. и родителите на подсъдимия, тъй като същият в един продължителен период от време е имал възможност и обективно е придобил преки и непосредствени впечатления за личността на подсъдимия, неговото поведение, начин на живот, за взаимоотношенията му с останалите жители на населеното място и обществените му изяви в сравнение с полицейския служител от РУ – С., изготвил приложената на л. 26, том 5 от ДП характеристика. Най-сетне данните за криминалистични регистрации поначало са ирелевантни при оценката на личността на подсъдимия.

Установената фактическа обстановка обосновава извода от правна страна, че подс. В.П.Р. е причинил описаните по-горе телесни повреди на пострадалия С.Й.А. в състояние на неизбежна отбрана – за да се защити от непосредствено противоправно нападение, насочено срещу личността му, причинявайки вреди на нападателя в рамките на необходимите предели по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК.

Изложената фактология налага извода, че констатираните наранявания на пострадалия са причинени от подсъдимия в състояние на неизбежна отбрана – за да се защити от непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия С.Й.А. и осъществена отбрана срещу това нападение от страна на подсъдимия чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

Нападението от страна на пострадалия С.Й.А. е било осъществено с активни действия: излизайки от дискотеката, той се насочил стремително, с бързи крачки към подсъдимия и без да говори, му нанесъл удар с ръка в областта на лицето, след което двамата се сдърпали, пострадалият повалил подсъдимия на земята, като го държал с двете си ръце, надвесен над него и притискайки го към земята.

Тези действия на пострадалия обективират, извън всякакво съмнение, започнало нападение срещу личността на подсъдимия. Първоначално, нанасяйки му удар с ръка в областта на лицето, пострадалият е осъществил посегателство срещу телесния интегритет на подсъдимия, а впоследствие, поваляйки подсъдимия на земята и притискайки го с двете си ръце надолу, е продължил нападателните си действия, създавайки по този начин реален риск от по-нататъшно увреждане здравето и живота на подсъдимия, което дефинира предприетото от пострадалия нападение като общественоопасно и противоправно.

Установи се, че подсъдимият по никакъв начин не е провокирал нападението. В момента на нападението той е разговарял със свид. Д. Р., подпрян на бетоновата стеничка, без да е извършвал каквито и да било действия, създаващи заплаха за живота или здравето на околните, или нарушаващи обществения ред и спокойствие, нито се е заканвал на другиго с престъпление, не е разменял никакви реплики с пострадалия Ст. А.. Така установеното налага извода, че с действията си пострадалият не е целял да успокои подсъдимия, а е целял неговото физическо увреждане. Този извод се налага и в контекста на сложилите малко преди това събития в дискотеката, при които, без ясно установен мотив, пострадалият на два пъти е нападнал подсъдимия – първият път го е нападнал в гръб и му е нанесъл три удара в областта на главата, след което подсъдимият е напуснал заведението без да се съпротивлява, и вторият – на стълбите на изхода на дискотеката, когато подсъдимият излизал от дискотеката и бил застигнат от пострадалия, като тогава и двамата се спуснали един към друг, но не успели да си нанесат удари поради намесата на свидетелите С.К., В.П. и Д.Р..

 На следващо място нападението от пострадалия е било започнало, а действията на подсъдимия, с които е нанесъл удари с нож на пострадалия, са били предприети именно за прекратяване на противоправното нападение, което е било в развитие и не е било преустановено.

Именно, за да се защити срещу непосредствено и противоправно нападение от пострадалия, застрашаващо неговите здраве и живот, подсъдимият е предприел активни действия срещу него, като му е нанесъл три удара с нож, упражнявайки законово признатото му право да се противопостави и отблъсне нападението. С нанасянето на тези удари нападението е било отблъснато и прекратено.

Съгласно Постановление № 12 от 29.12.1973 г. по н.д. № 11/73 г. на Пленума на ВС, нападнатият може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да бяга и да се укрива, да търси помощ от държавните и обществените органи или трети лица. По-важното в случая е неизбежната отбрана да е в пределите на допустимото, явно да съответства на нападението. Съгласно цитираното постановление на ВС, за отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя; отбраняващият се не е задължен да избира и засяга само неуязвими части от тялото на нападателя, но само ако това явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението. Във всеки конкретен случай следва да се прецени опасността на нападението, неговата интензивност, начините и средствата, с които се извършва, мястото и времето на осъществяването му, за да се отговори на въпроса дали защитата е в рамките на необходимото за отблъскване на нападението,

Съвкупната преценка на всички обстоятелства сочи, че осъществената от подсъдимия защита съответства на характера на нападението, което, бидейки насочено срещу личността на подсъдимия, разкрива висока степен на обществена опасност на деянието, с което е реализирано нападението. На следващо място се установи, че ударите с нож са били нанесени в бърза последователност и са попаднали изцяло в лявата половина на тялото на пострадалия, без да е имало промяна на взаимното положение на телата на пострадалия и подсъдимия при нанасянето им, били са хаотично насочени и не са нанесени с голяма сила, което ги дефинира като защитни, насочени към отблъскване на нападението, а не нападателни. Установи се, че в същото време други лица от присъстващите са се опитвали да издърпат пострадалия, но не са успели да го сторят преди подсъдимият сам да го отблъсне, нанасяйки му удари с нож. Едва след това пострадалият е бил издърпан от другите лица, след което се свлякъл на земята и нападението е било прекратено. Тези данни очертават упоритост и настървеност в действията на пострадалия, които са били прекратени единствено от защитните действия на подсъдимия, с които той му е причинил нараняванията. На следващо място се установи, че след като е отблъснал нападението, подсъдимият е прекратил своите активни действия, бил хванат от свид. Д. Р. и сам оставил ножа на земята. Отчитайки посочените обстоятелства, съдът счете, че осъществената от подсъдимия защита е в рамките на необходимите предели, без да надхвърля по интензитет необходимото за отблъскване на конкретното нападение.

Тук следва да се отбележи неоснователността на доводите на прокурора, че към момента, когато подсъдимият е нанесъл ударите с нож на пострадалия, нападението е било в процес на преустановяване, тъй като други лица дърпали пострадалия. Съдът счита, че това твърдение неправилно интерпретира установената фактология. Фактът, че други лица са се опитвали да издърпат пострадалия не води на извода, че нападението е било преустановено. Този факт, както бе посочено и по-горе, разкрива упоритостта и настървеността в противоправното поведение на пострадалия, тъй като тези лица не са могли да го издърпат и отделят от подсъдимия преди да бъде наранен от него. Т.е. към момента на нанасянето на ударите на пострадалия, неговото нападение над подсъдимия не е било преустановено, въпреки опитите на други лица да го издърпат.

Деянието на подсъдимия В.Р., с което е  причинил наранявания на пострадалия С.Й.А., е извършено в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК и не е общественоопасно, поради което деянието не съставлява престъпление, а това обоснова и оправдаването на подсъдимия на основание чл. 304, пр. 4 НПК по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не намира фактическа и правна подкрепа тезата, развита от защитника адв. Б., според която при осъществяване на отбранителните действия подсъдимият е възможно да е действал при условия на уплаха и смущение, обективирана в хаотичността на защитните действия на подсъдимия, която проличава в локализацията, вида и характера на телесните увреждания, причинени на пострадалия и механизма на причиняването им, а именно: трите наранявания са нанесени от едната страна на тялото, но са разпръснати в различни негови части – горе под мишницата, по средата в областта на гърдите и долу в бедрото, - нанесени са с различна сила и проникванията са с различна дълбочина. Защитата дефинира тази хаотичност в действията на подсъдимия като проявление на паника, респ. на страх. Тази теза е опровергана от фактическа страна от приетата по делото КСППЕ, която категорично отрича версията подсъдимият да е действал в състояние на физиологичен афект /силно раздразнение/, както и на страхов физиологичен афект /уплаха и смущение/. Освен това, предвид решаващият извод на съда за наличието на материалноправните предпоставки за приложението на чл. 12, ал. 1 НК, остава безпредметно обсъждането на този въпрос. Със същите аргументи безпредметно остава обсъждането и на доводите на защитника адв. К. Г. за липса на субективна страна на престъплението, за което е повдигнато обвинението – за липса на умисъл за убийство.

По предявения граждански иск:

По делото не се установи претендираните от гражданския ищец С.А. неимуществени вреди да са причинени от противоправно поведение на подсъдимия В.Р., поради което не са налице основанията по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за поправянето им.  Предявеният граждански иск от С.Й.А. срещу подсъдимия В.П.Р. за сумата в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева за обезщетяване на неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от деянието, претендирани ведно със законната лихва от 26.02.2017 г. се явява неоснователен, поради което съдът го отхвърли.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът постанови направените по наказателното производство разноски да останат за сметка на държавата.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

        

                  

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: