Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 9612 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 161330
от 27.07.2020 г. по гр.д. № 8690/2020 г. по описа на СРС, 35 с-в, е отхвърлен предявения от З.Е. АД, ЕИК*********срещу З.Б.И. АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата
от 299.24 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за
разходи за заместващ автомобил, ведно със законната лихва от 18.02.2020г. -
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Решението
е обжалвано от ищеца с основни доводи, че е неправилно,
постановено е в противоречие със събраните по делото доказателства и в
нарушение на материалния закон. Заявява, че неправилно съдът е приложил
разпоредбата на чл.45 ЗЗД вр. чл.411 КЗ, като е приел, че липсва причинна
връзка между противоправното поведение на застрахования при ответника и
направените разходи за заместващ автомобил в размер на 299.24 лв. В случая, ако
не бе настъпило ПТП на застрахования при ответника нямало да се налага да
ремонтира своя автомобил, през което време да е в невъзможност и да се налага
ползване на друг нает автомобил. По изложени доводи в случая е налице нарушение
и на разпоредбата на чл.493 КЗ, тъй като неправилно съдът е приел, че предмет
на застраховката ГО е само стойността на лекия автомобил и здравето на водача и
пътниците в МПС. Според цитираната разпоредба, застрахователят по застраховка
ГО покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в т.ч.
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищащата вреди
вследствие на притежанието или използването на МПС по време на движение или
престой, вкл.: вреди причинени на чуждо имущество; пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането.
Моли
постановеното решение да бъде отменено като неправилно, а предявените искове-уважени
като основателни. Отправя искане сторените в производството разноски да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Въззиваемата
страна З.Б.И. АД подава отговор, в който изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба по изложени подробни доводи. Претендира разноски.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 59-ти състав, решение за валидно, допустимо
и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 411 КЗ.
Ищецът отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 299.24 лв., представляваща регресно
вземане на застрахователя по имуществено застраховане по застраховка "Каско" срещу застрахователя по задължителна застраховка ГО за изплатено обезщетение за вреди, във връзка с настъпило застрахователно събитие - ПТП, в причинна връзка, с което са причинени щети на
застрахования автомобил. Поддържа, че е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Твърди, че спрямо ответника, в
качеството му на застраховател по застраховка "Гражданската
отговорност", сключена за увреждащия автомобил, е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за
определянето му. Посочва, че за времето, през което
увреденият автомобил е бил ремонтиран, на собственика е бил
предоставен заместващ автомобил, за който ищецът е заплатил сумата от 299.24 лв.
Претендира от ответника заплащането на сумата от 299.24 лв.- разходи, направени
във връзка с предоставяне на заместващ автомобил, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.02.2020 г.
до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът
оспорва действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с
процесното ПТП, надхвърлящи сумата от 2356.98 лв., като поддържа, че претендираната сума за
заместващ автомобил не е дължима. Претендира разноски.
По делото е
представена полица по застраховка Каско на МПС № 00500100274684/17.10.2018 г. на З.Е. АД, чрез която се установява, че към датата на настъпване на ПТП-
21.01.2019 г. увредения лек автомобил Мазда 3 с рег.№ *********, собственост на
Н.Е.ООД, ЕИК ********* е бил застрахован по сочената имуществена застраховка
при ищеца за времето от 23.10.2018 г. до 22.10.2019 г. при уговорени покрити
рискове „А”-съгласно ОУ за застраховка Каско на МПС.
Поддържаните
от ищеца – въззивник твърдения, че за лекия автомобил е бил сключен и добавък
–клауза „Е+”-заместващ автомобил в случая не са доказани чрез представяне на
соченото допълнение към застрахователната полица.
Чрез
представените ОУ за посочената клауза
„Е+” се установява, че покритите
разходи по посочената клауза включват наемната цена за периода на
възстановяване на автомобила, но не повече от 30 дни, като в
зависимост от застрахователната сума на увредения автомобил застрахованият
има право да ползва заместващ автомобил. Доказателства
за сключване на договор за това покритие, респ. за включването му в покрити
рискове „А” съгласно представените ОУ в производството не са ангажирани.
Чрез представената в
производството фактура № **********/07.03.2019 г. и констатациите на експерта
по САТЕ, приета пред първата инстанция, която настоящия състав кредитира
напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че за времето, в което е бил
извършен ремонт на увредения автомобил /девет дни/ застрахован при ищеца от
страна на сервиза С.М.ЕООД е бил предоставен на застрахования друг заместващ
автомобил рент а кар за времето от 18.02.2019 г. до 27.02.2019 г., за което е
заплатена сума в размер на 299.24 лв., която се установява, че е била
възстановена от застрахователя – ищец на 19.04.2019 г.
Спорният въпрос
по делото е дали в застрахователното обезщетение се включват и разходите за
заместващ автомобил, платени от ищеца, докато
увреденият автомобил е бил ремонтиран, респ. подлежат ли на
възстановяване от ответника.
Доколкото в
производството не е установено, че посочената и заплатена от ищеца сума попада в обхвата на покритието по сключената имуществена застраховка, както и че същата отразява реалната възстановителна стойност по см.
на чл. 400, ал. 2 КЗ, като
присъщ разход за наемна цена за ползване на
заместващ автомобил за определен срок, докато се извършва ремонт на
увредения автомобил, съдът намира че
правилно регресната претенция е била отхвърлена като неоснователна.
Една от предпоставките
на чл.411 КЗ не е налице. Фактическият състав на суброгационният
иск по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена
застраховка, сключен между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока
на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно
събитие вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на
застрахователно обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите",
по силата на който ответникът да е застраховал гражданската отговорност на
водача на увреждащия автомобил.
С оглед това, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платените суми за ремонт на увредения автомобил и
обичайните разходи за определяне на щетата, но не и
за разходите за ползване на
заместващ автомобил. Последното би било
дължимо на основание чл. 411 КЗ, като имуществена вреда за
застрахования по смисъла на чл. 493, ал. 1, т.
3 КЗ,
явяваща се пряка последица от увреждането, подлежаща на репариране от
застрахователя по "Гражданска отговорност" по пътя на регреса при наличие на данни за сключена имуществена застраховка
при това покритие по клауза „Е+”. Както бе посочено в проведеното производство
не са ангажирани от ищеца, при правилно разпределена доказателствена тежест
такива доказателства.
Изводите на двете
инстанции съвпадат, поради което постановеното решение, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото, съдът приема, че отговорността за разноски на въззиваемия
следва да се постави в тежест на виззивника. С оглед това на основание чл.78,
ал.3 ГПК в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата 50.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 161330 от 27.07.2020 г. по гр.д. №
8690/2020 г. по описа на СРС, 35 с-в, с което е отхвърлен предявения от З.Е. АД, ЕИК*********срещу З.Б.И. АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 299.24 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение за разходи за заместващ автомобил по имуществена застраховка „Каско на МПС” по полица № 00500100274684/17.10.2018 г. на З.Е. АД във
връзка с настъпване на застрахователно събитие – ПТП станало на 21.01.2019 г. в
гр.София, в резултат на което е бил увреден лек автомобил Мазда 3 с рег.№ *********,
собственост на Н.Е.ООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА З.Е. АД, ЕИК*********да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 50.00
лв.-разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал. 3,
пр. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.