Р Е
Ш Е Н И Е № 260013
гр.Средец, 09.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Средец, III наказателен състав, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Венета Иванова
При секретаря Костадинка Лапова, като разгледа
докладваното от съдията Иванова НАХД № 170/2020г. по описа на
Районен съд – Средец, въз основа на данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството пред РС-Средец е по реда на чл.
59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на С.К.С., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника адв.С.И., със съдебен адрес ***, срещу НП № 20-0269-000125/26.05.2020г.,
издадено от Началник РУ на МВР Средец , с което на основание чл.179,
ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП за нарушение на
чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 /двеста/ лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 /десет/ лева и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение
по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Във
въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална
незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира отмяната му.
В последно
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се
явява адв.С.И.-БАК, надлежно упълномощен. Същият поддържа жалбата, претендира
разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение, видно от приложения
списък. При условията на евентуалност се иска намаляване на административните наказания
по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Административнонаказващият
орган не изпраща представител.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите
реквизити, поради което е допустима.
Районен съд -Средец, след като анализира
събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 15.05.2020 г.
около 10.35ч. в община Средец на път втори клас № II-79-74 км. , движейки се в посока гр.Бургас-гр.Средец, като водач
на товарен автомобил ДАФ ФТ ХФ 105.410 с рег.№ А 26 93 МР със закачено
полуремарке ПАНАВ АС 136 с рег.№ А 91 94 ЕЕ , собственост на „Ваня Транспорт“
ЕИК *********, при изпреварване не осигурява достатъчно странично разстояние
между своето и изпреварваното МПС -л.а.Мазда с рег.№ А 58 90 НМ, като го блъска
отзад вляво и причинява ПТП с материални щети.Водачът не спира, за да установи
последиците от ПТП и напуска мястото на произшествието. Впоследствие МПС е
спряно от патрул на РУ Средец с подаден светлинен сигнал от служебен автомобил,
като МПС е отбито на отбивка на местност „Синавица“, път II-79, общ.Средец. Водачът управлява с НП на РУ Айтос, което не
представя при проверката.
Свидетелят Т.Д. съставил АУАН на
жалбоподателя за нарушение на на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП му Актът
бил изготвен в присъствието на свидетеля
очевидец -А.А. и това обстоятелство било посочено в документа. При връчване на
акта, жалбоподателят го разписал, като направил възражение, че не е усетил
удара между двете МПС.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
гласни доказателства –показания на актосъставителя –св. Т.Д., свид.А.А. и свид.С.Д.,
както и от приложените писмени доказателства.
Въз
основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган – Началник РУ МВР
Средец, оправомощен със Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи.
Актът за установяване на административно нарушение
е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – полицейски
инспектор „Пътен контрол“ към РУ на МВР Средец, видно от т.1.3. от Заповед Рег.
№ 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Относно възражението, че нарушението е извършено на територията на РУ
Камено, видно от приложените по делото материали, при възникналия спор за
местна подсъдност между РС-Средец и РС-Бургас, същият е решен с Определение №
116/29.10.2020г. по н.д.№ 776/2020г. на ВКС, III н.о. и делото е изпратено на РС -Средец с мотив, че в АУАН е посочено, че нарушението
е извършено в община Средец, както и че административнонаказателната преписка е
водена и завършена в РУ на МВР Средец, което определя РС Средец като
компетентен да разгледа делото, предвид разпоредбата на чл.84 от ЗАНН вр. чл.
42, ал.1 от НПК. Извън посоченото, видно от публично достъпната карта на
републиканската пътна мрежа участъкът от 39.5 км. на второкласен път II-79 до 76,3 км. на същия път се намира на територията
на община Средец, поради което и предвид местоизвършването на нарушението -74
км. на второкласен път II-79, определено съобразно
обясненията на водачите, участвали в ПТП, следва че РУ на МВР Средец е
териториално компетентното управление да образува административнонаказателното
производство.
Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт
е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.
По отношение на нарушението по чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП:
Посоченият текст вменява задължение
на водача, който изпреварва друго ППС, да остави достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното превозно средство. В конкретния случай
не
се спори ,че жалбоподателят, управлявайки товарния автомобил е изпреварил на процесното място лекия автомобил Мазда с
рег.№ А 58 90 НМ, управляван от св.Д.. Обективното настъпване на произшествието е безспорно установено, видно от
показанията на разпитаните свидетели, показания на актосъставителя, както и от
приложените писмени доказателства- съставен протокол за ПТП и приложения
снимков материал от ЗАК „ОЗК -Застраховане“ АД, изготвен на 15.05.2020г.-датата
на ПТП, които кореспондират в пълна степен помежду си. В тази връзка съдът счита, че обясненията на
жалбоподателя, че не е усетил удар се явяват изолирани от останалия
доказателствен материал, поради което не кредитира същите.
Деянието е осъществено и от субективна страна.
Доказателствата обосновават извод, че предприетата от жалбоподателя
маневра по изпреварване на л.а Мазда отляво, поради недостатъчно разстояние е
довело до съприкоснованеие между двата автомобила, което е настъпило в предна
дясна част на влекача и в задна лява на лекия автомобил, с което С.С. е осъществил нарушението на чл. 42, ал.2, т.1 от ЗДвП. В
случая деянието е непредпазливо, доколкото жалбоподателят не е имал за цел да
участва в ПТП с движещия се вдясно от него автомобил, но това не променя
извода, че стореното осъществява от обективна и субективна страна съставът на
административно нарушение, доколкото нарушение е налице и когато деянието е
извършено по непредпазливост – аргумент от чл. 7, ал.1 от ЗАНН. Деянието е
правилно и пълно описано, надлежно квалифицирано като нарушение на чл. 42, ал.2, т.1 от ЗДвП, и
впоследствие законосъобразно подведено под санкционната норма на чл. 179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП ,с предвидено административно наказание глоба от 200
лева в случаите, когато допуснатото пътнотранспортно
произшествие не съставлява престъпление. В случая, предвид характера и размера
на вредите, деянието не може да съставлява престъпление
по чл. 343, ал.1 б. "а" от НК. За това нарушение на С. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, което се явява абсолютно определено по вид и размер в закона, поради което следва в тази
част наказателното постановление да бъде потвърдено.
По отношение нарушението по
чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът
на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От приложения по делото АУАН, съобразно разпоредбата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП и частично от показанията на
актосъставителя се установява, че жалбоподателят не
е представил при извършената проверка контролен талон към СУМПС, нито съответно АУАН или НП по смисъла на
чл.157,ал.6-8 ЗДвП вр. чл.100, ал., т.1 от ЗДвП , поради което и правилно е била ангажирана отговорността му за извършено
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП предвижда
фиксиран размер от 10 лева на наказанието глоба. АНО правилно е приложил
посочената санкционна норма и на жалбоподателя е била наложена глоба именно в
размер на 10 лева.
По отношение на нарушението по
чл. 123, ал.1 т.1 ЗДвП:
Видно от посочената разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Видно от доказателствата по делото -показания на св. Д. и св.А. жалбоподателят не е спрял управлявания от него товарен автомобил с ремарке след настъпване на процесното ПТП, което е наложило преследването му , вкл. с участието на полицейските органи, които са били сигнализирани от свид.Д.. Обясненията, дадени от С. към момента на установяване на нарушението, както и в съдебното производство, че не е усетил удара между двете МПС, според настоящия състав съставляват защитна версия и не следва да бъдат кредитирани, като в този смисъл съдът отчита конкретната фактическа обстановка, а именно- близостта на двете МПС, мястото на съприкосновение между тях- предна дясна част за влекача и задна лява за лекия автомобил, както и интензитета на удара, предвид констатираните материални щети- изкривяване и осуркане на задна лява броня и заден ляв калник на лекия автомобил, както и показания на св.Д., че ударът е довел до леко отклонение на лекия автомобил от пътя и че жалбоподателят не е спрял въпреки подадените светлинни и звукови сигнали от страна на Д.. Всички посочени обстоятелства сочат, че не е възможно жалбоподателят да не е усетил удара между двете МПС.
Видно от разпоредбата на чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като
участник в пътнотранспортно произшествие. Доколкото АНО не е изложил мотиви за
налагане на наказанията в предвидения в закона максимум, съдът намира, че наказанието лишаване от право да се
управлява МПС следва бъде намалено до средния предвиден в закона размер-3
месеца, както и наказанието глоба до размер от 100 лева , като наказателното
постановление следва да бъде изменено в
посочения смисъл, а в останалата си част потвърдено. За да достигне до този
извод, съдът съобрази от една страна естеството на настъпилите щети – осуркане
и леко изкривяване, а от друга страна наличието на предишни административни
нарушения на ЗДвП от страна на С., като в периода от три години преди датата на
деянието констатираните нарушения са пет на брой. Съдът счита, че така наложените
наказания на жалбоподателя, ориентирани към средния размер, предвиден в закона,
са достатъчни за постигане целите на административните наказания.
Според настоящия състав в случая не е
приложима хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за повече от едно нарушение, като едно от тях е напускане на мястото на
произшествието.
При този изход на спора с оглед изрично искане на процесуалния
представител на жалбоподателя, в полза на последния следва да се присъдят
разноски съразмерно с отменената част от НП. От жалбоподателя е
доказано извършването на разноски в размер на 500 лв. – платено възнаграждение
за един адвокат (договор за правна защита и съдействие от 26.08.2020г/.. С
оглед изложеното по-горе следва да му се присъди сумата от 121,95 лв. –
съразмерно на отменената част от НП.
Доколкото в хода на производството
по делото, в неговата съдебна фаза пред настоящата инстанция, се направиха
разноски в размер на 16 лв. за пътни разноски за явяване на свидетел, за което
са издадени РКО от бюджета на съда, то частта от тези разноски съобразно
потвърдената част на НП в размер на 12лв., следва да се възложи на основание
чл.189 ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН в тежест на нарушителя С.С. за
заплащането им по сметка на РС Средец.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Средецкият районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
наказателно
постановление №
20-0269-000125/26.05.2020г., издадено от Началник РУ на МВР Средец, с което на
основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, предл.5 от ЗДвП за
нарушение на чл.42, ал.2, т.1 от ЗДвП на С.К.С., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 10 /десет/ лева и на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца , като НАМАЛЯВА размера на наложеното на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП административно
наказание глоба от 200/двеста/ лева на 100/сто/ лева и лишаването от право да
управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на 3/три/ месеца. ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА ОДМВР Бургас
с БУЛСТАТ *********, да заплати на С.К.С., ЕГН **********
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 121,95лв./сто
двадесет и един лева и деветдесет и пет ст./