№ 6453
гр. С., 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА Я.А
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа доклад.ото от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА Я.А Гражданско дело
№ 20221110163400 по описа за 2022 година
Производството е по исковата молба на Г. Л. А., ЕГН ********** ,
адрес: гр.С/адрес/ чрез адв. А. И. спрямо И. Л. М.А[1]С., ЕГН **********,
гр.П/адрес/, М. И. М., ЕГН **********, адрес: гр.С/адрес/, Л. И. З., ЕГН
**********, адрес: гр.С/адрес/ и К. Б. Д., ЕГН **********, гр.С/адрес/ и В.
Д. М., ЕГН ********** чрез адв. Я..
Ищецът твърди, че страните са носители на ПС при квоти съобразно
закона на следния имот:
апартамент №17, находящ се в гр.С., ж.к. К. втора част, ул. А., бл.8, вх.
А, ет.4, с площ от 66,17 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, при съседи по НА: стълбище, Б.С., двор и двор ведно с избено
помещение №26 при съседи: коридор, П.П., двор, двор, заедно с 0,705 % ид.
ч. от общите части на сградата ведно със съответните ид. ч. от правото на
строеж върху държавна земя, който имот представлява самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.1108.48.6.17, гр.С., общ.Столична съгласно
КККР, одобрени със Заповед №18-50/02.11.2011г., който самостоятелен обект
се намира на етаж четвърти в сграда с идентификатор 68134.1108.48.6 с
предназначение: жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1108.48 с предназначение на самостоятелния обект -
1
жилище, апартамент; брой нива — 1, с площ по документи - 66,17 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 68134.1108.48.6.18; под
обекта - 68134.1108.48.6.12; над обекта - 68134.1108.48.6.22, с прилежащо
мазе № 26 с площ от 3 кв.м. и 0,705% ид.ч. от общите части на сграда.
Излага се, че страните са наследници на починалия на 10.01.2004г. Р. М.
А., ЕГН ********** както следва: ищцата Г. и ответницата И. са деца на
негов брат Л. Михйалов А., починал на 18.05.2007г., а М. и Л. са деца на
другия брат на Р. – И. М. И., починал на 01.01.2000г., който Р. е придобил ПС
върху имота чрез покупко – продажба по реда на чл. 134, ал.4 от ЗТСУ ( отм.)
– а именно като имот, отстъпен като обезщетение за мероприятие на
държавата през юли на 1985 г..
Излага се, че апартаментът е придобит по време на брака на Р. със
съпругата му П. А.а М.а, ЕГН ********** съответно в режим на СИО като се
твърди, че след смъртта на Р. съпругата му П. чрез дарение, обективирано в
НА с №125, т.1, дело 109/2012г. и чрез договор за продажба на наследство,
останало й от Р. А., обективирано в Договор за продажба на наследство от
27.06.2012г. със заверка на подписите от 27.06.2012г., е прехвърлила своите
3/6 ид. ч. от процесния имот, които е притежавала в СИО със съпруга си, и
тези ид.части от ПС върху имота, които е придобила в наследство от съпруга
си на трето по делото лице – А. Б. А., ЕГН **********, който пък от своя
страна е починал на 08.11.2017г. и е наследен от своята майка В. Д. М., ЕГН
**********, конституирана като страна в процеса и която с дарение,
обективирано в НА за дарение с № 173, дело с № 328 на нот. с рег. № 042 при
СРС, е прехвърлила на К. Б. Д., ЕГН **********, последната страна в процеса
своите 5/6 ид.части, придобити чрез дарение от В. срещу правото на В. на
пожизнено полз.е на вещта.
При тези твърдения и като се навежда, че доброволна делба е
невъзможна, се желае решение на съда,с което да бъде допусната и извършена
делба на процесния имот при квоти по закон и съобразно доказателствата по
делото на осно.ие покупко- продажба, наследя.е, дарение и продажба на
наследство между Г., И., М., Л., В. и К.. Ангажират се доказателства.
В срока за отговор е депозиран такъв само от И., с който искът не се
оспорва досежно факта на наследя.е от Р. М. А., но се оспорва досежно
квотите в съсобствеността и евентуално правото на собственост за някои от
2
страните.
Излага се, че Р. е придобил имота като предоставен му като
обезщетение за отчужда.е на наследствен имот, притежа. от Р. по наследство
заедно с братята му - И. и Л., а именно: имот с планоснимачен номер 15, кв.9
/стар 239/, местността „К.", ул.А. и който представлявал дворно място с къща,
отчуждени от държавата през 70-те години. Излага се, че върху това дворно
място /и съседни/ е било реализирано мероприятие за обществени нужди и е
била изградена жилищна сграда - бл. 8, в който се намира и процесния
апартамент. Така се твърди, че за процесния имот на осно.ие на чл. 13, ал.2 от
СК от 1968г. (отм.) е настъпила транформация на лично имущество на Р. –
наследство – и той е бил едноличен собственик на апартамента като така не е
придобит в режим на СИО със съпругата му П.. С тези съображения и
наличие на пълна/ частична трансформация на лично имущество на
наследодателя Р. се оспорват квотите в съсобствеността на страните - след
смъртта му през 2004г. на осно.ие чл. 9, ал.2 от ЗН неговата перживяла
съпруга П. е придобила най-много 2/3 ид. ч. от имота, а не 5/6.
Отделно от това се оспорва като недействителна/нищожна поради
противоречие с добрите нрави е сделката за продажба на наследство,
обективирана в договор от 27.06.2012г., тъй като даденото по този договор -
2/6 ид. ч. от имота с площ от 66,17 кв.м. многократно е надхвърлило
полученото, а именно сумата от 1000 лева. И се излага, че дори при така
наведеното оспор.е на действителността на сделката по продажба на
наследство да се приеме, че същата е действителна, то се оспорва сделката по
дарение, по която П. не е притежавала прехвърлените 1/6 ид. ч. от имота на
трето по делото лице.
Или при така наведените възражения се излага, че В. не е била носител
на 5/6 ид. ч. от вещта, а най-много на 2/3, поради което и сделката на дарение
с ответницата К. е породила вещен ефект само за 2/3 от ПС върху имота, а не
за 5/6 от него. С тези твърдения се желае делба на имота, но при квоти
съобразно сторените оспор.ия досежно ПС за П., и от там за В. и К. като се
ангажират доказателства се желае решение в този смисъл.
Искът е за делба и е с правно осно.ие по чл. 34 от ЗС.
Съдът след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и след като съобрази закона намира следното от фактическа и правна
3
страна:
От удостоверение за наследници от 14.06.2022г. на СО се установява,
че Р. М. А., ЕГН **********е починал на 10.01.2004г. като след смъртта си е
оставил за свои наследници – съпруга П. А.а М.а, ЕГН 2906.266519, брат Л.
М. А., починал на 18.05.2007г. и оставил за свои наследници И. Л. М.а – С. –
ответник в делбата, Г. Л. А., както и брат И. М. И., починал на 01.01.2000г. и
оставил за свои наследници М. И. М., негов син и Л. И. З. негова дъщеря.
От НА за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ с № 76, том XII. нот. дело
с № 2276/ 1985г., се установява, че през юли на 1985г. наследодателя Р. е бил
признат за собственик спрямо недвижим имот – жилище, апартамент 17 в бл.
8, вх.А, ет.IV в К. и състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с
площ от 66.17 кв.м. ведно с избено помещение към него, както идеалните
части от общите части, който имот не се спори, че е исковият и е с
идентификатор по КККР за гр.С. с № 68134.1108.48.6.17. От същия НА се
установява още, че Р. е придобил имота – жилище като обезщетение срещу
отчужден имот в местността Красна поля, ул. А., № 24, парцел 15, кв. 9 нов
въз основа на Заповед с № РД – 41 -2722 / 15.09.1982г.
Страните не спорят,че към датата на изповяд.е на сделката през юли на
1985г. Р. е бил в брак с П. А.а М.а, което се установява и от удостоверение на
СО Район К., л. 80 от делото, доказваща, че П. и Р. са били в брак от 1966г.
П. видно от НА за дарение на недвижим имот с № 125, том I, рег. №
2783 по дело с № 109/ 2012г. т.е след смъртта на Р. се установява, че се е
разпоредила, дарявайки на племенника си А. Б. А. своите 3/6 ид.части от
гореописания имот, а от договор за продажба на наследство, със заверка на
подписите и вписан в СВ на 27.06.2012г. се установява още, че П. е продала
на същия, дарен с дарението от същата дата неин племенник, наследството,
което е останало от съпруга й Р. за цена от 1000 лева.
От извършена по искане на ищцата справка по Наредба 14/ 18.11.2009г.
се установява, че А. е починал на 08.11.2017г. като единствена негова
наследница е неговата майка В. Д. М..
От договор за дарение на идеални части от недвижим имот със запазено
вещно право на полз.е, обективиран в НА с № 173, том II. дело с № 328 от
30.08.2022г. е видно, че В. през август на 2022г. е прехвърлила чрез дарение
4
на съделителя К. своите 5/6 ид.части от имота като е запазила правото си на
полз.е върху него.
Съдът е изслушал и приел и заключение на вещо лице по СОЕ за
стойността на имота към датата на сделките по дарение и продажба на
недвижим имот от 2012г., която дава заключение за стойност от 69 630 лева.
При тези факти и от правна страна съдът намира следното:
Съгласно нормата на чл.134, ал.4 от ЗТСУ в редакцията си към датата
на изда.е на НА ДВ бр. бр. 45/ 8.06.1984 г., изм., бр.19/8.03.1985г.) за
недвижимите имоти, отстъпени като обезщетение или купени с договор от
предприятията-инвеститори при народните съвети, правоимащите се
легитимират като собственици с акта за обезщетя.е или с договора.
Правоимащият може да поиска да му бъде издаден и нотариален акт.
А според текста на чл.19 от СК (обн. в ДВ, бр. ДВ, бр.41/ 28.05.1985 г.,
в сила от 1.07.1985 г. и отм. 01.07.1985 г.) вещите и правата върху вещи, както
и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат
на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от
това, на чие име са придобити. По смисъла на чл.19, ал. 2 от СК съвместният
принос на съпрузите може да се изрази във влагането на средства и труд, в
грижи за децата и работа в домакинството и се предполага до доказ.е на
противното ( чл.19, ал.3 от СК).
Или при тези доказателства и въпреки направеното възражение на
ответната страна И., че имотът е лична собственост на Р. като получен в
обезщетение срещу отчужден сънаследствен с братята му И. и Л. имот съдът
намира, че това възражение остана недоказано от нея, която в хода на
събирането на доказателствата не оборва презумцията за принос и на двамата
съпрузи в придоби.ето му. Отразено е в НА, че правоимащ на това жилище
срещу отчужден имот е само Р., а не и неговите братя като сънаследници на
отчужден имот като е отразено в НА, че цената от 10 472 лева, включваща
стойността на имота и ПС, е била платена към датата на изповяд.е на сделката
чрез припадащите се суми от отчуждения имот, както и от собствено средства
на получаващия обезщетение.
Призна.ето на пълна или частична трансформация на лични средства по
отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, в
режим на СИО, съответно уважа.ето на възражението по чл 21, ал.1 и 2 от СК
5
е предпоставено от пълното и пряко доказ.е от претендиращия индивидуална
собственост или личен дял бивш съпруг (негов наследник) на следните
правнореле.тни факти: придобивна стойност на имота съобразно вида на
възмездната сделка с вещно-правен ефект; размер на вложените средства,
които имат личен произход по смисъла н чл.21 от СК и са еквивалентни на
придобивната стойност на спорния имот - изцяло или отчасти и влагането им
към момента на придоби.е на имуществото. А в конкретния случай това не се
установи още повече, че по делото, съобразно разпределената тежест на
доказ.е, оспорващата приноса страна не ангажира никакви доказателства в
това число дори и самата Заповед по чл. 98 и чл. 99 от ЗТСУ ( обн. ДВ бр. бр.
45/8.06.1984 г., изм., бр.19/ 8.03.1985г.), въз основа на която и евентуално би
могло да се установи произхода на средствата по придоби.е на имота и вида
на отчуждения имот, а това не бе сторено в хода на събиране на
доказателствата.
Съгласно чл. 102 от ЗТСУ /в ред. ДВ, бр. 45 от 1984 г., отм. ДВ бр. 124
от 1998 г./ правоимащите, обезщетя.и с отстъп.е на жилище, или друг обект
могат да прехвърлят правата си направо на определени от тях членове на
семейството им или на други роднини по права линия до първа степен, които
отговарят на условията за придоби.е на имота като е нужно това
обстоятелство да бъде посочено, а именно, че визираната разпоредба се
прилага по отношение на членовете на семейството на собственика – съпруг,
при условие, че отчужда.ия имот не е СИО, ненавършили пълнолетие деца,
които не са встъпили в брак ( чл. 191 от ЗТСУ), пълнолетни и встъпили в брак
непълнолетни деца на собственика, както и родители на собственика. Предвид
това ограничително изброя.е, вън от посочените роднини лица не могат да се
ползват от тази разпоредба (в този смисъл Решение № 230 от 23.03.1982 г. по
гр. д. № 2/82 г., III г. о.). Разпоредбата на чл.102 ЗТСУ има предвид две
хипотези - едната, когато собственикът на отчуждения имот отстъпва на свой
низходящ даденото му като обезщетение жилище и втората, когато има право
на второ жилище като имотно обезщетение съгласно чл. 251 а ППЗТСУ за
нуждите на свои низходящи. Такива данни, твърдения и доказателства не бяха
сторени и не бяха събрани, което дава осно.ие на съда да приеме, че
възражението за наличие на частична трансформация на средства в
придоби.ето на исковия имот е недоказано и на осно.ие чл.19 от СК (обн. в
ДВ, бр. ДВ, бр.41/ 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г. и отм. 01.07.1985) е
6
имот, придобит в режи на СИО, която общност след прекратя.ето й със
смъртта на Р. през 2004г., се е разпределила поравно между двамата съпрузи
като всеки от тях е имал по ½ от нея.
На осно.ие чл.9, ал.1 и 2 от ЗН (Обн., ДВ, бр.22/ 29.01.1949 г.),
съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, а ако няма деца, както
е в конкретния случай, съпругът или П. наследява заедно с братя и сестри на
Р. –Л. негов брат и с техни низходящи – децата на И. (негов брат, починал на
01.01.2000г.), а именно ответниците – съделители М. и Л., в размер на
поливната от наследството, ако то се е открило преди навърш.ето на десет
години от сключ.ето на брака, а в противен случай получава 2/3 от
наследството при продължил повече от десет години брак. Или при
навършени повече от десет години от сключения между съпрузите Р. и П.
брак (1966г.) към датата на откри.е на наследството на Р. – 2004г. – П. е
придобила ½ ид.част от ПС върху имота на лично осно.ие с оглед
прекратената СИО и още 2/6 ид.части, които са разпределени от половината
от ПС на Р. разпределени между съпругата му, която получава 2/3 от тази 1/2
и така тя придобива общо 5/6 ид.части, а останалите 1/3 ид.част от
половината на Р. се разпределят между неговите брат Л., починал към датата
на исковата молба и наследен от ищцата Г. и ответната страна И. и
низходящите на И. – М. и Л. или по 1/24 за М. и Л. и 1/12 за Л., които след
смъртта му са преминали в размер от по 1/24 ид.част за неговите деца
съделителите Г. и И..
Или след смъртта на Р. П. е била носител на 5/6 ид.части от ПС върху
имота, Л. на 1/12 ид.част и по 1/24 за М. и Л., а след кончината и на третия
брат Л., неговата 1/12 ид.част от ПС е преминало в наследството на
ответниците Г. и И. или те са станали носители на ПС върху имота в размер
на по 1/24 ид.част от ПС.
При тези изводи на съда възраженията за недействителност на
Договора за продажба на наследство между П. и трето на спора лице А. като
такава в противоречие на добрите нрави, както и сделката по дарение като
такава, при липса на предмет съдът намира за неоснователни. С договора за
дарение П. се е разпоредила с част от своите права върху имота в полза на А.
за 3/6 ид.,части от ПС, които са си нейни на лично осно.ие, а останалите 2/6
ид. части, придобити в наследство от Р. са били предмет на разпореждане със
7
сделката по продажбата на наследството в полза на А.. Според заключението
на вещото лице стойността на имота към юни месец на 2021г. е била 69 630
лева или стойността на прехвърелените 2/6 ид.части от ПС е от 23 210 лева.
Съгласно чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД нищожни са договорите,
които накърняват добрите нрави, а добрите нрави са категория неписани,
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Такива критерии са
необходими, тъй като в противен случай преценката на съда би заменила
волята на страните, а така би се накърнил принципът на свободата на
договарянето по смисъла на чл.9 от ЗЗД. Еквивалентността на престациите
поначало се преценява от страните и се съобразява с техния правен интерес.
Затова като критерий в съдебната практика е възприета изключително
голямата разлика в престациите- в този смисъл Решение № 615/ 15.10.2010г.
на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. на ІІІ Г. О. на ВКС, в което е прието, че
нищожност има поради д.адесет пъти по-ниската цена от пазарната. В друго
Решение с № 119/ 22.03.2011 г. по гр. д. № 485 по описа за 2010 г. на І Г. О. на
ВКС е приета разлика в цената от двадесет и осем пъти по-ниска като в него е
подчертана и необходимостта от значителна липса на еквивалентност в
насрещните престации. Според практиката на ВКС неравностойността би
следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на престация или
следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации,
която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Нищожност
на това осно.ие е налице, когато насрещната престация е практически нулева,
а в хипотеза на не толкова незначителна престация, съдът следва да
извършва преценка дали не е налице сделка, която е сключена в ущърб на
едната страна като изследва сделката не само от външна страна и по
обективен критерий, а и относно субективните й елементи – намеренията и
мотивите за тази сделка, както на прехвърлителя, така и на приобретателя.
В конкретния случай страната, в чиято тежест бе да установи тази
недействителност на сделката по продажбата на наследството на Р. от
съпругата му П. на нейния племенник А., не доказа елементи от вътрешния
мир на страните по нея, които да дадат осно.ие на съда да приеме, че въпреки
установената в около двадесет пъти по–ниска цена за прехвърленото ПС,
която е получила П., е имало умисъл или намерение у А. да навреди вкл. да се
обогати неправомерно от имуществото на П. вкл. и поставящ живота/
8
здравето или спокойното й съществу.е в опасност или риск или с оглед
някаква користна негова цел или подбуди, което дава осно.ие на съда да
приеме, че сделката е валидна и е породила своите правни последици.
Така съдът приема, че към датата на откри.е на наследството на А.–
ноември месец на 2017г. неговата единствена наследница – майка му В.
Диитрова М. е придобила на осно.ие чл. 6 от ЗН цялото имущество на А. вкл.
и придобитите от него чрез дарение и продажба ид.части от исковия имот,
които са в размер на 5/6 ид.части от него.
От НА за дарение на ид.части от недвижим имот със запазено право
на вещно полз.е от 30.08.2022г. с № 173, том II, рег. № 9732 по дело с № 328
на нот. с рег. № 042 се установява, че НА за дарение на ид.част, че
наследодателката на А. – В. чрез дарение в полза на съделителя К. Б. Д. през
август месец на 2022г. е прехвърлила своите, придобити чрез наследя.е 5/6
ид.части от апартамента, предмет на делбата и К. се легитимира като техен
собственик.
Или при горните, установени на база на събраните доказателства по
делото обстоятелства, съдът намира предявеният иск за делба на исковите
имоти за доказан и основателен за страните Г., И., М., Л. и К. и следва да се
отхвърли спрямо В., при посочените от съда квоти – 5/6 ид,части за К. на
осно.ие дарение, и по 1/24 ид.части за останалите съделители.
Разноски не се дължат в първата фаза на делбата.
При гореизложеното и на осно.ие чл.235 от ГПК Софийски районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА на осно.ие чл.34 от ЗС делба между Г. Л. А., ЕГН
**********, адрес: гр.С/адрес/ чрез адв. А. И., И. Л. М.А - С., ЕГН
**********, гр.П/адрес/ М. И. М., ЕГН **********, адрес: гр.С/адрес/, Л. И.
З., ЕГН **********, адрес: гр.С/адрес/ и К. Б. Д., ЕГН **********,
гр.С/адрес/ като ОТХВЪРЛЯ иска за делба спрямо В. Д. М., ЕГН **********
чрез адв. Я. спрямо следния недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ №17, находящ се в гр.С., ж.к. К. втора част, ул. А.,
бл.8, вх. А, ет.4, с площ от 66,17 кв.м. (шестдесет и шест цяло и седемнадесет
кв. метра), състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседи
9
по НА: стълбище, Б.С., двор и двор ведно с избено помещение № 26 при
съседи: коридор, П.П., двор, двор, заедно с 0,705 % ид. ч. от общите части на
сградата ведно със съответните ид. ч. от правото на строеж върху държавна
земя, който имот представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1108.48.6.17, гр.С., общ.Столична съгласно КККР,
одобрени със Заповед №18-50/02.11.2011г., който самостоятелен обект се
намира на етаж четвърти в сграда с идентификатор 68134.1108.48.6 с
предназначение: жилищна-многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1108.48 с предназначение на самостоятелния обект -
жилище, апартамент; брой нива — 1, с площ по документи - 66,17 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 68134.1108.48.6.18; под
обекта - 68134.1108.48.6.12; над обекта - 68134.1108.48.6.22, с прилежащо
мазе № 26 с площ от 3 кв.м. и 0,705% ид.ч. от общите части на сграда при
квоти, както следва: за Г. Л. А., И. Л. М.А[1]С., М. И. М. и Л. И. З. в размер
на по 1/24 ид.части за всеки от тях и за К. Б. Д. в размер на 5/6 ид.части.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановя.е.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10