№ 649 / 24.10.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
24.10.2019 година
град Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Светлана Станишева и в присъствието на прокурора………………., като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 1688 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени насрещни искове с правно основание чл.203 ал.1 КТ вр. чл.210 от КТ.
Ищецът по насрещните искове ,,МОНЕКС” АД, със седалище и адрес на управление град Монтана, „Местност Расника” № 711, с XXXX твърди, че поради неспазен срок на доставка на товар и наложена глоба на дружеството със Заповед № 109/30.06.2017 год. на ответника е наложена ограничена имуществена отговорност, определена в размер на 782.34 лева. Със Заповед № 112/25.07.2017 год. на ответника е наложена ограничена имуществена отговорност, определена в размер на 265.00 лева за извършена смяна на палета, без да се вземе документ за смяната, за което също е била наложена глоба на работодателя на 24.07.2017 г. Двете заповеди са връчени на ищеца, но той е отказал да ги получи, което обстоятелство се установява с подписите на трима свидетели, присъствали на отказа за получаване. От уведомяването на ищеца за наличието на заповедите за налагане на имуществена отговорност - веднъж при отказа да ги получи и веднъж при получаването от него на писмото от Инспекцията по труда гр.Монтана изх.№ 18072516/29.06.2018 год. е изтекъл законоустановения едномесечен срок и А.Б.А. не ги е оспорвал по установения в закона ред. Твърди, че поради това обстоятелство двете заповеди са влезли в сила. Съгласно чл. 203, ал.1 от КТ работникът или служителят отговарят имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. Твърди, че с молба от 03.07.2017 год. оставена при пазача ищецът А.А. е поискал да бъде прекратено трудовото му правоотношение и не се явил повече на работа. Със Заповед № 35/03.07.2017 год. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ, считано от 03.07.2017 година. Със същата заповед е определено, че ищецът на основание чл.220, ал.1 от КТ дължи обезщетение на дружеството за неспазеното едномесечно писмено предизвестие в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение или 700.00 лева. Заповедта за уволнение и трудовата книжка на ищеца са изпратени от ответника с писмо с обратна разписка и писмото е получено на 28.07.2017 год. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което осъди ответника А.Б.А. да заплати на ,,МОНЕКС” АД сумата от 782.34 лева по влязла в сила Заповед № 109/30.06.2017 година и 265.00 лева по влязла в сила Заповед № 112/25.07.2017 година, както и да присъди сторените по делото разноски.
Ответникът по насрещните искове А.Б.А. xxx депозирал в предвидения от закона срок писмен отговор на насрещната искова молба, в който изразява становище за неоснователност на същата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения срещу него насрещен иск, както и да му присъди сторените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
С решение от 22.07.2019 година, постановено по в.гр.д.№ 169/2019 година по описа на Окръжен съд – Монтана, е отменено решение № 240 от 11.04.2019 година по гр.д.№ 1688/2018 година по описа на МРС в частта, с която е прекратено производството по предявените от ,,МОНЕКС” АД - град Монтана против А.Б.А. xxx насрещни искове за заплащане на сумата от 782.34 лева по влязла в сила Заповед № 109/30.06.2017 година и 265.00 лева по влязла в сила Заповед № 112/25.07.2017 година. Делото е върнато на Районен съд – Монтана за произнасяне по предявените от ,,МОНЕКС” АД - град Монтана против А.Б.А. xxx насрещни искове по чл.210 от КТ по същество.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.
Видно от приложените на лист 33 и лист 35 от делото заповеди, същите са издадени на основание чл.203 ал.1 от КТ за наложена ограничена имуществена отговорност на А.Б.А. в размер на посочените суми. Заповед № 109/30.06.2017 година е издадена в последния работен ден преди прекратяване на трудовото правоотношение между страните, а заповед № 112/25.07.2017 година е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид срока по чл.210 ал.3 КТ и двете заповеди е трябвало да влязат в сила след като трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 35/03.07.2017 година. Липсата на трудово правна връзка прави невъзможно реализирането на отговорността на работника чрез удръжки от трудовото възнаграждение като способ за събиране на вземането на работодателя.
За възникване на ограничена имуществена отговорност на работника или служителя е необходимо да са налице няколко предпоставки. На първо място следва да се установи неизпълнение на трудови задължения на работника или служителя. Това е задължение, формулирано в чл.126, ал.1, т.8 от Кодекса на труда - да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения. Вредите могат да бъдат причинени и от неизпълнението на други задължения - за производство на качествена продукция и за спазване на техническите и технологичните правила и други. Това неизпълнение на трудовите задължения за опазване имуществото на работодателя следва да бъде извършено виновно, макар и не при всяка форма на вината, а само по небрежност. Под небрежност следва да се има предвид немарливост, недоглеждане, невнимание, разсеяност и прочие.
Друга предпоставка, която следва да е налице е наличието на вреда. Под наличие на вреда следва да се разбира всяка неблагоприятна последица от небрежното неизпълнение на трудовите задължения на работника или служителя. Следва да се имат предвид само претърпените загуби. Става въпрос за намаляване на наличното, съществуващо имущество на работодателя. В това число влиза и увеличаването на пасивите на работодателя - включително за неустойки, глоби и прочие. На следващо място трябва да съществува причинно-следствена връзка между поведението на работника или служителя и настъпилите вреди. Вредата следва да е настъпила при или по повод изпълнение на трудовите задължения.
Законодателят е уредил ограничената имуществена отговорност на работника в текстовете на чл.210 от КТ, съгласно които за да се реализира такава, работодателят следва да издаде заповед, с която да определи основанието и размера на отговорността на работника.
Процесните два броя заповеди № 109/30.06.2017 година и № 112/25.07.2017 година, не могат да ангажират отговорността на А.Б.А..
Работодателят се позовава на чл.187 т.1 от КТ в Заповед № 109/30.06.2017 година. От изложените фактически обстоятелства и мотиви, съгласно които чрез неявяване на работа (кога???) и впоследствие на не спазен срок на доставка на товар (кога, за къде е бил предназначен товара, за кой получател, как е констатирано), работодателят твърди, че А.Б.А. му е нанесъл имуществена щета. В процесните две заповедта обаче липсват констатации и изявления за наличие на основание за имуществена отговорност на работника - за причинена при или по повод изпълнението на трудовите задължения вреда на работодателя, за която работникът да отговаря имуществено /чл.203 от КТ/. При липсата на изявление за настъпила вследствие поведението на работника вреда и за нейния размер, не би могло да се приеме, че цитираната заповед е такава по смисъла на чл.210 от КТ за осъществяване на ограничена имуществена отговорност на работника. В тежест на ищеца по насрещния иск бе да установи твърдяната от него имуществена щета, което не бе сторено в производството. Освен това издадената по този начин заповед за ангажиране на ограничена имуществена отговорност нарушава правото на защита на работника, тъй като в нея не е определено по ясен и недвусмислен начин основанието за отговорността на ответника. Определянето на основанието на отговорността означава да се опишат признаците на фактическия състав на нарушението, от което се поражда ограничената имуществена отговорност, както и да се посочи недвусмислено и конкретно законният текст, под който този състав се подвежда.
Липсата на яснота и конкретика съществува и при втората заповед № 112/25.07.2017 година. Освен това, същата е издадена и много след прекратяването на трудовото правоотношение между страните. На следващо място следва да се отбележи, че за издаването на тази заповед е послужило като основание писмено доказателство на немски език, което прави невъзможно установяване на съдържанието му.
Не на последно място по значимост следва да се отбележи, че дисциплинарното наказание се налага във формата на писмена заповед, като от съществено значение е съдържанието й, като заповедта следва да съдържа индивидуализация на нарушението - да е описано с обективните и субективните му признаци; времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание. От изключителна важност е изискването за посочване на фактите, въз основа на които се налага дисциплинарното наказание и датата на извършването им, за да може да се установи дали е спазен срокът по чл.194 от КТ. Касае се за задължителни реквизити, липсата на който и да е от тях нарушава правото на защита на работника или служителя срещу наложеното наказание, тъй като го поставя в положение на изненада, а от друга страна, прави невъзможна съдебната проверка за законосъобразност на заповедта за наказание.
И в двете заповеди липсват конкретни факти, липсва датата или периода на извършването на нарушението, липсва формулиране на конкретни нарушения, извършени от ответника по насрещната искова молба и период на осъществяването им. Не бе установено по делото кои са конкретните деяния - действия или бездействия на работника, оценени като нарушение на трудовата дисциплина и мотивирали работодателя да ангажира ограничената имуществена отговорност на същия. В тежест на ищеца по насрещния иск бе да установи горните обстоятелства, което не бе сторено в настоящото производство.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът намира, че предявеният иск като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на делото ищецът по насрещния иск следва да заплати на ответника сумата от 300,00 лева – реализирани разноски по делото, съобразно приложен списък за разноските.
По горните съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ,,МОНЕКС” АД, XXXX със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.”Местност Расника” № 711 против А.Б.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx насрещен иск за заплащане на сумата от 782,34 лева по влязла в сила Заповед № 109/30.06.2017 година и сумата от 265,00 лева по влязла в сила Заповед № 112/25.07.2017 година, като неоснователен.
ОСЪЖДА ,,МОНЕКС” АД, XXXX със седалище и адрес на управление град Монтана, ул.”Местност Расника” № 711 да заплати на А.Б.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 300,00 лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :