Р Е Ш Е Н И Е
№ 543
гр. Пловдив, 06
април 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и трети март, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при
секретаря Д.К., като разгледа административно дело №2191 по описа на съда за
2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ),
във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Ф.Д.К.,
с адрес: ***, представлявана от адвокат Р.М.- пълномощник; както и А.К.Г., с
адрес: ***, представляван от адвокати И.Б.М., Д.И.П., Д. И. И. и Г.А.М.-
пълномощници, обжалват Заповед №13ОА1161 от 14.05.2013г. на кмета на община Пловдив,
с която е одобрен проект за изменение на подробен устройствен
план (ПУП), план за регулация и застрояване (ПРЗ) на част от кв.35-нов
(42-стар) по плана на “Централна градска част”, гр. Пловдив, като по имотните
граници на поземлен имот (ПИ) с идентификатор №518.1499 се урегулира нов урегулиран
поземлен имот (УПИ) ІІ-1499, обществено обслужващи дейности, с ново, ниско,
свободно застрояване, с устройствени показатели за
зона “Ц” (височина <3ет./10м., Пл. на застр. <80%, Кинт <3,0, Озеленяване >20%) по нанесената регулация
с червени и зелени линии и надписи, нанесеното застрояване с червени прекъснати
линии, матрица с устройствени показатели, указана със
син цвят; и работен устройствен план (РУП) на част от
кв.35-нов (42-стар) по плана на “Централна градска част”, гр. Пловдив, с триетажно
застрояване в УПИ ІІ, с височина в относителни коти 10,00м. и съответно в абсолютни
коти 171,28м. по нанесеното застрояване с червени, плътни линии и коти с черен
и червен цвят.
Претендира се отмяна на
заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът- кмет на
община Пловдив, представляван от юрисконсулт З.П.- пълномощник, изразява
становище за неоснователност на жалбата; изрично възразява за прекомерност на
заплатените от жалбоподателите адвокатски възнаграждения. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
определен по реда на Закона за правната помощ (ЗПП).
Заинтересуваното лице- Е.Н.Н.,
представляван от адвокат И.С.- пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Заинтересуваните лица- И.К.В., Б.З.К., Х.З.К., В.Г.Д., М.Т.А., С. Т.Ц. и С.С.Д.,
не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата, съдът констатира следното:
Процесната заповед (лист 23) е
съобщена на заинтересуваните лица посредством обява ІІІ с Изх.№ОП10-12452 от
22.05.2013г. (лист 24, 168). Според разписен лист (листи 25-26), обявата е
получена по пощата от жалбоподателите на 06.06.2013г. Според приетите по делото
заверени копия на известия за доставяне (листи 164, 165), пощенските пратки,
съдържаща обява с Изх.№ОП10-12452, са получени от жалбоподателите на
06.06.2013г. От своя страна, жалбата (листи 6-10, 64-68) е подадена чрез община
Пловдив на 10.06.2013г. или в рамките на законоустановения срок.
Със Заповед №13ОА2450 от
23.09.2013г. (лист 167) на кмета на община Пловдив е отменена Заповед №13ОА1161
от 14.05.2013г.
По жалба на Е.Н.Н.
против Заповед №13ОА2450 от 23.09.2013г. на кмета на община Пловдив е образувано
административно дело №232 по описа на Административен съд- Пловдив за 2014г.,
ІХ-ти състав. С Решение №594 от 21.03.2015г. по дело №232/2014г. (листи
183-189) е обявена нищожността на Заповед №13ОА2450 от 23.09.2013г. на кмета на
община Пловдив. По касационна жалба на Ф.Д.К., И.К.В., С.С.Д., А.К.Г. и Б.З.К.
е образувано административно дело №7013 по описа на Върховния административен
съд (ВАС) за 2015г., Второ отделение. С Решение №9531 от 18.08.2016г. (листи
11-13, 190-192) по дело №7013/2015г. по описа на ВАС, Второ отделение, е
оставено в сила Решение №597 от 21.03.2015г. по административно дело №232/2014г.
по описа на Административен съд- Пловдив. С протоколно определение от
20.12.2016г. (лист 230а) за нуждите настоящето производство е прието за
послужване административно дело №232 по описа на Административен съд- Пловдив
за 2014г., ІХ-ти състав.
Според разпоредбата на
чл.131, ал.1 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на ПУП
и на техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права
според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния
регистър (КР), както и лицата, на които е предоставена концесия, когато
недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. А
според чл.131, ал.2, т.т.1 – 5 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията
на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти,
когато са включени в свързано застрояване; съседните имоти, включително имотите
през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се
променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, които попадат в сервитути, в защитени територии за опазване на културното
наследство или в забранени, охранителни или защитни зони, включително такива за
обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен
акт и/или със специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима
на застрояване и ползване на поземления имот.
В случая, жалбоподателката
Ф.К. се легитимира за собственик на ½ идеална част от недвижим имот,
представляващ апартамент на втория жилищен етаж на къщата на ул. “С.В.” №8,
представляващ трети етаж от цялата четириетажна сграда с магазини, с
припадащите се идеални части от общите части на сградата, избите и двора,
съгласно чл.38 от Закона за собствеността (ЗС), което дворно место представлява
парцел (УПИ) ІХ-1458, кв.42-стар (32-нов) по плана на “ІІ-ра
градска част”- Центъра, цялото застроено и незастроено
пространство 238,20 кв.м., по силата на констативен нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по завещание и наследство от
28.12.1978г., с №96, том 13, Н.дело №5712/1978г. (лист 31, дело №232/2014г.). К.
се легитимира за собственик на масивна сграда с обслужващо предназначение- кафетерия, със застроена квадратура от 40,73 кв.м., построена
в северозападната част на дворно място, цялото застроено и незастроено
от 238,20 кв.м., съставляващо имот с пл.№1458, включен в УПИ І- комплексно
застрояване, кв.42-стар (35-нов) по плана на “Централна градска част”- Пловдив,
ведно с правото на строеж върху припадащата се част от дворното място, 7/16
идеални части от които е собственост на Ф.К., по силата на нотариален акт за
собственост върху недвижим имот от 28.12.1992г., с №73, том 12, Н.дело
№11938/1992г. (лист 32, дело №232/2014г.). По силата на нотариален акт за
собственост на недвижим имот (констативен) от 05.08.2008г., с №85, том ІІІ, рег.№5836, Н.дело №466/2008г. (лист 33, дело №232/2014г.), К.
се легитимира за собственик на 13/16 идеални части от ПИ с №1458, кв.35-нов
(42-стар) по плана на “Централна градска част”- Пловдив, одобрен със Заповед
№1155 от 29.10.1982г. (лист 29) на зам. председателя на Изпълнителния комитет
(ИК) на Общински народен съвет (ОбНС)- Пловдив, целият
застроен и незастроен с площ от 238 кв.м. по
документи за собственост, а по скица от 246 кв.м.
Жалбоподателят Г. се
легитимира за собственик на 1/8 идеална част от целия втори, надпартерен етаж, от триетажната с изба и партерен етаж,
жилищна сграда, построена в имот с пл.№1458, кв.42-стар (35-нов), по плана на
“Централна градска част”- Пловдив, на ул. “С.В.” №8, заедно с 1/16 идеална част
от това дворно място, цялото със застроено и незастроено
пространство от 298,20 кв.м., заедно с 1/8 идеална част от цялата северозападна
стая, клозета, антрето до стаята, които имат самостоятелен вход от общото
стълбище на жилищната сграда на 7 стъпала от нивото на магазина, заедно с 1/8
идеална част от двете югозападни избени помещения, заедно с 1/8 идеална част от
средното избено помещение и заедно със съответните проценти идеални части от
общите части на сградата по смисъла на чл.38 и чл.40 от ЗС, по силата на нотариален
акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от
28.12.1987г., с №167, том ХVІІ, Н.дело №6437/1987г. (лист 34, дело №232/2014г.).
По силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и
издръжка от 19.10.1992г., с №42, том 29, Н.дело №9295/1992г. (лист 35, дело
№232/2014г.), Г. придобива собствеността върху недвижим имот: стая, килер,
клозет и коридор, обособени в самостоятелно жилище, със самостоятелен вход от
юг, откъм ул. “С.В.” №8, в партерния магазинен етаж на 4-етажната масивна жилищна
сграда, находяща се в гр. Пловдив, ул. “С.В.” №8, застроена
в дворно място от 238,20 кв.м., съставляващо имот пл.№1458, в кв.42-стар
(35-нов) по плана на гр. Пловдив, на същата улица, “Централна градска част”,
заедно с 1/8 идеална част от същото застроено е незастроено
дворно място, в което е застроена жилищната сграда- пл.№1458, кв.42-стар
(35-нов), ведно със съответните идеални части от общите части на сградата по
смисъла на чл.38 и чл.40 от ЗС.
Според извадка от кадастралния
регистър (КР) на град Пловдив (лист 104) и скица с №26220 от 13.09.2012г.
(листи 113-114) на ПИ с идентификатор №518.1499 (предмет на процесния
проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП), имотът, върху
който жалбоподателите притежават право на собственост е отразен в кадастралната
карта (КК) с идентификатор №518.1134 и същият е съседен на имота, предмет на
проекта за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП. Според
оспорената заповед, се променя предназначението на ПИ с идентификатор №518.1499,
като същият се урегулира в нов УПИ ІІ-1499, обществено обслужващи дейности. Съответно,
имотът на жалбоподателите е непосредствено засегнат от предвижданията на плана
и за тях е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване.
Следователно, като подадена при наличието на правен интерес и в
съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване, жалбата се явява
допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Административното
производство е започнато по заявление с Вх.№11П1871(7) от 26.07.2012г. (лист
119) на заинтересуваното лице в производството Е.Н.Н., адресирано до главния
архитект на община Пловдив, за изменение на ПУП-ПРЗ и
РУП в обхват: ПИ с идентификатор №518.1499 по КК и КР на град Пловдив.
Като приложение към
заявлението са представени: скица на ПИ с идентификатор №518.1499; нотариален
акт за констатиране право на собственост на недвижим имот по регулация от
08.02.2001г., с №55, том І, рег.№1122, Н.дело
№44/2001г. (листи 39-40), по силата на който Е.Н., Павлина Антонова Воденичарова
и Ирина Христева Милева са признати за собственици на
празно общинско място, състоящо се от 30 кв.м. от кв.35-нов (42-стар) по плана
на “Централна градска част”- Пловдив, придадено към УПИ І-1459, имот с
пл.№1459; нотариален акт за продажба на недвижим имот от 03.05.2010г., с №82,
том І, рег.№1873, Н.дело №75/2010г. (листи 120-121,
179), по силата на който Е.Н. придобива собствеността върху дворно място с площ
от 204 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор №518.1499, стар идентификатор
1459, кв.42, парцел І- първи, незастроен;
скица-предложение за ПУП-ПРЗ и РУП (лист 122-123). Освен
това, по преписката е представено писмо с Изх.№11П187/2 от 03.05.2011г. (лист
112) на директора на Дирекция “Общинска собственост” при община Пловдив, с
което Е.Н. се уведомява, че ПИ с идентификатор №518.1499 не предстои да бъде
отчуждаван, не се предвиждат мероприятия, засягащи имота и същият не е включен
в строителната програма на община пловдивака
Заявлението е разгледано
от Експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при община Пловдив,
който с решение по точка 7., взето с Протокол №30 от 08.08.2012г. (листи 117-118)
допуска изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ
и РУП, при условия, подробно изброени в решението, и предлага на кмета на община
Пловдив да издаде заповед за допускане изменение на ПУП-ПРЗ
и РУП.
Със Заповед №12ОА2178 от
31.08.2012г. (лист 111) на кмета на община Пловдив, на основание чл.135, ал.3
от ЗУТ, е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ
и РУП на част от кв.35-нов (42-стар) по плана на “Централна градска част”-
Пловдив за урегулиране на ПИ с идентификатор №518.1499; определена е контактна
зона: УПИ І- комплексно застрояване и улици; проектът да се съобрази с разпоредбите
на Наредба №7 от 22.12.2003г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба №7/22.12.2003г.), с разпоредбите
на Наредба №8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените
схеми и планове, понастоящем Наредба №8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието
на устройствените планове (Наредба №8/14.06.2001г.),
както и с предвижданията на Общия устройствен план
(ОУП) на град Пловдив (листи 124, 125), одобрен с Решение №375, взето с Протокол №16 от 05.09.2007г. на Общински
съвет- Пловдив, което е обнародвано в ДВ, бр.82 от 12 октомври 2007г.
Проектът за ПУП-ПРЗ и РУП (листи 143-148) е изготвен от правоспособен
за целта специалист- арх. Радка В. Стефанова- притежаващ пълна проектантска
правоспособност и като приложение към заявление с Вх.№11П1871(9) от
20.09.2012г. (лист 110) е внесен за одобрение в община Пловдив. Освен това, по
преписката е представено геодезическо заснемане (листи 126-142) на ПИ с
идентификатор №518.1499.
Проектът е разгледан от
ЕСУТ при община Пловдив, който с решение по точка 8., взето с Протокол №38 от
03.10.2012г. (листи 108-109), решава да се изпълнят процедурите по ЗУТ.
Проектът е съобщен на
заинтересуваните лица, според изискването на чл.128, ал.3 от ЗУТ, за което е
изготвена нарочна обява І с Изх.№ОП10-12452 от 31.10.2012г. (лист 105) от
Община Пловдив - Район “Централен”. В тази връзка, като доказателство по делото
са приети нарочен разписен лист (листи 106-107) и 4 броя служебни бележки
(листи 150-153).
Против проекта постъпват
общо 5 броя възражения и заявления, съответно с Вх.№ОП10-12452(13) от
03.12.2012г. (листи 100-103) от жалбоподателката Ф.К.; с Вх.№ОП10-12452(14) от
05.12.2012г. (лист 92) от С.Д.; с Вх.№ОП10-12452(15) от 28.12.2012г. (листи
97-99) от жалбоподателя А.Г.; с Вх.№ОП10-12452(16) от 28.12.2012г. (лист 96) от
И.В.; и с Вх.№ОП10-12452(17) от 28.12.2012г. (листи 93-95) от Байзар К..
Възраженията, посочени
по-горе, са разгледани от ЕСУТ при община Пловдив, който с решение по точка 5.,
взето с Протокол №15 от 27.03.2013г. (листи 85-91), намира същите за
неоснователни и приема проекта. Също така, с посоченото решение на ЕСУТ е
предложено на кмета на община Пловдив да издаде заповед за одобрение на процесния проект за изменение на ПУП-ПРЗ
и РУП, след което е издадена оспорената в настоящето производство заповед.
При така описаната
фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила.
Също така, оспорената в
настоящето производство заповед се явява издадена от компетентен за целта
орган, какъвто се явява кметът на общината, съгласно чл.129, ал.2 от ЗУТ, и по
отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Според установеното от нормите на
чл.103, ал.ал.1 и 4 от ЗУТ, устройствените планове са
общи и подробни, като всеки устройствен план се
съобразява с предвижданията на устройствените схеми и
планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях
по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. Общият устройствен
план (ОУП) се одобрява от общинския съвет, чието решение се обнародва в ДВ,
окончателно е и не подлежи на обжалване (чл.127, ал.6 от ЗУТ в редакция към
05.09.2007г.). Написа се вече, че ОУП- Пловдив е
одобрен с Решение №375, взето с протокол №16 от 05.09.2007г. на ОбС- Пловдив, обнародвано в ДВ, бр.82 от 12 октомври 2007г.
Според извлечение от ОУП- Пловдив (листи 124, 125),
ПИ с идентификатор №518.1499 (УПИ ІІ-1499) и съседният нему ПИ с идентификатор
№518.1134 (върху който жалбоподателите притежават вещни права) попадат в устройствена зона на стария градски център “Ц”.
Според
правила и нормативи за прилагане на ОУП- Пловдив, публикувани в интернет*, за устройствена
зона “Ц” са предвидени два режима на устройство, както следва:
“Горен ред”- Предимно в зоната на традиционния, стар градски център, в
т.ч. “Главната улица” и кв. “Капана”. Изпълняват се изисквания за изграждане на
достъпна среда по наредба №6 (вероятно Наредба №6 от 26.11.2003г. за изграждане
на достъпна среда в урбанизираните територии (Наредба №6/26.11.2003г., отм.)). Устройствените параметри
/показатели/ за зона “Ц- горен ред” са както следва: максимална плътност (процент) на
застрояване /Пзастр/, представляващ отношението на
сбора от застроените площи на основното и допълващото застрояване спрямо площта
на урегулирания поземлен имот, изразено в процент (§5, т.17 от ДР на ЗУТ), е до
70%; показател за интензивността на застрояване (Кинт),
представляващ отношението на разгънатата застроена площ към площта на
урегулирания имот, изразено в абсолютно число (§5, т.19 от ДР на ЗУТ), е от 2,5;
минимално озеленена площ (процент на озеленяване или отношението на площта под
естествена растителна покривка спрямо площта на имота Позел)
от 25%.
“Долен
ред”- отнася се за тангиращата “Главната улица”
застройка. И в двата случая кота корниз се доказва с РУП. Конкретните устройствени режими, попадащи в териториите на КИН се
коригират съгласно приложените режими “Ткин”. Устройствените параметри /показатели/ за зона “Ц- долен
ред” са както следва: максимална плътност (процент) на застрояване /Пзастр/ до 80%; Кинт до 3,0;
минимално озеленена площ от 20%.
Според изискването на т.21.2 от Приложение №1 към
чл.68 от Наредба №8/14.06.2001г. (в приложима редакция), устройствените
показатели за застрояване в имотите се отразяват в проекта посредством матрица.
Върху процесния проект
са отразени матрица и таблица, в които за проектния УПИ ІІ-1499 е записано, че
попада в устройствена зона “Ц”, като за същия са
определени показатели за застрояване, както следва: височина <3ет./10м; Пзастр. <80%; Кинт <3,0, Позел >20%. Респективно, определени са устройствени показатели за усройствена
зона “Ц- долен ред”. От своя страна, в обяснителната записка към проекта (лист
144) са посочени устройствени показатели за зона “Ц-
горен ред”: Н=10м, Пзастр.- до 70%, Кинт- мах 2,5, Озеленяване- 25%. Имот с идентификатор
№518.1499 се намира на кръстовището между улиците “Петко К.” и “С.В.”. Улица
“Петко К.” е успоредна на улица “Райко Даскалов”, а улица “С.В.” пресича улица
“Райко Даскалов” (лист 180). Под нарицателното “Главна улица” на гр. Пловдив се
има предвид обособената пешеходна зона в град Пловдив, включваща улиците “Княз
Александър І-ви” и “Райко Даскалов”. Според тълковните речници на българския
език, “тангента” (от латински език) е “допирателна”, права линия, която се допира
в една точка от сфера или окръжност. Предвид посоченото, според настоящия
състав на съда, ПИ с идентификатор №518.1499 (проектен УПИ ІІ-1499) попада в
“традиционния, стар, градски център”, а не в “тангиращата
“Главната улица” застройка”. Следователно, определените с процесния
проект и одобрените с оспорената заповед устройствени
показатели за застрояване в проектния УПИ ІІ-1499 се явяват в противоречие с
установените от ОУП- Пловдив устройствени
показатели за застрояване в зоната, в която попада имотът.
Според оспорената заповед, “Налице е констатирана
очевидна фактическа грешка (несъответствие между Плана за регулация и Плана за
застрояване, одобрени със Заповед №1155/22.11.1982г. за ЦГЧ, гр. Пловдив)”.
За нуждите на съдебното производство бе назначена съдебно-техническа
експертиза (СТЕ) с вещо лице С.Т.В.. Според заключението на вещото лице В.
(листи 271-292), което съдът кредитира, макар и прието с възражение от страна
на процесуалния представител на заинтересуваното лице в производството Е.Н., ПИ
с идентификатор №518.1499 (Проектен УПИ ІІ-1499) попада в уличната регулация в
терена на тротоара на улица “Петко К.” според част “регулация” на действащия ПУП-ПР (лист 180); а според част “застрояване” на
действащия ПУП-ПЗ (лист 209, дело №232/2014г.), ПИ с
идентификатор №518.1499 (проектен УПИ ІІ-1499) попада в УПИ І-комплексно
застрояване.
Според ситуационен план (лист 115), заверен на
05.09.2012г. и цитиран в Заповед №12ОА2178 от 31.08.2012г. на ответника, между
ПИ с пл.№1459 (понастоящем ПИ с идентификатор №518.1499) и ПИ с пл.№1458
(понастоящем ПИ с идентификатор №1134) е прокарана тънка червена линия,
представляваща регулационна граница между двата имота. По делото е прието
заверено копие на Скица с №12 от 07.01.2008г. (лист 30) на ПИ с пл.№1458, част
от УПИ І- комплексно застрояване, в която скица между ПИ с пл.№1459 и ПИ с
пл.№1458 върху имотната граници между двата посочени имота е изчертана тънка
червена линия, означаваща регулационната граница между имотите. Според комбинирана
скица между КК и действащия ПУП-ПР на част от кв.35
по плана на “Централна градска част”- Пловдив (лист 128) от геодезическото заснемане
на ПИ с идентификатор №518.1499, ПИ с идентификатор №518.1499 попада в уличната
регулация на терена на улица “Петко К.”.
Предвид посоченото, следва да се приеме за
установено, че ПИ с идентификатор №518.1499 попада в уличната регулация на
улица “Петко К.” и същият не е заснет в действащия ПУП като част от УПИ І- комплексно
застрояване. Съответно, направеното възражение, че в обхвата на процесния проект за изменение на ПУП-ПРЗ
попада част от УПИ І- комплексно застрояване, което обстоятелство не е изрично
отразено в проекта и в заповедта за неговото одобряване и съответно обуславя
незаконосъобразността на заповедта, настоящият състав на съда намира за
неоснователно.
На следващо място, според посочените като част от
правните основания за издаване на Заповед №13ОА1161 от 14.05.2013г. разпоредби
на чл.113, ал.ал.1, 2, 4 и 5 от ЗУТ, (1) РУП се съставя за ограничена част от
територията (отделен УПИ или група УПИ) и се изработва въз основа на действащ ПУП
по чл.110, ал.1, т.1, 2 и 3 или едновременно с него. С РУП не може да се
променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план; (2) РУП се съставя по искане на
възложителя за конкретизиране на действащия ПУП само при условията на чл.36 или
при свързано застрояване в повече от два УПИ; (4) РУП определя точно: 1)
разположението и очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния
между тях и до имотните граници - съобразно допустимите за съответната устройствена зона плътност и интензивност на застрояване; 2)
необходимите силуети, изясняващи: максималните височини на сградите и билата им
в абсолютни коти; броя на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната
връзка между сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено
оформяне; (5) По искане на възложителя проектът за изменение на ПУП може да се
изработи, съобщи, одобри и да влезе в сила едновременно с проекта за РУП.
Според разпоредбите на чл.36, ал.ал.1, 2 и 3 от ЗУТ, (1) За запазване на заварени годни сгради се допуска в РУП фактическото
разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния,
ако сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години или са обекти
на културно-историческото наследство по смисъла на Закона за културното
наследство (ЗКН). В тези случаи изискващото се разстояние между заварените
сгради и предвидените с плана сгради в съседните УПИ може да бъде намалено
най-много с една трета, като линиите на застрояване се установят в съответствие
с разположението на заварената сграда. (2) Въз основа на РУП заварените масивни
сгради могат да се надстрояват заедно с необходимото за това пристрояване, като
се спазват изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните урегулирани
поземлени имоти, без да е необходимо да се спазва и изискващото се най-малко
разстояние от сградите до съответните имотни граници. В този случай се допуска
разстоянието между сградите, включително и през улица, да се намалява най-много
с една трета в зависимост от положението на заварените масивни сгради и
възможностите за застрояване. (3) При архитектурно-градоустройствено оформяне
на кварталите със свързано застрояване, когато височината на сградата трябва да
се съобрази с височината на заварените сгради, се допуска въз основа на РУП разстоянието
между съседните сгради откъм дъното на УПИ, както и разстоянието между линиите
на застрояване от двете страни на улицата да се намаляват най-много с една
трета.
В случая, според обяснителната записка на процесния проект (лист 144), “Разработен е и РУП. В съседния имот с идентификатор №518.1134 по КК,
попадащ в УПИ І- комплексно застрояване, кв.35-нов, има жилищна сграда,
построена на по-малко от изискуемото отстояние. Приложен е чл.36, ал.1 от ЗУТ, като изискуемото отстояние межди двете
сгради е намалено с 1/3. Или 3,00м. за ниско застрояване и 1/3 от 12,76м. (Нкорниз на съществуващата сграда = 725,333м.) намалено с 1/3
= 483,555м. Предвиденото по проект разстояние е 4,85м”.
На пръв поглед разстоянието между задължителната
линия на застрояване в проектния УПИ ІІ-1499 и съществуващата (заварената) в ПИ
с идентификатор №518.1134 жилищна сграда (“4МЖ” по действащия ПУП), с височина
от 12,76м. е правилно определено, съобразно нормите на чл.31 и чл.35, ал.1 от ЗУТ.
Наред с посоченото обаче, ПИ с идентификатор
№518.1499 (проектен УПИ ІІ-1499) е ъглов имот, тъй като същият има лице към
улица “Петко К.” и към улица “С.В.”.
Според разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗУТ, линиите
на застрояване в УПИ с лице към две улици се определят по правилата на всяка от
улиците.
Съответно, границата между ПИ с
идентификатор №518.1499 и ПИ с идентификатор №518.134 е не само странична
регулационна линия между двата имота по проекта, но и граница на ПИ с
идентификатор №518.1499 към дъното на проектния УПИ ІІ-1499, считано от улица
“Петко К.”. При това положение, съгласно установеното от нормата на чл.31,
ал.1, т.2 от ЗУТ, застрояването в проектния УПИ ІІ-1499 следва да отстои на мининум 5 метра от границата с ПИ с идентификатор №518.1134
(УПИ І- комплексно застрояване). Освен това, прилагането на правилото за
определяне на намалени отстояния между застрояването
в проектния УПИ ІІ-1499 към дъното на УПИ (5 метра) и съществуващата жилищна
сграда в ПИ с идентификатор №518.1134 (с височина Н=12,76м.), представляващо изискуемото разстояние между двете застройки, намалено с
1/3, определя резултат от 6,1688м. Иначе казано, 5,00м. за ниско застрояване
към дъното на УПИ, 1/3 от 12,76м. (кота корниз на съществуващата сграда или
4,2533м.), намалени с 1/3.
Видно от проекта за РУП,
задължителната линия на застрояване в проектния УПИ ІІ-1499 е поставена на 3
метра от границата между имотите (вместо на 5 метра), като не е отчетено
обстоятелството, че същата е граница към дъното на проектния УПИ (спрямо улица
“Петко К.”), както и на 4,85м. от съществуващата в ПИ с идентификатор №518.1134
четириетажна жилищна сграда, вместо на 6,1688м. по правилата за намаляване на отстоянията.
Според разпоредбата на чл.27,
ал.2 от ЗУТ, в ъгловите УПИ, когато
линиите на застрояване съвпадат с уличните регулационни линии и по двете улици,
в зоната на кръстовището линията на застрояване трябва да отстъпи от пресечната
точка на уличните регулационни линии на урегулирания имот най-малко на 2 м.
Видно от част “застрояване” на процесния
проект, както и от процесния проект за РУП, задължителните
линии на
застрояване в проектния, ъглов УПИ ІІ-1499, изчертани с непрекъсната червена
линия, съгласно точка П.6.3.1 от Приложение №2 към чл.68, ал.2 от Наредба №8/14.06.2001г.,
съвпадат с уличните регулационни линии на имота към двете улици.
Посочените обстоятелства,
а именно: определяне на устройствени показатели за
застрояване на проектния УПИ ІІ-1499 в противоречие с установените от ОУП- Пловдив показатели за застрояване в устройствената зона (“Ц”), в която попада имотът; определяне
на задължителни линии на застрояване в проектния УПИ ІІ-1499 в противоречие с
изискването на чл.27, ал.1 от ЗУТ; неправилно определяне на намалените отстояния между предвиденото в проектния УПИ ІІ-1499
застрояване и съществуващата (заварената) 4-етажна жилищна сграда в съседния ПИ
с идентификатор №518.1134; както и поставянето на линиите на застрояване в
зоната на кръстовището между улиците “Петко К.” и “С.В.” в противоречие с
изискването на чл.27, ал.2 от ЗУТ, представляват нарушения на закона, обуславящи
незаконосъобразността на част “застрояване” от проекта за изменение на ПУП-ПРЗ, както и на проекта за РУП.
Ето защо, като одобрява
тези две части от процесния проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП, ответникът постановява акта си в противоречие
с материалноправни разпоредби. Респективно, разгледаните
части от оспорената заповед са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
По отношение на част “регулация”
на проекта, съдът намира, че същата не противоречи на закона.
В тази връзка, възражението, че проектният УПИ ІІ-1499 не
отговаря на изискванията за минимални площ и лице на УПИ по смисъла на ЗУТ,
доколкото същият е с площ от 204 кв.м., която площ е по-малка от минимално
предвидената площ по чл.19, ал.1, т.1 и ал.3 от ЗУТ (300 кв.м.), е
неоснователно.
Според чл.19, ал.1, т.1 от ЗУТ, УПИ за ниско
жилищно застрояване в градовете, свободно или свързано в два имота трябва да
има най-малко 14 метра лице и най-малко 300 кв.м. повърхност. Според чл.19,
ал.3 от ЗУТ, определените в ал.1 най-малки размери на УПИ за ниско застрояване
могат да бъдат намалени най-много с една пета (60 кв.м.).
В случая обаче, проектният УПИ ІІ-1499 е предвиден
за обществено обслужващи дейности, поради което е налице хипотезата на чл.19,
ал.6 от ЗУТ и неговите размери подлежат на определяне с ПУП. Респективно, не се
изисква
спазването на нормативите за площ и лице на УПИ по чл.19, ал.1 от ЗУТ.
Следователно, жалбата е неоснователна в тази част
и не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се
изход на делото, направените искания
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателите се явяват основателни и
такива следва да им бъдат присъдени до размерите, в които са доказано направени
и съразмерно
на уважената част от жалбата им или в размер от 2/3 (две трети). В полза на
ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата или в размер от 1/3
(една трета), в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП). Респективно, в полза на община Пловдив
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер от 33,34 лв. (1/3 от 100,00 лв.).
С оглед направеното
изрично възражение от страна на процесуалния представител на кмета на община
Пловдив за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, съдът съобрази
и следното:
Според чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив
и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8,
ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела по ЗУТ минималното адвокатско възнаграждение
е в размер от 600,00 лева.
Според списък на разноските (листи 321-322),
жалбоподателката К. е направила разноски в общ размер от 872,80 лв., от които:
600,00 лв. по Договор за правна защита и съдействие от 10.06.2013г. (лист 4);
10,00 лв. внесена държавна такса (лист 5); 12,80 лв. държавни такси за незаверени преписи от делото (лист 203); 250,00 лв. депозит
за вещо лице (лист 238). Очевидно е, че заплатеното адвокатско възнаграждение
от 600,00 лв. не е прекомерно. При това положение, на Ф.К. следва да се
присъдят разноски в общ размер от 581,87 лв. (2/3 от 872,80 лв.).
По делото е приет списък на разноските от адвокат Д.П.
(лист 320), според който направените по делото разноски са по пълномощното му (лист
261) или в размер от 700,00 лв. Приет е списък на разноските от жалбоподателя А.Г.
(лист 323) в общ размер от 1 620,00 лв., от които: 20,00 лв. държавна
такса (лист 5); адвокатски хонорар 1 200,00 лв. (вероятно по Договор за
правна защита и съдействие от 04.03.2017г. с адвокат Д. И. (лист 270)); 400,00
лв. депозити за вещо лице (листи 257, 298). Освен това, по делото е наличен
Договор за правна защита и съдействие от 25.01.2017г. (лист 242), според който
договор Г. е заплатил на адвокат И.М. възнаграждение от 1 000,00 лв. За
процесуалното представителство от адвокат Г.М. (лист 309) жалбоподателят не
ангажира доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, а по пълномощното
на адвокат Д.П. настоящият състав на съда намира, че договореното
възнаграждение от 700,00 лв. не е реално заплатено. Съответно, общият размер на
заплатените адвокатските възнаграждения от страна на Г. е сумата от 2 200,00
лв., а заплатената държавна такса за образуване на съдебното производство е
10,00 лв.
Според §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г., за
нерегистрираните по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати
размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях ДДС (данък
върху добавената стойност), а за регистрираните дължимият ДДС се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС.
Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от
6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК,
докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева,
при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в
§2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Според чл.7, ал.8, във връзка с §1 от ДР на Наредба
№1/09.07.2004г., при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. По делото са проведени 6
съдебни заседания (на 26.10.2016г., на 20.12.2016г., на 27.01.2017г., на
24.02.2017г., на 06.03.2017г. и на 23.03.2017г.), като на четири от съдебните
заседания жалбоподателят Г. е представляван от адвокат(и). Съответно, за
явяването в съдебните заседания на 06.03.2017г. и на 23.03.2017г. се следва адвокатско
възнаграждение в размер от общо 200,00 лева, съгласно чл.7, ал.8, във връзка с
§1 от ДР на Наредба №1/09.07.2004г.
Предвид посоченото, с оглед на действителната
правна и фактическа сложност на делото, както и с оглед на извършените
процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатените адвокатски
възнаграждения от общо 2 200,00 лева са прекомерни, поради което следва да бъдат
намалени до минимално предвидения размер, определен по реда на Наредба
№1/09.07.2004г., или до размер от общо 840,00 лв. (600,00 лв. по чл.8, ал.2, т.1
от Наредба №1/09.07.2004г. + 200,00 лв. по чл.7, ал.8, във връзка с §1 от ДР на
наредбата + 40,00 лв. ДДС). При това положение, на А.Г. следва да се присъдят
разноски в общ размер от 833,33 лв. (2/3 от 1 250,00 лв. (840,00 лв. +
400,00 лв. + 10,00 лв.)). За разноските следва да се осъди юридическото лице, към
чиято структура организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения
административен акт, каквото се явява община Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №13ОА1161
от 14.05.2013г. на кмета на община Пловдив, с която е одобрен проект за
изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв.35-нов (42-стар)
по плана на “Централна градска част”, гр. Пловдив, като по имотните граници на
ПИ с идентификатор №518.1499 се урегулира нов УПИ ІІ-1499, обществено обслужващи
дейности, с ново, ниско, свободно застрояване с устройствени
показатели за зона “Ц” (височина <3ет./10м., Пл. на застр. <80%, Кинт <3,0, Озеленяване >20%) по нанесената
регулация с червени и зелени линии и надписи, нанесеното застрояване с червени
прекъснати линии, матрица с устройствени показатели,
указана със син цвят; и РУП на част от кв.35-нов (42-стар) по плана на “Централна
градска част”, гр. Пловдив, с триетажно застрояване в УПИ ІІ, с височина в
относителни коти 10,00м. и съответно в абсолютни коти 171,28м. по нанесеното
застрояване с червени, плътни линии и коти с черен и червен цвят, както следва:
- в частта и, с която се
одобрява план за застрояване на нов урегулиран УПИ ІІ-1499, обществено обслужващи
дейности, с ново, ниско, свободно застрояване с устройствени
показатели за зона “Ц” (височина <3ет./10м., Пл. на застр. <80%, Кинт <3,0, Озеленяване >20%) по нанесената
регулация с червени и зелени линии и надписи, нанесененото
застрояване с червени прекъснати линии, матрица с устройствени
показатели, указана със син цвят;
- в частта и, с която се
одобрява РУП на част от кв.35-нов (42-стар) по плана на “Централна градска
част”, гр. Пловдив, с триетажно застрояване в УПИ ІІ, с височина в относителни
коти 10,00м. и съответно в абсолютни коти 171,28м. по нанесеното застрояване с
червени, плътни линии и коти с черен и червен цвят.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в
останалата и част.
ОСЪЖДА община Пловдив да
заплати на Ф.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 581,87 лева,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от
жалбата; да заплати на А.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 833,33
лева, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената
част от жалбата.
ОСЪЖДА Ф.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на община Пловдив сумата от 16,67 лева., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от жалбата.
ОСЪЖДА А.К.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на община Пловдив сумата от 16,67 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената
част от жалбата.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:./п/........................
/Н.Бекиров/