№ 47389
гр. София, 21.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110148057 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А.
А. и Ц. А. срещу Е. К. и А. К. по реда на чл. 34 ЗН, съединен с иск по чл. 30,
ал.1 ЗН и чл. 124 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на
наследодателя Я,А,, който със саморъчно завещание, в полза на племенницата
си А. К. завещал притежаваните от него ½-ра ид.ч. от Апартамент № 36 и
Апартамент № 63. Твърди се, че останалата ½-ра ид.ч. от процесните имоти
били притежание на сестра му Е. К., която придобила по наследство от своите
родители. С петитума на исковата молба ищците молят завещателните
разпореждания да се да бъдат намалени до 1/3-та, за допълване на запазената
част на ищците от 2/3-ти от имуществото на покойния им наследодател.
На следващо място в петитума на исковата молба се моли да бъде
признато за установено, че спрямо Е. К., ищците са собственици на общо 1/3-
та ид.ч. от процесните два имота, Апартамент № 36 и Апартамент № 63. В
тази връзка ищците не излагат фактически твърдения, за юридическия факт
/сделка, владение, давност/ от който произтича претендираното им правото на
собственост върху 1/3 ид.ч. от недвижимите имоти, което да е различно от
предявения по реда на чл. 30 ЗН иск.
С разпореждане №155245/28.10.2024г., съдът е дал повторни указания
на ищците, с оглед предявения иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена
част от процесните недвижими имоти, завещани от Я,А, в полза на Е. К. и А.
К., да установят правния си интерес от предявения иск по чл. 124 ГПК и дали
същия, както и да въведат фактически твърдения за основанието, на което се
иска признаване за установено, че ищците са собственици на 1/3-та идеална
част от процесните недвижими имоти /сделка, владение, давност и др./,
различно от редукцията на завещание по чл. 30 ЗН.
С молба от 13.11.2024г. ищците конкретизират, че поддържат
предявения положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, като уточняват,
че дори при успешен изход на иска по чл. 30 ЗН, ищците щели да се
легитимират като собственици на 1/3-та идеална част от процесните
1
недвижими имоти само спрямо А. К., но не и по отношение на Е. К..
Съдът намира, че производството по предявения положителен
установителен иск за собственост следва да бъде прекратено поради
следните съображения.
В случая са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.
34 ЗН, чл. 30, ал.1 ЗН и чл. 124 ГПК.
На първо място съдът счита, че следва да уточни, че предявеният от
ищците иск по чл. 30, ал.1 ЗН е конститутивен, водещ до създаване, промяна
на правно отношение. В случай, че съдът уважи иска, това ще доведе до
намаляване на завещателното разпореждане на наследодателя с размера на
накърнената запазената част на наследниците. Доколкото правото по чл. 30 от
ЗН е потестативно и правата на облагодетелствания от завещанието отпадат за
в бъдеще от момента на постановяване на съдебното решение, от който
момент се възстановява запазената част на ищците. Съдебното решение ще
има конститутивен характер, тъй като променя правната ситуация, като
възстановява запазената част и съответно намалява правата на лицето, в чиято
полза са били извършени завещанията.
В случая, след дадени от съда указани, ищците не са посочили
фактически твърдения, за юридическия факт /сделка, владение, давност/ от
който произтича правото на собственост върху недвижимите имоти
Апартамент № 36 и Апартамент № 63, обосноваващ предявения
установителен иск.
На следващо място правният интерес от предявяване на установителния
иск в настоящата конфигурация липсва. В случай, че съдът уважи иска по чл.
30 ЗН, то с намаляване на завещателните разпореждания, по отношение на
наследниците по закон ще бъде възстановена запазената им идеална част от
наследството на общия им наследодател. В този смисъл предявеният
положителен установителен иск за собственост на идеални част от прицесните
имоти, би имал идентичен правен резултат спрямо предявения иск за
възстановяване на запазена част от наследството и намаляване на
завещанието.
В настоящия случай, различните основания, на които са предявени
исковете, се изключват и не могат да бъдат реализирани едновременно, тъй
като в случай, че съдът уважи искът по чл. 30 ЗН, то с възстановяване на
запазена част от наследството на наследодателя, ищците ще получат тази
идеална част от процесните недвижими имоти, съответстваща на предявения
положителен установителен иск. В този смисъл, като собственик на 1/3-та
идеална част от процесните недвижими имоти биха се легитимирали ищците.
Това основание би изключило обективно съединения положителен
установителен иск за собственост, тъй правните последици от уважаването на
всеки един от исковете биха дублирал правния резултат.
Съдът не споделя становището на ищците, в уточнителна молба от
13.11.2024.г в което твърдят, че поддържжат предявения положителен
установителен иск по чл. 124 ГПК, доколкото дори да бъде успешно проведен
иска по чл. 30 ЗН, последните щели да се легитимират като собственици на
1/3-та идеална част от процесните недвижими имоти само спрямо А. К., но не
и по отношение на Е. К., доколкото, правото на собственост е абсолютно и
2
неограничено право, противопоставимо на всички трети лица субективно
право, чието реализиране зависи единствено от волята и действията на
неговия титуляр.
В този смисъл съдът не възприема становището на ищците, от което
извеждат наличието на правен интерес от предявения положителен
установителен иск по чл. 124 ГПК, а и както е посочено в (Решение №
419/21.03.2003 г., по гр. д. № 1141/2002 г., на V г.о.) правен интерес от
предявяване на установителен иск съществува само в случай, че накърненото
материално право не може да бъде защитено чрез осъдителен или
конститутивен иск.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
производството по предявения с исковата молба положителен установителен
иск, с който се иска да бъде признато за установено, че спрямо Е. К., ищците
са собственици на общо 1/3-та ид.ч. от Апартамент № 36 с идентификатор
68134.1202.267.6.36 и Апартамент № 63 с идентификатор 68134.203.449.1.63,
следва да бъде прекратено.
С оглед изложеното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 129, ал.3 ГПК производството по ГД
№ 48057/2024 г., по описа на СРС, в частта по отношение на предявения
положителен установителен иск, с който се иска да бъде признато за
установено, че спрямо Е. К., ищците са собственици на общо 1/3-та ид.ч. от
Апартамент № 36 с идентификатор 68134.1202.267.6.36 и Апартамент № 63 с
идентификатор 68134.203.449.1.63.
ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията, на ищеца в частта й по
отношения на предявения положителен установителен иск, с който се иска да
бъде признато за установено, че спрямо Е. К., ищците са собственици на общо
1/3-та ид.ч. от Апартамент № 36 с идентификатор 68134.1202.267.6.36 и
Апартамент № 63 с идентификатор 68134.203.449.1.63.
Препис от опредЕ.ето да се изпрати ищците.
ОпредЕ.ето може да се обжалва от ищеца, в едноседмичен срок от
съобщаването му, с частна жалба, пред СГС.
След влизане в сила на настоящото опредЕ.е, делото да се докладва за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3