Р Е Ш Е Н И Е
№156/11.1.2013г.
гр. Варна,11.01.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ОСЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание, проведено на тридесети ноември през две
хиляди и дванадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА
при участието
на секретаря А.Д. сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. дело № 5066
по описа за 2012 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от М.Х.Я. ЕГН **********
със съдебен адрес *** , чрез адв.А. Д. против „Институт по рибни ресурси - Варна"
, БУЛСТАТ ***, представлявано от Д.Д-р.Д.П.Г.-К. , чрез адв. Л.Р. – ВАК в
условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва:
-
с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ за
признаване на уволнението МУ за незаконосъобразно и отмяна на заповедта, с
която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1
т.2 от КТ;
- с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „главен асистент” в отдел „Ихтиология” в „Институт по рибни ресурси - Варна" .
- с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ, вр.чл.225, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 3249 лева, представляваща обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа поради уволнението за период от шест месеца ,
считано от дата на прекратяване на трудовото правоотношение – 02.04.2012г. до 02.10.2012г. в едно със законна
лихва от дата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане
на задължението.
- с правно основание
чл. 220 ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 54.15 лева, представляваща част от обезщетение за неспазен срок на предизвестие, т.е.
за 30 дн. ,считано от 02.04.2012г., в едно със законна
лихва от дата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане
на задължението.
- с правно основание
чл. 222 ал.1 от за осъждане на ответника да
заплати сума в размер на 108.30 лв. ,представляваща част от дължимо обезщетение
в размер на две брутни заплати , поради съкращаване на щата, считано от
02.04.2012 г. в едно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба в
съда, до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е работил по трудово
правоотношение с ответника по силата на което е заемал длъжността „главен
асистент” в отдел „Ихтиология” в „Институт по рибни ресурси - Варна" считано от
11.04.202 г. Със
заповед на работодателя № 18/02.04.20102г. и на
основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ е прекратено трудовото му
правоотношение.Твърди, че при издаване на посочената заповед не е спазена
процедурата , като не е извършен подбор съгласно чл. 329 от Кт, а ако такъв е извършен , то същия е
неправилен,както и че издадената заповед е немотивирана. Излага
, че като член на синдикалната организация на КНСБ се ползва от закрила.
Излага, че работодателя и дължи обезщетения посочени в
петитума на ИМ. Моли да му се присъдят и направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си
представител , моли исковата и претенция да бъде уважена, като и се присъдят
направите по делото разноски.
В
отговор на исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК, ответникът „Институт по рибни
ресурси - Варна" излага, че предявения от ищеца иск е допустим , но не е основател. Оспорва факта
, че ищцата не работи. Излага аргументи ,че издадената заповед , с която трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено е законосъобразна, както и че преди
изготвянето й е взето становището на КНСБ. Излага , че
претендираните от ищеца обезщетения са изплатени, поради което и недължими. Моли за решение, с което същия да бъде отхвърлен, както и да му се
присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание по
същество, чрез процесуалния си представител, моли исковата претенция на ищеца
да бъда отхвърлена, като и се присъдят направите по делото разноски.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и приложимите към
спора правни норми, намира за установено от фактическа страна следното:
Със
Заповед № 18/02.04.20102г. на Директора на „Институт по рибни
ресурси - Варна" е
прекратено трудовото правоотношение с М.Х.Я. .
Между страните не се спори, а
и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът е изпълнявал
длъжността „главен асистент” в отдел
„Ихтиология” в „Институт по рибни ресурси - Варна",
както и че със Заповед № 18/02.04.20102г. е прекратено
трудовото му правоотношение, на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Безспорно по делото е , че Институт по рибни ресурси е третостепен разпределител на бюджетни
средства, като с постановление на МС е
установен на подчинение на Селско Стопанска Академия, а тя на Министерство на
земеделието и храните. Броя на щата в отделните институти към ССА се приема с Устройствен
правилник на ССА. , като всички институти и в частност
ИРР са длъжни да изпълняват приетите промени в устройствения правилник. С Постановление № 29 на МС от 12.02.2012г. УП на ССА е именен. С писмо изх.№ ЧР-24/28.03.2012г. на
председателя на ССА директора на ИРР
–Варна е уведомен , че следва да сведе числеността на персонала в ИИР до 23
–т.е. една бройка следва да се съкрати. В тази връзка е проведено събрание на Дирекционния съвет на
ИРР –Варна, за което е съставен протокол № 5/ от 30.03.2012г., където е и
обсъдено освобождаването от длъжност на ищцата- л. 6,7 от дело.Видно от
приложеното по делото –л.6,7 копие на същия , на събранието е присъствал
председателя на СО-КНСБ, който е гласувал с „въздържал се”.
От извършената сверка в
съдебно заседание на 30.11.2012 г.справка с оригинал на трудова книжка на ищцата , както и от писмо на НАП.Варна от 19.10.2012г. – л.96
от дело се установява, че след прекратения трудов договор на ищцата с
ответника, същата е назначена на в ИО-БАН гр.Варна , считано от 10.09.2012г.
По делото са представени
длъжностна характеристика- л. 12,13 от дело и автобиография – л. 23-29 на
ищцата , от които е видно , че същата е със степен на образование техникум по ИХ „Д.Менделеев”, магистърска степен
,Шуменски университет „Константин Преславски” специалност „Биология и
география” .
На л. 45 –
49 от дело са приложени рецензии на десертации на ищцата.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
При
оспорване законността на уволнение, извършено поради съкращаване на щата, в
тежест на работодателя е да докаже реално съкращение на щата, извършено от
компетентен орган по съответния ред и предхождащо уволнението.
В процесния
случай, трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - "съкращаване на щата". За да е
правомерно уволнението на посоченото основание, в тежест на работодателя е да
докаже, че по решение на компетентен орган е намалено щатното разписание на
ответника, считано от един определен момент за бъдеще, което е наложило
прекратяване на трудовия договор на съкратения работник, и правомерно е упражнил,
респ. отказал, да упражни правомощията си за подбор по
реда на чл. 329 от КТ.
От
събраните писмени доказателства съдът приема за установено, че е налице реално
съкращаване на щата съгласно прието ново щатно разписание с оглед решение на УС
на ССА.
Подбора е извършен от Дирекционния съвет
на ИРР –Варна, който е определил, че
трудовото правоотношение на ищеца следва
да бъде прекратено, предвид показателите й
и реализацията й като учен в ИРР.
Наведените твърдения от ищеца, че неправилно комисията е оценила
качествата и и че решението е взето
тенденциозно са ирелевантни за
спора, тъй като съдът следва да провери законосъобразността на извършения
подбор, т.е. спазването на КТ в тази връзка, но няма правомощията да преценява
целесъобразността на подбора, т.е. защо е предпочетен един служител пред друг. Съдът прави извод, че са спазени всички законови изисквания във
връзка с вземане на решение за съкращаване на щата от органа на управление на
ответника, свикването на ДС за извършване на подбор и прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца, с оглед резултатите на извършения подбор. Освен
това ищеца не ангажира доказателства, че извършения подбор е незаконосъобразен,
както и,че същата разполага с научна степен или други
професионални качества, с оглед на които да бъде предпочетена. Несъстоятелни са
твърденията на ищцата,че при като член на КНСБ, не
спазена процедурата, предвид закрилата, която ползва при уволнение, като член
на синдикална организация. По делото ищцата не е ангажирала
доказателства, че към дата 02.04.2012г. е била
синдикален член. От представения по дело – л. 15,16
копие на протокол №24 от 16.09.2009г. съда не може да
направи обоснован извод, за принадлежност на ищцата към КНСБ към дата
м.04.2012г.
При тези
съображения, съдебният състав намира, че трудовото правоотношение на ищцата е
прекратено законосъобразно, поради което предявеният главен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява
неоснователен.
Като
обусловени от първоначалния, следва да бъдат отхвърлени и исковете за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане
на обезщетения по чл.
225 ал.1, 220 ал.1 , 222 ал.1 от КТ.
Предвид
направеното искане на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да понесе тежестта на направените от ответника по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв. съгласно списъка с разноски по чл.80 от ГПК .
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на М.Х.Я. ЕГН **********
със съдебен адрес *** , чрез адв.А. Д. против „Институт по рибни ресурси” - Варна"
, БУЛСТАТ ***, представлявано от Д.Д-р.Д.П.Г.-К. , чрез адв. Л.Р. – ВАК , за признаване на уволнението извършено със Заповед №
18/02.04.20102г. на директора на Институт по
рибни ресурси - Варна за незаконно, да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност„главен асистент”
в отдел „Ихтиология” в „Институт по рибни ресурси - Варна",
да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетения, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, 2 и 3 КТ, във вр. чл. 225,
ал. 1 КТ, 220 ал.1 , 222 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА М.Х.Я. ЕГН **********
със съдебен адрес *** , чрез адв.А. Д. ДА ЗАПЛАТИ на „Институт по рибни ресурси” - Варна" ,
БУЛСТАТ ***, представлявано от Д.Д-р.Д.П.Г.-К. , чрез адв. Л.Р. –
ВАК, сторените в производството пред РС-Варна разноски в размер на 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: