МОТИВИ
към
присъда № 51/16.04.2019 г. по НОХД № 975/2018
г. на СлРС.
Гр. Сливен, 16.05.2019г.
РП-Сливен
е внесла обвинителен акт срещу Г.И.К. с обвинение за престъпление по чл. 131
ал. 1, т. 1, предл. първо и т. 12, предл. първо, вр. чл. 129 ал. 1, вр. с ал.
2, вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК.
По
делото няма предявени граждански искове.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира за наказание при усл. на чл.55 от НК, а именно наказание
Пробация, като предоставя на съда да определи размера.
В
с.з. подс. Г.И.К. не се признава за виновен, дава подробни обяснения. Иска
справедлива присъда.
Съдът
прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
На 17.01.2018г. около 09.50-10.00 ч., свид. П.С.Д.-
на длъжност „шофьор на автобус и тролейбус” към „Пътнически превози” ЕООД
Сливен изпълнявал задълженията си като водач на автобус № 162, по линия № 4, от
центъра на град Сливен, до кв. „Колю Фичето”. В този ден времето било студено,
в затревените площи и по тротоарите имало малко навалял сняг, но пътното платно
било чисто. Автобусът се движел към последната спирка в кв. „Колю Фичето”, като
в превозното средство освен шофьора се намирали кондукторката - свид. Ж.К.В.,
която седяла на първата седалка вдясно от шофьора и две пътнички - свид. Д.С.Б.
и свид. С.Г.К., които седели в редицата зад шофьора. Автобусът се движел с
около 30 км/ ч, когато в близост до супермаркет „Еко асорти", топка сняг
се ударила в лявата страна на превозното средство. Свид. Д. спрял, отворил
шофьорската врата за да види какво става и видял непосредствено до магазин „Еко
асорти" свидетелите - Н.М.М., Х.Г.Г., Г.Д.Ч. и подс. Г.И.К. - ученици в
СПГСГ „Арх. Г. ***, като част от тях държали в ръцете си снежни топки. Свид. Д.
им направил устна забележка да не замерят автобуса, но докато затварял вратата,
чул смях и видял как едно от момчетата хвърля снежна топка, която минала през
отворения прозорец и паднала на таблото до волана. Свид. Д. въпреки това
потеглил, но след няколко метра се чул силен удар в лявата задна част на
автобуса. Отново спрял.
Разгневен
свид. Д. слязъл от автобуса и тръгнал към момчета. Виждайки шофьора, свид. Г.Д.Ч.
избягал на няколко метра в посока бл. № 1, в кв. „Колю Фичето”. Свид. Д. отишъл
при останалите три момчета, казал им:- „келеши, копелета защо мерите автобуса с
топки“. Свидетелите Х.Г. и Н.М. се намирали на около 1-1,5 м. вдясно от свид. Д., а подс.
К. се намирал на същото разстояние, вляво от него. Свид. Д. посегнал и хванал
за яката подс.К., като последния му нанесъл силен юмручен удар с дясната си
ръка в лявата половина на лицето му. От силния удар свид. Д. загубил равновесие
и започнал да пада. Подпрял се на дясната си длан и паднал на земята. В
следствие на удара в главата загубил за кратко съзнание и когато дошъл на себе
си, усетил няколко ритника по тяло, нанесени му от подс. К.. Свид. Н.М. успял
да издърпа подс. К. и прекратил побоя. Свид. Т.И.Ц. излизайки от жилищния блок,
в който живеел, забелязал на няколко метра от входа на магазин „Еко асорти”, свид.
Д., който бил паднал на земята. В близост до пострадалия, свид. Ц. забелязал
няколко момчета. Свид. Ц. видял, че свид. Д. има кръв по устата и е
неадекватен. Междувременно пострадалият се изправил с помощта на свид. Ц.. На
място от кафе находящо се на около 10-на метра и с пряка видимост към
инцидента, дошъл и свид. Р. Р.. Двамата помогнали на постр. Д. да стигне до
автобуса. Стигайки до него той отворил вратата и се подпрял на нея.По лицето му
имало кръв а ръката му започнала да се подува. Междувременно свид. Д.Б.
позвънила на тел.112. На място пристигнали служители на РУ-Сливен, които
установили участниците в инцидента и взели съответното отношение.
Пстр.
Д. бил отведен в болница, където бил прегледан, а ръката му била гипсирана.
Автобуса бил прибран от друг шофьор.
По
делото била изготвена съдебномедицинска
експертиза, вещото лице в която дава заключение, че в резултат на силен удар в
областта на главатаи няколко удара по тялото пострадалият П.Д. е получил: 1/лекостепенно
сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, довело до
„Временно разстройство на здравето, неопасно за живота"; 2/ счупване на
лъчевата кост на дясната ръка, което е осъществило смисъла на
медико-биологичния признак „Трайно затрудняване на движенията на десния горен
крайник"; 3/ Контузия в областта на лявата раменна става, която заедно с
останалите увреждания-наранявания в лявата половина на лицето, устата и гръдния
кош , са осъществили смисъла на медико- биологичния признак „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота".Описаните увреждания ,
според вещото лице, се дължали на действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети, в резултат на нанесени сравнително силни удари с ръце и крака. Ударът
в лявата половина на лицето, след който пострадалият е паднал върху терена
добре отговарял да е бил нанесен първи. Съдейки по локализацията и
характеристиките на уврежданията можело да се направи заключението, че на
пострадалия Д. са били нанесени не по-малко от три-четири удара, като тяхната
последователност не можело да се определи по медицински път".
Видно
от изготвената по делото комплексна съдебно-психолого- психиатрична експертиза
подс. Г.К. не е страдал и не страда от психично заболяване. Към момента на
извършване на деянието е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Същият бил годен правилно да възприема
фактите от значение за делото и да дава правилни и достоверни обяснения. По
време на деянието подсъдимият не е изпадал в състояние на афект-физиологичен
или патологичен. Не се установявали психопатологични мотиви за извършване на
деянието.
Подс.
Г.И.К. е роден на *** ***, жител и живущ
***, българин, бълг. гражданин, с основно образование, не женен, не работи,
ученик в 11-ти клас в СПГСГ „Арх. Г.Козаров”-Сливен, не осъждан.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и доказана въз основа
на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Ж. К., Д. Б., Ив. К.
Р. Р., Ив.И., Ж. А., Ж. Д. и Ст. К., т.к. те са единни, логични, последователни
и взаимно се допълват, както помежду си така и с останалия доказателствен
материал.
Частично
кредитира показанията на свид. Н. М., Хр.Г., Г. Ч. в частта, в която обясняват,
че са видели как подс. К. нанася юмручен удар по лицето на пост. Д., т.к. в
тази си част те се припокриват с останалия доказателствен материал- с
показанията на другите свидетели, както и с медицинската документация. Не
кредитира показанията им в частта в която твърдят, че подс. К. не е ритал
постр. Д.. Чрез своите показания в тази си част, т.к. са приятели на подс. К.
те се стремят да намалят отговорността му.
Съдът
частично кредитира и показанията на постр. П. Димитровв частта, в която обяснява
какво е възприел, като не ги кредитира в частта, в която обяснява, че не е
обиждал младежите в това число и подс. К.. По начало от самите му действия е
видно, че той също е съпричастен към станалия конфликт. Правомерното му
поведение би било да не слиза от автобуса и да тръгва да се саморазправя с
младежите а да остане в автобуса и ако той има паник бутон да го задейства или
да потърси компетентните органи за да вземат отношение относно ударите със
снежни топки по автобуса. Вместо това пост. Д. е спрял автобуса, слязъл е
нарекъл е младежите „келеши,копелета“ и е тръгнал да се саморазправя.
Съдът
частично кредитира и обясненията на подс. К. в частта, в която съобщава, че е ударил
силно с десен юмрук лявата част на лицето на Д.. Не кредитира обясненията му в
частта,в която обяснява, че не е ритал постр. Д..
Даде
вяра на заключенията на вещите лица, т.к. не се установиха съмнения в тяхната
компетентност и безпристрастност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
По безспорен и категоричен начин се установи, че от
обективна и субективна страна подс. Г.И.К. е осъществил престъпния състав на чл. 131 ал.1 т.1 пр. 1, вр. чл. 129 ал.1, вр. с ал. 2, вр. чл.
63 ал.1 т.3 от НК, като на 17.01.2018
г. в гр. С., в кв. К.Ф., макар и непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките
си, причинил средна телесна повреда,, изразяваща се в „Счупване на лъчева кост
на дясната ръка”, което е довело до трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник, на длъжностно лице – П.С.Д., шофьор на автобус към „Пътнически
превози” ЕООД – Сливен, изпълняващ курс по маршрут на линия на № 4 в гр. С.,
при и по повод изпълнение на службата му.
Обект
на престъплението, в което е обвинен подс. К. са обществените отношения
свързани с телесната неприкосновеност,
чрез които се осигурява неприкосновеността на здравето на гражданите, в
частност на постр. П. Д.. Субект на това деяние може да бъде всяко лице, като
не се изискват специални качества у извършителя.
От обективна страна деянието се изразява в
причиняване от чрез действие или бездействие
на трайно затрудняване на
движенията на крайниците и то на длъжностно лице. Следва да са налице
два фактора, за да може телесната повреда да се квалифицира като средна – да е
налице трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник и то да е трайно. Видно от
приложената по делото съдебно-медицинска експертиза налице са и двата
квалифициращи деянието признаци. Действително вследствие на нанесения от
подсъдимия силен удар върху лявата част
на лицето на постр. Д. той е получил счупване на лъчевата кост на дясната ръка,
което е затруднило движението на крайника за повече от два месеца. Към момента
на причиняване на телесните увреждания пост.Д. е имал качеството на длъжностно
лице- шофьор на автобус в обществения транспорт, което е видно от длъжностната
му характеристика.
Подсъдимият извършил деянието с алтернативен умисъл, т.к. е
съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици, целейки
една или няколко от тях. Посоченият по-горе алтернативен или т.нар. в теорията неопределен умисъл, е понятие наложило се в съдебната практика. При
този умисъл дееца предвижда настъпването на два или повече престъпни резултата,
като цели или допуска причиняването на който и
да е от тях. При този вид умисъл деецът отговаря за реално причинения
престъпен резултат, т.к. на практика не е възможен опит при евентуален умисъл.
В настоящия казус нанасяйки ударите върху пострадалия подсъдимият даже и да не
е целял настъпване именно на причинената телесна повреда следва да отговаря за нея, т.к. е бил длъжен
да предположи, че тя ще настъпи. Това е
така, защото когато един нанася удари на друг, то това става съзнателно и
удрящия иска причиняването на телесната повреда, като тази телесна повреда ще
се квалифицира според телесните увреждания, причинени на пострадалия. С
един единствен удар могат да бъдат
причинени от най-леката телесна повреда до най тежката или смърт.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се
съобрази с всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства и наложи на
подс. Г.И.К. наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” от НК. Съдът
следва да посочи какви са смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като
смекчаващи следва да се посочат:-
чистото съдебно минало на подсъдимия, младежката му възраст,
критичността към извършеното от него противоправно деяние, която демонстрира в
с.з., както и добрите му характеристични данни. Отегчаващо– ниския волеви
момент и липсата на уважение към възрастния белокос мъж, на когото е нанесъл
побой. Съдът прие, че като отговарящо на степента и тежестта на извършеното
престъпление от подс. Г.И.К. е наказание малко над минималния размер, а именно наказание ПРОБАЦИЯ, при следните
пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящия му адрес, изразяваща
се в явяване и подписване на подсъдимия К.
пред пробационен служител или определено от него друго длъжностно лице при
периодичност два пъти седмично за срок от осем месеца; Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от осем месеца .
Това
наказание би изпълнило своите специални цели предвидени в нормата на чл.36 от НК и би било справедливо възмездие за извършеното от подс. К. противоправно
деяние.
Не
се установи по безспорен и категоричен начин подс. Г.И.К., че от обективна и
субективна страна на 17.01.2018 г. в
гр. С., в кв. К.Ф., е причинил описаната
по-горе средна телесна повреда по хулигански подбуди, като го ОПРАВДАВА по
обвинението по чл.131 ал.1 т.12 от НК, а именно, че деянието е извършено по
хулигански подбуди. Това е така, защото подс. К. не е нарушил по никакъв начин
обществения ред, както и въобще не е изразявал неуважение към обществото. Ако
въобще има хулигански действия те са извършени от другите младежи, които са
мерили автобуса. Подс. К. не е допуснал или извършил нито една хулиганска постъпка при това
деяние.
Относно твърдението,
че деянието било извършено при условията на неизбежна отбрана съда следва
посочи, че е неоснователно и необосновано.
В съдебните прения защитникът на подсъдимия пледира, че деянието било извършено
при условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 от НК. Съдът не споделя така
изложеното твърдение. Не може да се приеме, че в случая е била налице неизбежна
отбрана. Безспорно е, че първоначално постр. Д. е отишъл към младежите за да се
разправя с тях, както и, че поведението му е било провокативно, а използваните
от него думи нелицеприятни, наричайки ги „келеши и копелета“, като думите не са
Били отправени конкретно към някого а към всички. Не може да се приеме обаче
довода на защитата, че поведението на пострадалия недвусмислено е
представлявало реална заплаха за телесната неприкосновеност на подсъдимия.
Употребените обидни думи, хващането за яката и цялостното провокативно
поведение на пост. Д. са унизяващо и укоримо действие по своята насоченост и
естество, но не и увреждащо, нито застрашаващо телесната неприкосновеност на
подсъдимия. Поради това съдът намира, че това действие не представлява
непосредствено противоправно поведение, което да е застрашавало здравето и
живота на подсъдимия. Ето защо съдът не възприе тезата на защитата за наличие
на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 от НК. Не са налице и
предпоставките на чл.12 ал.4 от НК, че деянието е извършено при превишаване на
пределите на неизбежната отбрана дължащо се на уплаха и смущение. Ако подс. К.
се беше уплашил или смутил от постр. Д. би следвало да избяга или да се
отдалечи, а не да удря възрастния човек, или да му обясни, че не той е замерял
автобуса, което между другото би било и правилното му поведение и най вероятно
не би се стигнало до деянието.
Съгласно
правилата на процеса подс. Г.И.К. беше
осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в общ размер
на 763,66 лв., от които 703,66 лв. по сметка на ОД МВР – Сливен, направени на
досъдебното производство и 60,00 лв. по сметка на СлРС.
Ръководен
от посоченото по-горе съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: