Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 71 25.04.2014г. град
Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, VІ състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и шести март през две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар П.М. и с
участието
на
прокурора като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 556 по описа за 2013г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 251 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на РБългария /ЗОВСРБ/.
Образувано
е по жалба на С.В.Д., подадена чрез пълномощника му адв. С.Г. от АК – Варна, против
Заповед № 3РД-813/ 04.12.2013г. на Командира на Военно формирование 24150 –
Стара Загора, с която заповед на капитан С.Д. е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за понижаване на военно звание с една степен за срок
от 6 месеца”. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед по съображения за постановяването й при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на ЗОВСРБ,
както и при неспазване на императивните изисквания за съдържание на акта.
Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на чл.148, ал.1 от ППЗОВСРБ, заповедта
не е мотивирана с описание на всички релевантни обстоятелства и с посочване на
разпоредбите и задълженията, които са нарушени, което е довело до фактическа и
правна необоснованост на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди,
че липсата на конкретизация кои точно негови действия представляват нарушения
на военната дисциплина и по кои дисциплинарни състави са квалифицирани, не дава
възможност да се установи кое е материалноправното основание за подвеждането му
под дисциплинарна отговорност и съотв. засяга правото му на защита. Излага
доводи че при определяне на наказанието не е извършена преценка на тежестта на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата
- Командир на Военно формирование 24150
– Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в писмения отговор
по чл.163, ал.2 от АПК, в съдебно заседание и в представеното писмено
становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. С
подробно изложени съображения обосновава, че заповедта, като издадена от
компетентен орган, в съответствие и при правилно приложение на материалноправните
разпоредби на които се основава и при спазване на регламентираните
административно - производствени правила, е законосъобразна. Поддържа, че
обжалваният акт за налагане на дисциплинарно наказание съответства на
нормативните изисквания по чл.148, ал.1 и ал.2 от ППЗОВСРБ досежно неговото
съдържание. Излага доводи, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява описаната в заповедта фактическа
обстановка, сочеща на допуснати от капитан Д. нарушения на реда и условията за
атестиране на военнослужещите, които правилно са квалифицирани от дисциплинарно
наказващия орган като нарушения на военната дисциплина, при налагане на предвиденото
в ППЗОВСРБ дисциплинарно наказание.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Жалбоподателят
в настоящото производство – капитан С.В.Д. – Командир на взвод за разузнаване и
управление в 120мм самоходна минохвъргачна батарея във Военно формирование
54060 – Шумен, е назначен със Заповед № 3ЛС – 48/ 17.07.2013г. на Командира на
Военно формирование 24150 – Стара Загора да изпълнява задълженията на
длъжността „За помощник – началник на отделение „Личен състав”” във Военно
формирование 54060 – Шумен. В изпълнение на писмо рег. № 3-СВ-8484/
19.10.2013г. на Командира на Сухопътните войски и във връзка с констатирани
нарушения във Военно формирование 54060 – Шумен, за изясняване на
обстоятелствата и фактите по случая със сержант Пламен Асенов Романов със
Заповед № 3РД-751/ 31.10.2013г. Командирът на Военно формирование 24150 – Стара
Загора, е назначил комисия за извършването на служебна проверка. За резултатите
от проверката е съставен Протокол рег. № 3 – 5163/ 08.11.2013г. с предложение
за търсене на дисциплинарна отговорност в т.ч. чрез налагане на дисциплинарно
наказание „Предупреждение за понижаване на военно звание с една степен за срок
от 6 месеца” на капитан С.Д.. Съгласно отразеното в посочения протокол,
комисията, след като е снела писмени обяснения от длъжностни лица от Военно
формирование 54060 – Шумен – майор Петър Гергов, капитан С.Д., капитан Андрея
Иванов, ст. сержант Кремена Колева; старшина Дончо Русев и сержант Пламен
Романов, както и въз основа на другите писмени доказателства, събрани в хода на
проверката, е приела, че капитан С. Д. е разпечатал последния лист на
атестацията на сержант Пл. Романов, като е отразил в раздел V
„Възможности за развитие”, т. 3 „Оценка на възможностите за обучение”, че е
препоръчително сержант Романов да се обучава за придобиване на квалификация по
военно дело, което отбелязване е различно от въведеното в електронния регистър
на атестациите, и е предоставил последния лист от атестационния формуляр за
подпис на капитан Андрея Иванов за старши атестиращ на сержант Романов, не
спазвайки реда и условията за атестиране на военнослужещите. На 04.12.2013г., с
капитан С.Д., на основание чл.246, ал.4 от ЗОВСРБ, е проведена беседа от Командира
на Военно формирование 24150 – Стара
Загора, за запознаване на военнослужещия с резултатите от извършената служебна
проверка, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание. За
проведената беседа е съставен и подписан /в т.ч. от жалбоподателя/ Протокол
рег. № 3 – 5631/ 04.12.2013г., в който капитан Д. собственоръчно е записал „Запознах
се с проведената беседа. Съгласен съм.”
С оспорената
в настоящото производство Заповед № 3РД-813/ 04.12.2013г., издадена от
Командира на Военно формирование 24150 – Стара Загора, на основание чл.244, т.4
от ЗОВСРБ във вр. с чл. 137, ал.3 от ППЗОВСРБ, на капитан С.Д. е наложено
дисциплинарно наказание „Предупреждение за понижаване на военно звание с една
степен за срок от 6 месеца”, за нарушение по чл.242, т.1 и т.4 от ЗОВСРБ. От
фактическа страна обжалваният акт е обоснован с това, че капитан Д. е поправил
последния лист на атестацията на сержант Романов, който е различен от въведения
в електронния регистър на атестациите, неспазвайки реда и условията за
атестиране на военнослужещите и процедурата по предоставяне на официални
документи. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че капитан С.Д.,
като изпълняващ длъжността „За помощник-началник на отделение „Личен състав””
във Военно формирование 54060 – Шумен, при окомплектоването на документите на
сержант Пламен Асенов Романов за обучение на военнослужещия в първи модул от
Сухопътните войски за периода 04.11.2013г. – 06.12.2013г. в „Център за
подготовка на войници за назначаването им на сержантски длъжности и сержанти”
във Военно формирование 22220 – Сливен, е приложил и копие от атестационен
формуляр, от който липсва последния раздел V
озаглавен „Възможности за развитие”, като капитан Д. е отпечатал и предоставил
за подпис последната страница от атестационния формуляр на капитан Андрея
Иванов - Командир на 120мм самоходна минохвъргачна батарея във Военно формирование
54060 – Шумен, който се явява старши атестиращ на сержант Романов, като отразил
в раздел V „Възможности за развитие”, т. 3 „Оценка на възможностите
за обучение”, че е препоръчително сержант Романов да се обучава за придобиване
на квалификация по военно дело, което не съответствало на въведеното в
електронния регистър на атестациите отбелязване, че не е препоръчително сержант
Романов да се обучава за придобиване на квалификация по военно дело.
Като доказателства са
представени и приети снетите в хода на извършената служебна проверка,
разпоредена със Заповед № 3РД-751/31.10.2013г. на Командира на Военно
формирование 24150 – Стара Загора писмени обяснения на майор Петър Гергов,
капитан С.Д., капитан Андрея Иванов, ст. сержант Кремена Колева, старшина Дончо
Русев и сержант Пламен Романов, както и другите събрани при провеждането на
дисциплинарното производство писмени доказателства. Приложени са документите,
съдържащи се в служебното дело на жалбоподателя капитан С.Д..
Съгласно писмо вх. № 938/
13.03.2014г. на Военно-окръжния прокурор на ВОП – Варна, срещу военнослужещите
капитан Андрея Борисов Иванов, подполковник Веселин Христов Христов и капитан С.В.Д.,
и тримата от Военно формирование 54060 – Шумен, е образувано досъдебно
производство № 4-Сл/ 2014г. по описа на Военно-окръжна прокуратура – Варна, с
оглед на извършено престъпление по чл.310, ал.1 във вр. с чл.308, ал.1, пр.1 и
пр.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК за капитан Иванов, вр. с чл.20, ал.3 от НК за подп.
Христов и вр. с чл.20, ал.4 от НК за капитан Д..
Допуснато е събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата –
капитан Андрея Борисов Иванов, подполковник Веселин Христов Христов, капитан К.М.К.
и ст. сержант Кремена Иванова Колева. Съгласно показанията на капитан Иванов,
при подготовката на документите на сержант Романов във връзка с изпращането му
на курс за придобиване на квалификация по военно дело, от отдел „Личен състав”
на Военно формирование 54060 – Шумен са констатирали, че има проблем с
изготвената атестация на сержанта. Свидетелят заявява, че е бил уведомен от
капитан Д., че при тази атестационна форма сержант Романов не може да
кандидатства за сержантския модул, след което „взехме и оправихме документите”.
Свидетелят е разписал последния лист на атестационния формуляр, като старши
атестиращ, като твърди, че този лист му е бил предоставен за подпис попълнен,
като не може да каже какви отбелязвания е имало във формуляра. Заявява, че в
електронен вид и на хартиен носител е взел формуляра от „Личен състав”, като не
знае кой физически е подменил последния лист от атестацията. Съгласно
показанията на св. подполковник Веселин Христов – Командир на Военно
формирование 54060 – Шумен, след подаден рапорт от сержант Романов и
одобряването на сержанта за участие в модул за обучение, при него е дошъл
началникът на отделение „Личен състав” – капитан К. и му е казал, че има
проблем с атестацията на сержанта и че същият не може да отиде на курса за
обучение. Проблемът бил че на последния лист от атестационния формуляр било
посочено, че не е предвидено сержантът да премине курс на обучение за
придобиване на квалификация по военно дело. Свидетелят заявява че е предложил да
бъде изпратен друг сержант, който да отговаря на изискванията, но капитан К. е
отговорил, че друг кандидат няма. Свидетелят не си спомня да е разпореждал нещо
във връзка с атестационния формуляр на сержант Романов, освен да се оформят
документите и „което е правилно – да се извърши”. Според дадените показания
свидетелят е казал, че проблемът следва да се реши от отделение „Личен състав”,
тъй като те подготвят документите и самата подготовка на документите е тяхна
отговорност. След това не се е интересувал какво е станало с документите във
връзка с рапорта на сержант Романов, тъй като това не му влизало в работата.
Подписал е придружителното писмо за изпращане на документацията, но не е
проверявал и чел съдържанието на тази документация, тъй като това не било пряко
задължение на свидетеля. Съгласно показанията на свидетеля капитан К.К. –
Началник отделение „Личен състав” във Военно формирование 54060 – Шумен, след
подадения рапорт и одобряването на сержант Романов за участие в курс за придобиване
на квалификация по военно дело, при прегледа на атестационния формуляр на
сержанта е констатирал, че на последната страница от атестацията е отбелязано
/маркирано/, че сержантът не е подходящ за обучение. Свидетелят е отишъл при
Командира на военното формирование – св. подп. Христов, който му казал „да се
оправя по някакъв начин”. Свидетелят К. се върнал в канцеларията на отделение
„Личен състав” и изпратил жалбоподателя – капитан Д. пак при командира на
поделението, да го пита какво ще се прави. След като се върнал капитан Д. казал
на св. К., че трябва да се смени последния лист на атестационния формуляр. Свидетелят
заявява, че в негово присъствие капитан Д. нито е изготвял, нито е разпечатвал
подменения лист от атестационния формуляр, не е видял кой е донесъл
новоразпечатания формуляр, просто му е бил показан от капитан Д.. Според
свидетеля разпечатването на подменения лист от атестацията не може да е
извършено от принтера, с който разполага капитан Д., защото този принтер е
матричен, а атестационният формуляр не се разпечатва от такъв принтер. Съгласно
дадените от капитан К. показания физическата подмяна на последния лист от
атестационния формуляр е извършена от жалбоподателя капитан Д., който му е
донесъл за изпращане окомплектована цялата документация.
По делото са дадени и обяснения от
жалбоподателя – капитан С.Д.. Жалбоподателят заявява, че при подготовката на
документите от отделение „Личен състав” на Военно формирование 54060 – Шумен във
връзка с обучението на сержант Романов в Център за подготовка – гр. Сливен,
началникът на отделението – капитан К. е констатирал, че на последния лист от
атестационния формуляр на сержанта е отбелязано, че същият не се препоръчва за
обучение. Капитан К. е отишъл при командира на военното формирование за да
обясни за възникналия проблем, като след като се е върнал бил учуден защо
трябва да се прави корекция по атестацията. Жалбоподателят – капитан Д., също
отишъл да говори с командира на поделението подп. Христов, като последният му
казал, че е обяснил на капитан К. какво трябва да се направи и да се смени
последния лист от атестацията. Капитан Д. се е обадил на капитан Андрея Иванов,
който му се явява командир и началник, предал му е какво е казал подп. Христов.
Капитан А. Иванов е взел на електронен носител файл с атестационен формуляр, и
до около час последният лист от атестационния формуляр с подписите е бил
донесен в отделение „Личен състав”, като в новия вариант е имало отбелязване с
„Х”, че сержантът се препоръчва за обучение, за разлика от оригиналния
екземпляр на атестацията в който е било посочено, че сержант Романов не се
препоръчва за обучение. Жалбоподателят – капитан Д., махнал оригиналния лист от
атестацията и го прибрал в касата на отделение „Личен състав”, като прикрепил
подменения лист от атестационния формуляр. Заявява, че в дадените от него
обяснения при извършените по случая служебни проверки в т.ч. и в хода на
проведеното дисциплинарно производство, е
писал това, което му е било казано от Командира на Военно формирование 54060 –
Шумен – подп. Христов и от капитан Андрея Иванов /негов пряк началник/, като е
нямало как да даде обяснения против преките си началници.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес -
адресат на Заповед № 3РД-813/ 04.12.2013г. на Командира на Военно формирование
24150 – Стара Загора и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Оспорената Заповед № 3РД-813/ 04.12.2013г.
за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за понижаване на военно
звание с една степен за срок от 6 месеца” на капитан С.Д. от Военно
формирование 54060 – Шумен, е издадена
от Командира на Военно формирование 24150 – Стара Загора – Бригаден генерал
Любчо Тодоров. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал.3 от ППЗОВСРБ
дисциплинарното наказание "предупреждение за понижаване на военното звание
с една степен за срок от 6 месеца до една година" се налага от
длъжностните лица по ал. 2 или от длъжностните лица с една степен по-ниска. Съответно
длъжностните лица по чл.137, ал.2 от ППЗОВСРБ, нормативно определени като
дисциплинарно наказващи органи, са тези, имащи правата да присвояват
съответното военно звание. От представената и приета като доказателство по
делото Заповед № ОХ-771/ 05.11.2013г. е видно, че Министърът на отбраната, при
условията на допустима от закона делегация на правомощия /в т.ч. по чл.146, т.2
от ЗОВСРБ/, е оправомощил /по т.6.1 от заповедта/ командирите на бригади и бази
на длъжности, изискващи военно звание „бригаден генерал” /комодор/, да сключват
договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях; да назначават,
преназначават и освобождават от длъжност; да повишават и понижават във военно
звание офицери на длъжности в подчинените им военни формирования, изискващи военно
звание „капитан” /”капитан-лейтенант”/ - III и
IV степен. От фактическа страна по делото не е спорно /а
и се установява от писмо рег. № 3-СВ-8484/ 19.10.2013г. на Командира на
Сухопътните войски/, че Военно формирование 54 060 – Шумен е включено в състава
на 2 механизирана бригада и подчинено на Военно формирование 24 150 – Стара
Загора. Следователно оспореният акт за налагане на дисциплинарно наказание
"предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от
6 месеца до една година", издадена от Командира на Военно формирование
24150 – Стара Загора – Бригаден генерал Любчо Тодоров, е постановена от
материално компетентен по см. на чл. 137, ал.3 във вр. с ал.2 от ППЗОВСРБ във
вр. с чл.248 от ЗОВСРБ дисциплинарно наказващ орган, съобразно делегираните му
със Заповед № ОХ-771/ 05.11.2013г. на Министъра на отбраната правомощия.
Обжалваната Заповед № 3РД-813/ 04.12.2013г. е издадена
при съблюдаване
на изискванията на императивната норма на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от
ППЗОВСРБ за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание.
Нарушението, за което е санкциониран капитан С.Д., е индивидуализирано в
необходимата степен и от фактическа, и от правна страна. Посочени са
фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелствата, които имат значение на
релевантни юридически факти и обосновават наличието на съставомерно от
обективна и субективна страна поведение, квалифицирано като нарушение на военната дисциплина по см.
на чл.241 от ЗОВСРБ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за формална
незаконосъобразност на оспорената заповед поради това, че липсва изложение и фактическа
обосновка относно кои действия на военнослужещия са възприети като нарушение на
военната дисциплина и какво точно дисциплинарно нарушение по чл.242 от ЗОВСРБ е
извършил. В обстоятелствената част на заповедта са описани конкретните действия
на капитан С.Д. във връзка с подменения лист от атестационен формуляр на
сержант Пламен Романов, в нарушение и при неспазване реда и условията за
атестиране на военнослужещите. Посочено е задължението, което е нарушено, а
именно военнослужещите да изпълняват служебните си задължения при условията и
по реда, определени със ЗОВСРБ, Устава на войсковата служба, наредбите,
заповедите и разпорежданията на командирите и началниците. Действително в
заповедта не е изрично посочена „разпоредбата, която е нарушена”. Но предвид
обстоятелството, че съгласно изложеното в мотивната част на заповедта,
възприетото от дисциплинарно наказващия орган съставомерно поведение на
санкционираното лице се изразява в поправяне на последен лист от атестационен
формуляр, с отбелязване, различно от въведеното в електронния регистър на
атестациите, очевидно несъстоятелно е възражението на жалбоподателя за
невъзможност да се определи какво точно нарушение на военната дисциплина е
прието че е извършил и за ограничаване правото му на защита.
Твърдението на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
провеждането на дисциплинарното производство, като основание за отмяна на
оспорената заповед, е абсолютно бланкетно. Не са посочени и релевирани каквито
и да е било конкретни възражения за неспазени изисквания на нормативно
регламентираната в ЗОВСРБ и в ППЗОВСРБ процедура по реализиране на
дисциплинарната отговорност на военнослужещите. При извършената на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК служебна проверка съдът не установи
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването
на Заповед № 3РД-813/ 04.12.2013г. на Командира на Военно формирование 24150 –
Стара Загора. Дисциплинарното производство е образувано въз основа на писмо
рег. № 3-СВ-8484/ 19.10.2013г. на Командира на Сухопътните войски относно
констатирани нарушения във Военно формирование 54060 – Шумен. Съгласно чл. 252
от ЗОВСРБ редът за провеждане на дисциплинарното производство се определя с
правилника за прилагане на закона. Със Заповед № 3РД-751/31.10.2013г.,
Командирът на Военно формирование 24150 – Стара Загора е назначил комисия за
извършването на служебна проверка. За резултатите от проверката е съставен
протокол във форма и със съдържание, съответстващи на изискванията на чл.143,
ал.1 от ППЗОВСРБ. При спазване на чл. 144, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗОВСРБ, дисциплинарно наказващият орган е
провел беседа с военнослужещия, на която капитан Д. е запознат с констатациите
на комисията, приетите за установени от нея релевантни факти и обстоятелства за
извършеното нарушение и с направеното предложение за търсене на дисциплинарна
отговорност и вида на дисциплинарното наказание. За проведената беседа с
участието на председателя и на член на Комисията по чл. 142, ал.3 от ППЗОВСРБ,
е съставен и подписан надлежен протокол по чл.144, ал.2 от ППЗОВСРБ. При
проведената беседа, в съответствие с изискването по чл.144 от ППЗОВСРБ,
военнослужещият е бил изслушан. Всъщност основната цел на беседата е от една
страна лицето, спрямо което е образувано дисциплинарното производство, да бъде
запознато със събраните доказателства и установените въз основа на тях
обстоятелства, релевиращи извършено дисциплинарно нарушение като основание за
налагане на дисциплинарно наказание, а от друга – военнослужещият да даде устни
или писмени обяснения по фактическите констатации, правната им квалификация и предложението
на комисията, извършила служебната проверка, за търсене на дисциплинарна
отговорност чрез налагане на съответното наказание. Както в чл.246, ал.4 от
ЗОВСРБ, така и в чл.144, ал.1, т.2 от ППЗОВСРБ, изслушването и даването на
писмените обяснения от военнослужещия са предвидени като алтернативни – т.е за
да се счита, че дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил императивно
установеното си задължение по посочените правни норми, необходимо и достатъчно
е да е била дадена възможност на военнослужещия да изрази становище по
повдигнатото му дисциплинарно обвинение по един от двата регламентирани
начина. В случая от представения и приет
като доказателство по делото Протокол рег. № 3 – 5631/ 04.12.2013г. е видно, че
капитан Д. лично и собственоръчно е написал и подписал становище, с което е
заявил, че е запознат с проведената беседа и е съгласен т. е военнослужещият е
бил изслушан от дисциплинарно-наказващия орган като е изразил съгласие с
констатациите на комисията за резултатите от извършената служебна проверка и с
направеното предложение за налагане на дисциплинарно наказание. Следователно при провеждането на
дисциплинарното производство са спазени всички нормативно установени в ЗОВСРБ и
ППЗОВСРБ процесуални изисквания и правила, с оглед на което съдът приема, че по
отношение на обжалваната заповед не е налице отменителното основание по чл.146,
т.3 от АПК.
Съгласно чл.241 от ЗОВСРБ виновното неизпълнение на
служебните задължения от военнослужещите е нарушение на военната дисциплина.
Разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗОВСРБ предвижда, че военнослужещите са длъжни
да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за
ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на
въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците.
В
случая от събраните в хода на проведеното дисциплинарно производство и по
настоящото дело доказателства се установява, че във връзка с кандидатстването
на сержант Пламен Романов за участие в обучение „Първи модул – подготовка на
войници за назначаването им на сержантски длъжности и сержанти” във Военно
формирование 22220 – Сливен, военнослужещи от Военно формирование 54060 – Шумен
са извършили подмяна на последния лист от атестационния формуляр на сержант
Романов. В оригиналния екземпляр на атестацията, в раздел V, т.3, е било записано, че сержант Романов „не се
препоръчва за обучение”, а в подменения лист при оценката на сержант Романов по
посочения раздел относно възможностите му за обучение е отбелязано
„Препоръчително е да се обучава за придобиване на квалификация по военно дело”.
Всъщност от фактическа страна жалбоподателят – капитан С.Д., не отрича
участието си в подмяната на последния лист от оригинала на атестационния
формуляр на сержант Романов, довело и до подмяна на поставената на сержанта
оценка в раздел V, т.3 досежно възможностите му
за обучение. В дадените по делото обяснения капитан Д. изрично заяви, че той е
махнал истинския лист от атестационния формуляр и го е прибрал в касата на отделение
„Личен състав”, като е прикрепил донесения му поправен вариант на формуляра с
променената оценка и отбелязване, че сержантът се препоръчва за обучение, към
набора от документи, които следва да бъдат изпратени във връзка с
кандидатстването на сержант Романов за участие в обучението. Посоченото
обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. капитан К., съгласно които
физическата подмяна на последния лист от атестационния формуляр е извършена от
капитан Д.. С това си поведение жалбоподателят несъмнено не е изпълнил
задължението си по чл.178 от ЗОВСРБ, като е нарушил въведената с Устава за
войсковата служба на въоръжените сили на РБългария забрана за военнослужещите
да нарушават законите и обществения ред в страната /чл.115, ал.1, т.7 от
Устава/, както и Наредба № Н – 28/ 05.11.2010г. за критериите, условията и реда
за атестиране на военнослужещите от МО, структурите на пряко подчинение на
Министъра на отбраната и Българската армия, което съставлява нарушение на
военната дисциплина по см. на чл.241 във вр. с чл.242, т.1 от ЗОВСРБ.
Действително събраните по делото
гласни доказателства сочат фактическа обстановка, различна от установената в
хода на извършената служебна проверка и съотв. описана в обжалваната заповед,
от гл.т действията на капитан Д. и участието му в съставянето на неистински
официален документ респ. в преправянето на неговото съдържание. Съдът приема че
това несъответствие не води до материалната незаконосъобразност на оспорения
акт и на наложеното с него дисциплинарно наказание, като съображенията за това
са следните:
На първо място описаните в Протокол рег. № 3 –
5163/ 08.11.2013г. от извършената служебна проверка и в обжалваната Заповед №
3РД-813/ 04.12.2013г. на Командира на Военно формирование 24150 – Стара Загора
факти и обстоятелства, изцяло се основават и кореспондират с изложените такива
от жалбоподателя в дадените от него писмени обяснения при проведеното
дисциплинарно производство. Промяната на тези обяснения в хода на съдебното
производство по настоящото дело относно фактическата обстановка във връзка с
подмяната на оригиналния лист на атестационния формуляр на сержант Романов и
участието на капитан Д. от гл. т на извършените от него действия, не може да
обоснове извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение
на военната дисциплина не е безспорно установено и не е доказано по несъмнен
начин. От представения и приет като доказателство по делото Протокол рег. № 3 –
5631/ 04.12.2013г. от проведената беседа е видно, че капитан Д., след
запознаването му с протокола от работата на комисията за извършената служебна
проверка, не само че не е имал възражения по приетите за установени
обстоятелства, но е и изразил съгласие с тях, което се удостоверява с
подписването от военнослужещия на съставения протокол. Доколкото привлеченото
към дисциплинарна отговорност лице не е оспорило констатациите на комисията,
обективирани в Протокол рег. № 3 – 5163/ 08.11.2013г.; не е посочило факти и
обстоятелства, които да бъдат изяснени чрез извършването на допълнителна
проверка и не е поискало събирането на доказателства, приемането за установена
на описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, с която е обосновано обвинението за извършено
дисциплинарно нарушение от военнослужещия, въз основа на дадените от него
писмени обяснения, не представлява съществено процесуално нарушение. Не може да
се вмени като задължение нито на комисията, извършваща служебната проверка,
нито на дисциплинарно-наказващия орган, да проверява правилността и верността
на направените от военнослужещия самопризнания, при липсата на каквито и да е
било данни дори като индиция, сочещи на друга фактическа обстановка. След като
изложеното в писмените обяснения на капитан Д. не е налагало събиране на
доказателства и допълнително изясняване на факти и обстоятелства от значение за случая, не може
да се приеме, че наказващият орган не е
предприел необходимите действия за разкриване на обективната истина чрез
допустимите от закона начини и средства. Съответно неизясняването на действителната
фактическа обстановка от гл.т. участието на жалбоподателя в извършената
поправка и подмяна на атестационния формуляр, се дължи изцяло на неговото
поведение в хода на проведеното дисциплинарно производство.
Дори и
да се приеме, че капитан Д. лично не е преправил съдържанието на атестационния
формуляр /не той е отразил в раздел V „Възможности за развитие”, т.3 „Оценка на
възможностите за обучение”, че е препоръчително сержант Романов да се обучава
за придобиване на квалификация по военно дело съотв. че не той е разпечатал
преправената атестация и не той я е предоставил за подпис на капитан А. Иванов,
както е посочено в обжалваната заповед/, то извършената от жалбоподателя
подмяна на оригиналния лист от атестационния формуляр с преправения такъв
/което не се отрича от него/, само по себе си представлява поведение, запълващо
състава на дисциплинарното нарушение по чл.241 във вр. с чл.242, т.1 от ЗОВСРБ,
като материалноправно основание за налагане на дисциплинарно наказание на
капитан Д. – очевидно с това си действие военнослужещият не е спазил изискването
да изпълнява служебните си задължения при условията и по реда, определени със
ЗОВСРБ, Устава на войсковата служба и наредбите и е нарушил забраната по
чл.115, ал.1, т.7 от Устава за войсковата служба на въоръжените сили на РБългария. А в
какво точно се изразява конкретното участие на жалбоподателя и при каква форма
на съучастие в преправянето на съдържанието и в подмяната на оригиналния
екземпляр на атестационния формуляр на сержант Романов, ще бъде установено в
образуваното досъдебно производство № 4-Сл/ 2014г. по описа на Военно-окръжна
прокуратура – Варна за извършено престъпление по чл.310, ал.1 във вр. с чл.308,
ал.1, пр.1 и пр.2, вр. с чл.20, ал.2 от НК за капитан Иванов, вр. с чл.20, ал.3
от НК за подп. Христов и вр. с чл.20, ал.4 от НК за капитан Д..
Обстоятелството,
че предвид събраните по делото гласни доказателства е налице индиция, че
деянието е извършено при изпълнение на неправомерна служебна заповед
/разпореждане/, не изключва вината на жалбоподателя и съотв. не дисквалифицира деянието
като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.241 от ЗОВСРБ. С оглед на дадените
от капитан Д. обяснения в съдебното заседание по делото е очевидно, че той е
съзнавал „че това не е редно да се прави” т.е дори да се приеме, че е направил подмяната
на последния лист от атестационния формуляр въз основа на дадено му
разпореждане от лице /орган/, на което жалбоподателят е йерархически подчинен,
то това разпореждане е налагало извършването на очевидно за Д. правонарушение и
не е следвало да бъде изпълнявано.
По
направеното от жалбоподателя възражение досежно нарушението по чл.242, т.4 от
ЗОВСРБ, съдът намира, че независимо че разпоредбата на чл.242, т.4 от ЗОВСРБ е
посочена като основание за налагане на дисциплинарното наказание, такова
нарушение на военната дисциплина не е вменено на санкционираното лице. Нито в
Протокола от извършената служебна проверка рег. № 3-5163/ 08.11.2013г., нито в
обжалваната Заповед № 3РД-813/ 04.12.2013г. на Командира на Военно формирование
24150 – Стара Загора, е налице фактическа и правна обосновка на дисциплинарно
обвинение за извършено нарушение, изразяващо се в злоупотреба със служебно
положение. Всъщност, ако такова нарушение беше вменено на капитан С. Д., то по
аргумент от разпоредбата на чл.245, ал.1, т.6 от ЗОВСРБ, дисциплинарно
наказващият орган задължително, при условията на обвързана компетентност, е
следвало да наложи дисциплинарно наказание „уволнение”. Очевидно както с оглед
обстоятелствената част и мотивите на оспорения акт, така и предвид наложеното с
него дисциплинарно наказание „Предупреждение за понижаване на военно звание с
една степен за срок от 6 месеца”, деянието на жалбоподателя не е квалифицирано
като дисциплинарно нарушение - „злоупотреба със служебно положение”.
Обстоятелството, че като основание за налагане на дисциплинарното наказание е
посочена и нормата на чл.242, т.4 от ЗОВСРБ, не води до незаконосъобразност на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като осъществяването на
фактическия състав на чл.241 във вр. с чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, е достатъчно
основание за налагане на дисциплинарната санкция.
Не следва да
бъдат разглеждани и обсъждани доводите на страните във връзка с действията на
капитан Д. по предаване на служебното досие на сержант Романов в регистратурата
за класифицирана и некласифицирана информация на Военно формирование 54060 –
Шумен. От документите, съдържащи се в образуваната дисциплинарна преписка, както
и от съдържанието на обжалваната заповед е видно, че вмененото на
санкционираното лице нарушение на военната дисциплина по см. на чл.241 във вр.
с чл.242, т.1 от ЗОВСРБ, от фактическа страна изобщо не е обосновано с
посочване на каквито и да е било конкретни действия на С. Д., още по-малко
незаконосъобразни такива, с които да е допуснал официални документи да бъдат
изнесени от военното формирование, без знанието на командира и без това да е
отразено по съответния ред в картона – заместител. В този смисъл и доколкото
очевидно тези действия на капитан Д. не са възприети и квалифицирани от
дисциплинарно наказващия орган като нарушение на военната дисциплина и като
основание за налагане на дисциплинарна санкция, дали са спазени
регламентираните ред и процедура по предоставяне на официални документи, е
извън обхвата на съдебния контрол за законосъобразност по настоящото дело,
осъществяващ се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание
на оспорения административен акт.
Въз основа на установените по делото факти и
обстоятелства съдът намира, че действията на капитан С.Д. по подмяна на
оригинален лист от атестационен формуляр правилно са определени като поведение,
сочещо на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно деяние, квалифицирано
като нарушение на военната дисциплина по см. на чл. 241 във вр. с чл.242, т.1
от ЗОВСРБ, като основание за налагане на дисциплинарно наказание. Наложеното наказание „Предупреждение
за понижаване на военно звание с една степен за срок от 6 месеца”, е съответно на тежестта на
нарушението, поведението на военнослужещия до извършване на нарушението и
последиците от нарушението. Следователно заповедта е
издадена при правилното
приложение на материалния закон при определяне съставомерността на деянието,
правната му квалификация и следващото се за нарушението наказание.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен
орган; в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с материалноправните
разпоредби на ЗОВСРБ; при спазване на административно-производствените правила
и е съобразена с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд,
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.В.Д., подадена чрез пълномощника му адв. С.Г. от АК – Варна,
против Заповед № 3РД-813/ 04.12.2013г., издадена от Командира на Военно
формирование 24150 – Стара Загора, с която на основание чл.244, т.4 от ЗОВСРБ
във вр. с чл. 137, ал.3 от ППЗОВСРБ, на капитан С.Д. е наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за понижаване на военно звание с една степен за срок
от 6 месеца”, като неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: