№ 22120
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110137872 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С........... срещу Е.
Е. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. С....., чрез адв. П. и М. Е. В. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. С......, чрез адв. Б. с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят суми
за доставена топлинна енергия както следва:
Е. Е. В. с ЕГН: **********, с квота 1/2, а именно за сумата в общ размер на 225.78лв.,
от които 172.27лв. - главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
/ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С........ II“ ...... и абонатен номер ***** за
периода м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до изплащане на вземането, както и 44.07лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2021г. до 07.06.2024г., както и сума за дялово разпределение в размер на 7.33лв. -
главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2О22г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 2.12лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 16,07.2021г. до
07.06.2024г.
М. Е. В. с ЕГН: **********, с квота 1/2, а именно за сумата в общ размер на
225.78лв., от които 172,27лв. - главница представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ доставена до топлоснабден имот с адрес гр. С........ II“ ...... и абонатен номер
***** за периода м.05.2020г. - м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до изплащане на вземането, както и 44.07лв. - мораторна лихва за забава
от 15.09.2021г. до 07.06.2024г., както и сума за дялово разпределение в размер на 7.33лв. -
главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 2.12лв. - мораторна лихва за
забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение от 16,07.2021г. до
07.06.2024г.Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот,
са клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
1
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на
ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на
настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от всеки от
ответниците. И с давата отговора се оспорват качеството на клиенти на топлинна енергия.
Оспорва се наличието на облигационна връзка.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
В отговора на исковата молба на ответницата Е. В. е направено възражение за
недопустимост на производството предвид обстоятелствата, че ответниците са се отказали
от наследството и нямат отношения с ищеца. Същото възражение се поддържа от
процесуалният представител на ответницата адв. П. в проведеното открито съдебно
заседание.
Във връзка с направените възражения за недопустимост на производството, на
адвокат П. следва да бъде разяснено следното:
Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато
процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната
легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското
правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради
това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти,
които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява
дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което
се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и
който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска (виж ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
408 ОТ 15.12.2014 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4633/2014 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС).
В случая процесуалната легитимация на ответниците произтича от твърденията на
ищеца, че между него и тях е налице облигационно отношение.
Възраженията изведени в отговора на исковата молба са за липса на облигационно
отношение, тоест касаят материалната легитимация на ответниците.
Надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно
принадлежат правата и задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се
2
определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно
материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно
дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са
въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на
исковото производство (в този смисъл РЕШЕНИЕ № 61 ОТ 13.06.2014 Г. ПО ГР. Д. №
3306/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС).
Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от твърденията в исковата
молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в
исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална субституция). В тази
хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в противоречие между
обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл.
129, ал. 2 ГПК - срв. разясненията в т. 5 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК.
Не е такъв обаче настоящият случай, ето защо исковата молба е редовна, а
ответниците са носители на пасивна процесуална легитимация.
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
Доколкото не са направени никакви възражения за доставката на топлинна енергия
съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, че до процесния имот е доставена топлинна
енергия в количествата и на стойността посочени от ищеца.
Единственият спорен въпрос е дали ответника има качеството на потребител на
доставена топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
3
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
По делото не са представени никакви доказателства, че ответниците са собственици
на процесния топлоснабден имот. Съдът е издал съдебни удостоверения на ищеца да се
снабди с декларации по чл. 14 ЗМДТ и с документ за собственост от Столична община, но
такъв не е представен предвид обстоятелството, че не е наличен.
По никакъв друг начин не се установява че ответниците са собственици или вещни
ползватели на процесния топлоснабден имот и от там
При това положение съдът намира, че между ищеца и ответника не са налице
облигационни отношения.
Съдът намира, че не е необходимо да коментира депозираните откази от наследството
на Е. И. В., представени от ответниците, доколкото не се установява и той да е бил
собственик на процесния имот.
По делото не се твърди и не се установява ответника да е сключил писмен договор за
доставка на топлинна енергия или да е депозирал заявление-декларация за откриване на
партида.
При това положение исковете подлежат на отхвърляне.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат ответниците. Същите
обаче не са представили доказателства за сторени разноски. Според ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 06.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 6/2012 Г., ОСГТК НА ВКС Само, когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се
осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при
които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие между Е. В. и адвокат
П.. В него не е предвидено, договора има характер на разписка или че възнаграждението е
заплатено. Напротив предвидено е че адвокатът има право да се снабди със заповед за
изпълнение за адвокатското възнаграждение. От тук следва че така представения договор не
удостоверява действително извършени разходи.
По отношение на претендираните от М. В. разходи съдът намира, че отново не са
представени доказателства за сторени разноски като не е представен дори договор за правна
защита и съдействие.
4
Ето защо на ответниците разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените мотиви 168 състав на Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С........... срещу Е. Е. В.
с ЕГН: **********, с адрес: гр. С....., чрез адв. П. и М. Е. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С......, чрез адв. Б. искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на сумите както следва:
Е. Е. В. с ЕГН: **********, сумата в общ размер на 225.78лв., от които 172.27лв. -
главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ доставена до
топлоснабден имот с адрес гр. С........ II“ ...... и абонатен номер ***** за периода м.05.2020г. -
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, както и 44.07лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
07.06.2024г., както и сума за дялово разпределение в размер на 7.33лв. - главница за периода
от м.05.2021г. до м.04.2О22г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането и 2.12лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение от 16,07.2021г. до 07.06.2024г.
М. Е. В. с ЕГН: **********, сумата в общ размер на 225.78лв., от които 172,27лв. -
главница представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ доставена до
топлоснабден имот с адрес гр. С........ II“ ...... и абонатен номер ***** за периода м.05.2020г. -
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането, както и 44.07лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до
07.06.2024г., както и сума за дялово разпределение в размер на 7.33лв. - главница за периода
от м.05.2021г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането и 2.12лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за
извършена услуга дялово разпределение от 16,07.2021г. до 07.06.2024г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „Д.“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5