РЕШЕНИЕ
№ 10597
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110133228 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от М. Н. Л. против
[ответник], с която са предявени отрицателни установителни искове за признаване за
установено, че ищецът не му дължи сумата от общо 15 936,75 лева, представляваща
сбор от следните суми: 4908,85 лева, ведно със законната лихва за периода от
14.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 6333,47 лева,
представляваща лихва за периода от 11.04.2006 г. до 13.03.2014 г., наказателна лихва в
размер на 3841,09 лева, за периода от 11.08.2006 г. до 13.03.2014 г. и сумата в размер
на 853,34 лева, представляваща направените по делото разноски, за събирането на
които е образувано изпълнително дело № 20208600400202 по описа на ЧСИ в.м. с рег.
№ 860 на КЧСИ, с район на действие СГС, поради изтекла погасителна давност за
принудително им събиране.
В исковата молба ищцата твърди, че въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д.№ 13890/2014 г. по описи на СРС, 79-ти състав, била осъдена да
заплати на ответната банка сумата от 4908,85 лева, ведно със законната лихва за
периода от 14.03.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на
6333,47 лева, представляваща лихва за периода от 11.04.2006 г. до 13.03.2014 г.,
наказателна лихва в размер на 3841,09 лева, за периода от 11.08.2006 г. до 13.03.2014 г.
1
и сумата в размер на 853,34 лева, представляваща направените по делото разноски.
Поддържа, че тъй като кредиторът – настоящ ответник не бил обявил датата, на която
е настъпил падежа на задължението, задължението е безсрочно и приложима е
разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД. С оглед предходното, ищцата поддържа, че от датата
на сключване на договора за кредит – 09.12.2005 г. е започнал да тече 5-годишен
давностен срок, който към датата на издаване на заповедта по чл.417 ГПК – 29.04.2014
г. бил изтекъл, както и датата на образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ
Матева – 21.07.2020 г. Изразява становище, че въпреки наложения запор на банковите
й сметки по изпълнителното производство – на 21.07.2020 г., погасителната давност
вече е била изтекла. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата
обуславя правния си интерес от предявените искове и моли съда да постанови
решение, с което да установи недължимостта на процесните суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи се, че на
09.12.2005 г. е сключен договор за кредит за текущо потребление между [ответник] - в
качеството на кредитор, и М. Н. Л., по силата на който на последната е отпусната сума
в размер на 5000,00 лева, усвоена по сметка на кредитополучателя. Крайният падеж на
задължението по договора бил на 09.12.2013 г., като на 29.4.2014 г. банката подала
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК. Не се спори, че въз основа на подаденото заявление било образувано
ч.гр.д.№ 13890/2014 г. по описа на СРС, по което е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за сумите за главница, лихви и разноски. Поддържа
си, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.№ 1082/2014 г. по
описа на ЧСИ у.д., с рег.№ 858 на КЧСИ, като след прекратяването му на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп.д.№
202/2020 г. по описа на ЧСИ в.м. с рег.№ 860 на КЧСИ. Оспорват се твърденията в
исковата молба относно началната дата на погасителната давност – датата на
сключване на договора за кредит, с доводи, че изискуемостта на задължението е
настъпила с изтичането на уговорения между страните срок. Поддържа се още, че с
молбата за образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ д., взискателят – настоящ
ответник е посочил конкретно изпълнително действие, като на 27.10.2014 г. са
наложени запори върху банкови сметки на длъжника – настоящ ищец. Сочи се, че с
разпореждане на съдебния изпълнител от 06.11.2014 г. държавата била присъединена
като взискател, поради което и съгласно т.10 от ТР от 26.06.2015 г., постановено по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, това действие прекъснало давността. Отделно от
предходното, ответникът поддържа, че с горепосоченото ТР е прието, че погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителния процес. Поддържа се още, че започналия
да тече от датата на ТР /26.06.2015 г./ 5-годишен давностен срок, бил прекъснат на
2
17.02.2020 г. с подаване на молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ м.,
след прекратяване на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на изпълнителното производство
по описа на ЧСИ д.. В хода на изпълнителното производство пред ЧСИ м. давността
била прекъсвана многократно, поради което към датата на подаване на исковата молба
в съда, вземането на банката не било погасено по давност. По изложените доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 29.04.2014 г., издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 13890/2014 г.
по описа на СРС е, че М. Н. Л. е осъдена да заплати на [банка] сумата от 4908,85 лева,
ведно със законната лихва за периода от 14.03.2014 г. до окончателното изплащане,
сумата в размер на 6333,47 лева, представляваща лихва за периода от 11.04.2006 г. до
13.03.2014 г., наказателна лихва в размер на 3841,09 лева, за периода от 11.08.2006 г.
до 13.03.2014 г. и сумата в размер на 853,34 лева, представляваща направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20148580401082 по описа на ЧСИ у.д., с рег.№ 858 на КЧСИ, с район на действие СГС
се установява, че същото е образувано на 21.10.2014 г. по молба на ответната банка, в
качеството на взискател и въз основа на горепосочения изпълнителен лист.
Видно от материалите по изпълнителното делото е, че след неговото образуване
ЧСИ е извършил справки относно проучване на имущественото състояние на
длъжника.
Със запорни съобщения от 23.10.2014 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения за
налагане на запори върху евентуално съществуващите сметки на длъжника до
множество банки.
С молба с вх.№ 21285/21.08.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ да му върне
оригинала на гореописания изпълнителен лист, като с постановление от 01.09.2019 г.
ЧСИ е прекратил изпълнителното производство и е вдигнал наложените запори.
От приложения към настоящото дело заверен препис от изпълнително дело №
20208600400202 по описа на ЧСИ в.м. с рег.№ 860 на КЧСИ, с район на действие СГС
се установява, че същото е образувано на 17.02.2020 г. по молба на ответника и въз
основа на гореописания изпълнителен лист.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
3
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустими, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявените искове са основани на твърдения, че ищецът не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Следва да се има предвид, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение
доводите на длъжника за недължимост на претендираните със заявлението суми, които
се позовават на факти и обстоятелства, настъпили в срока за възражение по чл.414
ГПК, се преклудират /в този смисъл са определение № 443/30.07.2015 г. по ч.т.д.№
1366/2015 г., II т.о. на ВКС, определение № 576/16.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 4647/2015 г.,
IV г.о. на ВКС и определение № 214/15.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 1528/18 г. на IV г.о. на
ВКС/. С оглед предходното, изложените в исковата молба доводи за изтекла
погасителна давност след издаването на заповедта за изпълнение, но преди изтичане на
срока за възражение по чл.414, ал.2 ГПК и влизане в сила на заповедта, са
преклудирани и съдът не ги обсъжда.
В конкретния случай, видно от приложената по изп.д.№ 20148580401082 по
описа на ЧСИ у.д., с рег.№ 858 на КЧСИ, с район на действие СГС покана за
доброволно изпълнение е, че издадената заповед е връчена на длъжника – настоящ
ищец чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК, като в срока по чл.414, ал.2
ГПК не е подадено възражение. С оглед предходното, издадената заповед е влязла в
сила на 05.01.2015 г.
Действително, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК не прекъсва давността /по аргумент от мотивите на т.14 от ТР № 2/2015
г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС/, тъй като заповедното производство е част от
изпълнителния процес. С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение
по чл.414, ал.2 ГПК обаче заповедта за изпълнение се стабилизира и спорът между
страните е разрешен окончателно /в този смисъл са мотивите на решение
№37/24.02.2021 г. по гр.д.1747/2020 г., IV г.о. на ВКС/. Неподаването на възражение от
длъжника може да се приравни на признание на вземането от длъжника по чл.116, б.
„а“ ЗЗД, изразено с конклудентни действия и има за последица прекъсване на
4
давността /в този смисъл са решение № 100/20.06.2011 г. по т.д.№ 194/10 г., II т.о.на
ВКС; решение № 131/23.06.2016 г. по гр.д.№ 5140/15 г., IV г.о. на ВКС/. Въз основа на
влязлата в сила заповед се издава изпълнителен лист, като заповедта има ефект, близък
на силата на присъдено нещо, тъй като единственият способ за оспорване на вземането
е подаването на иск по чл.424 ГПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства. С оглед предходното, настоящият съд приема, че в случая намира
приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се погасява с изтичане на 5-
годишна давност. При това положение считано от 05.01.2015 г. е започнала да тече 5-
годишна давност за погасяване на процесните вземания.
Следва да се има предвид, че изпълнително дело № 20148580401082 по описа на
ЧСИ у.д., с рег.№ 858 на КЧСИ, с район на действие СГС е образувано при действието
на ППВС № 3/1980 г. Съгласно даденото в цитираното Постановление тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от горепосоченото
Тълкувателно решение е дадено противоположно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не
спира. С Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. дело № 2382/2017 г., IV г. о., ГК
и Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 г., IV г. о., ГК, е
прието, че прилагането на даденото с посоченото Тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяване по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не
са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността
ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради това даденото с
отмененото тълкувателно ППВС и Тълкувателното решение тълкуване на правната
норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се
отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за период преди
отмяната на тълкувателния акт, като новото Тълкувателно решение ще се прилага от
този момент за в бъдеще. С оглед на това извършената с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, отмяна на
ППВС № 3 от 18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на
Тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателното решение
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този
момент изпълнителни производство, но не и за тези, които са приключили преди това.
С оглед предходното, в конкретния случай, при съобразяване на тълкувателната
практика по въпроса за давността, се налага извод, че давността за процесното вземане
не е текла до 26.06.2015 г. Същата е прекъсната с молбата за образуване на
5
изпълнително дело № 20208600400202 по описа на ЧСИ в.м. с рег.№ 860 на КЧСИ, с
район на действие СГС на 17.02.2020 г., поради което и към датата на подаване на
исковата молба в съда давността не е изтекла.
Предвид гореизложеното настоящият съд приема, че процесните вземания не са
погасени по давност, поради което предявените искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право
на разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. По делото няма данни за
направени разноски от ответното дружество, като на основание чл.78, ал.8 ГПК съдът
следва да определи юрисконсултско възнаграждение /без да е обвързан от
претендирания от страната размер/. Като взе предвид обстоятелството, че делото не е
от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100,00 лева. Тази сума следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Н. Л., ЕГН ********** против [ответник], със
седалище и адрес на управление: [адрес] отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК – за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищцата не му дължи сумите, както следва: сумата от 4908,85 лева,
ведно със законната лихва за периода от 14.03.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата в размер на 6333,47 лева, представляваща лихва за периода от
11.04.2006 г. до 13.03.2014 г., наказателна лихва в размер на 3841,09 лева, за периода
от 11.08.2006 г. до 13.03.2014 г. и сумата в размер на 853,34 лева, представляваща
направените по делото разноски, за събирането на които е образувано изпълнително
дело № 20208600400202 по описа на ЧСИ в.м. с рег.№ 860 на КЧСИ, с район на
действие СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, вр.ал.8 ГПК М. Н. Л., ЕГН ********** да
заплати на [ответник], със седалище и адрес на управление: [ответник ]сумата от
100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6