№ 1553
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100504959 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4959/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на СВ. Д. П. ЕГН
********** от гр.София срещу решение от 21.02.2022 г постановено по гр.д.№20306/2020 г
на СРС , 175 състав , в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.73
ал.1 ЗЗД на „Ж. и Б.И.“ АД ЕИК **** гр.София сумата от 6379,71 лева обезщетение за
ползите от които е лишено дружеството от това , че Й.а е била недобросъвестен владелец за
периода 17.02.2018 г – 15.01.2020 г на ап.№2 в гр.Велико Търново ул.**** с идентификатор
№10447.511.45.2.2 ; ведно със законната лихва от 28.05.2020 г до окончателното заплащане
на сумата ; сумата от 830,89 лева лихви за забава върху посоченото обезщетение за периода
16.03.2018 г – 27.05.2020 г ; и сумата от 1198,39 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Мотивите на
първоинстанционния съд са „едностранни“ и не вземат предвид , че Й.а е добросъвестен
владелец , имала е предварителен договор за имота и е платила неговата цена .
Представляващите ищеца са знаели за правата на ответника и не е справедливо и
противоречи на закона последният да дължи обезщетение за ползване на имота . Вредите за
периода до влизане в сила на решението по чл.108 ЗС / 02.02.2021 г / трябва да се търсят от
заличеното , преди това изпаднало в несъстоятелност/ дружество „Е. ВТ груп“ ООД . В този
смисъл е и клауза в нотариалния акт , с който ищецът е придобил имота 2014 г . Владението
върху имота от страна на Й.а е било законно , защото е било въз основа на влязло в сила
1
решение .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Налице е
СПН между страните по влязло в сила решение по чл.108 ЗС , че ищецът е собственик на
имота . Искането за прилагане на н.о.х.дело е преклудирано и неотносимо . Ответникът не е
добросъвестен владелец , но дори да е бил такъв , то най късно считано от датата на
исковата молба по ревандикационния иск владението е станало недобросъвестно .
Владелческият иск по чл.75 ЗС защитава само владението като фактическо състояние и в
неговото производство няма произнасяне за собствеността и нотариалния акт за собственост
на настоящия ищец . Ответникът е недобросъвестен владелец и дължи обезщетение .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на
01.03.2022 г и е обжалвано в срок на 10.03.2021 г /по пощата / .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във
връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС ,
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост в
обжалваната част , като такива пороци в случая не се установяват . Относно неправилност
на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел следното . Безспорно на 02.02.2021 г е влязло в сила
решение на Окръжен съд-Велико Търново по в.гр.д.№630/19 г по иск по чл.108 ЗС между
настоящияте страни и за процесния имот , като ищецът е признат за собственик , а
ответникът е осъден да предаде владението върху имота . Междувременно , още от 2016 г е
налице влязло в сила решение по владелчески иско по чл.75 ЗС , с което настоящият ищец е
осъден да предаде на настоящия ответник владението на имота . Предаването на владението
на имота от ищеца на ответника е станало с констативен протокол от 15.03.2016 г , а от
ответника на ищеца с протокол за въвод от ЧСИ Р.К. на 23.03.2021 г .
Според СРС безспорно за периода 17.02.2018 г – 15.01.2020 г ответникът е владял имота .
Ответникът не се е позовал на фактически състав на доросъвестно владение , но дори да е
била такъв владелец , то с предявяване на иска по чл.108 ЗС владението се счита за
недобросъвестно . Исковете за главница и лихва са доказани със СТЕ и изчисления с лихвен
калкулатор .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят и от
настоящия съд при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба
.
2
В отговора на исковата молба ответникът е заявил , че е владелец на имота . Владението е
защитено и възстановено с влязло в сила решение по владелчески иск по чл.75 ЗС , което
решение е изпълнено от настоящия ищец с предаване с констативен протокол от 15.03.2016
г. Уважаването на иск по чл.75 ЗС само по себе си не дава право на владелеца да ползва
имота безвъзмездно и този въпрос е извън предмета на владелческия иск .
В отговора на исковата молба ответникът твърди , че владее имота на „правно основание
установено с решението“ /б.а. по владелческия иск/. Не се посочва изрично това правно
основание , а се оспорват правата на собственост на ищеца /към датата на подаване на
отговора производството по иска по чл.108 ЗС е било висящо / . Ищецът не представя към
отговора - както и въобще пред СРС , и пред настоящия съд - визирания в мотивите на
решението по владелчески иск предварителен договор №09-001 от 05.11.2010 г за
процесния имот . Ответникът пред СРС - и изрично и пред настоящия съд - не се позовава
на права по чл.70 ал.3 ЗС във вр.чл.71 ЗС . Не твърди и относими факти , че е добросъвестен
владелец по чл.70 ал.1 ЗС .
Доводът , че ответникът е имал предварителен договор за имота и е платил неговата цена се
явява преклудиран . От друга страна , дори да се разгледа този довод , както се посочи , по
делото не е представен предварителният договор като писмено доказателство . Констатации
в мотиви на друго съдебно решение - макар и между същите страни - не представляват
писмено доказателство .
Видно от представения пред настоящия съд препис от исковата молба , искът по чл.108 ЗС е
предявен на 29.01.2018 г и за процесния период 17.02.2018 г – 15.01.2020 г ответникът няма
права по чл.70 ал.3 ЗС във вр.чл.71 ЗС . След предявяване на иск за собственост ответник по
него не може да има права като на добросъвестен владелец – решение №127 от 17.08.2011 г
по гр.д.№2014/09 г на ВКС , I ГО , решение №25 от 30.03.2017 г по гр.д. № 2389/2016 г, ГК ,
ІV ГО на ВКС .
Ответникът не е имал вещни права върху процесния имот , както и по делото не е доказано ,
че представителите на ищеца са били недобросъвестни и са знаели , че ответникът е
заплатил цената на имота . Безспорно ответникът е бил недобросъвестен владелец , а
правото на ищеца по чл.73 ал.1 ЗС не е свързано с предварително наличие на влязло в сила
решение по чл.108 ЗС . Ирелевантни са договорки между ищеца и „Е. ВТ груп“ ООД за
права при евикция .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед
изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС –
800 лева адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.02.2022 г постановено по гр.д.№20306/2020 г на СРС , 175
3
състав , в частта , с която СВ. Д. П. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на
основание чл.73 ал.1 ЗЗД на „Ж. и Б.И.“ АД ЕИК **** гр.София сумата от 6379,71 лева
обезщетение за ползите от които е лишено дружеството от това , че Й.а е била
недобросъвестен владелец за периода 17.02.2018 г – 15.01.2020 г на ап.№2 в гр.Велико
Търново ул.**** с идентификатор №10447.511.45.2.2 ; ведно със законната лихва от
28.05.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 830,89 лева лихви за забава
върху посоченото обезщетение за периода 16.03.2018 г – 27.05.2020 г ; и сумата от 1198,39
лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА СВ. Д. П. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „Ж. и Б.И.“ АД ЕИК ****
гр.София сумата от 800 лева разноски пред СГС .
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4