Определение по дело №4246/2018 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 3259
Дата: 4 декември 2018 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20182330104246
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер 3259/4.12.2018г.                                              04.12.2018 г.                          Град Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                      16-ти граждански състав

На четвърти декември                                              две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

      Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиев 

гр.д.№ 4246 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, предявена от К.Д.К. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес за призоваване и получаване на книжата гр.Ямбол,ул.“Ж.Папазов“ № 14,ет.2,кант.201 чрез адв.Кирилова-ЯАК,  против  „Е.Миролио“ ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Сливен,  с която се претендира отмяна на извършеното със заповед № 135/30.08.2018 г. уволнение на ищеца като незаконно,както и ответникът бъде осъден да му заплати обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за период от 31.08.2018 г. до 28.02.2018 г., по 723,60 лв. на месец, или общо 4 341,60 лв., ведно с лихвата от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който исковете се оспорват. Представят се писмени доказателства. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове, не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.

            Съдът, като прецени, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

             Представените от страна на ищеца писмени доказателства са относими и следва да бъдат допуснати.

Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи трудовото му досие е относимо и допустимо и следва да се уважи.

Искането на ищеца за назначаване на СИЕ с посочените в молбата задачи е относимо и допустимо и следва да се уважи.

 Предвид горното и на основание чл. 312 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

             Насрочва делото в открито съдебно заседание на 20.12.2018 г. От 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

               ДОПУСКА представените с исковата молба  писмени доказателства.

На основание чл.190,ал.1 ГПК задължава ответното дружество да представи трудовото досие на ищеца.

            На основание чл.190,ал.2 ГПК указва на ответното дружество,че непредставеното на трудовото досие,ще се преценява съгласно чл.161 ГПК.

            ДОПУСКА извършването на СИЕ, вещото лице по която след справка да отговори на поставените от ищеца в исковата молба  въпроси.

            Експертизата да се извърши от в.л. Светлана Д., която да се уведоми за поставената задача, при предварително определено възнаграждение в размер на 100 лв., платимо от бюджета на съда. 

 

                        СЪОБЩАВА на страните ДОКЛАДА на делото:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1-3 от КТ. Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, по силата на което е заемал при него длъжността „пресуквач“ във предачната  му фабрика в гр. Ямбол. С допълнително споразумение от 13.08.2014 г. към основния й трудов  договор била преназначена на длъжност дублирка,като мястото й наработа останало същото. На 10.05.2018 г. била преместена отново на първата длъжност,като работила за времето от 10.05.2018 г. до 16.07.2018 г. На 16.07.2018 г. била повикана от началник смяната като подписала документи за които не видяла дали е нов договор или анекс към стария договор,като подписала и длъжностна характеристика,но не била и дадена екземпляр от нея. На 31.08.2018 г. и била връчена Заповед № 135/30.08.2018 г. с която трудово й правоотношение било прекратено,считано от същата дата на основание чл.71,ал.1 КТ.   Ищецът счита, че уволнението е незаконно, като моли за неговата отмяна, тъй като сочи, че заповедта не отговаря на изискванията на закона,като не е посочено трудовото правоотношение което се прекратява,нито мястото й на работа,нито възможността да я обжалва,в какъв срок и пред кой,както и че същата не била издадена в два екземпляра. Също така твърди,че трудов договор със срок за изпитване за една и съща работа,с един и същ работник или служител,ведно и също  предприятие може да се сключва само веднъж съгласно разпоредбата на чл.70,ал.5 КТ. Това се е случило с първия й трудов договор от 20.01.2010 г.,като от този момент договора й станал безсрочен,с всички права и задължения произтичащи от него.

Ето защо, претендира отмяна на уволнението като незаконно и осъждане на ответника да й заплати обезщетение по чл. 225 от КТ за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение за период от 31.08.2018 г. до 28.02.2018 г., по 723,60 лв. на месец, или общо 4 341,60 лв., ведно с лихвата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва исковете, като сочи, че заповедта не страда от пороци и не са налице основания за отмяната й.Същата съдържала необходимия миниум,изискуеми по закон,което я правило законосъобразна от формална гледна точка.От друга страна се явявала и законосъобразна,като правоотношението било прекратено в сроковете за изпитване годността на ищеца да изпълнява длъжността. В този срок не било необходимо излагането на причините,довели до крайния резултат.Оспорва претенцията за заплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ по основание и размер.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже оставането си без работа през процесния период и размера на обезщетението по чл. 225 от КТ, като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за размера на дължимото обезщетение по чл. 225 от КТ.

           В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че уволнението е законосъобразно.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия.

ПРЕДУПРЕЖДАВА СТРАНИТЕ за последиците по чл. 313 от ГПК, а именно: когато в предоставения им едноседмичен срок от връчване на настоящото определение не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

             НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба /която влиза в сила веднага и при която ответникът се осъжда да заплати половината държавна такса/, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            Определението не подлежи на обжалване.

            Препис от същото да се връчи на страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора и приложенията.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: