Р Е Ш Е Н И Е
№………./23.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретар Галина
Стефанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1947 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове от Н.Т.Д. *** за заплащане на сумата 31 000 лв., частично от 40 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди: болки и страдания от счупване на бедрената
шийка закрито, причинено от спъване в дупка на тротоара и последвало падане, на
27.08.2018 год. в гр. Варна, на автобусна спирка, находяща се на територията на
площад "Свети Свети Кирил и Методий" (срещу Централна поща) по бул.
"Съборни", вследствие бездействието служители на ответника по
поддържането на тротоара, ведно със
законната лихва от 27.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и
на сумата 3354.67 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди -
разходи за закупуване на медикаменти и медицински средства, както следва: 3150
лева по фактура № **********/30.08.2018 год. за доплащане на SUNFIT ТН Cup;
Insert Cl; CoCr Head; Stem ARCAD НА Бедрено стебло: безциментно, титаниева
сплав, анатомично, покрито с хидроксиапатит; 114 лева по фискален бон от
30.08.2018 год. за надстройка 6 с ед. цена 79 лева и 2 бр. патерици с ед. цена
35 лева; 72 лева по фискален бон от 03.09.2018 год. за проходилка; 10.50 лева
по фискален бон от 03.09.2018 год. за HIDROFILM pi и 8.17 лева по фискален бон
от 08.09.2018 год. за санитарни материали за лечение на горното счупване, по
чл. 49 ЗЗД, с присъждане на разноски.
Ответникът оспорва исковете и
твърдението на ищцата, че е имало дупка в тротоара, евентуално твърди, че
ищцата е допринесла за увреждането.
Претендира разноски.
По същество страните поддържат
становищата.
Ищцата представя подробни
писмени бележки.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими и
надлежно предявени.
Отговорът е постъпил след
срока, поради което възражението, основано на твърдение за факт, различен от
твърдяните в исковата молба: че ищцата е допринесла за увреждането, не може да
бъде разгледано.
По твърдяното бездействие,
противоправността и резултата:
От заключението на допуснатата
съдебно-техническа експертиза (л. 50 и сл. от делото на РС) се установява, че
на мястото, посочено в исковата молба в тротоара има дупка, която е показана на
снимките, представени от ищцата (л. 18 и сл. от делото на РС).
Тротоарът е част от пътя (пар.
6, т. 6 ДР ЗП). Общината е задължена да организира поддържането на общинския
път т.е. и на тротоара по чл. 31 ЗПът. Съдът приема, че служители на общината
не са изпълнили задължението.
В показанията си свидетелката
Т. Д., дъщеря на ищцата, сочи, че присъстващите са й разказали, че майка й е
паднала след като се е спънала в дупката. Макар и косвени, показанията на
свидетелката не се изключват, а се подкрепят от останалите доказателства по
делото (заключение л. 119 от делото на РС).
От представените лист № 13155 от 27.08.2018 г. за преглед на пациент в консултативно-диагностичния
блок/спешното отделение при МБАЛ "Света Анна - Варна" АД и епикриза №
36329 на Отделение по ортопедия и травматология при МБАЛ "Света
Марина" ЕАД Варна е видно, че на ищцата е поставена диагноза
"счупване на бедрената шийка, закрито".
Съдът приема, че увреждането
т.е. противоправното състояние е настъпило вследствие бездействието на
служители на ответника.
По твърдяните болки и
страдания:
Според заключението на вещите
лица по допуснатата комплексна експертиза д-р Панайотова-Стефанова и Крумова
(л. 119 от делото на РС) болките са били много силни, включително няколко дни
след операцията, а в периода на възстановяването (два-три месеца) са затихвали.
Към момента на изготвяне на
заключението двигателната функция на ищцата вече е възстановена.
В показанията си свидетелката
Т. Д. (л. 95 от делото на РС) сочи, че ищцата е изпитвала страх да излезе от
дома си и подтиснатост, тъй като не е можела да се грижи за себе си.
В заключението вещите лица
сочат, че ищцата още изпитва тревожност, която може да стане и хронична (л. 122
от делото на РС).
Поради това съдът приема за
установени твърдените болки и страдания.
По размера на обезщетението:
Съгласно раздел II-ри от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 г., обезщетението за неимуществени вреди се определя след
преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към понесените от
пострадалия вреди, каквито са характерът на увреждането; начинът на
извършването му; обстоятелствата, при което е извършено; причинените морални
страдания и други фактори, имащи отношение към преценката за справедлив размер
на обезщетението.
В съдебната практика се
приема, че се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото
развитие (решение № 202 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г.,
IV г. о., ГК).
Според гореописаното
заключение характерът на увреждането обуславя присъждане на обезщетение в
среден размер, а опасността тревожността на ищцата да стане хронична – по-висок
размер.
лист втори от решение от 23.12.2019
г. по гр. д. №1947/2019 год. ВОС, ХII-ти с-в
В практиката се е приемало, че
справедливото обезщетение за такова увреждане е 20 000 лв. (решение № 2510 от
1.11.2019 г. на САС по в. гр. д. № 2187/2019 г.). Положението е сходно, защото
в този случай не психическата вреда, а физическата вреда е била хронична.
Съдът приема, че справедливият
размер на обезщетение в настоящия случай също е 20 000 лв. Искът е
основателен и следва да бъде уважен в този размер. Искът за горницата до
претендираните 31 000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска за обезщетяване на
имуществените вреди:
От представените от ищцата
документи (л. 10-12 от делото на РС) се установява, че описаните в исковата молба
разноски са сторени.
В заключението (л. 120 от делото на РС) вещите лица сочат, че тези разноски са били
необходими за лечението на ищцата.
Искът за заплащане на обезщетение
за имуществените вреди е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Ответникът следва да заплати на
ищцата и от сторените разноски в общ размер 4111 лв., сумата 2794.70 лв.,
съразмерно уважената част от исковете.
Ищцата следва да заплати на
ответника сумата 144.08 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА община
Варна да заплати на Н.Т.Д., ЕГН **********, действаща чрез
адв. П.К.Р., ЕГН **********, вписан в състава на Адвокатска колегия - Варна, с
личен номер от единния регистър на адвокатите - **********, кантора: гр. Варна,
ул. "Отец Паисий" № 26, ет. 1, ап. 67, тел. 0899/008686 сумата 20 000 (двадесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди: болки и страдания от счупване
на бедрената шийка закрито, причинено от спъване в дупка на тротоара и
последвало падане, на 27.08.2018 год. в гр. Варна, на автобусна спирка,
находяща се на територията на площад "Свети Свети Кирил и Методий"
(срещу Централна поща) по бул. "Съборни", вследствие бездействието
служители на ответника по поддържането на тротоара, ведно със законната лихва от 27.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата 3354.67 лева (три хиляди и триста и петдесет и четири
лева и 67 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди -
разходи за закупуване на медикаменти и медицински средства, както следва: 3150
лева по фактура № **********/30.08.2018 год. за доплащане на SUNFIT ТН Cup;
Insert Cl; CoCr Head; Stem ARCAD НА Бедрено стебло: безциментно, титаниева
сплав, анатомично, покрито с хидроксиапатит; 114 лева по фискален бон от
30.08.2018 год. за надстройка 6 с ед. цена 79 лева и 2 бр. патерици с ед. цена
35 лева; 72 лева по фискален бон от 03.09.2018 год. за проходилка; 10.50 лева
по фискален бон от 03.09.2018 год. за HIDROFILM pi и 8.17 лева по фискален бон
от 08.09.2018 год. за санитарни материали за лечение на горното счупване, на
основание чл. 49 от ЗЗД, както и
сумата 2794.70 лв. (две хиляди и
седемстстотин и деветдесет и четири лева и 70 ст.), разноски по списък,
съразмерно уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.Т.Д. *** за заплащане горницата над присъдената сума 20 000 лв. до
претендираната сума 31 000 (тридесет и една хиляди) лева, частично от
40000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди: болки и страдания от счупване на бедрената
шийка закрито, причинено от спъване в дупка на тротоара и последвало падане, на
27.08.2018 год. в гр. Варна, на автобусна спирка, находяща се на територията на
площад "Свети Свети Кирил и Методий" (срещу Централна поща) по бул.
"Съборни", вследствие бездействието служители на ответника по
поддържането на тротоара, на основание чл. 49 ЗЗД, ведно със законната лихва от 27.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Н.Т.Д.
с. ЕГН, с. а. да заплати на община Варна
сумата 144.08 лв. (сто и четиридесет и четири лева и 08 ст.), разноски за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: