Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 06.04.2020                     Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                                Първи  граждански състав

На двадесет и пети февруари                                                Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар Живка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4334 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че на името на ответницата М.К.С. имало открита партида във “В и К” ЕООД гр. Стара Загора, район Стара Загора, с номер 024547 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ..... С откриването на партидата между експлоатационното предприятие и абоната възникнали договорни отношения, по силата на които “В и К” ЕООД се задължило да доставя питейна вода и да отвежда и пречиства отпадъчната такава до и от имота на абоната, а той се задължавал да заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния ред, както от длъжностните лица на дружеството, така и са задължени с чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. За периода 01.08.2017 год. до 28.08.2018 год. ответницата дължала на дружеството сума в размер на 446.76 лева / четиристотин четиридесет и шест лева седемдесет и шест стотинки/, представляваща изконсумираната питейна вода и отведена и пречистена канална вода за горепосочения период от време, за което задължение били издадени 14 броя квитанции, приложени като доказателства към исковата молба. По първата квитанция с номер ********** от 01.08.2017 год., която била в размер на 32.69 лева  длъжникът направил частично плащане в размер на 19.40 лева. Остатъка от дължимото по нея в размер на 13.29 лева не било заплатено. Поради това, ищцовото дружество претендирало остатъка от задължението на длъжника в размер на 427.36 лева за периода от 01.08.2017 год. до 28.08.2018 год. За закъснялото плащане за периода от 01.09.2017 год. до 05.10.2018 год. ответницата дължала и лихва в размер на 22.00 лева. Поради обстоятелството, че в срока, определен в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - 30 дни от датата на изготвяне на квитанция за задължението, ответникцата не заплатила задълженията си, като вследствие на това било образувано ч.гр.д. № 1148/ 2019 год. по описа на PC - Стара Загора и била издадена Заповед № 697 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 27.02.2019 г. Заповедта била връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с Разпореждане от 25.07.2019 год. по ч.гр.д. № 1148 / 2019 год. PC Стара Загора указвал, че в едномесечен срок ищецът можел да предяви иск за вземането си, предмет на заявлението. С оглед на посоченото, за ищцовото дружество бил налице правен интерес да предяви иск за установяване на вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение за консумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода, както и мораторна лихва, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението. Моли съда да признаете за установено, че М.К.С., с адрес: *** му дължи сума в размер на 427.36 лева, представляваща цената на незаплатената доставена и изконсумирана питейна вода и отведена и пречистена канална вода по партида № 024547 за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. “ Камчия“ № 13, вх. 0, ет. 5, aп. 14 за периода от 01.08.2017 год. до 28.08.2018 год., както и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на завеждане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до PC - Стара Загора по ч.гр.д. № 1148 / 2019 год. - 25.02.2019 год. - до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 22.00 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на паричното му задължение за периода от 01.09.2017 год. до 05.10.2018 год. Моли съда да му присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1148 / 2019 год. по описа на PC - Стара Загора.

Ответницата М.К.С. не взема становище по предявения иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответницата са  указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание. Освен това искът се явява вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 1148/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 697/27.02.2019 г. за сумата 427,36 лева за главница от задължение за консумирана и незаплатена питейна и отведена канална вода по партида 24547 в гр. Стара Загора, ул. „....за периода от 01.08.2017 г. до 28.08.2018 г., с 22 лева лихва за забава за периода от 01.09.2017 г. до 05.10.2018 г. и законна лихва от 25.02.2019 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Между ответницата и ищеца в настоящото производство е съществувало правоотношение по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.08.2017 г. до 28.08.2018 г., което се установява от представените по делото лихвен лист, представляващ извлечение от счетоводните книги на ищеца, и 14 бр. квитанции.

Съдържанието на спорното материално правоотношение е уредено в Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в представените по делото Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

По делото липсват данни за нередовност на счетоводните записвания на ищцовото дружество досежно дължимите от ответницата суми за доставена питейна и отведена канална вода за периода от 01.08.2017 г. до 28.08.2018 г., поради което на основание чл.182 ГПК тези записвания могат да се ползват като доказателство в полза на съставителя. По тези съображения съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответницата към ищеца по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 01.08.2017 г. до 28.08.2018 г. в размер на 427,36 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, към която препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая претендираната лихва е в размер, съобразен с разпоредбата на чл. единствен от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода на забавата. С оглед на това съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответницата към ищеца за заплащане на лихва за забава в присъдения в заповедното производство размер.

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК е вероятно основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца направените разноски: в заповедното производство в размер на 385 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и в исковото производство в размер на 435 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.С. ***, съществуването на вземането на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, за сумата 427,36 лева за главница от задължение за консумирана и незаплатена питейна и отведена канална вода по партида 24547 в гр. Стара Загора, ул. „....за периода от 01.08.2017 г. до 28.08.2018 г., с 22 лева лихва за забава за периода от 01.09.2017 г. до 05.10.2018 г. и законна лихва от 25.02.2019 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 697/27.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 1148/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

            ОСЪЖДА М.К.С. *** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД, гр.Стара Загора, ул.Христо Ботев 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 385 лева, представляваща разноски в заповедното производство, и сумата 435 лева, представляваща разноски в исковото производство.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :