Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260570, гр.Пловдив, 20.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен съд, VI н.с., в публичното заседание на 22.10.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4676/2020г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 553/15.07.2020г. издадено от ВПД Началник на
Трето РУ„Полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на В.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
чл.45 ал.3, вр. чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДетето/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по
чл.8 ал.3 от ЗЗДетето.
Жалбоподателят, В.С.Д., по съображения,
изложени в жалбата, моли съда да отмени атакуваното накaзателно постановление като
неправилно и необосновано. Редовно призован, не се явява лично в съдебно
заседание и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.
Въззиваемата страна – Трето РУ„Полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив,
редовно уведомена, не изпраща представител. По съда е депозирана
молба-становище от страната, в която иска потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На
10.07.2020г. Ц.Ц.
- ***********при Трето РУ – Пловдив съставил акт за установяване на
административно нарушение № 553/10.07.2020г. срещу жалбоподателя В.С.Д., ЕГН: **********,
затова че на 08.07.2020г., около 01:45ч. в гр.Пловдив, на обществено място –
ул.”Огражден” с ул.”Милеви скали”, не е направил/а необходимото като родител,
настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, като не е
придружил/а детето си Й.-С.В.Д., роден на ***г., живущ ***, бул. „Б.” № ***, ет.**,
ап.***, на обществено място след 22 часа, ако детето е навършило 14-годишна
възраст, но не е навършило 18-годишна възраст. Констатациите
били определени като нарушение на чл.8 ал.3
от ЗДДетето, за което бил съставен
горепосоченият АУАН в присъствието на
жалбоподателя, който го подписал с изричното отбелязване, че няма възражения.
Въз
основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което била възприета идентична на така описаната фактическа
обстановка в акта и било наложено на Д. административно наказание – глоба в
размер на 300 лева на основание чл.45 ал.3, вр. чл.8
ал.3 от ЗЗДетето.
В хода на съдебното следствие в
качеството на свидетел бяха разпитани свидетелите Й.К. и
Ж.Ж..
От
показанията на свид. К. се установява, че като
колега присъствал при съставянето на
АУАН от служител при Трето РУ на МВР –
Пловдив. Последният при проверка, установил
10 непълнолетни лица на ул. „Гагагрин”
след 22 ч. без придружител. По този повод били изготвени докладни записки
и съставени актове на родителите на
конкретните лица.
В показанията си свид.
Ж. обяснява, че на процесната дата и място, докато
извършвали обход с два патрулни автомобила, забелязали непълнолетни лица, които
след като видели полицейските служители, се разбягали в различни посоки. Впоследствие конкретните
лица били установени, а на родителите им, въз основа на изготвените докладни
записки – били съставени АУАН затова,че
децата им са без придружители навън след 22ч.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите като достоверни, логични и съответстващи на
писмените доказателства по делото.
Предвид изложената фактическа обстановка
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО
като незаконосъобразно.
АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в съответствие със законоустановените
срокове за това.
По делото са налице категорични и безспорни
доказателства за извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл.8
ал.3 от ЗДДетето,
тъй като жалбоподателят имал непълнолетен син
Й.-С.В.Д., който не придружил след 22 ч. на 08.07.2020г. Следвало е като родител да се увери,
дали действително, детето не е на обществено място след този час и дали същото
би излизало въобще навън след 22ч без придружител. Ето защо правилно жалбподателят носи отговорност за така установеното
нарушение.
Независимо, обаче, че се касае за
виновно поведение от страна на жалбоподателя Д., съдът намира, че са налице
обстоятелства, които определят случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, според който за маловажни случаи на административни нарушения,
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание. В конкретния случай е налице ниска степен на
засягане на правилата по Закона за закрила на детето, тъй като се установява,
че непълнолетният син на жалбоподателя не е бил сам, а заедно с други,общо
десетина, макар и отново непълнолетни лица. Освен това, жалбоподателят твърди,
че непълнолетният му син по това време се намирал под надзора на друг възрастен
и не на обществено място, което до някаква степен смекчава вината на наказаното
лице, тъй като в случая
по-трудно би могъл да се осъществи родителския контрол. Не се установява
да са настъпили и каквито и да било вредни последици. По делото не са
ангажирани доказателства за влезли в сила наказателни постановления за други
нарушения на жалбоподателя по този
закон, което е индиция,че настоящото такова е изолирана
проява.
При тези обстоятелства дори минималното
наказание глоба от 300лв. се явява несъразмерно тежко, както на обществената
опасност на деянието, така и на дееца. За поправянето и превъзпитанието на
извършителя е било напълно достатъчно, за констатираното нарушение преценявайки
обстоятелствата по чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган да отчете неговата
маловажност и да предупреди писмено или устно нарушителя, че при повторно
нарушение, ще му бъде наложено наказание.
Поради това съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следа да бъде отменено като незаконосъобразно, доколкото наказаващият орган не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, макар предпоставките за това да са били налице.
Предвид гореизложеното Съдът и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 553/15.07.2020г. издадено от ВПД Началник на
Трето РУ„Полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на В.С.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
чл.45 ал.3, вр. чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето /ЗЗДетето/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по
чл.8 ал.3 от ЗЗДетето.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.